РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 02.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
И. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 21 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 158 от 18.11.2019 г., постановено по АНД № 268 /
Недоволно от така постановеното решение е останало „Микра-КМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. „Илия Стоянов“ № 3, представлявано от управителя К.М.Х., което е подало касационна жалба с твърдения за нарушение на закона, като се твърди, че обжалваното решение е неправилно, което касационната инстанция намира за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Не се сочат конкретни пороци на решението на РС, а се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно предвид това, че в АУАН и НП е отразено, че е извършено административно нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като липсват данни за наличие на сключен трудов договор с Милчев към момента на извършване на проверката. Касаторът сочи, че за да бъде осъществен състав на нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ се предполага сключен трудов договор, какъвто не е доказан, че е сключен. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постоновление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Х. и адв. Л., които поддържат касационната жалба, като сочат, че по идентични случаи на касатора са издадени и други наказателни постановления за същото административно нарушение, като в повечето случаи заварените на място при проверката работници са били неграмотни и не са могли да попълнят сами собственоръчно декларациите. Процесуалните представители на касатора твърдят, че трудовите договори са сключени след извършване на проверката, което твърдение е признание, че представените от дружеството-касатор трудови договори са антидатирани. Поради това се сочи, че административното нарушение не е квалифицирано правилно, т.к. изобщо не е имало сключен трудов договор към момента на проверката, от където се прави извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Процесуалните представители на касатора сочат аргументи и в писмена защита, като претендират и за присъждане на разноски за един адвокат.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ловеч , се представлява в съдебно заседание от директора, който намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно, като представя и писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя мотивите на РС за потвърждаване на наказателното постановление както поради липса на процесуални нарушения, така и по същество.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 11-0001067 от 24.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Микра-КМ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. „Илия Стоянов“ № 3, представлявано от управителя К.М.Х., ЕГН: **********, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания-чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
Наведените в касационната жалба основания във връзка с незаканосъобразност на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да повтаря.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че не е приложима хипотезата за маловажност на случая, т.к нарушението е извършено след влизане в сила на разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията на чл. 61, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Видно от АУАН и НП, наказанието е наложено за това, че дружеството в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като на 20.02.2019 г., в 15,20 ч. е допуснало на работа като „работник строителство“ в изпълнявания от дружеството строителен обект „Изграждане на дневен център за деца и младежи с увреждания“, намиращ се в гр. Троян, ул. „34-ти Троянски полк“, лицето М.С.М., преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно който текст – Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Касационната инстанция не споделя довода на касатора, че понеже не е доказано сключването на трудов договор с лицето М.С.М., към 20.02.2019 г., административното нарушение не е извършено, както и във връзка с неправилна правна квалификация на административното нарушение. Този довод на касатора по същество представлява признание, че представения при документалната проверка на 07.03.2019 г. трудов договор № 123/19.02.2019 г. е антидатиран.
Касационната инстанция намира, че от една страна наказаното дружество само е представило при документалната проверка на 07.03.2019 г. трудов договор № 123/19.02.2019 г., сключен с работника М.С.М. /на л. 18 от делото на РС/.
От друга страна релевантно е, че трудов договор № 123/19.02.2019 г., сключен с работника М.С.М. /на л. 18 от делото на РС/, е регистриран в ТД на НАП на 20.02.2019 г. в 16,27 часа, т.е. след проверката на работните места, която е започнала на 20.02.2019 г., в 15,20 ч. и след като вече е бил заварен М.С.М. като „работник строителство“ в изпълнявания от дружеството строителен обект „Изграждане на дневен център за деца и младежи с увреждания“, намиращ се в гр. Троян, ул. „34-ти Троянски полк“.
Ето защо е ирелевантно за законосъобразността на процесното наказателно постановление дали трудов договор № 123/19.02.2019 г., сключен с работника М.С.М. /на л. 18 от делото на РС/, е антидатиран. Относимо е единствено, че работникът М.С.М. е заварен при проверката на 20.02.2019 г., в 15,20 ч., заедно с други работници в проверявания обект, като безспорно е, че М.С.М. е заварен да работи в обекта, без преди това да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Поради това е осъществен състав на административно нарушение чл. 63, ал. 2 от КТ.
Както беше посочено по-горе, ирелевантно е както дали трудов договор № 123/19.02.2019 г. е антидатиран /според признанието на касатора/, така и точно в колко часа М.С.М. е започнал работа в проверявания обект на 20.02.2019 г., като относимо е единствено безспорно установеното, че при започване на проверката на 20.02.2019 г., в 15,20 ч. М. е заварен да работи, както и че трудовият договор № 123/19.02.2019 г. е регистриран в ТД на НАП на 20.02.2019 г. едва в 16,27 ч., паради което и е нямало как преди 16,27 ч. на 20.02.2019 г. на работника М. да бъде предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП.
Касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, които споделя, като в допълнение следва да се посочи, че обстоятелствената част на процесното НП е достатъчно подробна и не оставя съмнение относно описанието на конкретното административно нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, в който смисъл отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Поради това от една страна касационната инстанция намира, че обстоятелствената част на наказателното постановление е достатъчно подробна и отговаря на реквизитите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а от друга страна, че няма съмнение, в който смисъл и не е нарушено правото на защита на наказаното дружество, относно това кое именно лице е заверено към момента на проверката, къде е заварено същото лице, каква работа е изпълнявало същото лице, без преди това да му бъде представено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ.
Правилни са изводите на РС, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, т.к. нарушението е извършено на 20.02.2019 г. - след влизане в сила на 27.01.2012 г. на разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, съгласно която: не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Правилни са изводите на РС, че предвид изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, който е специален закон по отношение на чл. 28 от ЗАНН, който се явява общ такъв, няма как да прилага института на маловажност на случая по общия закон - чл. 28 от ЗАНН при наличие на изричната забрана в специалния закон- чл. 415в, ал. 2 от КТ. В същия смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по т.д. № 7/2010 г. на ВАС.
Относно размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция, касационната инстанция намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а отделно наложената за процесното нарушение имуществена санкция е минималната, предвидена в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158 от 18.11.2019 г., постановено по АНД № 268
/
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: