Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
Гр. Разград, 22 октомври 2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МУТАФОВА и в присъствието на
прокурора ИВА РАНГЕЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно
дело №115 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №286/10.07.2019г.,
постановено по АНД №116/2019г. по описа
на Разградския районен съд, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 14/18.01.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция Черноморски район (БДЧР), с което на „Пашалиев- 53“ ЕООД
с. Сейдол, обл.Разград на основание чл.200, ал.1, т.4 от Закона за водите (ЗВ)
е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 48, ал.
1, т. 12 от същия закон и на основание чл.200, ал.1, т. 29 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от същия закон.
Недоволен от решението е останал наказващият орган. В
жалбата си сочи, че това решение е неправилно, постановено при нарушение на
процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон, поради
което моли съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален
представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави
в сила решението на районния съд.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд, като споделя
доводите му, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми..
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл.218, ал.2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна
страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по
същество тя е основателна по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат,
че 18.07.2018г. служител на БДЧР
извършил проверка на язовир “Трапище“, находящ се в
землището на с.Сейдол, обл.Разград, предоставен за ползване на „Пашалиев 53“ ЕООД въз основа на Разрешително за ползване на
воден обект № 2246 0103/15.02.2017г.. При нея е установено, че не е извършен мониторинг
на екологичното състояние на повърхностните води през 2017 г. и не е представен
годишен доклад за 2017 г., което е отразено в съставения Констативен протокол
бл.№003322/18.07.2018г., който е връчен на управителя на дружеството С. П. С
цел приключване на проверката до него е изпратено писмо с изх.
№94-00-295/27.07.2018г., с което му е указано, че следва в тридневен срок той
лично или упълномощено от него лице да се яви в сградата на БДЧР. В указания
срок той не се е явил, поради което е съставен АУАН бл.№000352/20.08.2018г. в
негово отсъствие при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Този АУАН е надлежно
връчен на нарушителя на 01.11.2018г. В него е посочено, че с противоправното си
бездействие е извършил нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ, тъй като в срок до
31.03.2018г. не е представил годишен доклад за 2017г. и на чл.48, ал.1, т.11 от
ЗВ, тъй като в периода от 01.06.2017г. до 30.09.2017г. не е извършил мониторинг
на екологичното състояние на повърхностните води в изпълнение на поетото
задължение по издаденото разрешително за ползване на водния обект. Отразените в
акта констатации са възприети изцяло от наказващия орган и с процесното НП за
вменените административни нарушения на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушението
на чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т. 29 от ЗВ му е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на чл.48, ал.1, т.11 от същия закон. С решението
си Разградският районен съд е отменил това НП, като в мотивите си е приел, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като АУАН е съставен и връчен в нарушение на чл.40,
ал.2 от ЗАНН, а така също в противоречие на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
административните нарушения не са достатъчно индивидуализирани от фактическа
страна. Тези изводи не се споделят от настоящата инстанция.
Редът, по който се съставя АУАН е уреден в чл.40 от ЗАНН.
По делото е установено, че при извършваната проверка на място е присъствал само
един служител от БДЧР, поради което е било невъзможно да се състави тогава АУАН
в присъствието на свидетели, каквото е императивното изискване на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не
се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. В случая е
безспорно установено, че наказаното лице е било поканено да е яви за съставяне
на АУАН с редовно връчено писмо и не се е явило в указания там срок, предвид
което съдът приема, че правилно и законосъобразно е съставен процесният АУАН в
негово отсъствие, без значение на коя
дата. Единствените срокове за съставяне
на АУАН са регламентирани в чл.34 от ЗАНН и те са спазени от контролния орган.
На следващо място според разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН наказващият орган е длъжен в НП да изложи фактическо описание на
нарушението, да посочи датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В
оспореното НП се съдържат всички тези реквизити. Там подробно са описани всички
белези, индивидуализиращи изпълнителните деяния, съставомерните факти и
обстоятелства, включително датата и мястото, както и доказателствата, които ги
установяват. С оглед на това настоящата инстанция приема, че вменените нарушения
са описани пълно, ясно и конкретно и наказаното лице е разбрало в какво се
обвинява и е имало възможност в пълен обем и достатъчно ефективно да реализира
своята защита. Следователно при издаване на НП не са допуснати процесуалните
нарушения, възприети от районния съд, поради което постановеното от него решение следва да се
отмени. Тъй като въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора
досежно съставомерността на нарушението, установено ли е по безспорен начин,
наложеното наказание законосъобразно и справедливо ли е, налице ли са
предпоставките на чл.28 от ЗАНН и т.н., то делото следва да се върне за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №286/10.07.2019г., постановено по АНД
№116/2019г. по описа на Разградския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/