№ 460
гр. Варна, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900575 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ново финанс" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. Варна, ул. "Иван Страцимир" № 2,
представлявано от Б.П. – управител срещу ЕТ „Дом – И.Р.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа“ 5, представлявано от физическото лице
търговец И.В.Р., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за приемане на установено между страните, че ответникът, в
качеството му на кредитополучател по Договор за заем *******. от 20.12.2018г. и Договор
за заем **** от 21.12.2018г., дължи на ищеца следните суми:
- сумата от 196 000 лв. /сто деветдесет и шест хиляди лева/, представляваща
непогасена главница по договор за заем **** от 21.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 11.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 46 005,56лв. /четиридесет и шест хиляди и пет лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база,
съгласно текстовете на чл.2.2.б."ж" от договор за заем ****, изчислени върху главницата от
196 000лв. за периода от 21.12.2019г. до 23.11.2020г.;
- сумата от 80 033,33лв. /осемдесет хиляди и тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща договорна наказателна лихва за забава в размер на 5% на
месечна основа, съгласно чл.2.6. и чл. 2.8. от договор за заем ****, считано от датата на
настъпване на забавата 21.01.2020г. до 23.11.2020г.;
-сумата от 117 600лв. /сто и седемнадесет хиляди и шестстотин лева/,
1
представляваща договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл.2.7. от договор
за заем ****;
-сумата от 2504,44 лв. /две хиляди петстотин и четири лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща законна лихва по договор за заем **** върху главницата от 196
000 лв., считано от 23.11.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК -
11.01.2021г.;
-сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща непогасена главница по
договор за заем *******. от 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 11.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
- сумата от 938,89лв. / деветстотин тридесет и осем лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база,
съгласно текстовете на чл.2.2.б."ж" от договор за заем *******., изчислени върху главницата
от 4000лв. за периода от 21.12.2019г. до 23.11.2020г.;
- сумата от 1633.33лв. /хиляда шестстотин тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща договорна наказателна лихва за забава в размер на 5% на
месечна основа, съгласно чл.2.6. и чл. 2.8. от договор за заем *******., считано от датата на
настъпване на забавата 21.01.2020г. до 23.11.2020г.;
-сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща договорна
неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл.2.7. от договор за заем *******.;
-сумата от 51,11 лв. /петдесет и един лева и единадесет стотинки/, представляваща
законна лихва по договор за заем *******. върху главницата от 4000 лв., считано от
23.11.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК -11.01.2021г.;
за които суми е издадена заповед № 260 147/ 12.01.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 264 / 2021г. на Районен
съд - Варна, 53 състав.
Отправя се искане и за произнасяне по дължимостта на разноските, както в
настоящото, така и в заповедното производство.
ИЩЕЦЪТ твърди, че се е намирал в облигационни отношения с ответника по силата на
два сключени договора за заем - Договор за заем **** от 21.12.2018г., по който е
предоставена заемна сума в размер на 196 000лв. и Договор за заем *******. от 20.12.2018г.,
по който е предоставена заемна сума в размер на 4 000.00лв. Описаните договори за заем са
прекратени едностранно от заемодателя „Ново Финанс" ООД, поради неплащане на
задължения от страна на заемополучателя, като са останали изискуеми и неплатени
задължения, за което ищецът е инициирал заповедно производство по реда на чл. 417 от
ГПК - чгр.д. № 264/2021г., по описа на Районен съд - Варна, Гражданско отделение, 53
състав.
2
Срещу издадената заповед е подадено възражение, поради което и ищецът предявява
настоящия иск в срок.
I. По Договор за заем **** от 21.12.2018г.
Съгласно текстовете на договор за заем **** от 21.12.2018г. ищецът предоставили на
ответника сумата от 196 000лв. по посочени от заемополучателя банкови сметки, при
преференциален годишен лихвен процент по заема, фиксиран само за първите 12
(дванадесет) месеца - 15 % и фиксиран годишен лихвен процент след изтичане на
преференциалния 12 месечен период - 25%. Длъжникът следвало да заплаща ежемесечно
съгласно погасителен план към договора само дължимата лихва в размер на месечната
вноска от 2 450.00лв.за първите дванадесет месеца и 4 083.33лв. за останалия период на
договора, платими ежемесечно до 21-во число на месеца, като датата на първата вноска била
21.01.2019г., а главницата по предоставения заем в нейния пълен размер се дължала в края
на срока уговорен между страните за изтичане на договора, а при предсрочно прекратяване
по вина на заемополучателя, главницата в нейния пълен размер се дължала към датата на
предсрочното прекратяване.
Длъжникът извършвал плащания, като заплатил дължима лихва само за първите 12
месеца, след което преустановил каквото и да е плащане. Тъй като съгласно чл.2.7. от
договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след
изтичане срока на плащане, цялото вземане ставало предсрочно изискуемо и заемодателят с
изявление за прекратяване на договор за заем и покана за доброволно изпълнение с изх. №
200/23.11.2020г., връчена лично срещу разписка на длъжника на 23.11.2020г., обявил
предсрочна изискуемост на договора за заем поради неплащане на дължимите вноски на
основание неплащане на дължимите суми по чл.2.2. б."ж" чл.2.2. б."з" и чл.2.2. б."и" в
сроковете определени в чл.2.2. б"ж" и чл.2.7. от договора. Като прекратяването е считано от
датата на получаване на уведомлението за прекратяване - 23.11.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи:
1/ Главницата по договор за заем **** от 21.12.2018г., в размер на 196 000лв.;
2/ Възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно текстовете на
чл.2.2.б."ж".(2). от договор за заем ****, изчислени върху главницата от 196 000лв. за
периода от 21.12.2019г. до 23.11.2020г. или общо сумата от 46 005,56лв.;
3/ Договорна наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа съгласно
чл.2.6. от договор за заем **** от 21.12.2018г., считано от датата на настъпване на забавата
21.01.2020г. и до датата на прекратяване на договора 23.11.2020г. в общ размер на 80
033.33лв.;
4/ Договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл.2.7. от договор за заем
**** от 21.12.2018г. в размер на 117 600 лв.
5/ Законна лихва по договор за заем **** от 21.12.2018г., върху главницата от 196 000
лв., считано от датата на прекратяване на договора 23.11.2020г. до датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК -11.01.2021г. в размер на 2 504.44лв.;
3
II. По договор за заем *******. от 20.12.2018г.
Съгласно текстовете на договор за заем *******. от 20.12.2018г., в гр.Варна, ищецът
предоставил на ответника сумата от 4 000лв. в брой при подписване на договора, при
преференциален годишен лихвен процент по заема, фиксиран само за първите 12 месеца - 15
% и фиксиран годишен лихвен процент след изтичане на преференциалния 12 месечен
период - 25%. Длъжникът следвало да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план към
договора само дължимата лихва с размер на месечната вноска 50лв за първите дванадесет
месеца и 83.33лв. за останалия период на договора, платими ежемесечно до 21-во число на
месеца, като датата на първата вноска била 21.01.2019г., а главницата по предоставения заем
в нейния пълен размер се дължала в края на срока уговорен между страните, а при
предсрочно прекратяване по вина на заемополучателя, главницата в нейния пълен размер се
дължала към датата на предсрочното прекратяване. Длъжникът извършил плащания, като
заплатил дължима лихва само за първите 12 месеца, след което преустановил каквото и да е
плащане. Тъй като съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на
дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане
ставало предсрочно изискуемо и заемодателят с изявление за прекратяване на договор за
заем и покана за доброволно изпълнение с изх. № 199/23.11.2020г., връчена лично срещу
разписка на длъжника на 23.11.2020г., обявил предсрочна изискуемост на договора за заем
поради неплащане на дължимите вноски на основание неплащане на дължимите суми по
чл.2.2. б."ж"(2), чл.2.2. б."з" и чл.2.2. б."и" в сроковете определени в чл.2.2. б"ж" и чл.2.7. от
договора. Като прекратяването е считано от датата на получаване на уведомлението за
прекратяване - 23.11.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи:
1/ Главницата по договор за заем *******. от 20.12.2018г., в размер на 4 000 лв.
2/ Възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно текстовете на
чл.2.2.б."ж" от договор за заем *******., изчислени върху главницата от 4000лв. за периода
от 21.12.2019г. до 23.11.2020г. или общо сумата от 938,89лв.;
3/ Договорна наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа съгласно
чл.2.6. от договор за заем *******., считано от датата на настъпване на забавата 21.01.2020г.
и до датата на прекратяване на договора 23.11.2020г. в общ размер на 1633.33лв.;
4/ Договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл.2.7. от договор за заем
*******. в размер на 2400 лв.
5/ Законна лихва по договор за заем *******. върху главницата от 4000 лв., считано от
датата на прекратяване на договора 23.11.2020г. до датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК -11.01.2021г. в размер на 51.11лв.;
Твърди, че общо дължимите суми от ответника по двата договора за заем са в размер
на 451 166,66 лв. и моли съда да уважи установителните искове по реда на чл. 422 от ГПК.
Моли за присъждане и на разноски.
4
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който оспорва иска и сочи, че същият е недопустим, евентуално
неоснователен. Прави и възражения за нередовност на исковата молба.Твърди, че съдът
следва да извърши служебно проверката по чл. 7 ал.3 от ГПК, тъй като ответникът е теглил
кредитите като потребител. Сочи, че в Договор за заем №331 -ВН-21.12.2018 г. и Договор за
заем №327-ВН-20.12.2018 г. липсвал текст, от който можело да се установи, че страните се
били договорили заемните средства да бъдат използвани за определена цел, предвид което
договорите не обслужвали и не финансирали търговската дейност на ответника като ЕТ.
Твърди, че сумите по договорите били използвани, както следва:
а/Съгласно чл.4.1.2 от Договор за заем №331 -ВН-21.12.2018 г. сумата в размер на
110 000 лв била изплатена на Кредит Комерс ЕАД за заличаване на задължения на И.В.Р.
към кредитора, като задължението не било за обслужване или за финансиране на
търговската дейност на ответника като ЕТ.
б/ Сумата от 29 400 лв на основание чл.4.1.1 от Договора за заем №331-ВН-
21.12.2018 г. била отпусната и използвана за връщане на кредитора, като ГАРАНЦИОННА
ВНОСКА на основание чл.1.2 от Договора. Видно от чл.4.1.3 сумата от 56 600 лв се
отпускала при заплащане на сумата от 29400 лв на кредитора, като по този начин сумата
била ползвана от едноличния търговец за заплащане чрез прихващане от кредитора на
лихвата за първите 12 месеца от договора и не била за обслужване или за финансиране на
търговска дейност като ЕТ.
в/ Сумата от 56 000 лв по чл.4.1.3 сумата от Договора за заем №331-ВН-21.12.2018 не
била използвана за обслужване или за финансиране на търговската дейността като
едноличен търговец, а за лични нужди на физическото лице И.Р..
ЕТ „Дом - И.Р." не осъществявал никаква търговска дейност от 2011 г., поради което
и не се нуждаел от финансиране на дейността си, както и за обслужването й, поради което
целият кредит не бил за обслужване на търговска дейност. В този смисъл и ответникът имал
право на потребителска закрила. От представените стандартни формуляри не се доказвало,
че клаузите на договорите били индивидуално уговорени и следвало съдът да извърши
преценка за тяхната евентуална неравноправност.
Договорите за кредит били напълно недействителни и поради следното: в чл. 2.2, б.
,,ж“ бил договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 25 %. В чл. 2.2, б. „м" бил
установен и размер на ГПР- равен на размера на договорната лихва, а именно 23%., като в
този случай това било невъзможно и клаузата съдържала невярно съдържание - ГПР в този
случай бил минимум 28,07 %. Поради тази причина и на основание чл. 38 ЗКНИП, вр. с чл.
24, т. 9 ЗКНИП договорите за кредит били нищожни, защото, на първо място ГПР не може
да е равен на 23 %, по - малко от размерът на ГЛП, а на второ място, не били спазени
правилата за изчисление по Приложение № 1 от ЗКНИП.
Твърди, че двата договора съдържат неравноправни клаузи и нищожни такива, както
5
следва:
1/ Чл.2.6 и 2.8 - нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД по отношение на
Договор за заем №331-ВН-21.12.2018 г. и Договор за заем №327-ВН-20.12.2018 г. В
конкретния случай била уговорена неустойка, определяема като 5 % месечно от размера на
главницата, или 60 % годишно. Начинът, по който била уговорена неустойката (под формата
на наказателна лихва), водел до неудържимото й нарастване за кратък срок в размер, който
надвишавал в значителна степен обичайното обезщетение за забава. Затова и в този си
размер, уговорената между страните мораторна неустойка не отговаряла на присъщите й
цели - да обезпечи изпълнението на поетото от заемателя задължение и да обезпечи
изпълнението на поетото от заемателя задължение и да обезщети заемодателя за вредите от
виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от страните санкционна
функция, целяща да накаже неизправната страна по договора, а водела до създадена още при
сключване на процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.
При уговореният начин на погасяване - изискуемост на главницата в края на срока на
договорите, сумата върху която се начислявало наказанието при предсрочна изискуемост
била винаги пълния размер на кредита, което водело до задължаване на потребителя за
необосновано висок размер на обезщетението за забава.
В този смисъл и договорената с чл. 2. 6, както и с чл. 2. 8 от сключените между
страните договори за заем наказателна лихва - неустойка не съответствала на основния
принцип за добросъвестност и справедливост в облигационните правоотношения и като
накърняваща добрите нрави била нищожна, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
2/ Чл.2.6 и 2.8 се явявали неравноправни клаузи на основание чл.143, т.5 Закона за
защита на потребителите, поради което били нищожни на основание чл.40 Закон за кредите
за недвижимите имоти на потребителите във вр. с чл.146 от ЗЗП. В случая претендираната
наказателна лихва по съществото си представлявала мораторна неустойка. Същата била
уговорена да се начислява и при един ден частично просрочие, което представлявало
несъществена част от неизпълнението. Същевременно вземанията били обезпечени и чрез
ипотека върху собствен на длъжника имот. Като ориентир за очаквани от неизпълнението
вреди следва да се съобрази законната лихва по аналогия с предвиденото в чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове бил равен на
основния лихвен процент, обявен от БНБ, плюс 10 процента, а годишният уговорен процент
в случая бил 60%. / 5% х 12 месеца/.
3/ Чл.2.7 - неравноправни клаузи на основание чл.143, т.5 Закона за защита на
потребителите, поради което е нищожна на основание чл.40 Закон за кредите за
недвижимите имоти на потребителите във вр. с чл.146 от ЗЗП и на основание чл.26, ал.1,
пр.З ЗЗД /като накърняваща добрите нрави/ по отношение на Договор за заем №331-ВН-
21.12.2018 г. и Договор за заем *******.
Неустойката за забава, уговорена в чл. 2. 7 от процесните договори надхвърляла 5
пъти законната лихва, с която се съизмерява евентуалната вреда за кредитора от забавената
парична престация на длъжника и с повече от 50% дължимата главница, чието връщане
6
(ведно с възнаградителната лихва) обезпечавала. Твърди, че уговорената като дължима във
фиксирания размер от 60% от заетата сума, независимо от продължителността на забавата и
обема на неизпълнението, неустойка надхвърляла каквито и да е разумно очаквани размери
на една бъдеща предполагаема вреда за кредитора по двата договора за заеми, обезпечени с
ипотека върху недвижим имот, водела до оскъпяване на ипотечния дълг, а с оглед и
уговорения начин на погасяване/ежемесечно погасяване на лихви, главницата -в края на
срока на договора/ - до сигурна печалба за заемодателя при какъвто и да е обем на
неизпълнение, т.е. предпоставяла отнапред недопустимо обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя.
4/ Чл. 2.9 - неравноправна клаузи на основание чл.143, т.5 Закона за защита на
потребителите, поради което е нищожна на основание чл.40 Закон за кредите за
недвижимите имоти на потребителите във вр. с чл.146 от ЗЗП и на основание чл.26, ал.1,
пр.З ЗЗД по отношение на Договор за заем №331-ВН-21.12.2018 г. и Договор за заем №327-
ВН-20.12.2018 г.Доколкото съдържанието на клаузата обединявала „наказателната лихва"
по чл.2.6 и 2.8, както и „неустойката" по чл.2.7, то изложените по-горе основания за
нищожност с пълна сила следвало да бъдат отнесени и към тази клауза.
5/2.11- клаузата е договорена във вреда на потребителя;
6/ 2.12 - клаузата е договорена във вреда на потребителя в частта, в която при
надвнесени суми същите не се използват за погасяване на главницата, ако няма писмено
уведомление за това.
7/едностранно увеличение на лихвата по чл. 4.2, буква „б" и „в"„ както и
„Увеличението с 5% на лихвения процент по б.б и б. в. от настоящият член се извършва
едностранно от заемодателя, само в случай, че забавата продължава повече от 10 дни след
сроковете уговорени между страните, с писмено уведомяване на заемополучателя".
8/ чл. 6.2. - свръх обезщетение по изложените основания по-горе по отношение
нищожността на чл.2.6, 2.7,2.8 и 2.9.
9/ Твърди, че двата договора за заем са нищожни поради нееквивалентност на
престациите. Ново Финанс ООД чрез подписаният договор целели да се обогатят за сметка
на И.В.Р. с призната правоспособност, като търговец с регистрирания ЕТ „Дом - И.Р.".
Сочи още, че Общите условия също съдържали множество нищожни клаузи: а/ Чл.
1.7 - не се предоставяла възможност да преговаря, а само да прецени дали приема договора
за кредит в цялост или не. Тази договорка била във вреда на потребителя; б/ чл. 4.2 - неясна
клауза, във вреда на потребителя; в/ чл. 6.1. - неясна клауза. Давала възможност да променя
едностранно лихвата по неясни правила. Не ставало ясно защо лихвата ще се променя при
начисляване на наказателни лихви и неустойки и как ще се променя. Във вреда на
потребителя; г/ чл. 9.1 - неясна клауза; д/ чл. 9.8 - неизгоден ред за погасяване на
задълженията за потребителя. Във вреда на потребителя; е/ Чл. 9.9 - неясна и във вреда на
потребителя. Когато надвнесената сума не се използвала за главницата, това не водело до
намаляване на дълга и била във вреда на потребителя; ж/10.4 - във вреда на потребителя; з/
7
10.5 - неизгоден ред за погасяване на задълженията за потребителя. Във вреда на
потребителя; и/13.4 във вреда на потребителя; й/ чл. 14.7 - във вреда на потребителя била
неустойка 60 % от отпусната сума. Основанията били идентични с изложените по - горе
относно чл.2.6,2.7,2.8,2.9 по двата договора.
В срока по чл. 372 от ГПК, по делото от ИЩЕЦА е постъпила допълнителна искова
молба, с която поддържа изведените с исковата молба фактически и правни твърдения.
Ищцът не твърди, че договорът е развален. Сочи, че дружеството „Ново Финанс" ООД било
регистрирано като финансова институция по чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции
(ЗКИ) и съобразно законодателната уредба, дружеството подлежало на контрол от БНБ.
Правото, което дружеството - кредитор било упражнило в случая е съгласно чл.60, ал.2 от
ЗКИ да прекрати едностранно двата договора за заем, поради забава в плащанията на
дължимите вноски и да обяви предсрочна изискуемост на вземанията по двата договора,
обективирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, като е поискало
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК. Пояснява, че
предсрочната изискуемост представлявала изменение на договора, което за разлика от
общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпвала с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. При подробна съпоставка и на
преглед на документа по чл.417, т.6 и сключените договори безспорно се установява
абсолютна идентичност на съдържанието на ипотечният акт и договорите за заем. Обхватът
на дължимата от съдилищата проверка е за редовността от външна страна на ипотечния акт,
установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по
заявлението. В случаят, ипотечният акт инкорпорира и договорите за заем. Ипотечният акт,
на който ищецът се е позовал в заповедното производство, установява съществуването на
вземането по Договор за заем **** от 21.12.2018г., по който е предоставена заемна сума в
размер на 196 000лв. и Договор за заем *******. от 20.12.2018г., по който е предоставена
заемна сума в размер на 4 000.00лв., и обезпечаването на задължението с учредената
договорна ипотека. Следователно, налице е определеност на обезпеченото вземане /чл.170
ЗЗД/ като условие за действителност на договорната ипотека. Основанието и в заповедното
и настоящото производство било идентично.
В настоящият случай и двете страни по двата договора, обективирани в ипотечният
акт са търговци, които изначално са определили условията съдържащи се в двата сключени
договора за заем, съобразявайки всички рискове, които биха възникнали за страните
следствие неизпълнение на заемополучателят. Поради което и потребителската закрила е
неприложима. Оспорва твърденията на ответника в тази връзка.
Сочи, че отпуснатите заемни средства съгласно договорите за заем били
предоставени на търговеца ЕТ"Дом – И.Р." - като заемополучател, а част от отпуснатите
заемни суми били за изплащане на предходен заем на ЕТ"Дом - И.Р." към трето лице –
кредитор – отново търговец. Както и че отпуснатите заемни суми били преведени по
8
банковата сметка на заемополучателя ЕТ" Дом – И.Р.".
Уточнява, че двата договора представлявали търговска сделка и към тях следвало да
се прилагат разпоредбите на ТЗ. Неоснователни и неотносими били направените
констатации от страна на ответника, които се основавали на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
Същите се прилагали, когато страната по заемното правоотношение била „потребител" по
смисъла на чл.9, ал.З от ЗПК.
В условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме, че ответникът е
потребител, излага следното: В този случай приложим би бил ЗКНИП.Ищецът
предварително бил предоставил на ответника персонализирана информация, в
индивидуална конкретика спрямо индивидуалните договори. Преддоговорната информация,
общите условия и клаузите на договорите били предоставени на ответника още на
07.12.2018г. т.е 14 дни преди датата на сключване на същинските договори за заем, като
ответникът е имал на разположение време да се запознае детайлно с тях, разбере значението
им и да се съгласи с тях. На Заемополучателя са предоставени Стандартен Европейски
формуляр и Предварителен договор 14 дни преди сключване на окончателния договор, в
които се съдържат цялата информация относно кредита. Двете суми по двата договора,
според условията в тях, се отпускали в момента на сключване на договора (в брой) и
непосредствено след сключване (по банков път) така, че Заемодателят съвестно бил
изпълнил своите задължения според условията в договорите.
По отношение на „Гаранционната вноска" сочи, че тя представлявала сума в размер
на 15% от стойността на заемната сума и служела да обезпечи изплащането на кредита и
лихвите по него през първите дванадесет месеца от неговото действие. Гаранционната
вноска не била предплатена лихва. В чл.4.7. страните се споразумели, че ако
заемополучателят не заплати на заемодателя уговорената в чл.1.2. „Гаранционната вноска" в
сроковете договорени между страните, то настоящия договор се прекратявал автоматично,
като в този случай влизали в сила всички последици и неустойки, произтичащи от клаузите
на договорите за заем, свързани с прекратяване на договорите.
По отношение на ГПР –то, моли съда да приеме, че на страница три от договор за
заем **** от 21.12.2018г. е допусната техническа грешка при посочване на ГПР - 23%. Като
навсякъде в посочения договор за заем, както и в Погасителния план - неделима част от
договора за заем бил посочен ГПР в размер на 25%. Неправилно ответникът бил изчислил
ГПР мин. 28,07%. Договореният лихвен процент е ясно и недвусмислено посочен, а именно
фиксиран годишен лихвен процент 25%. Видно и от договорите - ГПР в случая включвал
само и единствено възнаградителната лихва от 25%., като в двата договора за заем бил
уговорен и Преференциален годишен лихвен процент по заема, фиксиран само за първите
12 (дванадесет месеца): 15% (петнадесет процента). В настоящия случай сочи, че клаузите
на договорите за заем били индивидуално уговорени, за което и приложили към Исковата
молба сключените с длъжника предварителни договори и стандартни европейски
формуляри, изключително ясно и обективно припокриващи клаузите и на окончателните
договори и клаузите формулирани в ипотечния акт. Уговореното с чл.2.6. от двата договора
9
за заем задължение по своя характер не било задължение за лихва, това представлявала
наказателна лихва за нарушаване сроковете за плащане. То представлявало задължение за
неустойка, което имало за цел да обезщети вредите, причинени на кредитора, от забавеното
изпълнение на парично задължение. Ето защо уговорката за дължимост на неустойка не
представлявала скрита възнаградителна лихва поради различния характер на вземането и
различния юридически факт, от който се пораждала - а именно неизпълнението от страна на
Заемополучателя. Претендираната неустойка за забава (наказателна лихва) не противоречи
на добрите нрави и не следвало да бъде прогласявана за нищожна. По отношение на чл. 2.7
от двата договора, сочи, че размерът на вземането бил уговорен изрично в двата договора и
ставал дължим от момента на предсрочната изускуемост на заема. Същият се начислявал
само върху неплатената част от главницата. Неустойката при виновно прекратяване на
договора не дублирала друго вземане по настоящия договор. Тя се дължала на
самостоятелно основание и представлявала самостоятелно вземане с отделно основание и
отделно изчисляван размер. Задължението за неустойка било определяемо, съдържало се
като основание в представения документ и следвало от основателността на заявлението за
неизпълненото главно задължение. Съгласно чл.41, ал.З, ал.4 от ЗКНИП кредиторът имал
право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит,
именно в съответствие с цитираната правна норма бил и уговорката за дължима неустойка.
Неоснователни били всички възражения за нищожност на клаузата за заплащане на
неустойка и за неравноправни клаузи в сключените процесни договори за заем.
В срока по чл. 373 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА не е постъпил отговор на
допълнителна искова молба.
В съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител, който поддържа
исковата молба, моли за уважаването й, представя списък с разноски и моли за тяхното
присъждане. В о.с.з., ответникът, също, се представлява от процесуален представител –
адвокат, който поддържа депозираните отговори и моли за отхвърляне на исковата
претенция. И двете страни са депозирали писмени защити в определения от съда срок.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от договор за заем **** от 21.12.2018г., че ищецът е предоставил на ЕТ
„Дом – И.Р.“, ЕИК *********, в заем сумата от 196 000лв. Съобразно чл. 2.2. б.“а“ видът на
кредита е ипотечен/потребителски. Срокът на договора е 60 месеца, с дата на първа
погасителна вноска – 21.01.2019г. и крайна дата на връщане на цялата сума – 21.12.2023г.
Страните са уговорили падежна дата – 21- во число на месеца, като годишният лихвен
процент за първите 12 месеца е 15 %, а за останалия срок от договора – 25 %. Уговорката
между страните е да се погасява през целия срок на договора само дължимата лихва, а
главницата се дължи в края на срока уговорен между страните.Посочено е в чл. 2.2. б. „м“,
че ГПР се определя на 23%. Договорът е сключен при условията на внасяне на гаранционна
вноска в размер на 15% от заемната сума и е обезпечен с договорна ипотека върху
10
недвижим имот, описан в чл. 7.1.Уговорен е и изрично начин на предоставяне на сумата в
чл. 4.1. В чл. 2.6 страните са уговорили, че при забава в погасяването на дължима вноска
дори с един просрочен ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер по
малко от определената в погасителния план, Заемодателят ще начислява наказателен лихвен
процент („наказателна лихва“) в размер на 5% (пет процента) месечно, начислена върху
остатъчната заемна сума. В чл. 2.7. се сочи, че при забава в погасяването на дължима вноска
с повече от 30 (тридесет) дни, след изтичане сроковете за плащане, определени в чл.2.2, б."з"
от настоящия договор, както и при неизпълнение задължения на Заемополучателя,
произтичащи от настоящия договор, цялото вземане става предсрочно изискуемо и
Заемодателят, освен правата по чл.2.6,. има право да прекрати настоящия договор, като иска
предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума по Договор, ведно с неустойка в размер
на 60% (шестдесет процента) от изчислена върху пълния размер на заемната сума. Чл.2.8.
гласи, че „при предсрочно прекратяване на настоящия договор, поради забава, погасяването
на дължимата вноска, съгласно чл.2.7., Заемополучателят дължи и наказателна лихва в
размер на 5% (пет процента) месечно, върху стойността на заемната сума (главница) към
датата на прекратяване на договора, като тази наказателна лихва се дължи до пълното
погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по силата на договора за заем.
Наказателната лихва в размер на 5% (пет процента)месечно, изчислявана върху стойността
на заемната сума, не може да се начислява за повече от 30
дни за всяка една просрочена вноска.В чл.2.9, страните са договорили, че при забава в
погасяването на дължимата главница с повече от 10 (десет) дни, след изтичане срока за
плащане определен в чл.2.5, от настоящия договор, Заемополучателят дължи обезщетение
на Заемодателя в размер на 60% (шестдесет процента) от заемната сума (главницата), както
и лихвата, уговорена в чл.2.8. от настоящия договор в размер на 5% (пет процента) месечно
до пълното погасяване на главницата й всички други лихви, дължими по силата на договора
за заем. Приложение към договора е и подписан между страните погасителен план.
Представени са платежни нареждания, с които се установява, че ищецът е предоставил
на ответника сумата от 196 000лв., както е договорено. /л.13 –л.15/.
Установява се от договор за заем *******. от 20.12.2018г., че ищецът е предоставил на
ЕТ „Дом – И.Р.“, ЕИК *********, в заем сумата от 4 000лв. Съобразно чл. 2.2. б.“а“ видът на
кредита е ипотечен/потребителски. Срокът на договора е 60 месеца, с дата на първа
погасителна вноска – 21.01.2019г. и крайна дата на връщане на цялата сума – 21.12.2023г.
Страните са уговорили падежна дата – 21- во число на месеца, като годишният лихвен
процент за първите 12 месеца е 15 %, а за останалия срок от договора – 25 %. Уговорката
между страните е да се погасява през целия срок на договора само дължимата лихва, а
главницата се дължи в края на срока уговорен между страните.Посочено е в чл. 2.2. б. „м“,
че ГПР се определя на 23%. Договорът е сключен при условията на внасяне на гаранционна
вноска в размер на 15% от заемната сума и е обезпечен с договорна ипотека върху
недвижим имот, описан в чл. 7.1.Уговорен е и изрично начин на предоставяне на сумата в
чл. 4.1. В чл. 2.6 страните са уговорили, че при забава в погасяването на дължима вноска
11
дори с един просрочен ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер по
малко от определената в погасителния план, Заемодателят ще начислява наказателен лихвен
процент („наказателна лихва“) в размер на 5% (пет процента) месечно, начислена върху
остатъчната заемна сума. В чл. 2.7. се сочи, че при забава в погасяването на дължима вноска
с повече от 30 (тридесет) дни, след изтичане .сроковете за плащане определени в чл.2.2, б."з"
от настоящия договор, както и при неизпълнение задължения на Заемополучателя,
произтичащи от настоящия договор, цялото вземане става предсрочно изискуемо и
Заемодателят, освен правата по чл.2.6,. има право да прекрати настоящия договор, като иска
предсрочно погасяване на остатъка от заемната хума по Договор, ведно с неустойка в размер
на 60% (шестдесет процента) от изчислена върху пълния размер на заемната сума. Чл.2.8.
гласи, че „при предсрочно прекратяване на настоящия договор, поради забава погасяването
на дължимата вноска, съгласно чл.2.7., Заемополучателят дължи и наказателна лихва в
размер на 5% (пет процента) месечно, върху стойността на заемната сума (главница) към
датата на прекратяване на договора, като тази наказателна лихва се дължи до пълното
погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по силата на договора за заем.
Наказателната лихва в размер на 5% (пет процента)месечно, изчислявана върху стойността
на заемната сума, не може да се начислява за повече от 30
дни за всяка една просрочена вноска.В чл.2.9, страните са договорили, че при забава в
погасяването на дължимата главница с повече от 10 (десет) дни, след изтичане срока за
плащане определен в чл.2.5, от настоящия договор, Заемополучателят дължи обезщетение
на Заемодателя в размер на 60% (шестдесет процента) от заемната сума (главницата), както
и лихвата, уговорена в чл.2.8. от настоящия договор в размер на 5% (пет процента) месечно
до пълното погасяване на главницата й всички други лихви, дължими по силата на договора
за заем. Приложение към договора е и подписан между страните погасителен план.
Представена е разписка от 20.12.2018г., от която се установява, че ищецът е
предоставил на ответника сумата от 4 000лв., както е договорено. /л.21/.
На л. 26 до л. 45 ищецът е ангажирал два броя предварителни договори, ведно с
примерни погасителни планове към тях, от 07.12.2018г., сключени между ищеца и
ответника и с идентично съдържание като с процесните договори. Представени са и два
броя стандартни европейски формуляра за предоставяне на информация за потребителските
кредити, които отразяват параметрите на сключените впоследствие два договора за кредит и
които са подписани от страна на ответника.
На л. 50 до л. 62 ищецът е представил Общи условия на договора за заем, които не са
подписани от ответника.
С уведомително писмо изх. No 200 / 23.11.2020г., ищецът е уведомил ответника, че е в
забава по плащанията по договор за заем от 21.12.2018г. и прекратява едностранно
действието на същия, като сочи, че общият размер на задължението, вкл. санкции и
неустойки възлиза на 439 638,89 лв. Предоставя тридневен срок за плащане на
задължението. Уведомителното писмо е получено от ответника на 23.11.2020г., както се
установява от разписка от посочената дата /л. 47/.
12
С уведомително писмо изх. No 199 / 23.11.2020г., ищецът е уведомил ответника, че е в
забава по плащанията по договор за заем от 20.12.2018г. и прекратява едностранно
действието на същия, като сочи, че общият размер на задължението, вкл. санкции и
неустойки възлиза на 8972,22 лв. Предоставя тридневен срок за плащане на задължението.
Уведомителното писмо е получено от ответника на 23.11.2020г., както се установява от
разписка от посочената дата /л. 49/.
Видно е от удостоверение за наличие или липса на задължения, издадено от ТД на
НАП – Варна, с изх. No 030201800348097 / 21.11.2018г., че И.В.Р., включително в
качеството му на ЕТ „Дом – И.Р.“ няма задължения към Държавата към 21.11.2018г. /л.133/.
От съдебно удостоверение, изх. No 939 / 13.12.2018г., издадено от ВОС, се установява, че
спрямо ЕТ „Дом – И.Р.“ няма образувано съдебно производство по несъстоятелност.
От ответната страна са ангажирани гласни доказателства за опровергаване на
обстоятелството, че е извършвал търговска дейност в периода от 2011г. до сега. Разпитани
са водените от ответника свидетели М.П.Р. /осз, проведено на 23.05.2022г./ и В.И.В. /осз,
проведено на 27.06.2022г./. Свидетелката Р. е работила като ******* в продължение на 18
години - в периода от 1993 г. до 2011 г., когато приключила дейността на фирмата.
Дейността на фирмата била свързана с продажба на произвежданите от същата строителни
материали. След кризата през 2009 г. – 2010 г. постепенно фирмата започнала да закрива
едно по едно производствата и постепенно през 2010 г. всички работници и служители били
съкратени на основание на намаляване обема на работа и свидетелката била последният
човек, който си тръгнал, след като всички били освободени. Сочи, че освен колеги с И.Р.
били и съседи - живеели в един блок. Твърди, че Р. не е възобновявал дейността след 2011г.
– той бил пенсионер и на над 80 години и ежедневието му преминавало в градинката пред
блока с негови набори. На свидетелката й е известно, че докато е работила за ответника,
последният имал сключени договори за наем по отношение на имот на ******, но след като
приключила трудовите си правоотношения с ответника, няма информация по отношение на
имота.
Свидетелят В. е син на физическото лице – търговец - И.Р.. От неговите показания се
установява, че към настоящия момент, баща му е на ***, като последната му търговска
дейност е била извършвана към 2010г. През 2018г. И.Р. бил теглил кредити от ищеца, като и
двата кредита били теглени във връзка със задължения на В. и на ЕТ „Дом – И.Р.“ и В. бил
организирал сключването на договорите. Документално, част от сумата, която бил теглил
ЕТ „Дом – И.Р.“ била отишла за погасяване на задължения на самия едноличен търговец.
Сочи, че като актив ответникът има магазин на ******, който едноличният търговец отдава
под наем.
На л. 183 до л.217 от делото са ангажирани два броя договори за наем, сключени от
ответника, като наемодател и „Имотека“ АД, като наемател, за обект, собственост на
наемодателя, както и фактури от доставчика ЕТ „Дом И.Р.“ с получател „Имотека“ АД за
заплатената наемна цена по договорите, издадени в периода 2018г. – 2022г.
По делото са допуснати основна и допълнителна СЧЕ, изслушани и приети от съда в осз,
13
проведени на 27.06 и 19.09.2022г., които не са оспорени от страните. Вещото лице сочи, че
сумите, посочени в двата договора за заем са усвоени от ответника, съответно в размер на
196 000 лв. и 4000 лв. По договор за заем No 327 – ВН /20.12.2018г. от ответника към ищеца
е извършено едно плащане на 21.12.2018г. за сума от 600 лв., а по договор за заем No 331 –
ВН /21.12.2018г. – отново на 21.12.2018г. – за сумата от 29 400 лв. Данни за други
извършени плащания по договорите не се откриват. Вещото лице, изчислява, че по договор
за заем No 331-ВН /21.12.2018г., дължимата редовна лихва, считано от датата на
предоставяне на заемните средства до датата на обявяване на предсрочната изискуемост -
23.11.2020 г. е в размер на 45 161.63 лева, а по договор за заем No 327 – ВН /20.12.2018г.
дължимата редовна лихва за същия период е в размер на 924.96 лева. Размерът на
дължимата наказателна лихва, съгласно чл. 2.6 и чл. 2.8 от и по двата договора за заем,
считано от датата на настъпване на забавите до 23.11.2020 г. по договор за заем No 331-ВН /
21.12.2018г. е в размер на 59 780 лева, a по договор за заем No 327-ВН / 21.12.2018г. е в
размер на 1 220 лева, като по отделни периоди сумите са представени в табличен вид в
констативно-съобразителната част на ССЕ. Дължимата неустойка по договор за заем No 331-
ВН / 21.12.2018г. е в размер на 117 600 лева, като сумата се получава като се умножи
усвоената сума 196 000 лева по 60%., a дължимата неустойка по договор за заем No 327-ВН
/20.12.2018г. е в размер на 2 400 лева, като сумата се получава като се умножи усвоената
сума 2 400 лева по 60%. Възнаградителната лихва и по двата договора е начислявана при
ищеца при следните лихвени проценти: от 21.12.2018г. до 20.12.2019г. – 15 %, а от
21.12.2019г. до 23.11.2020г. – 25 %. Наказателната лихва е начислявана при ищеца при
лихвен процент 5% месечно съобразно договора за периода от 21.01.2020г. до 13.03.2020г. и
от 14.05.2020г. до 23.11.2020г. Неустойката при двата договора е начислена при ищеца на
база 60% от предоставената главница, съобразно вписаното в чл. 2.7. от договорите. С
допълнителното заключение на вещото лице С., изчислено на база 360 дни годишно,
единична стойност на лихвата за един ден, при съобразяване на реално ползвания кредит за
посочения период и усвояване, сочи, че размерът на дължимата лихва, съгласно чл. 2.2.б."ж"
(2) и б."з", считано от датата на предоставяне на заемните средства до датата на обявяване
на предсрочната изискуемост - 23.11.2020 г. по договор за заем No 331-ВН / 21.12.2018г. е
46 056.56 лева, а по договор за заем No 327-ВН / 21.12.2018г. е 938.89 лева. Дължимата
лихва за периода от 21.12.2018 г. до 20.12.2019 г. по договор за заем No 331-ВН /
21.12.2018г. е погасена от внесените 29 400 лева на 21.12.2018 г., а дължимата лихва за
същия период по договор за заем No 327-ВН / 21.12.2018г. е погасена от внесените 600 лева
на 21.12.2018 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуване на вземане, за което е издадена Заповед Nо 260 147 / 12.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
264 /2021г. по описа на ВРС. Срещу издадената заповед е прието възражение от ЕТ „Дом –
14
И.Р.”, на основание чл. 423 ал.3 вр. с ал.1, т.1 от ГПК, като заявителят е предявил
установителен иск в срок.
За успешното установяване на заявената от ищеца претенция, същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че страните се намират във валидни
облигационни правоотношения по договори за кредит, своето пълно и точно изпълнение по
договорите, настъпилата изискуемост на задълженията, както и техния конкретен вид,
период и размер. В тежест на ответника съдът е възложил да обори установената по чл. 286
ал.3 от ТЗ презумпция, като установи, че договорите не са сключени във връзка с неговата
търговска дейност, както и правоизключващите и правоунищожаващите спорното право
факти, на които основава своите възражения.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че
между тях са налице облигационни правоотношения по процесните два договора за заем с
представеното съдържание, както е обсъдено по-горе. Установява се безспорно, че ищецът е
предоставил на ответника уговорените заемни суми, като последният не е изпълнил
задълженията си за връщането им. Единственото плащане, извършено по договорите е за
предвидената гаранционна сума по всеки от тях, както сочи и вещото лице. Настъпила е
предсрочна изискуемост на задълженията по договора. Надлежно връчени на ответника са
уведомления, получени лично от него.
Спорен момент е качеството на „потребител“ на едноличния търговец. По този
въпрос съдът намира, че ответникът не е сключил процесните договори в качеството си на
потребител. В случая потребителската защита е неприложима. Съгласно пар.13 т.1 от
ДР ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. За да е налице качеството "потребител" по
смисъла на ЗЗП, то следва кредитът да не бъде използван за търговски нужди или във връзка
с осъществяване на професионална дейност. Видно от изрично посоченото в чл. 4.1. от
договора, средствата са необходими за погасяване на задължения на ответника към трето
лице – отново търговец – „Кредит комерс“ ЕАД. Ответникът не успя да обори
законоустановената по чл. 286 ал.3 от ТЗ презумпция, като не проведе надлежно доказване,
че сделката и процесните и тази с „Кредит комерс“ ЕАД не са били свързани с
упражняваното от него занятие. Напротив, от събраните гласни доказателства на свидетеля
В., се установява, че едноличният търговец е имал натрупани задължения, които са
възникнали в резултат на упражняваната дейност, която е подробно описана от двамата
свидетели на ответника – В. и Р.. Независимо, че задълженията са възникнали далеч назад
във времето преди сключване на процесните договори през 2018г., както и че от 2011г.
ответникът е прекратил тази своя дейност, въз основа на която са възникнали задълженията,
не се променя характерът на сключените два договора за заем. От събраните писмени
доказателства се установява, че ответникът отдава под наем на трето юридическо лице-
търговец притежавания от ЕТ „Дом – И.Р.“ магазин и издава надлежна данъчна фактура за
15
дейността, в качеството си на едноличен търговец. Дали е или не е търговска сделка
посоченото отдаване под наем на магазина е без значение за спора и за оборване на
презумпцията по чл. 286 ал. 3 от ТЗ за конкретните два договора за заем. Това
обстоятелство не е относимо и годно да установи твърденията на ответника и не е във
връзка със сключения договор за заем, който е с цел погасяване на задължения към друго
юридическо лице – търговец „Кредит Комерс“ ЕАД.
Доколкото не е приложима потребителската защита, то и съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на двата договора за заем или на
отделни клаузи от тях, по направените от ответника възражения / извън тези касаещи
потребителската защита/, както и служебно - без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства / ТР от 27.04.2022г. по тълк. дело No 1/ 2020г. на ВКС,
ОСГТК/.
По отношение на възражението за липса на яснота относно уговорения между
страните лихвен процент за възнаградителната лихва, съдът не споделя становището на
ответника. Доколкото двата договора са с абсолютно идентично съдържание, то и доводите,
които ще се изложат касаят и двата договора. Размерът е ясно и точно уговорен в чл.2.2. т.1
и т.2, както и съответно в погасителните планове е конкретно отразен, като посоченото в чл.
2.2.т.“м“ от договорите не засяга действителността на уговореното между страните, а се
касае за техническа грешка, както и самият ищец сочи в отговора на допълнителната си
искова молба.
По отношение на наказателната лихва и неустойката:
Както бе обсъдено по-горе, съобразно чл.2.6 от договорите страните са уговорили, че
при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден или при частично
погасяване на дължима вноска в размер по малко от определената в погасителния план,
Заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент („наказателна лихва“) в размер на
5% (пет процента) месечно, начислена върху остатъчната заемна сума. В чл. 2.7. се сочи, че
при забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 (тридесет) дни, след изтичане
сроковете за плащане определени в чл.2.2, б."з" от настоящия договор, както и при
неизпълнение задължения на Заемополучателя, произтичащи от настоящия договор, цялото
вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателят, освен правата по чл.2.6, има право да
прекрати настоящия договор, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума
по Договора, ведно с неустойка в размер на 60% (шестдесет процента) от изчислена върху
пълния размер на заемната сума. Чл.2.8. гласи, че „при предсрочно прекратяване на
настоящия договор, поради забава погасяването на дължимата вноска, съгласно чл.2.7.,
Заемополучателят дължи и наказателна лихва в размер на 5% (пет процента) месечно, върху
стойността на заемната сума (главница) към датата на прекратяване на договора, като тази
наказателна лихва се дължи до пълното погасяване на главницата и всички други лихви,
дължими по силата на договора за заем. Наказателната лихва в размер на 5% (пет
процента)месечно, изчислявана върху стойността на заемната сума, не може да се начислява
16
за повече от 30
дни за всяка една просрочена вноска.
Претенциите на ищеца са както за наказателна лихва, така и за неустойка, като в
случая и двете изпълняват една и съща функция. Съгласно чл.2.6 т.нар. наказателна лихва в
размер на 5 % следва да се начислява не върху просрочената месечна вноска, а върху
остатъчната главницата, като същата безспорно има характер на неустойка, не и на лихва за
забавено плащане. Неустойката е акцесорно съглашение с предмет задължение, което става
изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение, като тя има три основни
функции - обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция. С т. 4 от ТР No
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК , е прието, че нищожността е налице
във всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и съгласно примерно посочени
от ОСТК критерии. В конкретния случай е уговорена неустойка, определяема като 5 %
месечно от размера на главницата, или 60 % годишно. Начинът, по който е уговорена
неустойката (под формата на наказателна лихва ), води до неудържимото й нарастване за
кратък срок в размер, който надвишава в значителна степен обичайното обезщетение за
забава. Поради което и в този си размер, уговорената между страните мораторна неустойка
не отговаря на присъщите й цели – да обезпечи изпълнението на поетото от заемателя
задължение и да обезщети заемополучателя за вредите от виновното неизпълнение на
длъжника, нито на придадената и от страните санкционна функция, целяща да накаже
неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключване на процесния
договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора. Изложеното позволява да
се обобщи, че договорената с чл.2.6 от сключените между страните договори за заем
наказателна лихва - неустойка не съответства на основния принцип за добросъвестност и
справедливост в облигационните правоотношения и като накърняваща добрите нрави е
нищожна, съгласно чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Съдът приема за нищожна и самата клауза, в която
е уговрена неустойка по чл. 2.7, като препраща към гореизложените аргументи, че
уговорената между страните неустойка не отговаря на присъщите й цели – да обезпечи
изпълнението на поетото от заемателя задължение и да обезщети заемополучателя за
вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от страните
санкционна функция, целяща да накаже неизправната страна по договора, а води до
създадена още при сключване на процесния договор възможност за несправедливо
обогатяване на кредитора, предвид, че уговореният размер от 60% се изчислява винаги
върху пълния размер на заемната сума, независимо колко е неизплатената част от дълга.
По размера на задълженията за главници и възнаградителни лихви:
Съобразно заключението на вещото лице, задълженията за главници не са погасени,
поради което се дължат в пълен размер, а именно 196 000 лв. по договор за заем No 331 –
ВН /21.12.2018г. и 4000 лв. по договор за заем No 327 – ВН /20.12.2018г. По отношение на
17
възнаградителните лихви, съдът намра, че следва да съобрази изчисленията на вещото лице
по първоначалната съдебно –счетоводна експертиза, доколкото липсват основания
изчисленията да са на база 360 дни годишно – не се установи подобна уговорка между
страните. Така, по договор за заем No 331-ВН /21.12.2018г., дължимата редовна лихва,
считано от датата на предоставяне на заемните средства до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост - 23.11.2020 г. е в размер на 45 161.63 лева, а по договор за заем
No 327 – ВН/20.12.2018г., дължимата редовна лихва за същия период е в размер на 924.96
лева, след като се приспаднат заплатените като „гаранционни суми“.
С оглед на гореизложеното и основателни се явяват претенциите за заплащане на
главниците и възнаградителните лихви в посочените от съда по-горе размери, както и за
законните лихви за забава върху главниците за периода от обявяване на предсрочната
изискуемост до датата на подаване на заявлението и от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане. Съдът изчислява посредством Апис Финанси следните размери на
законна лихва за забава за периода от 23.11.2020г. до датата на подаване на заявлението –
11.01.2021г. върху сумата от 196 000 лв. – 2722, 22 лв., а върху главницата от 4000 лв. –
55,55 лв., като в случая претендирани са от ищеца съответно сумите от 2504,44лв. и 51,11лв.
като и до тези размери претенцията следва да се уважи. Изцяло неоснователни се явяват
исковете за установяване на задълженията за наказателни лихви и неустойки.
По разноските:
В рамките на производството разноски се претендират само от ищеца, който
представя и списък с разноски. В рамките на заповедното производство сторените разноски
са в общ размер на 16 023,33лв., от които 9023,33 лв. за заплатена държавна такса и 7000 лв.
– за заплатено адвокатско възнаграждение. За настоящото производство, ищецът претендира
сумата от 9023,40 лв. -за заплатена държавна такса, 18 500 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение и 800 лв. – за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Заплащането на държавната такса и възнаграждението на вещото лице се установява, но по
отношение на възнаграждението за адвокат, съдът намира, че такова следва да се присъди
само по един от представените договори за правна защита и съдействие, предвид, че същите
са с един и същи предмет, но от различни дати, а за процесуалното представителство по
делото се дължи само едно възнаграждение. Следва да се вземе предвид договорът, сключен
на по-ранна дата или този от 24.07.2021г. за сумата от 9000лв., която се установява да е
заплатена, съобразно уговорено между страните по представената разписка за получаване.
Съответно ищецът има право на разноски за заповедното производство съразмерно на
уважената част от претенцията в размер на 8 830,61 лв., а за настоящото производство в
размер на 10 373,76 лв.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
18
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Ново финанс" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. Варна, ул. "Иван Страцимир" № 2,
представлявано от Б.П. – управител, и ответника ЕТ „Дом – И.Р.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа“ 5, представлявано от
физическото лице търговец И.В.Р., ЕГН **********, че последният, в качеството му на
кредитополучател по Договор за заем *******. от 20.12.2018г. и Договор за заем **** от
21.12.2018г. дължи на ищеца – кредитодател следните суми:
- сумата от 196 000 лв. /сто деветдесет и шест хиляди лева/, представляваща
непогасена главница по договор за заем **** от 21.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 11.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 45 161.63 лв. /четиридесет и пет хиляди сто шестдесет и един лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на
годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2.б."ж" от договор за заем ****, изчислени върху
главницата от 196 000лв. за периода от 21.12.2019г. до 23.11.2020г.;
-сумата от 2504,44 лв. /две хиляди петстотин и четири лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща законна лихва по договор за заем **** върху главницата от 196
000 лв., считано от 23.11.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК -
11.01.2021г.;
-сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща непогасена главница по
договор за заем *******. от 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 11.01.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
-сумата от 924,96лв. / деветстотин двадесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база,
съгласно текстовете на чл.2.2.б."ж" от договор за заем *******., изчислени върху главницата
от 4000лв. за периода от 21.12.2019г. до 23.11.2020г.;
-сумата от 51,11 лв. /петдесет и един лева и единадесет стотинки/, представляваща
законна лихва по договор за заем *******. върху главницата от 4000 лв., считано от
23.11.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК -11.01.2021г.;
за които суми е издадена заповед № 260 147/ 12.01.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 264 / 2021г. на Районен
съд - Варна, 53 състав, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ново финанс" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес управление: гр. Варна, ул. "Иван Страцимир" № 2, представлявано от Б.П. –
управител, срещу ЕТ „Дом – И.Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Чаталджа“ 5, представлявано от физическото лице търговец И.В.Р., ЕГН
**********, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за приемане на
установено между страните, че ответникът, в качеството му на кредитополучател по
19
Договор за заем *******. от 20.12.2018г. и Договор за заем **** от 21.12.2018г., дължи на
ищеца следните суми:
- разликата над присъдените 45 161.63 лв. /четиридесет и пет хиляди сто
шестдесет и един лева и шестдесет и три стотинки/ до претендираните 46 005,56лв.
/четиридесет и шест хиляди и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно текстовете на
чл.2.2.б."ж" от договор за заем ****, изчислени върху главницата от 196 000лв. за периода от
21.12.2019г. до 23.11.2020г.;
- сумата от 80 033,33лв. /осемдесет хиляди и тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща договорна наказателна лихва за забава в размер на 5% на
месечна основа, съгласно чл.2.6. и чл. 2.8. от договор за заем ****, считано от датата на
настъпване на забавата 21.01.2020г. до 23.11.2020г.;
-сумата от 117 600лв. /сто и седемнадесет хиляди и шестстотин лева/,
представляваща договорна неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл.2.7. от договор
за заем ****;
- разликата над присъдените 924,96лв. /деветстотин двадесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки/ до претендираните 938,89лв. /деветстотин тридесет и осем
лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25%
на годишна база, съгласно текстовете на чл.2.2.б."ж" от договор за заем *******., изчислени
върху главницата от 4000лв. за периода от 21.12.2019г. до 23.11.2020г.;
- сумата от 1633.33лв. /хиляда шестстотин тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща договорна наказателна лихва за забава в размер на 5% на
месечна основа, съгласно чл.2.6. и чл. 2.8. от договор за заем *******., считано от датата на
настъпване на забавата 21.01.2020г. до 23.11.2020г.;
-сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща договорна
неустойка в размер на 60% от заемната сума по чл.2.7. от договор за заем *******.;
за които суми е издадена заповед № 260 147/ 12.01.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 264 / 2021г. на Районен
съд - Варна, 53 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „Дом – И.Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Чаталджа“ 5, представлявано от физическото лице търговец И.В.Р., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Ново финанс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
управление: гр. Варна, ул. "Иван Страцимир" № 2, представлявано от Б.П. – управител,
сумата от 8 830,61 лв. / осем хиляди осемстотин и тридесет лева и шестдесет и една
стотинки/, представляващи сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 10 373,76 лв. / десет хиляди
триста седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, представляващи сторените в
настоящото производство разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
20
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
21