№ 13194
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110140649 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ФИРМА, чрез адв. М.Г., срещу „ФИРМА, с
която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 131,68 лева, представляваща остатък от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско”,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2017 г., в гр. София, на кръстовището между
ул. „Цар Асен“ и ул. „Неофит Рилски“, в посока ул. „Солунска“ водачът Е.Ж., управляващ
лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ********* и притежаващ
задължителна застраховка „Гражданско отговорност“ на автомобилистите в ответното
дружество, реализирал ПТП с лек автомобил марка „Опел“, модел „Комбо“, с рег. №
********, собственост на ФИРМА и застрахован по имуществена застраховка „Каско“ в
ищцовото дружество с полица № **********************. В резултат на удара на лекия
автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени вреди, заведени при
ищеца под № ***********. След извършен оглед и направена оценка на щетата било
определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 331,98 лева. Ищецът
предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка за
възстановяване на изплатеното обезщетение, но ответникът признал и възстановил сумата в
размер на 200,30 лева. Остатъкът в размер на 131,68 лева не бил погасен. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира направените по
делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ФИРМА за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. И.А..
Процесуалният представител заявява, че признава изцяло предявения иск.
С докладвана в първото по делото съдебно заседание молба процесуалният
представител на ищеца – юрк. И. е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска на основание чл. 237 ГПК. С протоколно определение съдът е
констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно че
ответникът е признал предявения иск, а ищецът е направил искане за прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно направеното признание, както и
липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно че признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и не представлява право, с което страната не може да се
разпорежда. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще
се произнесе в срок с решение при признание на иска.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В
настоящото производството ищцовото дружество е извършило следните разноски: 50 лева за
внесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът „ФИРМА следва да бъде
осъден да заплати на ищеца ФИРМА сумата в общ размер на 150 лева, представляваща
направените по делото разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Следва да бъде посочено, че реално внесената от ищеца държавна такса по
процесната щета е в размер на 100 лева, като половината от нея е недължимо платена,
поради което подлежи на връщане след депозиране на нарочна молба от страната.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК **********, представлявано от изпълнителните директори
А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул.
„С.С.” № 7, ет. 5, да заплати на „ЗД „ФИРМА” АД, ЕИК **********, представлявано от
изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец”, бул. „Д.Б.” № 87, по иска с правно основание чл. 411 КЗ сумата 131,68
(сто тридесет и един лева и 68 ст.) лева, представляваща остатък от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско”,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
2
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ФИРМА, ЕИК **********,
представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „С.С.” № 7, ет. 5, да заплати на „ЗД
„ФИРМА” АД, ЕИК **********, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и
К.Д.К., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Д.Б.” № 87,
сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски за
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3