№ 488
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20231100603096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 250, ал. 4
НПК.
Образувано е по повод постъпила в съда частна жалба срещу
разпореждане от 28.03.2023г. на СРС, НО, 111 състав по НЧХД 3096/2023г., с
което съдът на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал. 5, т.2 НПК е
прекратил наказателното производство, образувано по частна тъжба,
подадена от К. Г. Д. чрез адв. А. Д. срещу Г. Н. Н. и с която е било повдигнато
обвинение за извършено от Г. Н. престъпление по чл.146, ал.1 НК.
В частната жалба, подадена чрез упълномощен повереник, се твърди,
че разпореждането на първоинстанционния съд, с което се прегражда
развитието на наказателното производство, е неправилно и
незаконосъобразно. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон.
Твърди се, че съдът неправилно е допуснал анализ на въпроси относно
обосноваността на обвинението, като се навежда довод, че това задължение
на съда е относимо към друг процесуален етап. На следващо място се
навеждат доводи за противоречия в мотивите на първоинстанционния
съдебен акт, които според повереника възпрепятстват възможността да се
проследи как е формирано вътрешното убеждение на съда. В конкретика се
изтъква, че от съдържанието на първоинстанционния съдебен акт не става
ясно дали според съда инкриминираните изрази са обидни или са само израз
на невъзпитание.
На следващо място в частната жалба са наведени доводи за допуснати
1
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че не е ясно на
какво основание е прекратено наказателното производство – дали защото
деянието не съставлява престъпление, т.е. на основание чл.24, ал.1, т.1 НК
или защото тъжбата не отговаря на условията, посочени в разпоредбата на
чл.81 НПК. В заключение се предлага съдът да отмени атакуваното
разпореждане и да върне делото за разглеждане на друг състав при
първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че процедурата по администриране
на въззивната жалба е била проведена законосъобразно. Препис от жалбата е
получен от лице, което е поело задължението да предаде съобщение на
лицето, срещу което е подадена частната тъжба. Представени са
доказателства и за внесена ДТ.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба и доводите на
страните, намира, че не следва да се провежда съдебно следствие с разпит на
свидетели и вещи лица.
В разпоредително заседание на 06.06.2023 г. въззивният съдебен състав
по реда на чл. 327 НПК прецени, че за правилното решаване на делото, за да
обезпечи изпълнението на правомощията си по чл. 313 НПК, не се налагат
събиране на доказателства с разпит на свидетели и вещи лица.
В открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. А.
Д. моли съдът да уважи депозираната жалба поради нейната основателност.
Излага съображения защо намира инкриминираните в частната тъжба думи за
такива, субсумиращи се под престъпния състав на чл.146, ал.1 НК.
Повереникът предлага въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане
за прекратяване на производството пред първоинстанционния съд като
неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на друг състав на СРС за
разглеждането му по същество с цел разкриване на обективната истина.
Поддържат се съображенията, изложени в частната жалба. Твърди се, че при
постановяване на обжалваното разпореждане СРС е допуснал съществено
процесуално нарушение, като е приел преди разглеждане на делото, че не е
осъществен състав на престъпление. Повереникът възразява, че ако е
следвало още в разпоредително заседание да се преценява дали има
извършено престъпление от описанието на тъжбата, разглеждането на делото
в съдебното производство е безпредметно. Навеждат се доводи, че с
обжалваното разпореждане първоинстанционният съд се е произнесъл по
въпрос по съществото на спора, който се решава при извършване на
същинската правораздавателна дейност на съда. Твърди се, че въпросът с
доказателствената обезпеченост на обвинението не е въпрос касателно
допустимостта на частната тъжба. В заключение се навеждат доводи, че
тъжбата отговаря на всички изрично и изчерпателно посочени условия в
разпоредбата на чл. 81, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НПК и следва да бъде разгледана
по същество като процесуално допустима. В производството пред въззивния
съд повереникът твърди, че в обжалваното разпореждане са посочени изводи,
които са взаимно противоречиви и взаимно изключващи се, т.напр. - при
отговор на въпроса дали инкриминираните изрази са обидни или са само
морално укорими, респективно – дали в тъжбата е описано съставомерно
2
деяние.
Защитникът на лицето, срещу което е подадена тъжбата, изразява
несъгласие с позицията на повереника и предлага на съда да приеме за
установено, че атакуваното разпореждане, с което наказателното
производство е прекратено, е правилно, законосъобразно, обосновано и като
такова следва да бъде потвърдено. Твърди се, че е допустимо прекратяване на
наказателното производство на базата на сочените от защитата основания и
моли съдът да потвърди решението на СРС.
Софийският градски съд, като обсъди доводите, описани в жалбата и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното разпореждане, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът не се съгласява с доводите на повереника за недопустимостта на
прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал.5, т.2 НПК в
редакцията, действаща към момента на произнасяне на съдията докладчик
(28.03.2023г.). Настоящият съдебен състав намира, че прекратяване на
наказателното производство на посоченото от първоинстанционния съд
правно основание е допустимо. Споделя се становището, изразено в
доктрината и съдебната практика, че правомощието на съдията докладчик по
чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК включва и преценката за това дали
в тъжбата се твърди престъпление, респ. дали твърдяното престъпление се
преследва именно по този процесуален ред - по инициатива на пострадалия
без участие на прокурора. Ето защо с отмяната на правомощието по чл. 250,
ал. 1, т. 2 НПК в редакцията му от 2010г. със ЗИДНПК, обн. в ДВ бр.
63/2017г., в сила от 05.11.2017г., вкл. и към момента на произнасяне на
съдията докладчик, не се отменя възможността първоинстанционният съд да
прекрати производството, когато в частната тъжба не е описано
престъпление. Но дори и да се приеме, че това становище не се застъпва
непротиворечиво в съдебната практика, с измененията и допълненията от
02.06.2023г., обн. в ДВ, бр. 48/2023г. е възстановена отново старата редакция
на чл. 250, ал.1, т.2 НПК, в която изрично е предвидена правната възможност
наказателното производство да се прекратява, когато деянието, описано в
обвинителния акт или тъжбата не представлява престъпление. Действително
част от измененията в НПК от юни 2023г. влизат в сила на 01.09.2023г., но
само и единствено за изрично посочените случаи, като изменението в чл.250,
ал.1, т.2 НПК не е между тях. Следователно, възстановеното законодателно
решение със сега действащата редакция на чл.250, ал.1, т.2 НПК, свързано с
дублиране на вече съществуващото правомощие на съдията – докладчик по
делата от частен характер, изведено от чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2
НПК, по същество не представлява правна промяна в частта относно
основанията за прекратяване на наказателните производства от частен
характер, но е допълнителен аргумент за това, че описанието на съставомерни
факти в частната тъжба е условие за законосъобразно провеждане на
наказателното производство. Разпоредбата на чл.250, ал.1, т.2 НПК (в сега
3
действащата редакция, обн. в ДВ бр. 48/2023г.) въвежда като правомощие
(право и задължение) именно на съдията - докладчик да извърши проверка
дали твърденията, въведени в обвинителния акт или тъжбата, могат да
обосноват съставомерност на описаното поведение. С това законодателно
решение очевидно се преследва превантивна мярка срещу необосновано
разходване на процесуални усилия и време от съда и страните по делото, дори
и в хипотезата, когато всички описани в частната тъжба обстоятелства се
окажат верни. За това правомощието на съдията докладчик в този случай се
осъществява, когато поради описанието на фактите в тъжбата е изначално
ясно, че може да се постанови само и единствено оправдателна присъда. В
този случай съдът преди да даде ход на тъжбата дължи правна преценка на
фактите, описани в нея. Тази оценка се основава само и единствено на
твърденията, изложени от частния тъжител и поради това определеният
съдия - докладчик е длъжен да извърши правен анализ на твърденията на
тъжителя - било като насрочи делото за разглеждане по реда на чл.252, ал.1
НПК или пък упражни правомощията си, предвидени в чл. 250, ал.1 НПК.
Ето защо въззивният съд споделя извода на съдията докладчик, че тъжбата
следва да съдържа твърдения относно всички белези на престъплението.
Въззивният съд се съгласява с този извод, тъй като само и единствено ако
тъжбата отговаря на това условие, се създава процесуална гаранция за това,
че лицето, срещу което е подадена, може да осъществи ефективно правото си
на защита. По делата от частен характер тъжбата е единствения акт, с който
се определя предметът на делото (фактите и правната им квалификация), а
оттам и предметът на доказване по него. Отделно от това, частната тъжба е
единственият способ за сезиране на съда с твърдения за извършено
престъпление, преследвано по частно-правен ред. Ето защо е вярно
твърдението в атакуваното разпореждане, че частната тъжба следва да
съдържа описание на престъпление, вкл. всички факти, които го
характеризират, а именно субект - деец и обективни параметри, които се
основават на конкретни данни за време, място, обект и предмет на
посегателство.
По същество жалбата е основателна.
В конкретния случай частният тъжител е изпълнил изискванията на чл.81,
ал.1 НПК, като описанието на фактите в частната тъжба разкрива белезите на
престъпен състав по чл.146, ал.1 НПК. Въззивният съд приема, че това е така,
тъй като е инкриминиран фактът частната тъжителка да е получила от лицето,
срещу което е подадена тъжбата, текстово съобщение с инкриминираните
изрази, между които се съдържа и изразът „пазарджишката шунда“.
Първоинстанционният съд е приел, че изразът „пазарджишката шунда“ е
обективно обиден, но в частната тъжба е описано несъставомерно деяние, тъй
като бил насочен към общност от хора, неустановени адресати, вероятно и
към друго лице от женски пол, което е от гр. Пазарджик и е колежка на
частната тъжителка. В този смисъл изводите в атакуваното разпореждане
дали описаното в частната тъжба деяние разкрива белезите на престъпен
състав, за който е предвидено наказателно преследване по частно - правен
ред, са неясни и противоречиви. От една страна не е ясно дали съдът намира
4
инкриминираните изрази като такива с действително обидно съдържание или
единствено за невъзпитани и морално укорими (стр.3 от разпореждането). От
друга страна, с оглед твърденията в тъжбата за начина, по който тези изрази
са сведени до знанието на частната тъжителка – чрез текстово съобщение на
лично използвано от нея устройство с инсталирано приложение „messenger“,
съдът намира, че в конкретния случай не е описана безадресна или безлична
обида, както е заключил първоинстанционният съд, а такава, за която се
твърди, че е била сведена до знанието на лицето, което използва съответното
приложение и има профил в него, известен на дееца. С оглед изложеното
настоящият съдебен състав счита, че въпросът дали обстоятелствата, при
които е бил отправен инкриминираният израз, обективно засяга общност от
хора или е адресиран единствено до лицето, за което в частната тъжба се
твърди, че е използвало съответното мобилно приложение и е получило
текстово съобщение в него, е въпрос по същество. Обсъждайки тази част от
съдържанието на частната тъжба, първоинстанционният съд е решил
въпроси, на които дължи отговор в крайния си съдебен акт. Доколкото
въззивният съд намира, че описанието на фактите в тъжбата разкрива
белезите на престъпен състав по чл.146, ал.1 НК, тъй като изразът
„пазарджишката шунда“ е с обидно съдържание и се твърди, че е адресиран
към частната тъжителка, намира, че неправилно на основание чл.250, ал.1, т.
1 вр. с чл.24, ал.5, т.2 НПК е прекратено наказателното производство,
образувано по подадената от нея тъжба. В настоящия случай, ако съдията
докладчик е считал, че не са изчерпани възможностите на тъжителя да
изложи факти, които се включват в предмета на доказване по делото, а
именно – дали профилът, на който е получено текстовото съобщение с
инкриминираните изрази е личен или се използва и от други лица, е
разполагал с процесуална възможност да укаже на частния тъжител да
допълни частната тъжба с описанието на факти за адресата на
инкриминираните изрази, но не и да прекратява на посоченото по-горе
основание наказателното производство. В този смисъл с прекратяването на
наказателното производство по НЧХД № 3073/2023 г. по описа на СРС, НО,
111 състав на тъжителя К. Д. е отказан достъп до правосъдие, тъй като в
настоящия случай не се касае за изначално несъставомерно обвинение/я, при
които развитието на наказателно производството би довело само и
единствено до оправдателна присъда и до влошаване на имущественото й
положение
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице прекратително
основание на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал.5, т.2 НПК, респективно
прекратително основание на сега действащата редакция на чл.250, ал.1, т.2
НПК и поради това атакуваното разпореждане следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.2 от НПК, СГС, НО, VIII
въззивен състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ разпореждане от 28.03.2023г. на СРС, НО, 111-ти състав, с
което е прекратено образуваното наказателно производство по НЧХД №
3073/2023 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг съдебен състав при СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6