Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 14.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 150 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е образувано по искова
молба, подадена от Т.Д.П. срещу А.Я.К., с която е предявен иск с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр за установяване на нарушение на забраната
за дискриминационно третиране от страна на ответника, изразяващо се в отказ за
предоставяне на документация с указания за ремонтиране на опасна за живеене
сграда на адрес: гр. **************, въпреки че ищецът имал издадено
пълномощно.
Ищецът твърди, че бил упълномощен от
лицето С.П.с нотариално заверено пълномощно да получи от Община Свиленград
указания за ремонтиране на опасна за живеене сграда на адрес: гр. **************,
собственост на последния. На 17.09.2020 г. ответникът – арх. А.К., отказал да
му даде документите, като казал, че пълномощното му е фалшиво. Поддържа, че в
конкретния случай умишлено бил третиран по-неблагоприятно от ответника, който
безпричинно го лишавал от правото да получи указанията за ремонтиране на
сградата. По този начин бил поставен в
невъзможност да ремонтира поверения му имот и да го приведе в годен за
ползване вид съгласно указанията на Общината. Посочва, че лицата-сравнители,
спрямо които е третиран по-неблагоприятно, са всички граждани – собственици или
упълномощени лица, които са поискали да получат документи във връзка с имота си
от Общината. Конкретно посочва като лице-сравнител С.П., за когото ответникът
му бил казал, че ще му даде всички документи, защото е собственик. Твърди, че е
дискриминиран по признака „обществено положение” като лице, упълномощено от
собственика да получи нужните документи. По тези съображения моли да бъде
уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника А.Я.К., в който излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Твърди, че на 08.10.2020 г. ищецът
депозирал искане в ОбА – Свиленград да получи всички документи, които са
издадени за имот, находящ се в гр. **************. В тази връзка бил изпратен
отговор от Кмета на Община Свиленград, като било обяснено на ищеца, че на база
на представеното от него пълномощно исканата документация не може да му бъде
предоставена. Указано му било, че приложеното пълномощно следва да съдържа
апостил и да бъде представено в оригинал. Счита, че не е проявявал
дискриминация по отношение на ищеца. Отказът да му бъде предоставена исканата
документация бил напълно законосъобразен. В конкретната ситуация ищецът, с
оглед личното му положение, не бил третиран от него по начин, различен от този
спрямо други лица, намиращи се в идентично положение. По тези съображения моли
да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № 1354/16.09.2020 г. на
Кмета на Община Свиленград на С.В. П., собственик на имота, находящ се на
адрес: гр. *********, е наредено в срок до 20.09.2020 г. да освободи сградата
от обитателите, до 30.09.2020 г. да обезопаси сградата със сигнална лента откъм
тротоара и да предотврати достъпа до нея, като в едногодишен срок изготви
всички необходими строителни книжа за извършване на ремонт.
С молба с вх. рег. № В-5878/08.10.2020
г., подадена от ищеца до ответника А.Я.К., заемащ длъжността „мл. архитект“ в
отдел „Устройство на територията“ при Община Свиленград, е направено искане да
получи всички документи, издадени във връзка с имота, находящ се на адрес: гр. *********.
Към молбата е приложено и пълномощно, в което е посочено, че собственикът на
имота С.В.П. е упълномощил ищеца да получава всички документи от държавната
администрация, които имат отношение към имота. Тъй като пълномощното било
представено под формата на копие, написано било на български език, но с печати
на английски език, липсвал апостил и легализиран превод, Кметът на Община Свиленград
отправил запитване до Министерство на външните работи. В отговор на това от
Министерството на външните работи са посочили, че документите, издадени от
властите на САЩ, следвало да бъдат снабдени с печат „апостил“, за да породят
правно действие в Република България. Поради това изпратеното пълномощно нямало
правна тежест. На 16.11.2020 г. Кметът на Община Свиленград е изпратил до ищеца
писмо до посочения от него адрес: гр. ************, в което е обяснено, че представеното
пълномощно не може да бъде прието, като са изброени и нередовностите, които
следва да бъдат отстранени.
От показанията на свидетеля Н.П. ***, които
съдът възприема като обективни и основани на лични възприятия, се изяснява, че
процесната преписка била от компетентността на Звеното по устройство на територията. Тъй
като до този момент пред тях не било представяно пълномощно, заверено в САЩ,
изпратили запитване до Министерство на външните работи. Отговорили им, че това
пълномощно няма правна стойност. Ищецът имал множество образувани преписки в
Общината, които се насочвали към съответния отдел, който се занимавал с това.
Свидетелят Т.К., заемащ длъжността „Ръководител инспекторат по контрол на
общинските наредби“, е посочил, че при извеждането на наемателите от къщата
ищецът му показал процесното пълномощно. Тогава изпълнявал заповед за
извеждане, тъй като сградата била опасна за живеене. Единствено му казал, че
пълномощното трябва да се провери по надлежния ред. Свидетелят е уточнил, че
действително покривът бил ремонтиран, но сградата продължавала да е негодна за
живеене. В тази насока са и показанията на свидетеля А.П. на длъжност мл.
експерт по „Картография и кадастър“, от които се установява, че присъствал на
среща между страните, по време на която ответникът обяснил на ищеца, че за да
извърши подобрения, трябва да има изготвени проекти. Ищецът пожелал Общината да
изготви проектите, но му било отказано, тъй като не било позволено от закона.
Тогава той показал пълномощно, за което му било казано, че следва да се
провери. Разказва, че в този момент ищецът се ядосал, скъсал пълномощното и го
хвърлил в коша. Свидетелят е заявил, че по отношение всички упълномощени лица
проверявали дали пълномощното е редовно.
В хода на производството, след като
разбрал, че представеното от него пълномощно е без „апостил“, ищецът е
представил ново пълномощно. В тази връзка отново Община Свиленград е изпратила
запитване до Министерство на външните работи, в което е посочено, че
пълномощното следва да се представи в оригинал и превод на български език с
нотариална заверка на подписа на преводача, направена на територия на Република
България.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр
забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
посочените признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица,
които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко
благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение,
произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
От
гореизложената дефиниция на понятието следва, че от обективна страна
дискриминация е налице, когато едно лице бива третирано различно спрямо
останалите лица, поставени в сходно сравнимо положение, това третиране е
по-неблагоприятно за засегнатото лице и се дължи на наличието на някой от
посочените в закона признаци на засегнатото лице. Ето защо, в случая ищецът
следва да наведе достатъчно доказателства, за да се изведе обосновано
предположение за наличието на по-неблагоприятно третиране от друго лице при
сравними сходни обстоятелства на основание защитен признак по чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр.
В случая след извършен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че не се установява по-неблагоприятно
третиране на ищеца в сравнение с други лица, действащи като пълномощници в
рамките на административни производства. В тази насока разпоредбата на чл. 18,
ал. 2 АПК предвижда, че пред административните органи гражданите и
организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална
заверка на подписа и от други граждани или организации. Тъй като Република
България и САЩ са страни по Конвенцията за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни публични актове, документите, за да бъдат признати
в Република България, се изисква да имат удостоверение „апостил“. В случая дори
не се оспорва от ищеца, че представеното с молбата от 08.10.2020 г. пълномощно
не е снабдено с печат „апостил“, поради което последният не би могъл да
представлява лицето С.П.в производството пред Община Свиленград. Ето защо,
съдът намира, че ответникът не е имал право да му предостави документите
относно сградата на адрес: гр. *********. Представеното от ищеца ново
пълномощно, въпреки че този път е съпроводено с удостоверение „апостил“, отново
не е редовно, тъй като не е представено в оригинал и не са изпълнени
изискванията на чл. 18, ал. 3 и чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите,
заверките и преводите на документи и други книжа, според които преводът следва
да бъде извършен от лице, определено от ръководителите на дипломатическите и
консулските представителства на Република България в чужбина или ако преводът е
извършен на територията на Република България, подписът на преводача, положен в
извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че видно от издадените от
Кмета на Община Свиленград заповеди, за да се обезопаси сградата, не е
достатъчно да се ремонтира покривът, както твърди ищецът, а е необходимо да се
предприемат редица действия, като на първо място, собственикът следва да
изготви строителни книжа за извършване ремонт на сградата.
По тези съображения съдът приема, че
действията на служителите на Община Свиленград и по-конкретно ответника в
разглеждания случай се основават и са в изпълнение на законовите разпоредби,
регламентиращи процесните отношения, като не съставляват дискриминация по смисъла
на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. Настоящият
съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява
конкретните действия, за които се твърди от ищеца, че имат дискриминационен
характер, да се основават на признаците „обществено положение“ или „лично
положение“. Не се доказа и наличието на
разлика в третирането на ищеца спрямо останалите упълномощени лица, както и че
неоснователно му е отказано да получи исканата документация с оглед неговата личност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът
не е осъществил пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр, тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия
спрямо останалите лица, поставени в сходно сравнимо положение. Поради това
искът с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.П., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу А.Я.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр
за установяване на нарушение на забраната за дискриминационно третиране от
страна на ответника, изразяващо се в отказ за предоставяне на документация с
указания за ремонтиране на опасна за живеене сграда на адрес: гр. **************.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: