№ 17
гр. Айтос, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20232110100699 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Производството е образувано по ИМ на „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***,чрез юрк. М.Т., против В. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***.
Предявени са искове за признаване за установено дължимостта на вземания, произтичащи от
Договор за паричен заем от 20.06.22г., сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД, по силата на
който в полза на ответника е отпуснат заем в размер от 800 лева, която била отпусната на
последния, с краен срок на погасяване 04.08.2022г. Ответникът не извършил уговорените
плащания, като към настоящия момент според ищеца ответникът му дължи следните суми: 800
лева – главница; 40,05 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.06.2022 г. до 04.08.2022г.;
120.08 лева - лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 29.06.2023г. до изплащане на вземането. Предвид дадени указания по чл. 415,
ал.1, т.1 ГПК по ч.гр.д. № 497/23 г. на РС-Айтос, образувано по заявление по чл.410 ГПК срещу
ответника, по което била издадена заповед за гореописаните суми, за ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на установителен иск, с който се претендира установяване на дължимостта
на описаните суми, произтичащи от процесния договор за заем. Претендира разноски по делото.
В срока за ОИМ ответникът не е депозирал такъв. В о.с.з. ответникът се явява лично,
представяйки доказателства за заплащане на суми по договора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:Искът е допустим, т.к. е предявен с
законоустановения срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Съдът констатира, че настоящият установителен иск
е предявен от ищеца за сумите от 800 лева – главница; 40,05 лева - възнаградителна лихва за
периода от 20.06.2022 г. до 04.08.2022г.; 120.08 лева - лихва за забава за периода от 01.10.2022 г.
до 01.06.2023 г. /или общо за сумата от 960,13лв./, а заповедта по чл. 410 ГПК е издадена за сумата
от общо 1630,08лв. Следователно за горницата над сумата от 960,13лв. до 1630,08лв. /т.е. за част
от вземанията по заповедта по чл.410 ГПК/ ищецът не е предявил претенция по чл. 422 ГПК, респ.
1
липсва надлежно сезиране за установяване дължимостта на вземанията /за договорна неустойка,
неустойка за забава и разходи за събиране на вземането/ в настоящото производство, поради което
съставът не дължи произнасяне по същество за тях.
Не се спори, а и от представените писмени доказателства съдът прави извод, че в случая е
налице валидно облигационно правоотношение между страните, произтичащо от сключения
между тях договор за заем. Не се спори, а и се установява, че ищецът е отпуснал на ответника по
сделката сумата от 800 лв., която последният е усвоил, задължавайки се да заплати по договора и
възнаградителна лихва от 40,05 лв. /л.15 от делото/. Длъжникът не е върнал отпуснатия му кредит
съгласно уговорения в договора срок до 04.08.22г., пораждащо и акцесорното вземане на
кредитора за мораторна лихва за исковия период.
Видно от представените по делото доказателства от ответника, неоспорени от ищеца,
ответникът е извършил плащания /на 02.12.23г. за сумата от 1300 лв. и на 22.1.24г. за сумата от
347,62лв., или плащания на стойност от общо 1647,62 лв. Плащанията са направени след подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. иска по чл. 422 ГПК/, но същите изцяло погасяват
задълженията му към ищеца, предмет на установяване в настоящото производство, в общ размер
на 960,13лв., а също и сторените от ищеца разноски по делото 132,60 лв. – в заповедното
производство и 217,40 лв. – в исковото производство. Плащането като обстоятелство, настъпило в
хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК. Доколкото след
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът е погасил задълженията си за главница и
лихви по процесния договор за заем, този факт обуславя извод за отхвърляне в цялост на
предявените установителни искове. Понеже извършеното плащане погасява в цялост не само
вземанията на ищеца по заповедта по чл. 410 ГПК, предявени по делото, така и разноските му за
водене на заповедното и исковото производство от общо 350лв., то е неприложима нормата на чл.
76 ЗЗД. При този изход на спора ищецът няма право на разноски, т.к. макар исковете му да са
отхвърлени поради плащане в хода на делото, и ответникът да е дал повод за завеждане на делото,
последният е удовлетворил изцяло кредиторовия интерес в предявения размер, погасявайки
всички искови суми по делото, обуславящо извод за оставяне без уважение на искането за
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***,чрез юрк. М.Т., против В. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
положителен установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК за следните суми: 800 лева
– главница; 40,05 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.06.2022 г. до 04.08.2022г.; 120.08
лева - лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед
№228/30.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 497/23 г. на
Районен съд Айтос, поради погасяване на дълга чрез плащане в хода на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски в заповедното
и в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2