Решение по дело №2726/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане / ЗСП /.

Делото е образувано по жалба на Л.Й.М., с адрес: ***, против Заповед № ЗСП/Д-РВ/38150/04. 10.2023 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Пловдив, потвърдена със Решение № 16-РД06-0045 от 26.10.2023 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане Пловдив.

Твърди се, че заповедта по съществото си е незаконосъобразна, тъй като неправилно е отказана целева помощ за отопление предвид фактите, че жалбоподателката в предишните години е получава помощта.

В съдебно заседание жалбоподателката лично поддържа оспорването.

Ответник по жалбата - Директора на Дирекция “ Социално подпомагане” Пловдив, не се явява, не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, след изчерпване на реда за административно обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Кръгът на лицата, които имат право да получават целеви социални помощи е определен в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Съгласно цитираната разпоредба право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. От горното следва изводът, че за да отговаря дадено лице на условията за отпускане на целева помощ е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки - средномесечния доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация да е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и лицето да отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП. Съгласно § 3 от ДР на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. "диференциран минимален доход за отопление" е индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение и здравословното състояние, определена по реда на чл. 2, ал. 4 от Наредбата.

В конкретния случай целевата помощ за отопление с електроенергия на лицето е отказана с оглед на това, че жалбоподателката не отговаря на условията на посочената по-горе Наредба във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, тъй като е собственик на два недвижими имота.

Закона не предвижда конкретен начин, по който имотът може да бъде източник на доходи, от което следва, че такива могат да бъдат както продажната цена на имотите, така и сумата от отдаването им под наем или възможността на жалбоподателя да се разпореди с тях по друг възмезден начин. Наличието на правото на собственост в патримониума на лицето обуславя възможността му да се сдобие с допълнителни доходи, от продажба, респективно, наем.

Съдът намира, че е налице основанието по чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП, мотивирало административният орган да откаже предоставянето на целева помощ за отопление. От събраните по делото доказателства се установяват фактическите обстоятелства, посочени като мотиви на заповедта. Отказът е съобразен с целта на Закона за социалното подпомагане, като такова да се предоставя единствено на граждани, които без помощта на другиго не могат да задоволят своите основни жизнени потребности чрез труда и доходи от имуществото им, така че за тях се явяват изчерпани всички възможности за самоиздръжка и издръжка от лицата. Социалните помощи са предназначени да подпомогнат само тези граждани, които са в изключително критично положение, което не им позволява да задоволят сами своите основни жизнени потребности, в т. ч. отопление, не и тези които, макар със затруднение, могат сами да ги задоволят. Границата между тези категории е очертана нормативно с предвидените условия за отпускане на отделените видове социални помощи. Задължение на органите за социално подпомагане е стриктно да я съблюдават във всеки един отделен случай, отпускайки социалните помощи единствено на лица, за които законът е преценил, че са най-нуждаещи се.

В случая са извършени необходимите проверки, като е установено, че двата имота / на ул.“Прогрес“ и в ЖК“Тракия“, съгласно справка на л.36/ са годни за обитаване, като в единия живее жалбоподателката, а в другия семейството на нейния син, според заявеното с жалбата. Обстоятелството, че във втория апартамент от години живее семейството на сина и е непротивопоставимо на акта. Същото не е релевантно за спора.

За да възникне право на социална помощ едно от изискванията на цитираната норма е подпомаганото лице да не притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. Това изискване е императивно, като в случая се констатира наличие на отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставяне на исканата помощ - т. е. препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление - в т. см. Решение № 11739/05.10.2017 г. по адм. д. № 12491/2016 г. На ВАС.

Наведените с жалбата доводи, че в предишни години, при същите обстоятелства е получавана помощта са ирелевантни. Те могат да бъдат разглеждани единствено на плоскостта на неизпълнение на закона от страна на длъжностни лица в административната структура на ответника, могат да доведат до ангажиране на дисциплинарна отговорност, но не до отмяна на акта.

При така изложеното съдът намира, че оспорената Заповед е законосъобразна и следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Л.М..

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Й.М., с адрес: ***, против Заповед № ЗСП/Д-РВ/38150/04. 10.2023 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Пловдив, потвърдена със Решение № 16-РД06-0045 от 26.10.2023 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: