Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 1.08.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13464 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 12.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 51788/ 2010 г. на Софийски районен съд,
ГО, 61 състав, „Л.” ЕООД- *** /ЕИК ********/ и А.Е.Р. /ЕГН **********/ са
осъдени да заплатят солидарно, в условията на пасивна солидарност, на основание чл.327 ТЗ на „С.Т.” АД- ***
/ЕИК ********/ сумата 9 429.51 лева, представляваща задължение по договори
за продажба, обективирани във Фактури № **********/ 23.02.2009 г.; № 300003 4407/ 27.02.2009
г.; № 30002 88352/ 09.12.2009 г.; № **********/ 09.12.2009 г.; № **********/
09.12.2009 г.; № **********/ 13.12.2009 г.; № **********/ 13.12.2009 г.; №
**********/ 13.12.2009 г.; № **********/ 13.12.2009 г.; № **********/ 13.12.2009
г.; № **********/ 16.12.2009 г.; № **********/ 17.12.2009
г.; № **********/ 18.12.2009 г.; № *********/ 19.12.2009 г.; № **********/ 19.12.2009
г.; № **********/ 21.12.2009 г.; № **********/ 22.12.2009 г.; № **********/ 23.12.2009
г.; № **********/ 23.12.2009 г.; № **********/ 23.12.2009 г.; № **********/ 24.12.2009
г.; № **********/ 4.12.2009 г.; № **********/ 24.12.2009 г.; № **********/ 26.12.2009
г.; № **********/ 28.12.2009 г.; № **********/ 29.12.2009 г.; № **********/
30.12.2009 г.; № **********/ 31.12.2009 г.; № **********/ 02.01.2010 г.; № **********/
05.01.2010 г.; № **********/ 06.01.2010 г.; № **********/ 7.01.2010 г.; № **********/
08.01.2010 г.; № **********/ 11.01.2010 г.; № **********/ 12.01.2010 г.; №
**********/ 13.01.2010 г.; № **********/ 13.01.2010 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска- 27.10.2010 г., до окончателното плащане
на сумата; сумата 565.77 лв., представляваща лихва за периода 1.03.2010 г.-
26.10.2010 г.; и на основание чл.294 ТЗ сумата
761.69 лв., представляващо обезщетение за забава за периода 2.03.2009 г.-
26.10.2010 г. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
ответниците „Л.” ЕООД и А.Р. са осъдени да заплатят на ищеца „С.т.”
АД суми от по 721.07 лв. /всеки/- разноски за първоинстанционното производство
/за държ. такса, възнаграждение на вещо лице и юриск. възнаграждение/.
Постъпила е въззивна жалба от А.Е.Р., действащ
лично и като представляващ „Л.” ЕООД- ***
/ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна
„С.Т.” АД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.327, ал.1 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде
отменено в следните части: в частта,
в която ответникът А.Р. е осъден да заплати солидарно с „Л.“ ЕООД на ищеца „С.Т.“
АД сумата 577.56 лв.- главница,
представляваща цена на продадени по фактури № **********/ 23.02.2009 г. /на
стойност 226.54 лв., с ДДС/ и № **********/ 27.02.2009 г. /на стойност 351.02
лв., с ДДС/ стоки; в частта, в която
ответникът А.Р. е осъден да заплати солидарно с „Л.“ ЕООД на ищеца „С.Т.“ АД
сумата 1 000 лв.- главница /част от
сумата 8 850 лв./, представляваща цена на продадени стоки, за които е сключено
споразумение на 18.03.2010 г., представляваща І- ва погасителна вноска с падеж
до 31.03.2010 г.; в частта, в която
ответникът А.Р. е осъден да заплати солидарно с „Л.“ ЕООД сумата 761.69 лв.- лихви за забава, дължими за
периода 2.03.2009 г.- 26.10.2010 г.; в
частта, в която ответниците „Л.“ ЕООД и А.Р. са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца договорна лихва /мораторна неустойка/ за периода 1.03.2010
г.- 26.10.2010 г. над сумата 310.66 лв. до пълния предявен размер от 565.77
лв. /разлика от 255.11 лв./; и в частта,
в която ответникът „Л.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца лихви за забава за
периода 2.03.2009 г.- 26.10.2010 г. над
сумата 107 лв. до пълния
предявен размер от 761.69 лв. /разлика от 654.69 лв./.
В
останалата част, в която исковете на „С.Т.“ АД са уважени, решението на СРС е
правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е наведеният във въззивната жалба на
ответниците довод за допуснато от СРС съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, обосноваващо отмяна на обжалваното решение.
Според приетото в Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС- т.17
/в тази част ТР не е загубило сила/, когато в първата инстанция страната е била
лишена от участие поради непризоваване или при призоваване в нарушение на
процесуалния ред, е налице порок, обосноваващ обжалване на първо-инстанционното
решение, като допуснатите процесуални нарушения могат да бъдат поправени от
въззивния съд по искане на заинтересованата страна. Ако не е била обезпечена възможността на ответника надлежно да участва в
Л.2 на Реш. по гр.д.№
13464/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
първоинстанционното
производство, неговите доказателствени и процесуални искания не биха били
преклудирани и той би могъл да упражни тези процесуални права с въззивната
жалба и да ги релевира пред въззивната инстанция- арг. чл.266, ал.3 ГПК. В
случая не се установява да е нарушено правото на участие
на ответника
„Л.“ ЕООД в първоинстанционното
производство. Преписите от исковата молба и доказателствата са връчени на дружеството
на 17.06.2013 г. при прилагане фикцията на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като на
посочения в Търговския регистър при АВп адрес: гр. София, жк „Дружба- 2“,
бл.213, вх.А, ет.6, ап.15 /съобразно вписването в ТР за периода от 11.11.2008 г. до 10.01.2014 г./, не е била
налична канцелария на търговеца или лице- служител или работник, на което да
бъдат връчени съдебните книжа. Връчването на посочените съдебни книжа на
ответника А.Р. е извършено в канцеларията на СРС /след залепването на
уведомление по чл.47 ГПК/ на 12.07.2013 г. /лично/, като подаденият от двамата
ответници едва на 29.08.2013 г. писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК
следва изтичането на едномесечния срок за това с крайна дата- 12.08.2013 г. /понеделник,
присъствен ден/. Независимо, че са получили указания за съдържанието на
писмения отговор и за последиците от неподаването му- чл.133 ГПК, в срока за
отговор на исковата молба ответниците не са подали такъв и съответно не са
реализирали защита по същество- чрез излагането на конкретни възражения срещу
основателността на исковете и заявяването на конкретно становище по твърдените
от ищеца факти и обстоятелства /чл.131, ал.2, т.4 ГПК/. Поради това и
направените след срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК възражения,
които не са свързани със служебното приложение на закона, се считат за
преклудирани на основание чл.133 ГПК и не могат да бъдат релевирани за
първи път както впоследствие в първо-инстанционното производство, така и във
въззивното производство.
За
насроченото за 19.11.2013 г. първо о.с.з. по делото ответното дружество е
надлежно призовано при условията на чл.50, ал.2 ГПК, а ответникът Р. не е
надлежно призован, но жалбата му не съдържа съображения /правни доводи/ по
съществото на спора, нито доказателствени и процесуални искания, насочени към
изясняването му от фактическа и правна страна. В тази връзка следва да се
отбележи, че заявените от ответника Р. пред въззивния съд доказателствени
искания са оставени без уважение, тъй като са насочени към установяването на
факти и обстоятелства, които са ирелевантни към предмета на разглеждания от
втората съдебна инстанции правен спор.
По
същество предявеният от „С.Т.“ АД иск по
чл.327 ТЗ вр. чл.365 ЗЗД е основателен и доказан.
Съвкупният
анализ на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал- 37
бр. данъчни фактури, издадени от ищеца на името на ответното дружество през
периода 23.02.2009 г.- 13.01.2010 г., опаковъчни листове, споразумение от
18.03.2010 г. и експертно заключение на съдебно- счетоводна експертиза,
обосновава извод на въззивния съд, че между „С.Т.“ АД и „Л.“ ЕООД са възникнали
валидни търговски правоотношения по договори за продажба по смисъла на чл.318 и
сл. ТЗ, по които ищецът- в качеството на продавач е продал на ответника-
купувач посочените в цитираните фактури стоки /лекарствени продукти/, в
следствие на което за последния е възникнало задължение да заплати тяхната
цена, като относно изпълнението на това договорно задължение по отношение на 35
от процесните фактури е сключено споразумение за разсрочено плащане между
страните на 18.03.2010 г., обезпечено с поръчителството на ответника А.Р.. По
силата на това споразумение ответниците са се задължили да заплатят на ищеца
сумата 8 850 лв. на пет вноски, първата от които- в размер на 1 000 лв.,
платима до 31.03.2010 г. /чл.2.2 от споразумението/, втората- в размер на 2 000
лв., платима до 30.04.2010 г., третата- в размер на 2 000лв., платима до
31.05.2010 г., четвъртата- в размер на 2 000 лв., платима до 30.06.2010 г., и
петата вноска- в размер на 1 850 лв., платима до 31.07.2010 г.
Относно
останалите две фактури, които не са предмет на сключеното между страните
споразумение, а именно: Фактура № **********/ 23.02.2009 г. /на стойност 226.54
лв., с ДДС/ и Фактура № **********/ 27.02.2009 г. /на стойност 351.02 лв., с
ДДС/, са уговорени падежи, съответно на 2.03.2009 г. и 6.03.2009 г. Задължена
страна по тези договори за продажба е само ответникът „Л.“ ЕООД- като купувач
на стоките, поради което и само това дружество е носител на договорното
задължение за плащане цената на стоките в размер на 577.56 лв. общо, както и на
лихви за забава при неговото изпълнение. Ответникът Р. не е страна по тези
правоотношения, не е учредил поръчителство върху тях, поради което и не дължи
на ищеца както главницата от 577.56 лв., така и лихви за забава при плащането
на тази сума, дължими за периода 2.03.2009 г.- 26.10.2010 г.
Договорът
за търговска продажба е консенсуален /а не реален, както неправилно считат
жалбоподателите- ответници/ и по начало неформален, поради което и сключването
му може да бъде установявано с всякакви допустими от закона доказателствени
средства, обективиращи съгласието на страните по съществените елементи на
продажбеното правоотношение- индивидуализация на предмета на договора и размер
на уговорената продажна цена. Представените от ищеца 37 бр. данъчни фактури,
издадени на името на ответното дружество през периода 23.02.2009 г.- 13.01.2010
г., част от които- придружени с „опаковъчни листове“ /съответстващи на
фактурите/, подписани от представител на „Л.“ ЕООД, съдържат ясно обозначение
на стоките- предмет на твърдените от ищеца доставки, описание на вида и
количеството им, указание за единичната им цена и изчислената въз основа на тях
обща дължима стойност. Посочени са изрично в тях и страните по фактурираните
доставки. Неподписването на фактурите или неподписването им от упълномощено от
получателя на стоките /ответното дружество/ лице не води до извод за липса на
договорна връзка между страните и за неосъществена помежду им доставка на
стоки.
Обстоятелството,
че не е установено осчетоводяване на 35 от процесните 37 фактури в
счетоводството на ответното дружество, в което изобщо не е извършена проверка
от вещото лице /тъй като не е открит офис на фирмата на адреса на дружеството и
от самия ответник не са предоставени счетоводни данни на вещото лице/, при
положение, че на 18.03.2010 г. между страните е сключено споразумение за
разсрочване на голяма част от дълга /в размер на 8 850 лв./, в което е
направено признание на същия, не може да обоснове извод за липса на договорно
правоотношение помежду им, както и за неизвършване на процесните доставки и за липсата
на такива ликвидни и изискуеми вземания на ищеца-
доставчик на стоките. Приложеното от ищеца споразумение от 18.03.2010
г., съдържащо признание на ответниците
за
Л.3 на Реш. по гр.д.№
13464/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
процесните
задължения, не е оспорено от последните, поради което и не е налице основание
за приемането на извод за невалидно сключване на същото.
Съобразно
установената по приложението на чл.193 ГПК практика на ВКС тежестта за
доказване неистинността на документа носи страната, която го е оспорила,
ако той е подписан
от нея, което правило
се
извежда от презумпцията за истинност на подписания
документ по чл.193, ал.3, изр.2 ГПК /в този смисъл: Решение № 254/ 14.07.2011 г.
по гр. дело № 569/ 2010 г.
на ВКС, IV ГО; Решение № 91 от 01.04.2015 г. по гр.д.№ 5960/ 2014 г. на ВКС, ІV
ГО и др./. Поради това и при оспорване доказателствената сила на частен
диспозитивен документ, изходящ от оспорващия го, какъвто е настоящият случай,
при приложение правилата на чл.193, ал.3 ГПК доказателствената тежест за установяване неавтентичността на
процесния договор принадлежи на ответника, оспорващ сключването му, а не на
ищеца, който черпи права от него. Частният /диспозитивен или свидетелстващ/
документ се ползва с формална доказателствена сила, т.е. той доказва както
факта на писменото изявление, така и неговото авторство, но доказателствената
му сила отпада при успешно оспорване на истинността му, за което
доказателствената тежест е на страната, която оспорва верността на направеното
изявление. Същевременно, доколкото оспорването по реда на чл.193 ГПК на
верността на документ е средство за защита срещу обвързващата доказателствена
сила на последния, то влиза в действие само срещу материалната доказателствена
сила на официалните документи, а относно частните документи преценката на съда
е по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, без да е
налице обвързаност от материалната им доказателствена сила.
В частта,
в която от ответниците е направено признание на дълга, процесното споразумение
има характер на частен документ, съдържащ неизгодни за издателя си факти, в
който случай се ползва с материална доказателствена сила. Обвързващата съда
доказателствена сила на документите е оборима. Оборването на доказателствената
сила на документа се извършва като страната, на която същият се противопоставя,
оспори неговата истинност и докаже, че документът е неистински. Когато
документът е свидетелстващ, оспорването на истинността означава да се заяви, че
е неавтентичен- отрича се формалната доказателствена сила на свидетелстващия
документ или да се заяви, че е неверен. В последния случай оспорващият отрича
материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдението, че
удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение.
В случая
такова оспорване от страна на ответниците не е надлежно заявено /довод за
неистинност на споразумението в горепосочената част във въззивната жалба не е
релевиран, а с оглед преклудирането на възраженията в несвоевременно подадения
писмен отговор на исковата молба съдът не дължи произнасяне в тази насока/,
поради което и следва да се приеме, че е налице признание на дълга по
процесните фактури за сумата 8 850 лв., което е аргумент за основателност на
иска по чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.365 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ плащането се дължи при предаване на стоката или
на документите, които дават правото на купувача да я получи, освен ако е
уговорено друго. Независимо от датите на предаване на стоките и датите на
издаване на фактурите, предвид сключеното между страните на 18.03.2010 г.
споразумение, за дата на изискуемост на процесните вземания в размер на 8 850
лв. /общо/ следва да се приемат падежите на разсрочените вноски, посочени в чл.2
от същото /за първата вноска от 1 000 лв.- падеж до 31.03.2010 г., и т.н./.
На посочените дати за ответника- получател на стоките, е възникнало задължение
да заплати цената им, след което е изпаднал в забава. Тези изводи касаят и
отговорността на поръчителя, като относно първата погасителна вноска по
споразумението от 18.03.2010 г.- в размер на 1 000 лв., с падеж до
31.03.2010 г., по преценка на въззивния съд поръчителството е прекратено-
съгласно чл.147 ЗЗД, поради което и за нейното плащане отговорността му е
отпаднала. Това е така, тъй като 6- месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД е преклузивен
и за него съдът следи служебно- съгласно даденото в Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014
г. на ВКС- ОСГТК- т.4б, тълкувателно разрешение. Падежът на първата погасителна
вноска по споразумението е до 31.03.2010 г., поради което и подадената на
27.10.2010 г. искова молба следва изтичането на посочения преклузивен срок и
прекратяването на поръчителството по отношение на нея /в този смисъл Решение №
83 от 26.05.2017 г. по т.д.№ 50394/ 2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО/ Претенцията за
присъждане на останалите погасителни вноски по споразумението /при падеж на ІІ-
рата вноска- 30.04.3010 г./ е заявена в рамките на 6- месечния срок по чл.147 ГПК, поради което и за останалата част от дълга, обезпечен с поръчителство, а
именно за сумата 7 850 лв. солидарната отговорност на поръчителя следва да
бъде ангажирана.
По делото
не са направени фактически твърдения от ответниците, нито са ангажирани и
представени доказателства задълженията по процесните договори и респ. по
процесните фактури да са били заплатени, поради което и процесните суми- цена
на доставени стоки, правилно са присъдени на ищеца на основание чл.327, ал.1 ТЗ
вр. чл.365 ЗЗД. Относно сумата 7 850 лв. /главница/- предмет на сключеното
на 18.03.2010 г. споразумение, е налице солидарна отговорност на двамата
ответници, сумата 1 000 лв. /главница/- предмет на същото споразумение,
представляваща І- ва погасителна вноска, е дължима само от ответното дружество,
поради прекратяване на поръчителството за нея, а задължен за плащане на
останалата част от главницата- в размер на 577.56 лв., е само ответникът „Л.“
ЕООД.
Частично основателен е и предявеният от „С.Т.“ АД срещу
ответниците иск за присъждането на „договорна лихва“ по чл.2.3 от процесното
споразумение.
По
естеството си уговорената между страните в чл.2.3 от сключеното на 18.03.2010
г. споразумение договорна лихва представлява мораторна неустойка, дължима при
просрочване на задълженията за плащане на посочените в чл.2 погасителни вноски.
Според цитираната договорна клауза, „считано от 1.03.2010 г.“ ответниците-
длъжник и поръчител, са поели задължение да заплащат /солидарно/ лихва върху
всички просрочени задължения в размер на 9 % годишно до тяхното окончателно
погасяване. Тъй като първата погасителна вноска /от 1 000 лв./ е била
дължима до 31.03.2010 г., в просрочие ответниците биха могли да изпаднат едва
на 1.04.2010 г., поради което и за начална дата на първия период на забава
следва да се счита 1.04.2010 г.
Не е спорно
между страните, че към датата на подаване на исковата молба не са заплатени от
ответниците всички погасителни вноски по споразумението. При това положение за
периода 1.04.- 26.10.2010 г. /209 дни/
Л.4 на Реш. по гр.д.№
13464/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
ответниците
дължат на ищеца неустойка в размер на 51.53 лв.- за забава при плащането на І-
вата погасителна вноска от 1 000 лв.; за периода 1.05.- 26.10.2010 г. /179
дни/ ответниците дължат неустойка в размер на 88.27 лв. за забава при плащането
на ІІ- рата погасителна вноска от 2 000 лв.; за периода 1.06.- 26.10.2010
г. /148 дни/ дължимата на ищеца неустойка е в размер на 72.98 лв.- за забава
при плащането на ІІІ- тата погасителна вноска от 2 000 лв.; за периода
1.07.- 26.10.2010 г. /118 дни/ неустойката е в размер на 58.19 лв.- за забава
при плащането на ІV- тата погасителна вноска от 2 000 лв.; и за периода
1.08.- 26.10.2010 г. /87 дни/ неустойката е в размер на 39.69 лв.- за забава
при плащане на V- тата погасителна вноска от 1 850 лв. Общият размер на
неустойката следователно възлиза на 310.66
лв., която именно сума следва да бъде присъдена на ищеца за периода
1.04.2010 г.- 26.10.2010 г. За останалата част до пълния предявен размер от 565.77
лв. /разлика от 255.11 лв./ искът на „С.Т.“ АД е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
В частта
относно процесните Фактура № **********/ 23.02.2009 г.- на стойност 226.54 лв.
/с включен ДДС/, и Фактура № **********/ 27.02.2009 г.- на стойност 351.02 лв.
/с включен ДДС/, или общо за сумата 577.56 лв., задължен е само ответникът „Л.“
ЕООД- получател на доставените лекарствени продукти, който е изпаднал в забава след изтичане
на посочените в същите падежи: 2.03.2009 г.- по първата
фактура, и 6.03.2009 г.- по втората фактура. Поради това и за сумата 577.56 лв.-
главница, и за сумата 107 лв.- лихви за забава за периода 2.03.2009 г.-
26.10.2010 г., задължен е само ответникът „Л.“ ЕООД, тъй като ответникът А.Р.
нито е страна по договорите за търговска продажба на описаните в тях стоки,
нито е учредил поръчителство за изпълнението на тези задължения. По първата
фактура ответникът „Л.“ ЕООД дължи на ищеца лихва за забава за периода
3.03.2009 г.- 26.10.2010 г. /датата на подаване на исковата молба/ в размер на 42.18
лв., а по втората фактура- лихва за забава за периода 7.03.2009 г.- 26.10.2010
г. /датата на подаване на исковата молба/ в размер на 64.82 лв., или общо 107 лв.- лихви за забава по чл.86,
ал.1 ЗЗД. В останалата част до пълния предявен размер от 761.69 лв. този
акцесорен иск следва да бъде отхвърлен срещу „Л.“ ЕООД. Искът по чл.86 ЗЗД,
предявен срещу ответника А.Р. за солидарно присъждане на сумата 761.69 лв., следва
изцяло да бъде отхвърлен.
При тези съображения, поради частично
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно в
следните части: в частта, в която А.Р. е осъден да
заплати солидарно с „Л.” ЕООД на „С.Т.” АД на основание чл.327 ТЗ сумата 577.56 лв.- главница, представляваща цена на продадени по Фактура №
**********/ 23.02.2009 г. /на стойност 226.54 лв., с ДДС/ и Фактура №
**********/ 27.02.2009 г. /на стойност 351.02 лв., с ДДС/ стоки, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.10.2010 г., до
окончателното изплащане на сумата; в
частта, в която ответникът А.Р. е осъден да заплати солидарно с „Л.“ ЕООД на
ищеца „С.Т.“ АД сумата 1 000 лв.-
главница /част от сумата 8 850 лв./, представляваща цена на продадени стоки, за
които е сключено споразумение на 18.03.2010 г., представляваща І- ва
погасителна вноска с падеж до 31.03.2010 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 26.10.2010 г., до окончателното изплащане
на сумата; в частта, в която А.Р. е
осъден да заплати солидарно с „Л.” ЕООД на „С.Т.” АД сумата 761.69 лв.- лихви
за забава, дължими за периода 2.03.2009 г.- 26.10.2010 г.; в частта, в която „Л.” ЕООД и А.Р. са осъдени да заплатят солидарно
на „С.Т.” АД „договорна лихва“ /мораторна неустойка/ за периода 1.03.2010 г.-
26.10.2010 г. над сумата 310.66 лв. до пълния предявен размер от 565.77
лв. /разлика от 255.11 лв./; и в частта,
в която „Л.” ЕООД е осъдено да заплати на „С.Т.” АД лихви за забава за периода
2.03.2009 г.- 26.10.2010 г. над сумата
107 лв. до пълния предявен
размер от 761.69 лв. /разлика от 654.69 лв./, и вместо това следва да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете за посочените суми. В останалата
част, в която исковете на „С.Т.“ АД са уважени, решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора следва
да бъде преразпределена и отговорността за разноски между страните, като на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Л.“ ЕООД дължи да заплати на ищеца сумата
447.18 лв.- разноски за първоинстанционното производство, а ответникът А.Р.-
сумата 370.74 лв.- разноски за първоинстанционното производство /при общ размер
на разноските- 977 лв., с включено юриск. възнаграждение от 200 лв./, за които
суми обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а за горниците до
присъдените разноски от по 721.07 лв.- отменено. Разноски за
първоинстанционното производство от ответниците не са поискани, поради което и
такива с настоящото решение не следва да им бъдат присъдени.
На основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на въззивниците общо сумата 20.13
лв.- разноски за въззивното производство /за платена държ. такса/, а на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивниците дължат да заплатят на
въззиваемото дружество сумата 90 лв.- разноски за въззивното производство /за
юриск. възнаграждение/, съразмерно на уважената, съотв. отхвърлената част от
жалбата.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 12.02.2014 г., постановено
по гр.д.№ 51788/ 2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, в следните части:
- в частта, в която А.Е.Р. /ЕГН **********/
е осъден да заплати солидарно с „Л.” ЕООД- *** /ЕИК ********/ на „С.Т.” АД- ***
/ЕИК ********/ на основание чл.327 ТЗ сумата
577.56 лв.- главница, представляваща
цена на продадени по Фактура № **********/ 23.02.2009 г. /на стойност 226.54
лв., с ДДС/ и Фактура № **********/ 27.02.2009 г. /на стойност 351.02 лв., с
ДДС/ стоки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
26.10.2010 г., до окончателното изплащане на сумата;
- в частта, в която А.Е.Р. /ЕГН **********/ е
осъден да заплати солидарно с „Л.” ЕООД- *** /ЕИК ********/ на „С.Т.” АД- ***
/ЕИК ********/ на основание чл.327 ТЗ
Л.5 на Реш. по гр.д.№
13464/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
сумата 1
000 лв.- главница /част от сумата 8 850 лв./, представляваща цена на продадени
стоки, за които е сключено споразумение на 18.03.2010 г., представляваща І- ва
погасителна вноска с падеж до 31.03.2010 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 26.10.2010 г., до окончателното изплащане
на сумата;
- в частта, в която А.Е.Р. /ЕГН **********/
е осъден да заплати солидарно с „Л.” ЕООД- *** /ЕИК ********/ на „С.Т.” АД- ***
/ЕИК ********/ сумата 761.69 лв.- лихви за забава, дължими за
периода 2.03.2009 г.- 26.10.2010 г.;
- в частта, в която „Л.” ЕООД- *** /ЕИК ********/
и А.Е.Р. /ЕГН **********/ са осъдени да заплатят солидарно на „С.Т.” АД- ***
/ЕИК ********/ „договорна лихва“ /мораторна неустойка/ за периода 1.03.2010 г.-
26.10.2010 г. над сумата 310.66 лв. до пълния предявен размер от 565.77
лв. /разлика от 255.11 лв./;
- в частта, в която „Л.” ЕООД- *** /ЕИК ********/
е осъдено да заплати на „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/ лихви за забава за
периода 2.03.2009 г.- 26.10.2010 г. над
сумата 107 лв. до пълния
предявен размер от 761.69 лв. /разлика от 654.69 лв./; а също и
- в частта относно присъдените на ищеца „С.Т.”
АД разноски за първоинстанционното
производство над сумата 447.18 лв., платими
от ответника „Л.“ ЕООД, и над сумата
370.74 лв., платими от ответника А.Р.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/
срещу А.Е.Р. /ЕГН **********/ иск по
чл.327 ТЗ за присъждане на сумата 577.56
лв.- главница, представляваща ЦЕНА на продадени с Фактура № **********/
23.02.2009 г. /на стойност 226.54 лв., с ДДС/ и Фактура № **********/
27.02.2009 г. /на стойност 351.02 лв., с ДДС/ СТОКИ /лекарствени продукти/,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/
срещу А.Е.Р. /ЕГН **********/ иск по
чл.327 ТЗ вр. чл.365 ЗЗД за присъждане на сумата 1 000 лв. /солидарно с „Л.“
ЕООД/- главница /част от сумата 8 850 лв./, представляваща цена на продадени стоки,
за които е сключено споразумение на 18.03.2010 г., представляваща І- ва
погасителна вноска по споразумението с падеж до 31.03.2010 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/
срещу А.Е.Р. /ЕГН **********/ иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 761.69 лв.- лихви за забава, дължими за
периода 2.03.2009 г.- 26.10.2010 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/
срещу „Л.” ЕООД- *** /ЕИК ********/ и А.Е.Р. /ЕГН **********/ иск по чл.92 ЗЗД за солидарното
присъждане на договорна неустойка по чл.2.3 от сключеното помежду им на
18.03.2010 г. споразумение, дължима за периода 1.03.2010 г.- 26.10.2010 г., в
частта над сумата 310.66 лв. до пълния предявен размер от 565.77
лв. /разлика от 255.11 лв./, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/
срещу „Л.” ЕООД- *** /ЕИК ********/ иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждането на лихви за забава за периода 2.03.2009
г.- 26.10.2010 г. в частта над сумата 107
лв. до пълния предявен размер от
761.69 лв. /разлика от 654.69 лв./, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.02.2014 г., постановено
по гр.д.№ 51788/ 2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, в останалата част, в която:
- „Л.”
ЕООД- *** /ЕИК ********/ и А.Е.Р. /ЕГН **********/ са осъдени да заплатят
солидарно на основание чл.327 ТЗ вр. чл.365 ЗЗД на „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/ сумата 7 850 лева- главница, представляваща цена на продадени с
Фактури № 30002 88352/ 09.12.2009 г.; № **********/ 09.12.2009 г.; №
**********/ 09.12.2009 г.; № **********/ 13.12.2009 г.; № **********/
13.12.2009 г.; № **********/ 13.12.2009 г.; № **********/ 13.12.2009 г.; №
**********/ 13.12.2009 г.; № **********/ 16.12.2009 г.; № **********/
17.12.2009 г.; № **********/ 18.12.2009 г.; № *********/ 19.12.2009 г.; №
**********/ 19.12.2009 г.; № **********/ 21.12.2009 г.; № **********/
22.12.2009 г.; № **********/ 23.12.2009 г.; № **********/ 23.12.2009 г.; №
**********/ 23.12.2009 г.; № **********/ 24.12.2009 г.; № **********/ 4.12.2009
г.; № **********/ 24.12.2009 г.; № **********/ 26.12.2009 г.; № **********/
28.12.2009 г.; № **********/ 29.12.2009 г.; № **********/ 30.12.2009 г.; №
**********/ 31.12.2009 г.; № **********/ 02.01.2010 г.; № **********/
05.01.2010 г.; № **********/ 06.01.2010 г.; № **********/ 7.01.2010 г.; №
**********/ 08.01.2010 г.; № **********/ 11.01.2010 г.; №
**********/ 12.01.2010 г.; № **********/ 13.01.2010 г.; № **********/
13.01.2010 г., СТОКИ /лекарствени продукти/, за които е сключено споразумение
на 18.03.2010 г., ведно със законната
лихва от 27.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата;
- „Л.”
ЕООД- *** /ЕИК ********/ е осъдено да заплати на основание
чл.327 ТЗ вр. чл.365 ЗЗД на „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/ сумата 1 000 лева- главница,
представляваща цена на продадени с горепосочените 35 бр. фактури СТОКИ
/лекарствени продукти/, за които е сключено споразумение на 18.03.2010 г. /І-
ва погасителна вноска по споразумението с падеж до 31.03.2010 г./, ведно със законната лихва от 27.10.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата;
- „Л.”
ЕООД- *** /ЕИК ********/ е осъдено да заплати на основание чл.327 ТЗ на „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/ сумата 577.56 лв.- главница, представляваща цена на продадени с
Фактура № **********/ 23.02.2009 г. /на стойност 226.54 лв., с ДДС/ и Фактура №
**********/ 27.02.2009 г. /на стойност 351.02 лв., с ДДС/ СТОКИ /лекарствени
продукти/, ведно със законната лихва
от 27.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
- „Л.”
ЕООД- *** /ЕИК ********/ и А.Е.Р. /ЕГН **********/ са осъдени да заплатят
солидарно на „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/
сумата
310.66 лв.-
мораторна неустойка,
Л.6 на Реш. по гр.д.№
13464/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
дължима
за периода 1.04.2010 г.- 26.10.2010 г. по чл.2.3 от сключеното на 18.03.2010 г.
споразумение;
- „Л.”
ЕООД- *** /ЕИК ********/ е осъдено да заплати на „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/ на
основание чл.86 ЗЗД сумата 107 лв.- лихви за забава, дължими за периода
2.03.2009 г.- 26.10.2010 г.
- „Л.“
ЕООД е осъдено да заплати на „С.Т.” АД разноски за първоинстанционното
производство до размер на сумата 447.18 лв.,
- А.Е.Р. е осъден да заплати на „С.Т.” АД
разноски за първоинстанционното производство до размер на сумата 370.74
лв.
ОСЪЖДА „С.Т.” АД- *** /ЕИК ********/ да заплати на „Л.” ЕООД- *** /ЕИК ********/
и А.Е.Р. /ЕГН **********/ общо сумата
20.13 лв. /двадесет лева и 13 ст./- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Л.” ЕООД- *** /ЕИК ********/ и А.Е.Р.
/ЕГН **********/ да заплатят на „С.Т.”
АД- *** /ЕИК ********/ общо сумата 90 лв.
/деветдесет лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.