Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом, 30.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, трети граждански състав, в
открито съдебно заседание на 20 април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна Александрова
При секретаря
Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Александрова
гр.д.№ 1338/2020г. по описа на ЛРС, за да се произнесе, намери за установено
следното:
Иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Пред съда е депозирана искова молба от
„ЮБЦ” ЕООД, гр.София, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г., против М.А.Г., в която се твърди че по молба на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 2132/19г. по описа на ЛРС,
както и че в законоустановения срок е постъпило възражение срещу заповедта за
изпълнение. Твърди се, че между ищеца
и „Иновативни финанси” ООД, което е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 29.11.2019г. с
прехвърлител на вземания „Теленор България“ ЕАД по договор за далекосъобщителни
услуги, допълнителни споразумения към него и начислени неустойки по него.
Твърди се, че мобилния оператор с търговска марка „Теленор” е прехвърлил
вземания в общ размер 245 074,10лв спрямо
физически и юридически лица описани в Приложение №1 от договора. Твърди се, че
„ЮБЦ” ЕООД е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че ищецът е придобил права върху
цедираните вземания ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и изтеклите лихви. Твърди се, че въз основа на сключен договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер на абоната № **** между ответника и „Теленор България” ЕАД са издадени фактури:
-
№ ****/18.09.2017 с обща сума на фактурата 126.61
лв.
-
№ ****/18.10.2017г.
за 12,51 лв.
-
№ ****/18.11.2017г.
с обща сума 12,49 лв., и краен срок за плащане – 3.12.2017г.
Твърди се, че
ответникът дължи и лихва за забава в размер на 39,92 лв за периода 06.02.2018г.-
06.12.2019г. , неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че съществува изискуемо
вземане на ищеца за сумата 176,94 лв. представляваща главница, неустойка за
предсрочна прекратяване на договора – 37,47 лв., лихва за забава – 39,92 лв. и
разноски по заповедното и исковото производства.
В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, назначеният
особен представител на ответникът е представил писмен отговор.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява, че
ответницата, е сключила на 14.08.17г. договор за мобилни услуги с “Теленор
България” ЕАД, гр. София, за срок от две
години. На 18.09.2017, 18.10.2017г. и
18.11.2017г. Теленор България ЕАД е издало 3 бр.фактури с краен срок за плащане :
3.10.17г., 2.11.17г., 3.12.17г, общо за
сумата от 176,94 лв
По делото се установява се също, че с договор за цесия
от дата 29.11.2019г., “Теленор България” ЕАД, гр. София, в качеството му на
цедент и „Иновативни финанси” ООД
в качеството му на цесионер, са прехвърлени всички вземания по
договорите за мобилни услуги, посочени в Приложение №1, неразделна част от
договора за цесия, в т.ч. и привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително и изтекли лихви, ако има такива. От представеното извлечение от Приложение № 1
към договор за прехвърляне на вземания е видно, че вземането към М.Г. е
прехвърлено на „Иновативни финанси” ООД.
Видно от приложения договор за цесия между „Иновативни финанси” ООД и „ЮБЦ“
ООД е, че цедентът е прехвърлил на цесионера в настоящото производство вземания
в размер на 245 074,10 лв придобити по
силата на Договор за цесия сключен между „Теленор България” ЕАД и „Иновативни
финанси” ООД от 12.07.2019г. Видно от
представеното извлечение е, че вземането на „Иновативни финанси ООД спрямо ответницата е прехвърлено на ищцовото
дружество.
По делото е приложено уведомление за цесия от „Теленор България” ЕАД чрез пълномощника
„Иновативни финанси” ООД и от „Иновативни финанси” ООД, от което е видно, че
вземането към ответницата е прехвърлено
на „ЮБЦ” ООД.
Предявената искова претенция
намира правното си основание в разпоредбите на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.99 ЗЗД. В настоящето производство, ищецът трябва да
докаже факта, от който произтичат вземанията. По делото е представен договор за
мобилни услуги и фактура, от които се установява че между ответника и „Теленор България” е сключен договор за мобилни услуги, по който ответникът дължи процесната сума. По делото са представени
доказателства, че между “Теленор България“ ЕАД“ и “Иновативни финанси” ООД и между Иновативни финанси ООД и ЮБЦ ООД са
сключени договори за цесия на вземания, между които е и вземането – задължение
на ответника към “Теленор България“ ЕАД“.
По делото не са представени писмени доказателства
уведомяването на длъжника за станалата цесия, от страна на предишният кредитор,
съобразно правилата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В тежест на ищеца, е да установи
факта на уведомяването на длъжника. Съобразно цитираната разпоредба-чл.99, ал.4
от ЗЗД, станалото прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, в който е
уведомен за това от предишният кредитор. Законът изрично посочва, че за
цесията, длъжникът следва да бъде уведомен от стария, а не от новият кредитор.
В договора за цесия е посочено, че цесионерът се смята за изрично упълномощен
да уведоми длъжниците за станалата цесия, като за целта, цедентът ще издаде
изрично пълномощно на цесионера, да подписва съответните уведомления. По
делото, е представено пълномощно от цедентът, с което упълномощава цесионера “ЮБЦ“,
да извърши от името на цедента, уведомяване на длъжниците, чийто задължения са
предмет на договора за цесия В тежест на
ищеца по делото е да представи доказателства за надлежното съобщаване на
цесията на длъжника- ответник по делото. В решение № 123 от 24.06.2009г.
постановено по т.д.№ 12/2009г. по реда на чл. 290 от ГПК ВКС е приел, че с
подаването на исковата молба, към която е приложено съобщение за извършената
цесия, които книжа са връчени на
длъжника /ответник по делото/ е извършено уведомяването на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване./ Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. ВКС/.
Ответника няма твърдения, нито е ангажирал доказателства да е извършил плащане
на задължението, преди цесиите да са му били съобщени.
По делото не са представени доказателства, че ответникът е
изпълнил задължението си по посочения по-горе договор за мобилни услуги, поради
което предявените искове е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство .
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.Г. с ЕГН **********, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адвокат В.Г., сумата от 176,94 лв. (сто седемдесет и шест лева и 94 ст.)
главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга по договор, заведен под клиентски номер **** от дата 14.08.2017 г.,
сключен между М.А.Г. и „Теленор България“ ЕАД, сумата от 37,47 лв. (тридесет
и седем лева и 47 ст./ - неустойка за предсрочно прекратяване на договор, сума
в размер на 39,92 лв./тридесет и девет лв. и 92 ст./ мораторна лихва за забава
за периода от 6.02.2018 г. до 06.12.2019 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.12.2019 г., по
ч.гр.дело № 2132/2019 г. по описа на ЛРС .
ОСЪЖДА М.А.Г. ЕГН **********, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адвокат В.Г., сумата
от 385 лв. (триста
осемдесет и пет лева) направени
разноски в заповедното производство по
ч. гр.дело № 2132/2019 г. по описа на ЛРС и 685 лв./шестстотин осемдесет и пет
лева/ разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване ,
пред МОС в 2-седмичен срок от съобщението на страните.
Районен
съдия: