ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Бургас, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Светослав Здр. Маринчев
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело
№ 20222100201437 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и следващите от НПК, във връзка
с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода Р. М. Р. ЕГН **********
от гр.Бургас, ***********, подадена чрез упълномощен-защитник-адвокат, да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част, в размер на 1 (един) месеца и 8
(осем) дни, от общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 7 месеца,
наложено му със Споразумение № 12 от 10.05.2021г. по НОХД № 422/ 2021г. по описа на
Окръжен съд-Бургас, в сила от 10.05.2021г.
В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас, чрез упълномощен процесуален
представител-юрисконсулт, изразява становище за основателност на молбата. Излага
съображения, че за изтърпяната част от наказанието целите на наказанието, както и
резултатите, поставени с плановете за изпълнение на присъдата са изпълнени в
необходимата степен, при осъдения е настъпила позитивна промяна, налице е мотивация за
законосъобразен начин на живот на свобода. Осъденият приемал вината и отговорността за
извършените престъпления, не е допускал дисциплинарни нарушения, бил трудово
ангажиран и бил награждаван. Действително, оценката на риска от рецидив и сериозни
вреди оставала в средни стойности, но становищата на началника на затворническото
общежитие и на началника на Сектор „СДВР“ сочели за изпълнение на целите на плана на
присъдата в достатъчна степен, а законът изисквал даване на доказателства за поправяне, а
не финализиран корекционно-възпитателен процес. Тъй като осъденият за пръв път търпял
ефективно лишаване от свобода, предлага молбата му да бъде уважена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения за
неоснователна, тъй като отсъстват категорични доказателства за неговото поправяне,
въпреки положителното становище на затворническата администрация. Акцентира на
множеството осъждания на Р. за престъпления, свързани с държане, включително с цел
разпространение, на наркотични вещества, и отглеждане на забранени растения, както и
причиняване на телесна повреда на полицейски служител при изпълнение на служебните му
задължения по пресичане на престъпната му дейност, както и на установените при
последната оценка средни стойности на риска от вреди и рецидив, и отразеното в
становищата на пенитенциарните служители, че корекционно-възпитателните дейности с
1
осъдения следва да продължат. Въз основа на тези съображения мотивира становище, че
целите на наказанието по отношение на молителя все още не са постигнати в нужната
степен, поради което липсва предвидената в закона материална предпоставка за неговото
предсрочно освобождаване. Предлага молбата да бъде оставена без уважение.
Упълномощеният защитник на осъдения счита молбата за основателна. Застъпва
становище, че са налице както формалните, така и материалните условия за нейното
уважаване, тъй като молителят с полагания труд, липсата на дисциплинарни нарушения и
получените награди бил дал нужните според защитата доказателства за своето поправяне.
Изразява теза, че е достатъчно съществуването само на доказателства за поправянето на
осъдения, а не безспорни такива, както и че всички ангажирани пенитенциарни служители в
случая са изразили положителни за Р. становища. Отбелязва факта на раждането на дете на
осъдения, което допълнително би го мотивирало да спазва законосъобразен начин на живот,
както и че прогнозите за живот на свобода според становищата на затворническата
администрация са положителни, включая наличието на жилище и работа. Пледира за
уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.
Осъденият Р. Р. участва в производството лично, поддържа молбата и изтъкнатите от
защитника му съображения, в последната си дума заявява, че няма претенции.
Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна
следното:
Със Споразумение № 12 от 10.05.2021г. по НОХД № 422/ 2021г. по описа на
Окръжен съд-Бургас, в сила от 10.05.2021г., осъденият Р. Р. бил признат за виновен в
извършването в условията на реална съвкупност на престъпления по чл. 354в ал.1 от НК, по
чл.354а ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, по чл.131 ал.2 т.4 от НК и по чл. 354в ал.1 от НК, за които
по реда на чл.23 ал.1 от НК му било наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 7 месеца, търпимо ефективно при първоначален „строг“ режим. С
Определение от 10.06.2021г., постановено по НЧД № 503/ 2021г. по описа на Окръжен съд-
Бургас, в сила от 28.06.2021г., на основание чл.68 ал.1 от НК спрямо осъдения Р. е
приведено в ефективно изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, наложено му по НОХД № 1380/ 2019г. по описа на Районен съд-Бургас, чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години.
Осъденият постъпил в Затвора-Бургас на 13.05.2021г. и до 31.12.2021г. изтърпял
приведеното условно наказание 10 месеца „Лишаване от свобода“. Считано от същата дата
започнал изтърпяване на настоящото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и
7 месеца по НОХД № 422/ 2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас. На 01.06.2021г. Р. бил
настанен в ЗО „Дебелт“ при Затвора-Бургас, където се намира и понастоящем.
От документите, приложени в затворническото досие на Р. Р., и от изисканата от
съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост се установява, че спрямо него
до момента са налице 3 влезли в сила осъдителни присъди за извършени тежки умишлени
престъпления, свързани с държане на наркотични вещество, отглеждане на растения от рода
на конопа, държане на наркотични вещества с цел разпространение и лека телесна повреда
на полицейски орган при изпълнение на службата му. В затвора е за първи път, и до
момента не се е ползвал от института на условното предсрочно освобождаване.
Към 12.01.2023г. молителят фактически е изтърпял 1 година и 11 дни, от работа са му
зачетени 5 месеца и 11 дни, а остатъкът от наказанието към същата дата възлиза на 1 месец и
8 дни.
Спрямо осъдения Р. към момента са налице общо три оценки на риска от рецидив и
значителни вреди. Първоначалната оценка, извършена на 31.06.2021г., установява величина
на риска от рецидив и значителни вреди със сбор от 80 точки – гранична стойност между
2
средните и високите стойности на скалата, с идентифицирани проблемни зони – отношение
към правонарушението, злоупотреба с психоактивни вещества, междуличностно поведение,
начин на живот и обкръжение, и умения за мислене. Рискът от вреди за обществото и към
служителите е оценен като среден към висок, спрямо останалите лишени от свобода и
спрямо него самия – като среден. Като ресурси за постигане целите на наказанието са
идентифицирани наличието на жилищно устройване, поддържането на отношения с
роднини и с партньорката му, наличието на средно образование и трудовите му навици.
При втората оценка от 14.01.2022г. е констатирано снижаване на резултата до 67
точки, основно в зоните отношение към правонарушението, трудова дейност, начин на
живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Констатациите по
първоначално идентифицираните зони с нужда от въздействие показват известен прогрес, Р.
вече приема отговорността за извършените престъпления и наложеното му наказание,
осъзнава факторите, довели до правонарушението, преосмисля криминалните си нагласи.
Наред с това е констатирана липса на умения за конструктивно решаване на проблемите, и
необходимост от допълнителни усилия за изграждане на устойчиви и позитивни
поведенчески нагласи и умения за мислене. Рискът от вреди за обществото остава среден, за
останалите и него самия - нисък.
Последната оценка на риска от 03.11.2022г., изготвена с оглед молбата на осъдения
за условно предсрочно освобождаване, констатира снижение на атестационния резултат от
67 на 65 точки, конкретно в зоните взаимоотношения и умения за мислене, като в
останалите зони липсва подобрение. Рискът от вреди за обществото остава в средни
стойности, с потенциална възможност под влияние на средата или в търсене на по-висок
стандарт на живот да извърши престъпления, свързани с производство, държане и
разпространение на наркотични вещества. Зоните отношение към правонарушението и
умения за мислене остават с необходимост от корекционна работа.
До момента спрямо молителя са изготвени три експертни оценки за актуалното му
психическо и емоционално състояние, последната от които е от 03.11.2022г. Констатирано
е, че в интелектуален план при осъдения мисловните процеси протичат в нормална форма,
темп и съдържание, вниманието е активно, с устойчиви волеви структури, реалистично
целеполагане. Отсъстват налудности, интелектът и познавателните интереси са около
средното ниво, асертивните и емпатийни способности са развити отчасти, самооценката му е
сравнително балансирана и реалистична, в емоционален план осъденият е овладян и
устойчив, със заявена самокритичност по отношение на собствените поведенчески изяви.
Отразено е, че предвид данните за съдебното минало на Р., криминогенното му поведение е
по –скоро ситуационно обусловено, но се констатират проблеми в социалното
функциониране, липсва хоби, просоциални контакти или занимания, запълващи свободното
му време, а социалните връзки на осъдения свидетелстват за маргинална социална
адаптация, което се оценява като допълнителен рисков фактор. Посочени са известни
проблеми, свързани с употреба на алкохол или наркотици, но без зависимости, а общата
оценка на криминогенните потребности е средна. Формулирана е благоприятна
професионална прогноза относно бъдещото корекционно въздействие върху личността на
осъдения, предвид позитивното му поведение, с препоръка социалните и адаптивните му
умения да бъдат допълнително развити с цел успешна реинтеграция и избягване на
рецидивизъм.
Депозиран е и доклад за пробационен надзор от 20.10.2022г., в който след проведено
интервю по основните въпроси, касаещи живота на свобода, не е формулирано конкретно
становище дали целите на наказанието са постигнати, но е изрично посочено, че рискът от
вреди за обществото остава среден, а зоните отношение към правонарушението, начин на
живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене остават с необходимост
от корекционно въздействие, и е препоръчано при евентуално предсрочно освобождаване
3
спрямо Р. да се приложи мярка за пробационен надзор по чл.42а ал.2 т.2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Съгласно обобщените наблюдения на ангажираните с работата с осъдения
инспектори, психолози и други служители, макар за пръв път в затвора, молителят е
запознат с режимните изисквания и е добре адаптиран към условията в местата за лишаване
от свобода. В средата на лишените от свобода Р. заема средни нива, отношенията му с
другите лишени от свобода са добронамерени, към пенитенциарния персонал се относя
съобразно установените правила. Не е еучаствал в организираните общопенитенциарни
мероприятия, поради непрекъснатата му трудова заетост като работник в затворническата
кухня, считано от 1.10.2021г. до настоящия момент. Осъденият е с утвърдени трудови
навици, изпълнява възложената му работа с постоянство, отговорност и дисциплинираност,
заявява мотивация за откъсване от криминогенната среда и следване на законосъобразен
начин сна живот на свобода. По време на престоя му в затвора му се ражда дете, Р.
поддържа постоянни добри отношения с партньорката си и близките си.
Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на
първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения Р. Р. – изтърпяването на повече от 1/2 от
срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1 т.1 от НК).
Ангажирането на извод по чл.70 ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за
своето поправяне, изисква изследване на цялостното поведение на лицето по време на
изтърпяване на наказанието до момента, съгласно дадените тълкувателни насоки с
Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г. на Пленума на ВС. В разглеждания случай не се установява по несъмнен начин
втората задължителна предпоставка – наличието на категорични доказателства,
позволяващи обосновано заключение за неговото поправяне.
Анализът на наличните в затворническото досие на осъдения доказателствени
източници и данните за съдебното му минало не разкрива очевидно и значимо намаляване в
степента на риска от рецидив и значителни вреди за обществото, доколкото и към
настоящия момент стойността на тези рискове възлиза на 65 точки, а намалението от
предпоследната до последната оценка е едва 2 точки. Комплексната оценка на рисковете
през целия период остава в средното ниво на средните стойности, като се запазва нуждата
от въздействие в първоначално идентифицираните зони с дефицит – отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за
мислене, като по-значимо подобрение се отбелязва единствено в зоната отношение към
правонарушението (от 14 на 9 точки), докато в останалите 3 зони с дефицит прогресът е слаб
(в рамките на 1 до 2 точки намаление).
Въпреки отразените в докладите и изследванията становища, че целите на
наказанието се постигнати в голяма степен и дадената благоприятна прогноза от последното
психологическо изследване на молителя, в наличните по делото материали се установяват
множество противоречия. По неизвестни за съда причини в последния текущ доклад от
03.11.2022г., като зони с нужда от продължаващо въздействие са посочени единствено
отношение към правонарушението и умения за мислене, докато общият брой точки, както и
внимателния преглед на диаграмата с графичното представяне на резултатите от оценка на
риска (л.17 от съдебното производство) изрично указват, че резултатите на Р. в зоните начин
на живот и обкръжение и злоупотреба с наркотици също изискват продължаване на
корекционно –възпитателното въздействие. Този факт е изрично отразен и в доклада за
пробационен надзор. Специално за зоната злоупотреба с наркотици следва да се отбележи,
че по данни на самия осъден в определени периоди от живота си той е употребявал
различни наркотични вещества, паралелно с дейността по тяхното държане и отглеждане. В
тази насока в първоначалния план на присъдата от 15.06.2021г. и препланирането от
4
14.01.2022г. е заложено като цел и задача преодоляване на зависимостта от психоактивни
вещества и осъзнаване на вредите от тяхната употреба чрез индивидуална и групова работа,
както и чрез включване в специализирана програма, с продължителност на въздействието от
по една година. При последното препланиране на присъдата обаче, зоната злоупотреба с
наркотици изобщо не е отразена като нуждаеща се от въздействие, и липсват каквито и да е
данни дали и как са били изпълнени планираните в предходния период корекционни
дейности, включително включването на Р. в специализирана програма за въздействие. Този
факт е от съществено значение, тъй като данните за съдимостта на молителя разкриват ясен
профил, свързан изключително с извършването на престъпления с предмет наркотични
вещества, като последното по време осъждане по НОХД № 422/ 2021г. по описа на Окръжен
съд-Бургас, в сила от 10.05.2021г. ескалира в сравнение с предходните престъпления, тъй
като включва три отделни престъпления с наркотици, и ясно изявено престъпно насилие
спрямо полицейски служител при изпълнение на служебните му задължения.
При тези безспорни данни съдът приема за повърхностен и лековерен подходът на
затворническата администрация да кредитира безкритично декларираните от молителя
стремеж и мотивация да не извършва занапред престъпления, включително такива, свързани
с наркотици, без да са приложени всички необходими и практически възможни средства и
методи за неговото превъзпитание и поправяне в тази насока.
Вярно е, че до настоящия момент Р. не е извършвал дисциплинарни нарушения, бил
е 4-кратно награждаван, спазвал е вътрешния ред и за пръв път изтърпява ефективно
наказание „лишаване от свобода“, но следва да се отбележи, че при настоящия престой в
затвора той на практика изтърпява последователно две отделни наказания „лишаване от
свобода“ за престъпления, извършени при условията на чл.68 ал.1 от НК.
Наред с това, рискът от рецидив и вреди за обществото остава в средни нива, и
активирането на този риск според докладите е възможно под влияние на обкръжението или
в търсене на по-висок стандарт на живот. Тук следва да се напомни, че раждането на
малолетното дете на осъдения несъмнено ще изисква и по-значим финансов ресурс за
отглеждането му, което според докладите може да е отключващ фактор за извършване на
ново престъпление. При почти изцяло изтърпяно наказание, Р. все още изпитва затруднения
при откриване на конструктивно решаване на проблемите, което според последния доклад
изисква допълнителна работа в насока изграждане на устойчиви и позитивни поведенчески
нагласи и умения за мислене. Наличието само на формално заявена мотивация за поправяне
не е достатъчно да се приеме, че осъденият действително е изпълнил изцяло, категорично и
съзнателно изискването на закона да се поправи.
При обсъдените обстоятелства не е възможен категоричен извод, че спрямо осъдения
Р. са изпълнени в пълнота всички цели на наказанието по чл.36 от НК, и по-нататъшното му
оставане в затвора до края на срока на присъдата е безпредметно и ненужно. Събраните
доказателства позволяват да се приеме, че е започнал и се осъществява корекционно-
превъзпитателен процес, който обаче от гледна точка на установените текущи резултати е
незавършен и не са налице категорични доказателства за поправянето на осъдения, поради
което съвсем логично към момента на разглеждане на делото поправянето и
превъзпитанието на осъдения не са постигнати в необходимата съгласно чл.70 ал.1 предл.
първо от НК степен. Казаното изисква пенитенциарното въздействие по отношение на
молителя да продължи да бъде направлявано и провеждано съгласно плана за изпълнение на
присъдата в контролирана среда.
Не могат да бъдат споделени поддържаните от процесуалния представител на
началника на затвора и от защитника на осъдения съображения, че разпоредбата на чл.70 от
НК изисквала доказателства, но не и категорични доказателства за поправянето на осъдения.
Предвиденото в чл.70 от НК условно предсрочно освобождаване представлява само
възможност, която по преценка на съда може да бъде реализирана при доказано наличие на
5
посочените в тази разпоредба условия. Неслучайно задължителната тълкувателна практика
(Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г. на Пленума на ВС) указва на изследване да бъде подложено цялостното
поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието, а целта на това цялостно
изследване е да се установи дали в манталитета, психиката, ценностната система,
поведението и мисленето на осъдения са настъпили положителни промени, преодолени ли
са нагласите, дефицитите и стереотипите, довели да извършване на престъплението, и дали
прогласените в чл.36 от НК цели на наказателната репресия са постигнати в пълна степен, и
то преди изтичане на установения с присъдата срок на наказанието. Само при
доказателствено обоснован положителен отговор на тези въпроси е възможен извод, че е
ненужно и безпредметно осъденият да изтърпи пълния размер на наказанието, т.е. че са
налице предпоставки за неговото предсрочно освобождаване. В случая, изброените
предпоставки не са налице.
В контекста на изложеното съдът намери молбата на осъдения Р. Р. за условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от
свобода“ за неоснователна, което изисква тя да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Р. М. Р. ЕГН
********** от гр.Бургас, ***********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част, в размер на 1 (един) месеца и 8 (осем) дни, от общото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 7 месеца, наложено му със
Споразумение № 12 от 10.05.2021г. по НОХД № 422/ 2021г. по описа на Окръжен съд-
Бургас, в сила от 10.05.2021г.
Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Р. М. Р. може да се направят не по-рано от шест
месеца, считано от влизане на настоящото определение в сила.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от осъдения и от началника на
Затвора-Бургас, и на протестиране с частен протест от прокурора пред Апелативен съд -
Бургас в 7-дневен срок от обявяването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6