Р Е Ш Е Н И Е № 104/6.7.2020 г.
06.
07. 2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На двадесет и четвърти юни 2020
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стела Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 105 по описа на 2020 година.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и
следващите от АПК
във връзка
с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на П.Д.С. *** със съдебен адрес ***, чрез адвокат Д.Й.,***,
кантора 3 против Заповед № 20-0813-000319/21.04.2020 г. на Началник сектор
„ПП“, Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Иска се отмяна на
цитираната заповед.
В жалбата се твърди,
че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание оспорващият, своевременно
и редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“, гр. Ямбол,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
На 17.04.2020г. в 22.10часа при следните
обстоятелства: В гр. Ямбол, път ІІ -53 до изградено КПП Калчево във връзка с Ковид 19, в посока Ямбол оспорващия управлява лек автомобил
*** с рег. № *** като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство алкотест Дрегер ARBA 7510 инв. 0170, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух. Не носи КТ от СУ МПС и СРМПС част две.
Говори заваляно, залита и е агресивен според установеното в АУАН. Отделно от
това отказва да получи контролен талон за изследване номер 001279.
Оспорващият е отказал да подпише АУАН, което е документирано с подписа на свидетел,
служител в сектор ПП, Ямбол.
На 21. 04. 2020г.
Началник сектор „ПП“, Ямбол упълномощен със Заповед № 326з-1397/23.06.2017 г.
на Директора на ОД на МВР, град Ямбол, въз основа на така съставения АУАН е
издал атакуваната Заповед за прилагане на ПАМ № № 20-0813-000319/21.04.2020 г.,
с която на оспорващия е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б“б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца“, като е допуснато предварително изпълнение на същата,
считано от 22.10 часа на 17.04.2020г.
Заповедта е връчена лично на П.Д.С. на 21.04.2020г.,
видно от отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата му е изпратена
до Адм. съд –
Ямбол на 15.05.2020г.-след отмяна на обявеното извънредно положение в РБ.
По делото е представена цялата преписка
по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от заповед №
326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол,
с т.1.1 от която, същият е оправомощил началниците на
сектор „ПП“ при ОДМВР-Ямбол да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“ и т.6 от ЗДвП.
Към административната преписка са приложени освен
заверено копие на оспорената заповед и АУАН, въз основа на който е издадена
ПАМ, талон за изследване № 001279, видно от който С. отказва такава. Протоколът
е подписан от проверявания и извършил проверката.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Заповед № 20-0813-000319/21.04.2020 г. на Началник сектор „ПП“,
Ямбол, с която на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б“б“ от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, като
може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган,
в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и
да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган
– Началник сектор „ПП“ към ОД
на МВР гр.Ямбол, оправомощен за това, съгласно приложената по делото Заповед рег.№
326з-1397/23.06.2017 г. на Директора на
ОД на МВР – Ямбол.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма, като в нея са
посочени фактическите и правни основания за издаването й, т.е. съдържа
необходимите реквизити, съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Спазени са
разпоредбите на материалния и процесуалния закон.
Като правно основание за издаване на оспорената заповед е
посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1 б“б“ от ЗДвП.
Съгласно същата в редакцията към момента на издаване на заповедта гласи: За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване
с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Посочената законова норма съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване, на която и да е
от тях, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с
цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия,
административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП хипотези, а именно – отказа на оспорващия да му бъде
извършена проверка с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Поради
изложеното, недоказани са твърденията в
жалбата за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява
юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа, на който
се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на властническото произнасяне.
След като оспорващият е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, административният
орган не само е имал право, но за същия е съществувало и задължение да издаде
заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т.1 б “б“ от ЗДвП принудителна административна мярка. Доколкото нормата е императивна, то и
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е.
преценката и мотивите за прилагане на този вид принудителна мярка са направени
от законодателя при създаване на самата правна норма.
По своята правна същност принудителните
административни мерки са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Заповедите, с които се прилагат принудителните административни
мерки, са индивидуални административни актове, налагат се въз основа на
предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. В
конкретния случай, фактически основания се съдържат, както в оспорената заповед
за прилагане на ПАМ, така и в АУАН № GA132786/17.04.2020г., който
изрично е посочен като основание за издаване на обжалвания административен акт.
Именно АУАН е поставил и началото на административното производство по издаване
на процесната заповед.
Съгласно чл.
171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния
акт, е нормата на чл.
171, т. 1 б“б“
от ЗДвП, като нарушението на чл.
174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, посочено в ЗПАМ. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за установяване
на административно нарушение, като съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Според чл. 189 ал. 3 от ЗДвП свидетел по акта може да бъде и
служебно лице.
Твърдението в жалбата, че оспорващия е бил под
емоционален стрес по времето на проверката, не може да се приеме за основателна
причина да откаже да бъде извършен теста за алкохол.
При
така изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С
оглед изложеното се налага извода, че обжалваната заповед отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК, а именно издадена е от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са материалните и процесуалните разпоредби
при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата
е законосъобразна.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, ЯАС, четвърти административен състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.С.
***, чрез адвокат Д.Й.,***, кантора 3 против Заповед за прилагане на ПАМ №
20-0813-000319/21.04.2020 г. на Началник сектор „ПП“, Ямбол.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: /п/ несе чете СЪДИЯ: