Р Е Ш Е Н И Е № 119
град Самоков 19.06.2019
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Самоковски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на осемнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
При участие
на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 483 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по исковата молба на А.Й.Т.
с ЕГН ********** *** и срещу Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство. С исковата молба се твърди, че ищецът
бил в договорни отношения с ответната община. Построил и придобил по давностно
владение на правно основание годно да го направи собственик – на основание
договор от 22.10.1992 г, в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2001 г. правото на
собственост върху сгради с обща застроена площ от 107,02 кв. м., разгъната площ
около 225,28 кв. м. и застроен обем от 531,27 куб. м. построени върху имот с
идентификатор № 65231.919.136 в к.к. Боровец, които сгради били незаконно
разрушени от ответника – Община Самоков, като по кадастралната карта сградите
са били заснети с идентификатори № 65231.919.136.18 и № 65231.919.136.19.
Твърди, че ответниците му оспорили правото на собственост, а след разрушаването
– ответника – Община Самоков – и правото на строеж. Предявяват се обективно
съединени: 1. Установителен иск от А.Й.Т. *** за установяване съществуването
към момента на предявяване на иска на наемно правоотношение по договор от
22.10.1992 г. за отдаване под наем на терен в к.к. Боровец. 2. Установителен
иск от А.Й.Т. *** срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройство за установяване по отношение на ответниците, че
ищецът е притежавал на основание изтекла в негова полза придобивна давност
вещно право на строеж. 3. Осъдителен иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на
правото на строеж срещу община Самоков. От ответниците са постъпили отговори, с
които исковите претенции се оспорват.
В съдебното заседание процесуалния представител на ищеца
излага подробни съображения за основателност на исковата претенция. Процесуалния
представител на ответната община оспорва предявения иск, излага подробни
съображения за неоснователност на претенцията. Ответникът – Държавата представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройство не заявява становище.
Съдът като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, за да се произнесе намери за установено следното
от фактическа страна:
От представената по делото декларация с вх. №
21152/1996 г. се установи, че ищецът е декларирал собственост върху недвижим
имот – търговски обект – ресторант с РЦП 205 кв.м. в к.к. Боровец. На същия е
издадено и съобщение за начислени данъчни задължения във връзка с декларирания
имот.
Установи се, че на 22.10.1992 г. ответната община и
ищецът сключили договор за наем за временно възмездно ползване терен от 55
кв.м. за ски офис, ЗОХ и търговска дейност срещу наемна цена за срок от десет
години.
Установи се, че теренът, част от който е предмет на
договора за наем е частна общинска собственост, за което е издаден АЧОС №
10471.
След изтичане срока на договора – на 23.10.2002 г. е
сключено допълнително споразумение между ищеца и ответната община за
актуализиране на наемната цена, сроковете за плащане и се удължава срока на
договора – до 22,10,2004 г. С анекс от 24,09,2003 г.- е актуализирана наемната
цена и е удължен срока на договора до 22,1,2005 г. С допълнително споразумение
от 10.10.2005 г. са изменени условията по договора като терена се предоставя за
поставяне на временен търговски обект, както и е продължено действието му до
30.04.2008 г.
Договорните отношения между страните са новирани на
21.05.2008 г., като с договор за отдаване под наем на недвижим общински имот –
терен в к.к. Боровец община Самоков предоставя празен общински недвижим имот –
189 кв.м., който се използва за поставянето на временен обект – сграда
сглобяема конструкция за ЗОХР бистро „Сребърен орел“, срещу посочена наемна
цена за срок до 30.04.2009 г.
На 11.01.2010 г. със Заповед на кмета на община
Самоков е констатирано, че процесния
общински терен се ползва след изтичането срока на договора и без основание и е
разпоредено изземването на празен общински терен, предоставен е срок на ищеца
доброволно да освободи терена. Заповедта е обжалвана, преминала съдебен контрол
и потвърдена от решение на АССО, потвърдено с решение на ВАС.
Видно от протокол от 28.11.2012 г. търговския обект е
демонтиран и теренът е освободен.
Видно от представените скици, търговският обект
разположен върху процесния терен е бил заснет при изготвяне на кадастралната
карта от АГКК.
От приетата съдебно техническа експертиза на вещото
лице Архитект Л.Д. се установи че изграждането на процесната сграда е било
допуснато на основание скица-виза номер 581 от 12 май 1992 година за
проектиране на търговски обект на един етаж от дървена конструкция. За
процесната сграда е изработен и одобрен проект номер 181/1992 година за дървен
павилион за кафе магазин и ски офис на А.Т.. Предвидено е едноетажна сграда с
дървена конструкция и застроена площ 45,50 квадратни метра. Въз основа на
одобрени проекти и издадено и строително разрешение номер 199/1992 година. Предвижданата
сграда е отговаряла на устройствените правила и норми доколкото за нея е
издадена виза за проектиране, съгласно схема одобрена от председателя на
изпълнителния комитет на съответния народен съвет. Не се установява да издавано
удостоверение за търпимост на процесната сграда от органите които са овластени
за това към датата на събарянето. От съдебно-техническа експертиза на вещото
лице инж. Н. се установи, че съгласно проекта параметрите на постройката са
ясно определени със застроена площ 45,50 квадратни метра застроен обем 160
кубични метра, кота корниз 3 метра и кота било 5,50 метра. На мястото на
премахнатата сграда е запазен нулевия цикъл на сградата и в първо приближение
очертанията в план на сградите са запазени размерите в план и застроена площ. На
съхранения на място нулев цикъл драстично се различава от размерите и
застроената площ в строителните книжа на сградата. От установеното на място не
може да се даде отговор как в действителност е била прикрепена сградата към
терена и дали установеното на място закрепване към терена отговаря на
закрепването залегнало в архитектурното заснемане. От огледа на място не може
да се отговори дали двете сгради, съществували на място, са били инкорпорирани
и дали представляват една цяла сграда, съответстваща на заснемане на сграда- изготвено
от архитектурния техник Велинов през 1999 година. От допълнителното заключение
на вещото лице Н. се установява че кота корниз и кота било по одобрения
архитектурен проект не отговарят на съответните коти по архитектурно заснемане.
По делото се разпита и свидетеля от показанията на
който се установи, че премахнатата сграда е представлявала масивна сграда с
бетонова плоча, на два етажа, както и че не е чувал някой да оспорва собствеността
на ищеца.
При така възприетата фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
1. по установителния иск от А.Й.Т. *** за установяване
съществуването към момента на предявяване на иска на наемно правоотношение по
договор от 22.10.1992 г. за отдаване под наем на терен в к.к. Боровец, съдът
намира, че страните са се намирали в облигационни отношения по сключен между
тях договор от 22.10.1992 г. за отдаване под наем на терен в к.к. Боровец. В
раздел 4, т. 3 от договора е предвидено автоматично продължаване на договора
при липса на предпоставки за премахване на обекта. Договорните отношения са
били подновявани не автоматично по силата на посоченото по-горе, а с
допълнителни споразумения между страните до 21.05.2008 г. Считано от тази дата
насетне договорните отношения между страните са цялостно преуредени и новирани,
като страните са сключили нов договор с нови условия. Подписването на новия
договор изцяло е преустановило действието на досегашния договор между страните,
като отношенията им са регулирани от договор за отдаване под наем на недвижим
общински имот – терен в к.к. Боровец община Самоков, с който се предоставя
празен общински недвижим имот – 189 кв.м., който се използва за поставянето на
временен обект – сграда сглобяема конструкция за ЗОХР бистро „Сребърен орел“,
срещу посочена наемна цена за срок до 30.04.2009 г. Съгласието на страните да
подпишат нов договор обективира волята им за преустановяване на договорните им
отношения по досега съществувалия договор. Ето защо съдът намира, че искът е
неоснователен и следва да го отхвърли.
2. По отношение на установителния иск от А.Й.Т. *** и
срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е
притежавал на основание изтекла в негова полза придобивна давност вещно право
на строеж, съдът намира, че погиналата /премахнатата/ сграда не е била
построена въз основа на надлежно учредено право на строеж. По делото липсва
писмен акт по чл. 18 ЗС за учредяване на право на строеж. Що се отнася до
твърдяното придобиване на оригинерно основание – давностно владение, съдът
намира, че за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно
основание за правото на собственост или друго вещно право, следва владението да
е протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години /респ. 5 години/,
без да е губено за срок по -дълъг от 6 месеца, т. е. считано най-късно от
19.12.1996 г. По силата на чл. 86 от ЗС
/в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./, съществува
законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска
собственост. От 01.06.1996г. по аргумент на противното на забраната на чл.86 от
ЗС, редакция ДВ, бр. 33/1996г. да се придобива по давност публична държавна и
общинска собственост следва, че може да се придобива частна държавна и общинска
собственост. По делото не се установи ищецът да е установил владение като
добросъвестен владелец- на правно основание, годно да го направи носител на
вещно право. Давността за придобиване по давност на процесния имот до датата на
предявяване на исковата молба в съда не
е породила правният си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият 10 годишен
период от време – по аргумент на § 1 от ЗД на ЗС обн. ДВ бр. 46/2006г., в сила
от 01.06.2006г. /Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от
2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.)
(1) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014
г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г./ давността за придобиване на
имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември
2022 г. С посочената норма е наложен мораториум и давността за придобиване на
държавни или общински имоти спира в периода 01,06,2006 г. до 31 декември 2022
г. Следователно независимо от това дали е упражнявана трайно и необезпокоявано
фактическа власт по отношение на процесния имот, ищецът не е могъл да го придобие по давност, респ. не е
могъл да придобие отраничено вещно право върху него. По изложените съображения
съдът намира и този иск за неоснователен.
3. по отношение осъдителния иск по чл. 108 от ЗС за
ревандикация на правото на строеж срещу община Самоков, след като не се доказа
ищецът да е носител на такова право, но е неоснователно и търсенето на неговата
защита по реда на чл. 108 ЗС. По изложените съображения съдът намира и този иск
за неоснователен.
Предвид горното съдът намира предявените искове за неоснователни,
поради което следва да ги отхвърли. При този изход на делото и предвид искането
от процесуалния представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 300 лв. на основание чл.
78, ал. 8 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ установителния иск от А.Й.Т. *** за
установяване съществуването към момента на предявяване на иска на наемно
правоотношение по договор от 22.10.1992 г. за отдаване под наем на терен в к.к.
Боровец като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ установителния иск от А.Й.Т. *** и срещу
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е
притежавал на основание изтекла в негова полза придобивна давност вещно право
на строеж върху сгради с обща застроена площ от 107,02 кв. м., разгъната площ
около 225,28 кв. м. и застроен обем от 531,27 куб. м. построени върху имот с
идентификатор № 65231.919.136 в к.к. Боровец, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск по чл. 108 от ЗС за
ревандикация на правото на строеж върху сгради с обща застроена площ от 107,02
кв. м., разгъната площ около 225,28 кв. м. и застроен обем от 531,27 куб. м.
построени върху имот с идентификатор № 65231.919.136 в к.к. Боровец срещу
община Самоков, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Й.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: