№ 111
гр. М., общ. М., обл. Враца, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Н. Кожухарова
при участието на секретаря Даниела Люб. Лашкова
като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело №
20251450100378 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от Н. М. Н. с ЕГН ********** от гр.Р. чрез адв.С. К.
ВрАК против „ Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД ЕИК..................... със седалище и адрес
на управление гр.СС. за връщане на получената от ответника сума в размер на 547.17 лв. на
отпаднал основание.Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди,че с изпълнителен лист, издаден на 27.06.2011 г. от
Районен съд - М. по ЧГД № 625/2011 г., ищеца Н. М. Н. е осъден да заплати на кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ................. със седалище: гр. С.4, сумата от
519.79 лева главница, 88.08 лева възнаградителна лихва за периода от 10.06.2010 г. до
10.11.2010 г., 48.31 лева лихва за забава за периода от 09.07.2010 г. до 19.05.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 08.06.2011г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 25 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
През 201З г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 20137210400088 по описа на ЧСИ .................... per № 000 район на
действие - Врачански окръжен съд, по което били извършвани действия на принудително
изпълнение, като по това дело доверителят ми погасил по-голямата част от вземанията по
изпълнителния лист преди последното действие на принудително изпълнение. По това изп.
дело били останали 282.74 лева /главница/, преди извършването на последното действие на
принудително изпълнение- налагане запор върху вземания към „БАНКА ДСК” ЕАД на
07.06.2018г. По този запор не са удържани и постъпвали суми, тъй като ищеца не е имал
никакви пари в посочената банка.
Въз основа на същия този изпълнителен лист сега срещу Н. Н. бе образувано
изпълнително дело № 202338990401188 по описа на ЧСИ ............................., per. № 899,
район на действие - Врачански окръжен съд, по което се претендира д ищеца да заплати на
ответника в качеството му на взискател /цесионер/
цялата сума по изпълнителния лист, заедно с лихви и разноски, или общо сумата от 1624.16
лева - включваща главница, лихви, неолихвяеми вземания, разноски и такси по
изпълнението. По това изпълнително дело бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Н. М. Н. от ДПТСВ и били удържани суми, като на ответника е била
1
преведена от ЧСИ сумата от общо 547, 17 лева.
Ищецът е водил гр. д. № 960/2023г. по описа на МРС. С Решение № 97/03.06.2024г.
по цитираното гражданско дело, потвърдено с Решение от 05.12.2024г. по в. гр.д. №
620/2024г. на ВрОС, е признато за установено по отношение на ответника, че Н. М. Н. не му
дължи: сумата от 519.79 лева главница, сумата 88.08 лева възнаградителна лихва за периода
от 10.06.2010 г. до 10.11.2010 г., сумата 48.31 лева лихва за забава за периода от 09.07.2010 г.
до 19.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 08.06.2011г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 25 лева държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, посочени в изпълнителен лист, издаден на 27.06.2011г. от
Районен съд - М. по ЧГД № 625/2011 г., поради погасяването им по давност.Решението е
влязло в законна сила на 05.12.2024г.
С молба до ЧСИ ............................. изпълнително дело № 202338990401188 ищеца
поискал делото да бъде прекратено и да му бъдат върнати удържаните суми.
С Постановление №123/14.01.2025г. по изпълнително дело № 202338990401188
ЧСИ ............................. прекратила делото и указала на взискателя да възстанови по
посочената от нея сметка преведените му по делото суми в размер на 547,17 лева.
Постановлението е влязло в сила на 05.02.2025г.
До настоящия момент ответното дружество не е възстановило тази сума, въпреки
че вече е отпаднало основанието, на която я е получило, считано от 05.12.2024г., като по
такъв начин се обогатява неоснователно за сметка на моя доверител, който обеднява със
същата сума.
Поради това за ищеца възниква правен интерес да предяви настоящия иск, с който
иска от ответника връщане на получената от него на отпаднало основание сума от 547, 17
лева. С тази именно сума ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът е обеднял.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор,с който признава
предявеният иск.Във връзка с претендираните разноски желаят прилагане на чл.78 ал.2 от
ГПК и евентуално по чл.78 ал.5 от ГПК.
Искът е с правно основание чл.55 ал.1 предл.последтно ЗЗД.
Събрани са писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира
за установено следното
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Съдът намира, че предвид направеното в отговора на исковата молба от
ответникът изрично признание на исковата претенция и искането на пълномощника на
ищеца за произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по чл.
237, ал. 3 от ГПК, са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на искането.
По отношение направеното искането за прилагане на чл.78 ал.2 от ГПК съда
намира същото за неоснователно.За да се приложи разпоредбата на чл.78ал.2 от ГПК следва
да са налице две предпоставки- ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане
на исковата молба и да признае иск.В конкретният случай е налице бездействие от страна на
ответното дружество, което след като е получило постановлението на ЧСИ з възстановяване
на сумата,,не е предприело никакви действия, поради което ищеца е предявил настоящия
иск. По отношение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съда
намира същото за неоснователно.Договореното и изплатено възнаграждение е в
минималния размер, съгласно Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
2
При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 450 лв. разноски/ д.т. и адв.възнаграждение/.
Мотивиран от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД ЕИК..................... със седалище
и адрес на управление гр.СС. да възстанови на Н. М. Н. с ЕГН ********** от гр.Р. сумата
547.17 лв. получена на отпаднал основание,ведно със законната лихва, начиая от 14.03.2025
год. до окончателното изплащане, както и сумата 450 лв. разноски/ държавна такса и
адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
3