О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №
Гр.
София, 28.08.2020 г.
Апелативният специализиран
наказателен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Илиева внчд № 426/20 г. по описа на
АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 2 НПК.
Образувано е по
частна жалба на адв. З.К., като защитник на подс. И.Б.П., срещу протоколно
определение от 14.08.2020 г. по нохд № 3455/19 г. СНС. С посочения по-горе
съдебен акт е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия П. за
изменение на изпълняваната по отношение на това подсъдимо лице мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в друга, по-лека такава. Обосновава оплакване
за незаконосъобразност на съдебния акт поради игнориране и необсъждане на
събрани доказателства – показанията на св. Хр. Д., обясненията на подс. М. и подс. Ов., кореспондиращите им писмени доказателства, които са в „неразривна причинно-следствена
връзка“ с основанията за изменение на оспорената мярка за неотклонеие. Навежда
доводи за „приет повторно“ от СНС обвинителен акт, въпреки неизпълнение
указанията на съда и не отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения. Позовава се на липса на обосновано предположение за съпричастност на
подс. П. към престъпленията, в които е обвинен, както и на вече изменени мерки
за неотклонение „Задържане под стража“ на други участници в ОПГ. Подчертава, че
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ не следва да се възприема като
репресивна мярка, а като такава, осигуряваща нормалното протичане на процеса. Моли
за отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за облекчаване на
процесуалната принуда на подс. П..
В срока по чл. 342,
ал. 2 НПК възражение срещу частната жалба не е депозирано от СП.
АСНС, като се
запозна с наведените доводи, обсъди доказателствата по делото и провери
служебно и изцяло правилността на атакуваното определение, намира частната
жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Съображенията за това са следните:
Настоящият съдебен
състав преценява, както правилно е заключила и предходната съдебна инстанция,
че не е налице промяна в
съществуващите обстоятелства, която да обуславя изменяване, съобразно
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 НПК, на изпълняваната по отношение на подсъдимия
И.Б.П. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в друга, по-лека такава.
Видно от
доказателствата по делото подсъдимият И.Б.П. е предаден на съд с обвинение за
извършени четири умишлени престъпления от общ характер, засягащи различен кръг
правно защитени обществени отношения /против реда и общественото спокойствие,
общоопасни престъпления, против собствеността/, а именно:
- по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 2 НК наказуемо с лишаване от свобода от три до десет годни;
- по чл. 214, ал.
2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 5 и т. 6, вр. чл. 20,
ал. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнаделест години, глоба
от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до ½ от имуществото на
дееца;
- по чл. 330, ал.
3, вр. ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 3 НК, наказуемо с лишаване
от свобода от три до дванадесет годни;
- по чл. 339, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години.
Въззивният съд намира, че от събраните на
досъдебната фаза и в хода на съдебното следствие доказателства, продължава да е
налично обосновано предположение относно авторството на подсъдимия-жалбоподател
П. в твърдяната за осъществена престъпна дейност, за която е ангажирана
наказателната му отговорност. Правилно първостепенната съдебна инстанция е
съблюдавала стриктно презумпцията за невиновност и не се е ангажирала с
оценката на кръга обстоятелства, очертани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК,
произнасяне досежно които дължи в последващ процесуален стадий - при решаване
на делото по съществото.
АСНС не констатира твърдяната
от защитата незаконосъобразност на съдебния акт, произтичаща от необсъждане от
съдържателна страна и несъпоставяне на показанията на св. Хр. Д., депозирани в съдебно заседание на 25.06.2020 г., с доказателствената
съвкупност. Това е така, защото
показанията на този свидетел са относими досежно част от вменената престъпна
деятелност на подс. И.Б.П. – претендираната за осъществена подбудителска и
помагаческа дейност по обвинението по чл. чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2 и т.
4, вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 3 НК, а предвид констатирани съществени противоречия
по надлежен ред са приобщени и показанията му от досъдебната фаза на процеса.
Ето защо, този доказателствен източник, нито самостойно, нито в съвкупност с
доказателствената маса, не разколебава обоснованото съмнение относно евентуално
авторство на подс. П. по предявените му обвинения. Обясненията от ДП на
сочените от защитата подсъдими /обяснения към настоящия стадий на процеса подс.
М. и подс. Ов. не са дали/, при съобразяване
на правната им характеристика на доказателствено средство и средство за защита,
не разколебават правилно приетото за налично обосновано подозрение за
престъпната деятелност на подс. П..
На следващо място,
АСНС се съгласява с извода на първостепенната съдебна инстанция, че е налице
прогласената в разпоредбата на чл. 63 НПК опасност от извършване на
престъпление, като предпоставка за продължаване действието на мярка,
ограничаваща свободата на придвижване, по отношение на подсъдимия П.. Според въззивния
съд така формираният извод е обоснован, като изводим от инкорпорираните
доказателства – справката за съдимост на този подсъдим /л. 625, част 2, СП/.
Този документ удостоверява осъждане на подсъдимия П. на 8 години лишаване от
свобода за престъпления по чл. 354а, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 339,
ал. 1 НК, по нохд № 50/2004 г. ОС, Бургас, в сила от 13.07.2005 г. Предвид
влязлото в сила на 15.06.2017 г. определение по нчд 398/2017 г. ОС, Бургас, за
реабилитация, на основание чл. 87 НК, на посоченото по-горе осъждане, извън
правните последици на института на реабилитация остават единствено престъплението
по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 5 и т.
6, вр. чл. 20, ал. 2 НК и част от инкриминирания период на престъплението по
чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК. При преценка на риска от извършване на
престъпление правилно СНС е подложил на дължимия правен анализ и спецификите на
претендираната за осъществена от конкретния подсъдим престъпна деятелност –
множеството престъпни деяния и съучастническа дейност. Ето защо защитното
възражение за немотивираност на съдебния акт не се споделя.
При преценка
законосъобразността на изпълняваната мярка за неотклонение АСНС извърши
проверка на разумността на срока на наказателното производство. Констатира, че подс.
П. търпи ограниченията на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета
по отношение на него с протоколно определение от 04.08.2018 г. по нчд 2531/18
г. СНС /л. 60, т. 54 ДП/. До датата на постановяване на настоящото определение
е изтекъл срок от 2 години и 20 дни, през който срок се е развило и приключило
цялото досъдебно производство и на 29.03.2019 г. делото е преминало в съдебната
си фаза, като съдебните заседания по делото се насрочват и провеждат при
спазване на процесуалните срокове.
Въззивната съдебна
инстанция намира, че комплексът от обективни обстоятелства - високата
фактическа и правна сложност на наказателното производство предвид броя на
предадените на съд 13 лица, периодът от време на осъществяваната престъпна
деятелност /от месец януари 2013 г. до 12.08.2018г./, доказателственият обем от
86 тома досъдебно производство и 13 тома класифицирани материали, значителният
брой от 106 свидетели и 41 броя експерти, прилагането на инструментите на
международноправното сътрудничество за екстрадиране на друг подсъдим не са
обусловили неразумна продължителност на наказателното производство, както на
досъдебната, така и на съдебната фаза на процеса, която да съставлява
самостойно основание за облекчаване на търпяната процесуална принуда.
Релевираният от защитата довод в тази насока, като неоснователен, съдът остави
без уважение.
Защитното
позоваване на допуснати от СНС процесуални нарушения поради повторно „приемане“
на внесен от СП обвинителен акт, без отстраняване от прокурора на допуснати
процесуални нарушения на ДП не може да бъде удовлетворено в настоящото
производство, с оглед преклудирана процесуална възможност за произнасяне по
такова искане – чл. 248, ал. 3 НПК.
Изменяването на други
подсъдими лица на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека,
предвид индивидуалната и диференцирана преценка за достатъчно основания за
конкретния вид процесуална принуда, не поражда обвързващо действие при решаване
на въпросите за така оспореното „Задържане под стража“ на подс. П..
Водим от всичко
изложено до тук АСНС намира, че по отношение на подсъдимия-жалбоподател И.Б.П.
пропорционална на преследваните легитимни цели, разписани в разпоредбата на чл.
57 от НПК, мярка за неотклонение се явява оспорената такава „Задържане под
стража“.
Ръководен
от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 14.08.2020 г. по нохд № 3455/19 г. СНС, с което е оставено без
уважение искането на защитата за изменение в по-лека на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ на подсъдимия И.Б.П..
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: