М О Т И В И
към присъдата по НОХД № 494/2017 г. по опис на РС Девня,
четвърти състав
Девненският районен
прокурор е възвел обвинение срещу М.Х.М., ЕГН: ********** за това, че:
На 14.12.2017 г. в посока от гр. ДЛ за с. ПЛ, на разклона за
с. ПЛ управлявал МПС – л.а. марка „******“
с ДК№ *******, без съответно СУМПС в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно СУМПС - с Наказателно постановление № 17-0442-000047/13.02.2017 г.
на Началника на IV РУ на МВР - Варна, влязло в сила на
06.06.2017 г. – престъпление по чл. 343в ал.2 от НК.
Наказателното
производство по делото се провежда по реда на особените правила визирани в
глава двадесет и четвърта от НПК – бързо производство, поради което по делото
не е проведено разпоредително заседание.
Представителят на обвинението го
поддържа, като намира за несъмнено доказано, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на визираното престъпление. В пледоарията
си по съществото на делото
визира наличието на единствено и само отегчаващи наказателната отговорност на
подсъдимия обстоятелства. Въпреки това моли да му бъдат наложени предвидените в
закона кумулативни наказания - лишаване от свобода и глоба в минимален размер.
Като аргумент изтъква, че до настоящия момент подс. М. не бил осъждан за същото
по вид престъпление. Счита, че наказанието лишаване от свобода подсъдимият
следва да търпи при първоначален строг режим.
В хода на съдебното следствие подсъдимият не дава обяснения. При дадената
му от съда възможност да изрази становището си по съществото на делото заявява
единствено, че съжалява. Същото декларативно заявление прави и в последната си
дума.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Х.М. е неправоспособен водач на МПС – не притежава валидно
СУМПС, видно от приобщената по делото справка за водач.
На 23.05.2017 г. му било връчено лично Наказателно постановление
№ 17-0442-000047/13.02.2017 г., издадено от Началника на IV РУ на МВР – Варна за извършено
от него на 27.01.2017 г. нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управление на МПС без
СУМПС. Това наказателно постановление подсъдимият не обжалвал и същото влязло в
законна сила на 06.06.2017 г. Същото е приложено по делото в хода на
проведеното ДП и приобщено към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Няколко месеца по - късно – на 14.12.2017 г. подс. М. бил спрян за проверка
от дежурния автопатрул на РУП – Девня в момент на управление на МПС – л.а. марка „******** с ДК№ ******** в посока от гр. Д.за с. П.а, на разклона за с. П., обл. В.. Контролните
органи в лицето на свидетелите М.Д.Д. и А.П.С. извършили проверка на водача,
при която установили, че той не
притежава СУМПС, както и че е санкциониран за такова нарушение по
административен ред – с цитираното по – горе наказателно постановление. За
констатираното свид. С. съставил АУАН №0313595/14.12.2017 г., който бил връчен
на подсъдимия и подписан от него без възражения.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства. Извода си относно авторството, времето и начина на
осъществяване на деянието съдът гради на показанията на разпитаните свидетели –
очевидци, които напълно се подкрепят и от приобщените писмени доказателства,
каквито са АУАН, подписан лично от подсъдимия без възражения, Наказателно постановление № 17-0442-000047/13.02.2017 г. на Началника на IV РУ на МВР – Варна – също връчено
му лично, справка за нарушител. Преценени в своята съвкупност събраните по
делото доказателства не налагат различни фактически изводи и водят несъмнено до
извода, че подс. М.М. с конкретни свои действия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343 В ал. 2 от НК.
Цитираната разпоредба инкриминира управлението на МПС от неправоспособен водач
на МПС, какъвто е подсъдимия в рамките на едногодишния срок, съобразно предвиденото в наказващата норма, след
като преди това е бил санкциониран за такова деяние по административен ред - с влязло
в сила наказателно постановление. Същото му е било добре известно, тъй като му
е връчено лично, видно от отразеното в него.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, което е и
единствено възможната форма на вина. Същият е съзнавал общественоопасния му
характер, целял е управлението на моторно превозно средство и е предприел
противоправното действие, след като е бил наясно за това, че за такова деяние
вече е била ангажирана преди по – малко от една година и отговорността му по
административен ред с влязло в сила наказателно постановление.
По мнение на съда, постановил присъдата
причините за извършване на престъплението са ниската правна култура на
извършителя, незачитане от негова страна на законовите повели и запрети, както
и чувството му за безнаказаност.
При
индивидуализиране на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
съдът намери, че същото следва да бъде определено съобразно разпоредбата на
чл.54 от НК. Не са налице нито многобройни, нито дори едно изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство. Напротив - съдът констатира наличие на лоши
характеристични данни за подсъдимия, както и неколкократни предходни осъждания
за престъпления предимно срещу собствеността, вкл. и за такова, извършено при условията
на опасен рецидив. Предходната съдимост на подсъдимия несъмнено се отчита единствено
и само като отегчаващо отговорността му обстоятелство, като съдът категорично
не споделя изразеното от прокурора становище в обратния смисъл. При определяне
на размера на кумулативно предвиденото наказание лишаване от свобода съдът
изходи от принципите на справедливост и хуманност, които стоят в основата на
наказанието и преследваните от него цели. Затова и въпреки очевидния превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия съдът определи
наказанието му лишаване от свобода в минимален размер от една година. Това
наказание, предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия несъмнено следва да се изтърпи
ефективно при първоначален строг режим съобразно чл. 57 ал. 1 т. 2 б. Б от
ЗИНС. Подсъдимият твърди, че е баща на две малолетни деца и макар по делото да
няма категорични доказателства за това, съдът счете, че един по – продължителен
престой в затвора би лишил децата му от бащини грижи и присъствие.
При отчитане
на правилото на чл. 57 ал. 2 от НК съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото наказание глоба също в минимален размер – 500 лева, съобразявайки
и неговото имотно състояние. Проявявайки такава снизходителност към подсъдимия
съдът изходи най - вече от специалната превенция на закона, като прие, че за
поправяне на осъдения не е нужно спрямо него да бъде упражнена по - тежка
държавна принуда и че дори в минимален размер двете кумулативно предвидени
санкции биха изиграли своята поправителна роля спрямо него.
Съдът счете, че с това именно наказание
ще се изпълнят най-добре целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК – не само ще се накаже подсъдимия за извършеното престъпление, но и ще
му се въздейства възпиращо и превъзпитателно. Именно това наказание съдът
намира за справедливо и адекватно на извършеното престъпление и подходящо да
повлияе поправително на осъдения към спазване на законите и добрите нрави, а
така също и да въздейства респектиращо върху другите членове на обществото.
Не са
направени разноски в хода на наказателното
производство.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: