ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1363
гр.Плевен, 18.10.2021 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от съдията административно дело №787/2021 г. по
описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С.Т.
*** против мълчалив отказ на Главния прокурор на Република България по
заявление вх.№293/2018г. от 07.09.2021г. по реда на ЗДОИ.
В жалбата се твърди, че въпросите в заявлението са от
изключително значение за обществото, като мълчалив отказ по ЗДОИ е нетърпимо от
правото явление. Иска се освобождаване от внасяне на държавна такса, като се
твърди, че няма никакво имущество.
При проверка редовността на жалбата, съдът е дал
указания на С.Т. в 7-мо дневен срок от съобщението да посочи защо счита, че е
налице мълчалив отказ; да посочи в какво се изразява искането, както и да
подпише подадената жалба лично или с валиден електронен подпис. Лицето е
предупредено за последствията от неизпълнение на дадените указания.
Във връзка с искането за освобождаване от държавна
такса съдът е разпоредил да се приложат към настоящето дело заверени копия от
документите по адм.дело №619/2021г. на АС-Плевен.
На 11.10.2021г. е депозирано уточнение от С.Т., в
което се сочи, че се иска отмяна на поредния мълчалив отказ на ГП на РБ, като е
препратил заявлението, по което е формиран отказа. Сочи се, че потвърждава
всички изпратени документи с е-подпис. Уточнението е подписано с валиден
електронен подпис.
С писмо вх.№5022/18.10.2021г. от ГП на РБ, чрез
процесуален представител, е изпратена преписката образувана по заявлението на Т.
по реда на ЗДОИ, като е изразено становище за недопустимост на подадената
жалба. Сочи се още, че по заявление вх.№293/2018г. по реда на ЗДОИ Т. е получил
писмо от 06.03.2018г., с което е уведомен, че търсената със заявлението
информация не се създава и не се съхранява в прокуратурата, поради което не би
могла да бъде предоставена.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и съобрази законовите разпоредби, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От административната преписка се установява, че със заявление
за достъп до обществена информация вх.ГП №293/2018г. от 29.01.2018г. от Т. е
отправено искане за предоставяне на следната информация: „Кои членове на КС,
магистрати в БГ и служители на техните кадрови и контролни органи – членове на
ВСС и инспектори в ИВСС са:1. С годен актуален преглед за риск по трудова
медицина от СТМ – в зависимост от възрастта, по КТ ?; 2.Годни психически и от
кога е последния преглед на всеки?; 3.Копирайте ми всички Становища за
определяне на трудовия риск за всяка длъжност, които са провеждани със СТМ, за
периода 1989г.-07.11.2017г.“
Т. е уведомен с писмо от 05.02.2018г., че търсената от
него информация не представлява обществена такава по смисъла на чл.2 от ЗДОИ,
поради което за прокуратурата не възниква задължение за предоставянето й.
Срещу това писмо е подадена жалба от Т., по която в
АССГ е образувано адм.дело №8904/2018г., по което с Решение №7723/18.12.2018г.
е отменен изричният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация и
административната преписка е върната на прокуратурата за ново произнасяне.
В изпълнение на дадените със съдебното решение
указания, с писмо от 06.03.2018г. Т. е уведомен, че търсената със заявлението информация не се
създава и не се съхранява в прокуратурата, поради което не би могла да бъде
предоставена. По делото няма данни това писмо да е обжалвано от С.Т..
На 07.09.2021г. от Т. до ГП на РБ е подадено ново
заявление по реда на ЗДОИ, с което се искат отговори на всички обществено
значими въпроси в решение по адм.дело №8904/2018г. на АССГ.
Във връзка с горното, до С.Т. е изпратено писмо, в
което същият е уведомен на основание чл.29 ал.1 от ЗДОИ, че искането е общо и
неясно формулирано, поради което следва заявителят за направи уточнение в
30-дневен срок от получаване на писмото, като при неуточнение на предмета на
искането, заявлението ще бъде оставено без разглеждане. Писмото е получено от Т.
на 15.09.2021г.
На 16.09.2021г. от Т. е подадено т.нар. „уточнение“, в
което обаче не се прави изрично уточняване на предмета на искането.
