№ 72
гр. Пловдив , 14.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20205330205451 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 2100001,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Ц. Н. Р. с ЕГН ********** и адрес *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
фиша. Твърди се автоматизираното техническо средство или система (АТСС) да следва
да установява нарушения при отсъствие на контролен орган и нарушител, а
настоящото такова да е мобилно, което задължително изисква участието на такива.
Отделно от това се спори дали уредът е от одобрен тип, преминал ли е първоначална и
последваща проверка. В съдебно заседание възраженията се допълват като се излага и
такова за липса на протокол по чл. 10 то Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, в което излага подробните си
аргументи по законосъобразността на електронния фиш. Не се представлява в съдебно
заседание. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.08.2018 г. в 12:57 ч. в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ до № 1 в
посока към Митница Пловдив при ограничение на скоростта за населени места от 50
km/h МПС лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. № *** се е движил със скорост от
84 km/h, като е превишил максимално допустимата с 34 km/h и това е установено с
автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ ARH CAM S1 № 11743са.
Собственик на регистрираното МПС е жалбоподателят Ц. Р.. За установеното
нарушение е издаден разглежданият електронен фиш серия и е наложена глоба в
размер на 400 лв.
Установява се АТСС ARH CAM S1 № 11743са да е одобрено средство за
измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало
периодична техническа проверка на 11.12.2017 г. и заснемането е сторено в
едногодишния срок за техническа изправност на средството. За извършеното заснемане
е съставен клип № 11743СА/003750. Към момента на разглеждане на делото в съдебно
следствие протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 на МВР (Наредбата) не е
наличен.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка № 11743СА/003750,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български
институт по метрология /БИМ/, писмо за преминали проверка на техническата
изправност на АТСС изх. № 64140 от 11.12.2017 г. на БИМ, справка за първоначална
регистрация от АИС, разписка за връчвана на електронен фиш, писмо изх. № 103000-
17332/18.08.2020 г. от ОД на МВР Пловдив
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него
електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, и са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш като съдържа подробно описание на обстоятелствата при
извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение.
Неправилно не е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената
към фиша фотоснимка № 11743СА/003750, свалена от АТСС, е посочена измерената
скорост от 84 km/h, отчетената преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката
на движението и координатите. Не е посоченo превишението на скоростта след
отчитане на толеранса от +/- 3 km/h до скорост от 100 km/h при полеви тест, което
представлява допустима грешка при измерената скорост съгласно приложението към
удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126. Същата измерена скорост е и приета за
тази, с която се нарушават правилата за движение. Същевременно обаче неотчитането
2
на толеранса не представлява съществено нарушение, тъй като дори и без него не би се
променила санкционната разпоредба. Затова това нарушение не е съществено и не е
ограничило правата на нарушителя.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в
Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през
първоначална и последваща метрологична проверка; автоматизираното техническо
средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията,
посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или както е в случая да има общо правило за скоростта в населени места;
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
В случая освен изложеното горе не са налице всички кумулативно изисквани
условия за по спазване на Наредбата. Представено е удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, с вписан № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване. Не са спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, за което не е попълнен протокол за използване на АТСС. На такова следва
да се приравни становището на въззиваемата страна, че към момента не разполага с
такъв протокол, изразено в писмо изх. № № 103000-17332/18.08.2020 г. Изготвянето и
съществуването на протокол е от съществено значение за правилната експлоатация на
АТСС в съответствие с изискванията на производителя, както установяване на самото
нарушение, тъй като в него се посочват вида на АТСС и неговия номер, което да
съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването
му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на
заснеманата отсечка и принадлежността към общата пътна мрежа, посоката на
задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото на работата
по час и минута и часа и края на работата с номерата на първото заснето статично
изображение и на последното статично изображение, лицата, които са използвали
АТСС, приемането на протокола и снемането на статични изображения. Това
съществено нарушава императивните изисквания за използване на АТСС и липсата на
протокол поставя сериозни съмнения въобще за използването на АТСС по надлежния
ред в посоченото време и място. Това ограничава и съществено правата на
нарушителя, доколкото последният не може да разгърне правата си в цялост и направи
съответните възражения по използване на устройството. Данните в протокола, ведно с
приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, биха
доказвали безсъмнено нарушението, като в конкретиката на фактите е от значение
фактическата установеност за управление на моторно превозно средство. Посочените
факти следва да бъдат установени и посредством информацията в протокола по чл. 10,
ал. 1 от Наредбата, тъй като това е документът, предвиден да удостовери всяко
използване на мобилно АТСС с отразяване на данни за същото и мястото му на
позициониране, за да има връзка между предвидената с наредбата информация
/съдържание на протокола/ и снимковия материал. Не всеки реквизит от протокола е
със съществена значимост, но отсъствието на протокола води до извод за недоказано
административно нарушение. След като ОД на МВР - Пловдив не е отразил протокола
в опис на приложенията /преписката/ и съгласно изпратеното писмо такъв не наличен и
3
към днешния момент, обективно следва извод, че такъв не е съставен. Въз основа на
изложеното съдът прие, че електронният фиш е незаконосъобразен и на посоченото
основание и затова следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги
автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в
процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Именно по този повод
законодателят е предвидил и съставянето на протокола по чл. 10 , ал. 1 от Наредбата.
По изложените съображение възражението на жалбоподателя относно присъствието и
отсъствието на контролен орган и нарушителя е неоснователно, доколкото процесното
АТСС е използвано статично, а не мобилно.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице, а и не са спазени задължителните формални изискания за
използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на
извършване на деянието, както и не доказа извършването на нарушението, което дава
основание електронният фиш да се прецени като незаконосъобразен и последицата от
това – да бъде отменен.
По разноските:
4
Съгласно чл. 63, ал 3 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат заплатени
разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято полза е изходът на
делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил доказателства за
сторените разноски по обжалване на електронния фиш – два договора за правна защита
и съдействие и две пълномощни за представителство от един и същ адвокат. И в двата
договора е отбелязано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му,
което е доказателство за плащането на сумите по тях. Единият договор касае
изготвянето на жалба срещу електронния фиш и по него е заплатена сумата от 200 лв.,
а по другия – процесуално представителство – за сумата от 300 лв. От въззиваемата
страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя.
Като прецени данните по делото съдът намира последното за основателно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения същата се прилага при положение, че адвокатското
представителство се изрази единствено в изготвянето на жалба срещу наказателно
постановление, включително и електронен фиш, и без процесуално представителство.
Затова и чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата вече касаят и включват при изчисляване на
възнаграждението процесуално представителство от адвоката. Последното следва да се
разбира като пълна защита и съдействие от професионалист и включва в себе си
изготвянето на жалба срещу постановление и защита на изложените в жалбата правни
аргументи. От друга страна съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата същата се прилага,
когато с наказателното постановление не се налага глоба, какъвто не е настоящият
случай. Затова и тази разпоредба е неприложима. Въпреки основанието за сключване
на договора за процесуално представителство, се доказа от жалбоподателят, че е
сторил разноски, същият беше представляван в съдебно заседание и затова следва да
му се присъдят разноските в размер на 300 лв. за процесуално представителство при
обжалваем интерес до 1000 лв. по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2100001, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на Ц. Н. Р. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на Ц. Н. Р. с ЕГН ********** и
адрес *** сума в размер на 300 лева, разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5