Р Е
Ш Е Н
И Е
16.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 153 2 0 2 0 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на седмнадесети юни 2 0 2 0 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Ирена Стоименова и с участието на
Прокурора: Йордан Георгиев
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 114 по описа на КнАС за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
П.Я.Б., чрез пълномощника си адв. С., обжалва Решение № 96/20.02.2020 г. на КнРС по НАХД № 637/2018 г. по описа на същия съд за 2018 г.
Твърдят се касационни основания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, довели до неправилност и необоснованост на обжалваното решение, касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК.
Касаторът не се представлява по делото. Представена е писмена молба, с която се поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява по делото.
Заключението на прокурора е, че решението на КнРС е правилно и законосъобразно, а касационната жалба неоснователна.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,
поради което жалбата е допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на КнРС № 96/20.02.2020 г. по НАХД № 637 по описа на същия съд за 2018 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно
постановление № 18-1139-000308/22.02.2018 г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР Кюстендил срещу П.Я.Б., като е отменено наложеното административно наказание ”глоба” в размер на 300 лв., на осн. чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП. Потвърденото от КнРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № Д 371103/16.02.2018 г. срещу П.Я.Б. ***, за това че на 16.02.2018 г. около 15.20 ч. на път втори клас № 62, км. 1+700, посока гр. Кюстендил, като водач на товарен автомобил “Фиат Добло Карго” с рег. № С 74 22 ВР, собственост на „Старите българи“ ООД, го управлява без да има залепен валиден винетен стикер за платена винетна такса за движение по платените пътища от РПМ, към датата на проверката – 16.02.2018 г. Водачът не е пуснал къси или дневни светлини при движение през деня, а автомобилът е технически неизправен – липсва стъкло на задна лява врата, не представя и контролен талот.
Нарушенията са установени в хода на извършена проверка на 16.02.2018 г. Актосъставителят е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 139 ал. 5, чл. 70 ал. 3, чл. 139 ал. 1 т. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителят на 16.02.2018 г. и е подписан без възражение от него. Въз основа на АУАН е издадено НП № 18-1139-000308/22.02.2018 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителят е наложено наказание “глоба” общо в размер на 360 лв. за извършените нарушения по ЗДвП.
Първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати нарушения и е спазен материалния закон и е потвърдил НП, в обжалваната част за нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, на основание чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за уважаване на искането в касационната жалба, относно извършените нарушения по ЗДвП и ще остави в сила решението на КнРС.
При издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
посочени в чл. 52 - 58 от Закона за административните нарушения и наказания.
Посочено е точното време и място на извършеното нарушение, подробно е описана
фактическата обстановка. Не се констатира и нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
Нарушението
по чл. 139 ал. 5 от ЗДвП се явява доказано. Липсата на заплащане на таксата при
описание на нарушението в НП е свързана с нарушението на задължението по чл.
100 ал. 2 от закона, за залепване на валиден винетен стикер за платената такса
на указаното в нормата място. Това ангажиране на неизпълнените задължения не
води до нарушаване на принципа за яснота на описанието на съставомерните
фактически обстоятелства за отговорността по чл. 179 ал. 3 т. 4 от закона. В ЗДвП няма специална санкция за управление на МПС без залепен стикер за
заплатена винетна такса, но това не е необходимо, тъй като по смисълът на
приложимата норма на чл. 10а ал. 5 т. 1 от Закона за пътищата неизпълнението на
задължението по чл. 100 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП, води до съответната на него санкция
по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП. Съгласно чл. 10а ал. 5 т. 1 от ЗП при заплащане на
винетната такса се издава документ, наречен “винетка”, който удостоверява
правото на ползване на републиканските пътища, която се състои от две части:
първата е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната
страна на предното стъкло на ППС и има предназначение да удостовери плащането
на таксата пред контролните органи, а втората част във вид на талон се
съхранява от водача на ППС и служи за доказателство за платена такса при
издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на
предното стъкло на автомобила, както и при производствени дефекти на винетния
стикер. Изводът от изложеното е, че волята на наказващия орган е да санкционира нарушителя за
незаплащане на винетната такса, съответно незалепване на винетния стикер на
предното стъклона автомобила. Не са налице съществени процесуални нарушения по
издаване на АУАН и НП по чл. 42 т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, още повече,
че никъде по първоинстанционното дело не се установяват писмени доказателства, че
Б. е закупил и залепил винетен стикер.
Касационният състав, счита че извършването на нарушението, наказуемо по чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на П.Я.Б. е доказано. Нормата на чл. 179 ал. 3 от ЗДвП установява състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние е във формата на действие - управление на МПС. Признаците от обективната страна на състава на нарушението включват още управляването на превозното средство да е по републиканските пътища, да не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата, /която е точната препратка на чл. 100 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП, след изменението в ДВ, бр. 39/2011 г./, или на пътното превозно средство да е поставен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок. Доколкото второкласен път № 62 е включен в приложение № 1 към Списъка, то той несъмнено е републикански път и при управляване на пътно превозно средство по него се дължи таксата по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата. Горното се потвърждава и от писмо изх. № 11-00-8/09.01.2020 г. на ОПУ – Кюстендил /лист 59 от въззивното дело/.
В конкретният случай управляваният лек автомобил е бил без залепен винетен стикер в часа на извършената проверка – 15.20 ч. на 16.02.2018 г. Не се представят доказателства оспорващи този факт в касационното производство, като следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставения АУАН има доказателствена сила, която не е оборена в съдебното производство.
Налице е и съставомерност на нарушението от субективна страна. От събраните пред районния съд доказателства е установено, че нарушителят е имал представа, че се движи по републикански път, за който се изисква заплащането на винетна такса. НП е съставено от лица, които имат право да съставят АУАН и НП по ЗДвП, което се подкрепя и от представената по делото препис от Заповед № 8121з-1138/01.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, която доказва, че НП е издадено от компетентен орган и се явява законосъобразен.
С оглед на обществените отношения, които охранява и тежестта на извършеното нарушение, в случая не са налице и предпоставките за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
В конкретният случай, КнАС счита, че решението на РС - Кюстендил, е постановено в съответствие с материалния закон, като не са налице касационните основания, на които се позовава жалбоподателя и ще го остави в сила
Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96/20.02.2020 г. на КнРС по Н.А.Х.Д. № 637 по описа на същия съд за 2018 г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: