№ 396
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно
търговско дело № 20225001000305 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Жалбоподателите ИВ. Д. Р. и ЕМ. П. Р., редовно призовани, не се
явяват. За тях се явява адв. С.М., с пълномощно от преди.
За въззиваемата страна Б.Д. АД, редовно призована, не се явява
представител.
От въззиваемата страна е постъпила молба, с която не се възразява по
хода на делото. Изразено е становище по съществото на спора. Приложено е
пълномощно и се претендира юриск. възнаграждение. Иска се, в случай, че
въззивната жалба бъде уважена, да се присъдят разноски за процесуално
представителство на въззивниците до минималния размер съгласно Тарифата
за адвокатските възнаграждения.
Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
С решение от 04.02.2022 г., постановено по т.д. № 324/2019 г. по описа
1
на Окръжен съд П., И.Д.а Р. и ЕМ. П. Р. са осъдени да заплатят солидарно на
Б.Д. АД сумата от 93 000 лв., представляваща част от неизплатен остатък от
главницата от 113 771,83 лв., дължима по договор за кредит № 65 от
28.12.2009 г. поради настъпилия краен падеж на задължението, ведно с
обезщетението за забава от 17.04.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. Присъдени са и разноски в размер на 4280 лв.
Решението е обжалвано от ответниците И.Р. и Е.Р.. Въведени са
оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателите се
позовават на влязло в сила решение по ВТД № 600/2017 г. на ПАС, с което
предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е уважен само по
отношение на сумата от 10 745,92 лв., представляващи неизплатена
възнаградителна лихва и сумата от 439,08 лв. заемни такси. Жалбоподателите
считат за неправилни решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че със
сумата от 220 196,66 лв., събрана по принудителен ред, но в рамките на
изпълнителното производство, следва да се погаси остатъкът от
задължението по договора за банков кредит към 28.12.2016 г. Изразено е
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на
заявеното възражение за прихващане. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният осъдителен иск да
бъде отхвърлен изцяло. Евентуално, при положение, че първоинстанционното
решение бъде потвърдено, да се уважи направеното от жалбоподателите в
качеството на ищци възражение за прихващане със сумата от 19 197,11 лв.
представляващи събрани по изпълнителното производство такси и разноски
по изпълнението.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна Б.Д. АД. Със същия въззивната жалба се оспорва изцяло.
С въззивната жалба и с постъпилия отговор не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
В отговора на въззивната жалба се съдържа евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Адв. М.: Поддържам въззивната жалба. Други доказателства няма да
соча. Представям само списък на разноските и договор за правна помощ и
2
съдействие.
С оглед липсата на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
на същото по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА представения от адв. М. списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, ведно с договор за правна помощ и съдействие.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. М.: Моля да отмените първоинстанционното решение.
Накратко, ще помоля да вземете предвид, че по процесния кредит е
събрана сума в общ размер от 382 611 лв., като 220 000 лв. от тях са събрани
в производство по принудително изпълнение, образувано въз основа на
издаден в заповедно производство изпълнителен лист, в резултат на което
установителният иск по чл. 422 от ГПК е отхвърлен поради неналичие на
предсрочна изискуемост. В същото време се установява, че принудително
събраната сума в производството по принудително изпълнение е над 30 000
лв. санкциониращи лихви. Съгласно експертизите тази санкционираща лихва
е изчислена пък въз основа на цялата предсрочно изискуема главница, която с
влязло в сила решение е установено, че не е предсрочно изискуема, поради
което трябва да се разнесе към общото задължение. Освен това, в тази
хипотеза таксите и разноските по принудителното изпълнение също са за
сметка на взискателя. Те са удържани за сметка на доверителите ми.
Останалите съображения съм развил във въззивната жалба и няма да ги
повтарям. Моля да отмените първоинстанционното решение.
Считам, че когато неоснователно се претендира предсрочна
изискуемост на кредит, за периода на съдебния процес е налице забава на
кредитора. Това също съм го развил във въззивната жалба.
Моля да отмените първоинстанционното решение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
3
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 15.07.2022 г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4