От жалбата и депозиранаото уточнение към нея е видно,
че предмет на настоящето съдебно производство е мълчалив отказ на Главния
прокурор на Република България по заявление вх.№293/2018г. от 07.09.2021г. по
реда на ЗДОИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира жалбата с така формулирания предмет за недопустима за разглеждане, по
следните съображения:
Редът и условията
за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в
глава III на
ЗДОИ. В чл.28 ал. 1
от ЗДОИ е установено изрично
задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявление за
достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок – не
по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на чл.
28 от ЗДОИ в определения от
закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация, за което уведомяват писмено заявителя. Решение се взема когато
заявлението съдържа всички изискуеми реквизити, съобразно чл.25 ал.1 от ЗДОИ.
Случаите, в които заявлението за достъп до обществена информация може да бъде
оставено без разглеждане са само два и те са изрично посочени в закона и
по-специално в чл.25 ал.2 и чл.29 ал.2 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл.29 ал.2 от
ЗДОИ визира оставяне на заявлението без разглеждане в хипотезата, при която не
е ясна каква точно информация се иска или когато тя е формулирана много общо,
но в 30-дневен срок от уведомяването му, заявителят не е уточнил предмета на
исканата информация. Именно в конкретния случай, органът е приел, че
заявлението е общо и неясно формулирано и на основание чл.29 ал.1 от ЗДОИ е
дадена възможност на заявителя на уточни искането си в 30-дневен срок. Т. е
подал т.нар. „уточнение“, но в същото не се прецизира искането, т.е. не са
изпълнени от негова страна дадените указания от административния орган.
Ето защо за органа
не е възникнало задължение да се произнесе по същество по подаденото от С.Т.
заявление от 07.09.2021г. по реда на ЗДОИ, за да е формиран мълчалив отказ. Мълчалив
отказ е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася
до издаване на индивидуален административен акт или отказ на административния
орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие, т.е. когато
органът има задължение да се произнесе по направеното искане. В конкретния
случай не е възникнало такова задължение, поради наличие на хипотезата на чл.29
ал.2 от ЗДОИ, като следва да се посочи и фактът, че към датата на подаване на
жалбата – 06.10.2021г. не е изтекъл още и 30-дневния срок по чл.29 ал.1 от
ЗДОИ. Предвид изложеното жалбата е недопустима за разглеждане по същество на
основание чл.159 т.1 от АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото да бъде прекратено.
За пълнота следва да се посочи още, че по заявление със същия предмет през 2019г. Т. е получил писмо, с което е уведомен, че търсената със заявлението информация не се създава и не се съхранява в прокуратурата, поради което не би могла да бъде предоставена. Т.е. вече е налице изрично произнасяне по заявление със същия предмет против мълчалив отказ на Главния прокурор на Република България по заявление вх.№293/2018г. от 07.09.2021г. по реда на ЗДОИ.
Във връзка с искането за освобождаване от
държавна такса съдът е събрал служебно информация. От постъпилите по делото доказателства от съответните
компетентни органи се установява, че С.Т.
няма декларирано недвижимо имущество, като към датата на справката е
имал декларирано МПС-Фиат Пунто. В информационната система на НАП няма данни за
сключени трудови договори към 01.09.2021г., както и няма данни за подавани ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020г. Има регистрирано ЕООД, на което е управител, но
видно от УАС, капиталът на същото е неденоминиран, последните вписвания по
партидата на дружеството са от 2012 година и макар формално да не е заличено,
липсват доказателства за получени доходи и/или печалба от дейността на
дружеството. Няма данни Т. да е получавал пенсии или обезщетения. Предвид
изложеното съдът приема, че С.Т. не разполага с парични средства за заплащане
на дължимата държавна такса, поради което следва да бъде освободен от нейното
заплащане.
Воден от горното и на основание чл.159 т.1 от АПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА С.Т. *** от задължението за заплащане на
държавна такса в размер на 10 /десет/ лева за подадената жалба, поставила
началото на настоящото съдебно производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т. *** против мълчалив отказ на Главния прокурор на
Република България по заявление вх.№293/2018г. от 07.09.2021г. по реда на ЗДОИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №787 по описа за
2021 г. на Административен съд-Плевен.
Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок
от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:
/п/