Решение по дело №1264/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1460

гр. Русе, 25.09.2019 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на шестнадесети септември, две хиляди и деветнадесета в състав:

      

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1264 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът - „Топлофикация Русе” АД твърди, че П.Б.К. е потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №13030620440, находящ се в гр.Русе, ул.”К."№…, бл….., вх…., ет…..

Заявява, че ответникът не е заплатил стойността на ползваната в периода  24.11.2017г. – 23.02.2018г. топлинна енергия, визирана в 6 фактури, на обща стойност 342.95 лева. Счита, че потребителят дължи 3.17 лева - лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 24.04.2018г.

За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение срещу П.Б.К. за претендираните главница, лихви и разноски. С оглед постъпилото възражение, заповедният съд, указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците при непредявяване на иска.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П.Б.К., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж. сумите: 342.95 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 6 фактури за периода 24.11.2017г. – 23.02.2018г. за абонатен №13030620440, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018г. до окончателното й изплащане; 3.17 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 24.04.2018г.

Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.

В срока по чл.131 от ГПК адв.П., пълномощник на ответника П.Б.К. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Твърди, че според справка за консумирана топлоенергия за периода 24.02.2018г. – 23.03.2018г., изготвена от „Дикей – Л“ ООД, на абонатен №13030620440 съответства друг потребител – М. Р. Д.. Счита, че ищецът събира по този абонатен номер суми от две лица и не става ясно дали претендираното задължение, съответства на реално доставена топлоенергия в имота на ответника.

Заявява, че в процесния период и до настоящия момент П.К. излежава десетгодишна присъда в МЛС „Белене“.

Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Присъединяването на бл……., вх…… и вх…….., находящ се в гр.Р. към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на договор, сключен на 10.11.1998г.

На 24.10.2017г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и „Дикей-Л“ ООД е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество възложило, а „Дикей-Л“ ООД приело да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост по списък (Приложение 1 и Приложение 2) към контракта, в който фигурира и сграда в гр.Русе, бл…………., вх…… и ……………….

През м.ноември 2015г. П.Б.К. депозирал заявление до изпълнителния директор на „Топлофикация – Русе“ ЕАД с искане да бъде открита, на негово име, партида за плащане на топлоенергия на адрес: гр.Русе, бл.81, вх.В, ет.3. С приложения към исковата молба нотариален акт за продажба на недвижим имот №…………, том ІІІ, рег.№2968, дело №641/27.04.1999г. по описа на нотариус с рег.№180 се установява, че през 1999г. ответникът е закупил апартамент 3 на трети етаж, във вх.“……“ на ЖБ З. №…...

Ответникът представя писмени доказателства, от които е видно под клиентски №13030620440 за периода 08.11.2017г. – 08.12.2017г. е начислена топлоенергия на потребител П.Б.К., а за периода 24.02.2018г. – 23.03.2018г. под същия клиентски номер е начислена топлоенергия на потребител М. Р.Д..

С оглед установяване релевантни за спора обстоятелства е допуснат разпита на И. Д. В.. Последната пояснява, че до 2010г. живяла на семейни начала с П.К., който от 2014г – 2015г. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Свидетелката поела ангажимент да заплаща консумативите, дължими за апартамент в гр.Русе, ул.”К."№…, бл….., вх…., ет….., собственост на ответника. Предполага, че за периода ноември 2017г. – пролетта на 2018г. е заплатила сметките за имота. Пояснява, че всеки месец на 25-то число плаща в 5-ти клон на Български пощи водата, тока и парното. Заявява, че съседи на ответника й предали съобщения, според които на адреса на П.К. се води трето лице – М. Р. Д., което свидетелката не познавала.

П.Н.П. – системен администратор в „Дикей – Л“ ООД твърди, че отчета на уредите в бл.81, вх.В и Г се осъществява дистанционно. Пояснява, че абонатния номер в „Топлофикация Русе“ ЕАД съответства на абонатния номер в „Дикей – Л“ ООД, но понякога е възможно, поради грешка имената на абонатите да не съвпадат. Поддържа, че е справката на стр.46 от делото е сметка, формирана за абонатния номер, посочен в нея, а не за лицето, чиито имена са изписани в документа.

От представената по делото справка изх.№А-396/15.07.2019г. е видно, че в „Дикей-Л“ ООД под абонатен №13030620440 е вписано лицето Миглена Райчева Друмева. Списъкът е за абонати на адрес гр.Русе, ул.“З. С.“№….., бл………., вх.В. Съгласно удостоверение с 2-119/09.05.2019г. М.Р.Д.е с постоянен и настоящ адрес ***.

Установено е, че в периода 26.08.2014г. – 08.08.2019г. П.Б.К. е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Белене.

С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.

За периода 24.11.2017г. – 23.02.2018г., "Топлофикация Русе" ЕАД начислило на ответника сумата 342.95 лева, визирана в 6 фактури за доставена топлоенергия в имот, собственост на П.Б.К..

Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД №2690/2018г. и на 26.04.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу П.Б.К. за сумите: 342.95 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 6 фактури за периода 24.11.2017г. – 23.02.2018г. за абонатен №13030620440, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018г. до окончателното й изплащане; 3.17 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 24.04.2018г.; 27 лева – разноски по делото и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът депозирал възражения за недължимост на процесните суми, с оглед което заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, всестранно и компетентно.

Съобразявайки приетите по делото писмени доказателства и справки за потребената топлинна енергия през отчетния период, експертът е констатирал, че под абонатен №13030620440 имота на ответника, респ. сградата, в която се намира са присъединени чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на дружеството. В обекта били монтирани три отоплителни тела и се доставяла битова гореща вода, чрез топлопреносната система на „Топлофикация Русе“ ЕАД. В сградата било въведено дялово разпределение на разходите за отопление и битова гореща вода, което се осъществявало от "Дикей – Л“ ООД. Експертът счита, че топлинната енергия за процесния период е начислена при спазване правилата за дялово разпределение, съобразно закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение. Сочи, че за процесния период за имота на ответника е следвало да се разпределят 3.6561 MWh топлинна енергия на стойност 339.61 лева с ДДС, а с отчитане таксата за услуга „дялово разпределение на топлинна енергия“ – 342.85 лева с ДДС.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 342.95 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 6 фактури за периода 24.11.2017г. – 23.02.2018г. за абонатен №13030620440, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018г. до окончателното й изплащане; 3.17 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 24.04.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1399/26.04.2018г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №2690/2018г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че длъжникът (ответник в настоящото производство) е депозирал възражение за недължимост на претендираните суми, с оглед което и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК заповедният съд указал на ищцовото дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите, породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния период ответникът в качеството на купувач е ползвал топлинна енергия и сумите за нея са начислени законосъобразно, а ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството потребител на топлинна енергия се придобива ex lege, с придобиване право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за доставка на топлинна енергия. Разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост (каквато е тази, в която се намира процесният апартамент), се извършва по система за дялово разпределение (чл.139, ал.1 ЗЕ). Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

По силата на цитираните разпоредби, предвид факта, че ответникът е собственик на процесното жилище - обект в жилищна сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, в периода 24.11.2017г. – 23.02.2018г. същия е имал качеството потребител на топлинна енергия.

Неоснователни са наведените от ответната страна доводи, досежно недължимостта на претендираната сума. В случая, очевидно се касае за техническа грешка от страна на дружеството, което осъществява услугата дялово разпределение на топлинна енергия, като под абонатен № 13030620440 неправилно е вписано трето лице – М. Д.. В справката, изготвена от „Дикей – Л“ ООД, са посочени абонатни номера със съответните имена на клиентите, които ползват топлинна енергия в сградата на ул.“З. С.“№…………, бл……., вх…….. Под №8 е вписана М.Д.с абонатен № 13030620440. Установено е, че последната е с постоянен и настоящ адрес, различен от този, визиран в справката на „Дикей – Л“ ООД. П.Н.П. – системен администратор в дружеството твърди, че поради грешка имената на абонатите не винаги съвпадат с абонатните номера, но в този случай актуален е абонатния номер по който се отчита топлоенергията за конкретен обект, а не името на абоната. От съществено значение е и факта, че за предходен период ответникът е заплащал топлинна енергия като клиент с абонатен №13030620440 (стр.45).

Въз основа заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, според което за времето от 24.11.2017г. до 23.02.2018г. задължението на абоната възлиза на 342.85 лева с ДДС, съдът намира претенцията за доказана до посочения размер.

По отношение претендираните лихви за забава: Съгласно уредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В ОУ е установен падежа на задълженията – 45 дни след месеца на доставката. С неплащане на главницата в указания срок, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. След изчисления с програмен продукт, съдът установи, че за процесния период дължимата от ответника лихва за забава е 7.11 лева, от които молителят претендира 3.17 лева.

Ответникът не установява изпълнение на договорното си задължение в срок, поради което искът като доказан следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 299 лева – заплатена държавна такса,  възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 77 лева – разноски по ЧГД №2690/2018г. по описа на РРС.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че П.Б.К., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж. сумите: 342.85 лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 6 фактури за периода 24.11.2017г. – 23.02.2018г. за абонатен №13030620440, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018г. до окончателното й изплащане; 3.17 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 24.04.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №1399/26.04.2018г. по гражданско дело №2690/2018г. по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от  „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж. срещу П.Б.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за разликата над  342.85 лева до 342.95 лева - главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 6 фактури за периода 24.11.2017г. – 23.02.2018г. за абонатен №13030620440, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА П.Б.К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 299 лева  – разноски по делото.

ОСЪЖДА П.Б.К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 77 лева  – разноски по ЧГД №2690/2018г. по описа на РРС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: