Р Е Ш
Е Н И Е №260022
Град Несебър, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 194 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “К.Ч.” ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.И.К., против Наказателно постановление № 16-002636 от 06.02.2020г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив, с което на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева за нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Жалбоподателят счита обжалваното постановление за незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Отрича да е извършил вмененото му нарушение поради обстоятелството, че в случая се касае за провеждане на стажантска програма, според която студенти – граждани на трета държава, пребивават законно на територията на Република България, за която дружеството-жалбоподател е било ангажирано за осигуряване място на провеждането, където студентите да бъдат поставени в реална работна среда. Освен това нито в наказателното постановление (НП), нито в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е посочена хипотезата, при която е приложена разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, по който начин е нарушено правото на жалбоподателя да разбере какво конкретно нарушение му е вменено. Изложените факти са противоречиви и неясни, по който начин нарушението е описано непълно, неточно и противоречиво. Като конкретно нарушена процесуална разпоредба посочва тази на чл.42, т.5 от ЗАНН, която обаче е санкционна и не съдържа изискване за спазване на определено поведение. В НП пък не е посочена, респ. не е уточнена и еднозначно посочена, датата на извършеното нарушение, по който начин е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Излага съображения за маловажност на извършеното деяние. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли наказателото постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а вмененото на жалбоподателя нарушение намира за доказано от доказателствата по делото. Отрича да са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения, твърди, че датата на извършване на нарушението е ясно посочена. Претендира юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 27.05.2019г. е сключен договор за производствен стаж на чуждестранни студенти между жалбоподателя “К.Ч.” ООД, от една страна в качеството му на възложиетел, и Сдружение Институт за Европейско образование – ИЕО – град София, ЕИК ......., от друга страна в качеството му на изпълнител, като в договора е посочено, че той се сключва във връзка с тристранния Договор за организиране на мобилност с цел практическо обучение между Стопанска академия “Д. А. Ценов” – Свищов, Ташкентски държавен икономически университет – Ташкент, Узбекистан, и Институт за европейско образование – София. Предмет на договора е осъществяване на производствен стаж по специалности в областта на финансите и туристическия бизнес на територията на к.к. Слънчев бряг, община Несебър, като касиер на обменно бюро на 30 студенти. Посочен е и срока на провеждане на стажа – за периода от 08.06.2019г. до 05.09.2019г. Възложителят е поел задължение да осигури работни места за провеждане на производствен стаж по смисъла на договора, да сключи с всеки студент трудов договор с условие за стажуване на основание чл.233б от Кодекса на труда, да осигури настаняването на студентите и да им осигури храна, и да обезпечи престоя им в Базата за стажуване. Изпълнителят е поел задължения да осигурява и организира студенти за производствен стаж в базата на работодателя и да предостави на възложителя списъци на одобрените студенти за всеки един от обектите и данни за тях и да съдейства за изготвяне на визите за пребиваване на студентите на територията на Република България.
На 05.06.2019г. е сключен трудов договор № 84, по силата и в изпълнение на който “К.Ч.” ООД, от една страна в качеството му на работодател, е възложил, а М.Е., родена на ***г., гражданин на Узбекистан, от друга страна в качеството й на работник/служител – стажант, е приела да изпълнява длъжността “касиер обменно бюро”, като стажант в направление “Финанси и банково дело”, с място на работа обменно бюро К.Ч.и работно място к.к. Слънчев бряг, базар “П.”, под ръководството на наставник Г.Х.К.. Договорът е сключен на основание чл.233б, ал.2, във връзка с чл.66 от Кодекса на труда, за срок от три месеца – от 06.06.2019г. до 05.09.2019г., при пълно работно време (8-часов работен ден), при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева.
На 06.06.2019г. управителят на “К.Ч.” ООД е заявил пред Дирекция “Бюро по труда” – Поморие като е подал Декларация за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация вх.№ 10-02-07-306 / 06.06.2019г., на стажанти по чл.38а от ЗТМТМ, която краткосрочна заетост на 10 броя студенти, съгласно приложения към декларацията списък, между които и М.Е., е регистрирана на основание чл.34а от ППЗТМТМ. Продължителността на заетостта на М.Е. според този списък е посочена от 04.06.2019г. до 30.08.2019г.
Регистрация № 6 от 06.06.2019г. на Директора на Дирекция “Бюро по труда”, с която на основание чл.38а от ЗТМТМ, във връзка с чл.34а от ППЗТМТМ, на краткосрочна заетост на 10 броя чужденци, между които и тази на М.Е., е била отменена от Директора на “Регионална службапо заетостта” – град Бургас по предложение на Директора на Д”БТ” – Поморие. Като основание за отмяна на регистрацията на М.Е.в Решение № 21 от 12.07.2019г. на Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Бургас е посочено, че тя е извършена в нарушение на законови разпоредби, а именно в трудовия договор не е посочен начина и формата, чрез които се усвояват практическите умения в процеса на изпълнение на трудовите задължения; посочен наставник без да е упомената длъжността му; срокът на договора е три месеца; лицето е наето на длъжност “касиер обменно бюро”, посоченият в договора код по НКПД е 42111014 – за “касиер обменно гише”, а длъжностната характеристика е за длъжност “валутен касиер”, каквато не фигурира в списъка на длъжностите в Националната класификация на професиите и длъжностите; в декларацията е посочено място на работа: Обменни бюра “Краун чейнч” с адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг, алея Кубан”, а съгласно трудовия договор е град Несебър, к.к. Слънчев бряг, комплекс “К.Р.”; в представената от работодателя работна програма за практическо обучение не са посочени конкретни параметри на съответната програма, не е предвидено и теоретично обучение, не става ясно лицето каква специалност изучава във висшето учебно заведение в Република Узбекистан, нито как е разпределено във времето практическото обучение по посочените операции; представен е документ за пребиваване – виза “С” (чл.9а, ал.2, т.3 от ЗЧРБ) за краткосрочно пребиваване от 01.06.2019г. до 01.09.2019г. Решението е връчено на 15.07.2019г. и няма данни същото да е обжалвано в 3-дневен срок.
На 12.07.2019г. ректорът на Стопанска академия “Д. А. Ценов” – Свищов е уведомил Агенция по заетостта, министъра на външните работи и министъра на образованието и науката за създалата се ситуация и предложил да бъде намерено решение така, че чуждестранните студенти да завършат практическото си обучение. Не е доказана обаче никаква заинтересованост от министерствата и министрите им и за отправени предложения и препоръки дали е възможно студентите легално да продължат да пребивават в България до приключване срока на практическото си обучение.
Пак на 12.07.2019г. е сключен Анекс към трудовия договор № 84/05.06.2019г. между работодателя “К.Ч.” ООД и работника/служителя – стажант М.Е., с който трудовият договор е допълнен и изменен, като в анекса е посочено, че той е сключен по чл.68 от КТ, а като основание за сключването му са изброени: 1) Договора за организиране на мобилност с цел практическо обучение, сключен между Стопанска академия “Д. А. Ценов” – Свищов, Ташкентския държавен икономически университет – Узбекистан, и Сдружение “Институт за европейско образование – ИЕО”, 2) Договора за производствен стаж на чуждестранни студенти от 27.05.2019г., сключен между “КРАУН ЧЕЙНЧ” и Сдружение “Институт за европейско образование – ИЕО”, и Работна програма за практическо обучение на работника/служителя – стажант. Посочена е целта на трудовия договор – добиване на практическо обучение на работника/служителя – студент от Ташкентския държавен икономически университет в реална работна среда при работодател в България съгласно изготвената работна програма, с помощна и под контрола на служител на работодателя, при наставничеството на преподавател от Стопанска академия “Д. А. Ценов” - Свищов.
На 06.08.2019г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност от Б.С. К.– “главен инспектор” в Д”ИТ” – Пловдив, и колегата й Бончо Дечев, също служител в Д”ИТ” – Пловдив, в обменно бюро в к.к. Слънчев бряг, до пощата. В обекта е заварена да работи М.Е., която в предоставената й за попълване декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ собственоръчно е заявила, че работи за “КРАУН ЧЕЙНЧ” от 06.06.2019г. по силата на трудов договор, на длъжност “касиер”, на 8-часов работен ден, с един почивен ден в седмицата, и с почивка през работния ден 45 минуни, срещу уговорено ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 350 щатски далара, както и че има разрешение за работа в България.
Разпитан в качеството му на свидетел проверяващият Б.С. К.пояснява, че при проверката М.Е. е била сама в обекта, заварена е да обслужва клиенти на руски език като е обменяла валута. Уточнява, че на проверката е бил повикан и представител на “КРАУН ЧЕЙНЧ”, на когото е било указано да представи документи. Свидетелят не посочва за резултатите от проверката да е съставян протокол за извършена проверка, в която да са описани констатирани нарушения, нито да е връчвана призовка по чл.45 от АПК.
На 08.08.2019г. е съставен АУАН № 16-002636 от Б.С. Кадънчова – “главен инспектор” в Д”ИТ” – Пловдив, за това, че при извършена проверка на 06.08.2019г. в обект на контрол – обменно бюро в к.к. Слънчев бряг, до пощата, стопанисван от “К.Ч.” ООД, ЕИК ........, и по документи на 08.08.2019г. в изнесен офис на Д”ИТ” – Пловдив в к.к. Слънчев бряг, хотел “Бахами Резиденс”, установила, че на 06.08.2019г. лицето М.Е., родена на ***г., гражданин на Узбекистан – чужденец по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, предоставя работна сила за “К.Ч.” ООД в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. По време на проверката на място на 06.08.2019г. М.Е. в саморъчно попълнена от нея декларация на основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ декларира, че работи за дружество “К.Ч.” ООД от 06.06.2019г., като “касиер” в к.к. Слънчев бряг, обменно бюро до пощата, с работно време осем часа и трудово възнаграждение 350 щатски долара. В хода на проверката от страна на “К.Ч.” ООД се представи заверено копие на паспорт № FA0261057, съдържащ виза от вид “С”, издадена с цел обучение, а не за сезонна заетост, и трудов договор № 84 от 05.06.2019г., сключен между дружеството и лицето М.Е. на основание чл.233б от КТ. С Решеие № 21/21.07.2019г. на Директора на Дирекция “Регионална служба по заетостта” – Бургас се отменя регистрация № 6 от 06.06.2019г. на Директора на Дирекция “Бюро по труда” – Поморие за краткосрочна заетост за лицето М.Е.. В тази връзка с Анекс от 12.07.2019г. към трудов договор № 84 от 05.06.2019г., цитиран по-горе, е изменено основанието за сключване на договора от чл.233б от КТ на основание чл.68 от КТ. При направена служебна справка в Агенцията по заетостта се установило, че за М.Е., гражданин на трета държава, няма издадена регистрация за работа на същата след промяната на основанието на трудовия договор. Актосъставителят е посочил, че констатираното от него нарушение е извършено на 06.08.2019г. в к.к. Слънчев бряг и е квалифицирал същото по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта, който е и свидетел по нарушението, и от упълномощено от управителя на К.Ч.” ООД лице, на което е връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е подадено писмено възражение срещу акта, в коего жалбоподателят е посочил, че гражданинът на трета държава, което няма регистрация в Агенция по заетостта, не предоставя работна сила в полза на дружеството, а се е намирало в проверявания обект по силата на договор за производствен стаж на чуждестранни студенти от 27.05.2019г., а дружеството е предоставило база за целта на обучителната програма за провеждане на практическо обучение в реална работна среда. Въз основа на тези обстоятелства неправилно е ангажирана отговорностт на дружеството.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното НП, в което също е приел, че описаното в акта нарушение е по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва наказателното постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 11.02.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 17.02.2020г.
Настоящият съдебен състав като инстанция по същество и след извършена проверка за законност констатира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган, оправомощен да издава НП със Заповед № З-0576 / 31.05.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Не се констатират и нарушения на материалния закон, които да водят до извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление. На жалбоподателя е наложено наказание на основание разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, която гласи, че на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила, без съответното разрешение или регистрация в агенция по заетостта, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 лева до 20 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Анализът на посочената норма налага извода, че за реализиране отговорността на нарушителя е необходимо чужденец да предоставя работна сила за него, без той, в качеството на работодател, да е поискал разрешение или регистрация за това в Агенция по заетостта.
Освен санкционен характер, разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ има и материалноправен характер, тъй като изрично разписва противоправно поведение, въздигнато в състав на административно нарушение. Тази нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция, по подобие на разпоредбите в НК. Цитирането на тази разпоредба, кореспондираща с фактическото описание на деянието, е напълно достатъчно за да разбере и привлеченото към административно наказателна отговорност лице, както и съдът, като правораздавателен орган, за извършването на какво по вид нарушение е потърсена такава отговорност.
Датата на извършеното нарушение е изрично посочена от актосъставителя и наказващият орган – 06.08.2019г., която съвпада с датата на проверката в обекта, поради което съдът не приема и възраженията на жалбоподателя в тази връзка, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и че за дата на нарушението следвало да се приеме датата, на която работникът е постъпил за първи път на работа. Изследването на въпроса откога и колко време преди констатиране на нарушението, т.е. когато чужденецът е бил заварен да престира труд в полза на търговеца, явяващ се негов работодател, е полагал труд, се явява ирелевантно за съставомерността на нарушението по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
М.Е. е попълнила декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, в която е декларирала факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от нея трудова дейност. Видно от доказателствата по делото предоставената на чуждата гражданка декларация за попълване е била на разбираемия от нея руски език, поради което не е било необходимо да се правят каквито и да било устни разяснения във връзка с попълването й.
В наказателното постановление изрично е посочено, че М.Е. „предоставя работна сила“ за „К.Ч.“ ООД, и че това става без съответната регистрация в Агенция по заетостта, по който начин е уточнена формата на изпълнителното деяние, както и хипотезата, при която е приложен чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Поради това съдът не приема довода в жалбата, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в едновременното описване на две административни нарушения, за която да е наложена една санкция, като изрично е уточнен и режимът – регистрационния. Същественото за съставомерността на деянието в случая е отменената регистрация по чл.38а от ЗМТМ от Агенция по заетостта на стажанта-работник М.Е. за осъществяване на краткосрочна заетост, като ирелевантно е обстоятелството за наличието на сключен трудов договор и анекса към него (Решение № 989 от 31.07.2020г. по КНАХД № 1160/2020г. на Административен съд – Бургас).
Правилно и законосъобразно, в съответствие с чл.27, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган е наложил санкцията в минималния законоустановен размер от 2 000 лева.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като то по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 370 лева (чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002636 от 06.02.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, с което на “К.Ч.” ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.И.К., на основание чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА К.Ч.” ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.И.К., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 370 лв. (триста и седемдесет лева) за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: