№ 4467
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20221100105719 по описа за 2022 година
Предявен е иск от М. Л. С. с ЕГН **********, с. Баница, ул. *******, срещу ЗК „Л.И.“АД с
ЕИК *******, гр. София, бул. ******* с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на размер на 150 000 лв., за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от
11.02.2021г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.05.2022г. (датата на извършеното плащане) до окончателно изплащане на
сумата.
В исковата молба са изложени съображения, че на 11.02.21г. около 01.00ч. в гр. София лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № *******, управляван от И. Д. К. с
ЕГН **********, се движил по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от ул. „8-ма“ към ул.
„Челопешко шосе“. В района след кръстовището с ул. „8-ма“ автомобилът излиза
постепенно от лявата пътна лента и продължавайки наляво, напуска платното за движение,
качва се на разделителния остров, движи се по тревната площ, удря се с дясната си зона
последователно в мантинелата и в левия край на бетонния фундамент на моста над р. Искър,
възкачва се на фундамента, след което се преобръща и пада в коритото на реката. След ПТП
водачът напуска произшествието без да уведоми компетентната служба на МВР и да изчака
пристигането на представител на място. Вследствие на процесното ПТП на място починал
пътникът от лекия автомобил - К. К. П. с ЕГН **********.
Излага доводи, че процесното ПТП е настъпило поради противоправното и виновно
поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с per. N2
1
*******, който не е съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП, обективирани в
чл.20, ал.1 според която ,,Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. “ и ал.2 „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. “ Местопроизшествието е посетено от дежурен ТПТП-„ОПП“-СДВР, който е
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-54/11.02.21г., където са
описани обстоятелствата и причините за инцидента.
По случая е образувано досъдебно производство ш 11050/21г. по описа на СДВР, водена е
пр. пр. № 834/21г. по описа на Софийска градска прокуратура. Между починалия К. К. П. и
ищеца М. Л. С. е съществувала връзка, която фактически е изпълвала по съдържание
отношенията родител - дете, в резултат на което ищецът претърпял неимуществени вреди от
неговата загуба, изразяващи се в душевни болки и страдания. Смъртта на К. П. настъпила в
причинноследствена връзка с описаното пътнотранспортно произшествие и се дължила на
уврежданията, получени непосредствено при катастрофата, като основната причина за
смъртта е механична асфиксия - удавяне в условията на ПТП.
Настъпилата внезапна загуба на баща му е приета изключително тежко и болезнено от
ищеца. Довела до нестихващи душевни болки и страдания, каквито само загубата на близък
човек може да причини. Приживе между двамата съществувала хармонична връзка, основана
на взаимна обич, разбирателство и уважение, която била прекъсната за секунди. След
случилия се инцидент М. С. вече не можел да се осланя на бащината подкрепа и да споделя
житейски радости и трудности. Двамата са живеели в една къща, което допълнително
засилило усещането за празнота и загуба у ищеца. В резултат на трагичния инцидент
ищецът е затворил се в себе си и трудно допускал и общувал с други хора. Плачел често и
отказвал да се храни, загубил здравия си сън.
Твърди, че по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг.№
******* е налице сключена застраховка „гражданска отговорност“ при ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
******* със застрахователна полица със срок на действие от 10.02.21г. до 09.02.22г., поради
което е подадена писмена претенция Вх. № 2446/17.02.21г., съобразно изискванията на чл.
380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение. След изтичане на предвидените
в КЗ срокове, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на правата си пред съда.
Ответникът „ЗК Л.И.“ АД е представил писмен отговор в срок, в който излага съображения
за неоснователност на иска. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и
същото да е настъпило по вина на застраховано при него лице. Счита иска за недоказан, тъй
като не се установява ищецът и баща му да са живели в едно домакинство и да са имали
помежду си хармонична връзка, основана на обич, разбирателство и уважение. Оспорва да
са настъпили описаните в исковата молба вреди. Прави възражение за съпричиняване на
2
вредоносния резултат най-малко в равна степен от пострадалия, тъй като за него е било
известно, че управлявалото автомобила лице е употребило алкохол , както и при обикновено
внимание е можел да го установи, но не се е отказал да бъде превозван от същия. Прави
възражение за съпричиняване основано на твърдение , че починалият е знаел, че водачът на
автомобила е бил неправоспособен, тъй като е син на неговия брат. Оспорва претенцията по
размер и тази за присъждане на законна лихва от датата на ПТП. Не оспорва наличието на
договор за застраховка „Гражданска отговорност “ със собственика на лекия автомобил,
валидна към датата на ПТП.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило описаното в исковата молба
ПТП по вина на лице, сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, че са настъпили описаните неимуществени вреди в причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахованото при ответника лице и
размерът на вредите.
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени следните обстоятелства:
Настъпване на ПТП на 11.02.2021г.; Наличието на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ относно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг.
№ *******, валиден към датата на ПТП, с ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно заключението към основната САТЕ механизмът на ПТП е следният: На 11.2.2021г.,
около 01,00ч., л.а. „Фолксваген Пасат“ с peг.№ *******, управляван от И. Д. К. с ЕГН
**********, с пътник на предна дясна седалка К. К. П., се е движел по бул. „Ботевградско
шосе“ с посока от ул. „Осма“ към ул. „Челопешко шосе“. Водачът управлява автомобила в
тъмната част на деня, при сухо време, на прав участък, като в района на мостово съоръжение
на р. Искър губи контрол върху управлението, автомобилът излиза постепенно от най-лявата
пътна лента на платното, напуска платното за движение вляво, навлиза в разделителния
остров, в режим аварийно спиране се движи по затревения участък и достигайки
мантинелата, се удря с предната си дясна част в нея, продължава движението си и се удря в
бетонния фундамент на моста до мантинелата. С дясната си част автомобилът се качва върху
фундамента, като левите колела остават върху тревната площ, която преминава в коритото
на реката, левите колела слизат рязко надолу, десните остават върху фундамента.
Автомобилът се преобръща през таван около надлъжната си ос през лявата си страна, след
което пада в коритото на р. Искър. След ПТП водачът напуска местопроизшествието, без да
уведоми органите на МВР. Скоростта на автомобила преди удара е била приблизително 88
км./ч. Автомобилът бил тотално деформиран. Причината за ПТП е изцяло субективна -
загуба на контрол върху органите за управление на автомобила от страна на водача, не се
установяват технически причини за ПТП. Няма данни за рязко въздействие върху волана, а
за плавно отклоняване в ляво. Не се установява към момента на удара мантинеллата да е
била с нарушена цялост.
Съгласно допълнителното заключение към САТЕ основните разрушения по л.а. „Фолксваген
3
Пасат“ с peг.№ ******* са в предната му част и в тавана. Всички основни детайли на
автомобила са засегнати от механизма на ПТП. Констатираните деформации и разрушения
по автомобила са в следствие на ПТП, а не на изваждането му от речното корито.
Получените деформации са в резултат на огъване на корпусните детайли на автомобила,
като същите достигат дълбочина, не по-малка от 40см. Не са налични технически данни за
притискане на горната част на тялото на пострадалия от детайли на автомобила. Двете
предни седалки на автомобила са се намерили в почти легнало назад положение, като
според вещото лице това може да е в резултат както на описания механизъм на ПТП, така и
от предприетите действия за изваждане на тялото на пострадалия от купето.
Съгласно заключението към СМЕ К. П. е починал от механична асфикция, вследствие
удавяне. При настъпване на инцидента същият е бил в средна степен на алкохолно
опиянение /2,21 промила алкохол в кръвта/, което повлиява координационните функции,
концентрация, внимание, критичност, но не води до значително потискане на мозъчните
функции. Установена е една пожизнена травма на главата, изразяваща се в кръвонасядане на
меката черепна покривка на темето, която може да доведе до зашеметяване на пострадалия.
Само при своевременното му изваждане е могъл да се избегне леталния изход. Между
удавянето и настъпилото ПТП е налице пряка причинно-следствена връзка.
От показанията на св. Ц. П., брат на ищеца и братовчед на И. Д. К., се установява, че И. К.
дълго време живял в Гърция, поради което двамата не били много близки. Прибрал се в
България няколко месеца преди инцидента. Всички живеели в една къща, в отделни
апартаменти. Бащата на свидетеля притежавал лек автомобил, но не бил правоспособен
водач. Автомобилът се управлявал от друго лице – Г., когато имало нужда. Бащата на
свидетеля не бил предоставял автомобила за управление на И. и свидетелят сочи, че не знае
защо и как онази вечер И. е карал автомобила.
От показанията на св.Х. М. Х., инспектор в Пожарната, се установява, че сигналът за
падналия автомобил „Фолксваген Пасат“ се получил малко преди 8 ч. сутринта.
Автомобилът бил в коритото на река Искър по средата върху гумите си, таванът се виждал
и на пасажерското място вътре имало човек. Предприели мерки да го извадят. Свидетелят се
придвижил първите няколко метра ходейки, след това се пуснал по течението на реката,
докато се хване за автомобила, стъпил на тавана му. След това, държейки се за автомобила,
достигнал до другата страна. Откъм мястото на пострадалия нямало стъкло и свидетелят се
опитал да го изтегли, но тялото не помръднало. Свидетелят опитал да отвори първо предната
врата, но не успял, а след това задната врата, която се отворила. Свалил облегалката на
седалката и оттам успели да извадят мъжа. Помагал му колегата му Л. С.. Мъжът бил без
колан. Кракът му бил заклещен в арматурното табло. Свидетелят проверил за пулс, но не
усетил нищо. След като извадили тялото, го поставили върху тавана на автомобила, вързали
го с обезопасително въже и го изтеглили на брега, поставили го в носилка и го поели
лекарите. Свидетелят не забелязал да има наранявания по тялото.
При разпита си св. Л. С. С. потвърждава, че с Х. Х. се отзовали на сигнал във Враждебна, на
моста на река Искър, във връзка с паднал в реката автомобил Фолксваген Пасат.
4
Автомобилът се намирал в реката, върху колелата, виждала се малка част от тавана. Двамата
свидетели влезли последователно в реката. Виждала се от преден десен прозорец, дясната
ръка на пострадалия. Придвижили се до колата, успели да отворят задна дясна врата, левият
крак на пострадалият бил заклещен, освободили го и извадили пострадалия в безсъзнание.
В реката имало течение, но не била бурна. Имало и други хора, но те били на моста, в реката
нямало никого. Нямало и други екипи или полиция.
От показанията на св. Ю. П. С., която работи като секретар в кметството в с. Равно поле, се
установява, че познава М. от около 9 години. Той бил 6-ти клас, когато със семейството си
дошли да живеят в Равно поле. Познава бащата на М., К., който починал при ПТП.
Свидетелката сочи, че познава цялото семейство – родителите К. и Л. и четирите им деца.
Знае, че две от децата са припознати от К. – Ц. и К., а другите две не били припознати – М. и
И.. М. не бил припознат, тъй като когато Л. била бременна с него, К. бил в затвора. По
същия начин било и с най-малкото дете – И.. Живеели всички заедно на квартира. М. се
обръщал към К. с „татко“. Л. живяла само с този мъж. Свидетелката гостувала по различни
поводи, имало близост между децата и бащата. Той много се грижел за тях. М. и К. работили
в строителството, М. помагал на баща си, след 10 клас започнал работа с него, защото им
било трудно с парите. Свидетелката сочи, че виждала семейството почти всеки ден,
помагала им с дрехи, хранителни продукти. Л. работела в кметството като хигиенист, децата
идвали там след училище, идвал и К.. Свидетелката не знае да са имали автомобил. След
2014г. К. не бил лежал в затвора. След смъртта му М. живеел заедно с майка си. Не би
женен, нямал и приятелка. Станал много затворен след като баща им починал. Преди
разговарял със свидетелката, споделял й, а сега – не.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Относно възражението за липса на право за получаване на обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца:
Съгласно ППВС №5/1969г. право на обезщетение при настъпване на смърт, вследствие
непозволено увреждане, имат освен биологичните деца и лицата, които са отглеждани, но
неосиновени, както и лицата, които ги отглеждат, тоест това право възниква и в случаите,
когато фактически съществува връзка като тази между родител и дете. В настоящия случай
от представеното удостоверение за раждане и от показанията на св. С. се установява, че М.
С. не е бил припознат от починалия К. П.. К. П. обаче е живял на съпружески начала с
майката на ищеца /тя не е живяла с друг мъж/, били са семейство и имат две общи
/припознати/ деца. Както общите деца на Л. и К., така и тези, които не са били припознати,
са живеели заедно с родителите, в едно домакинство. М. се е обръщал към К. с „татко“,
двамата са работили заедно, за да издържат семейството. След като се установява, че са
живеели и работили заедно и че ищецът се отнасял с починалия като с баща, и обратното,
съдът намира, че съществуващата връзка между тях изпълва съдържанието именно на
връзката родител-дете. Предвид изложеното и на основание цитираното ППВС №5/1969г.,
ищецът се легитимира като лице, което е отглеждано, но неосиновено от К. П. и имащо
право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му. Възражението на ответника за
5
липса на такова право поради неприпознаването на ищеца от пострадалия е неоснователно.
Относно възражението за липса на причинно-следствена връзка между вредоносния резултат
и ПТП:
Неоснователно е и възражението, че смъртта на К. П. не е в пряка-причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП. Съгласно заключението към СМЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, смъртта е настъпила от асфикция при удавяне и е била неизбежна
в дадените обстоятелства – падането на автомобила в реката, заклещения крак на
пострадалия в арматурното табло, невъзможността да се отвори предната дясна врата,
студената вода, алкохолното опиянение, нараняването на главата, довело до замайване,
бързината /няколко минути/, с която настъпва леталния изход.
Относно възражението за съпричиняване:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. От тълкуването на тази разпоредба следва,
че съпричиняването никога не проявява действие самостоятелно, а само заедно с
извършено непозволено увреждане. В този случай вредите на пострадалия не са причинени
само от действия или бездействия на деликвента, а и от действия или бездействия на
увреденото лице. При това обаче причинената вреда трябва да бъде неделима, т. е. да не
може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или бездействията на
деликвента или на тези на увреденото лице. В този случай причинността на поведението на
увредения няма самостоятелно съществуване и е обусловена от наличието на причинна
връзка между действието или бездействието на деликвента и вредата. При това не е
задължително действията на деликвента и на пострадалия да се намират в причинна връзка
едно с друго, а могат да се проявяват и самостоятелно, но задължително следва да доведат
до настъпването на една обща и неделима вреда. Следва да се посочи, че намаляването на
обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не представлява санкция за неправомерно
поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово
задължение. Съпричиняването е факт от действителността с настъпването, на който
правото свързва определение неблагоприятни за увреденото лице правни последици
изразяващи се в намаляването на обезщетението за всички вреди, настъпили вследствие на
непозволеното увреждане. Законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните
последици от допуснатото от него съпричиняване на вредоносния резултат, но не определя
изрично начина, по който следва да бъде извършено намаляването на обезщетението. Като
критерий в тази насока може да бъде използвана степента на съпричиняването, при която
се взема предвид степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението
между тях. Освен този критерий за намаляване на обезщетението като такъв се използва и
степента на вината, при който водещи са тежестта на вината на едната или на двете страни в
деликтното правоотношение. В този случай, ако вина за настъпване на общия вредоносен
резултат имат и двете страни в правоотношението, то се преценява коя от тях по-голяма от
другата, а ако се приеме, че двете вини са равнозначни, обезщетението се намалява поравно.
В случая по делото се съдържат данни /в представения като писмено доказателство по
6
издадено от съда удостоверение протокол за разпит на И. К./, че както водачът К., така и
пострадалият К. П. са пили заедно алкохол преди настъпването на инцидента. Водачът К.
сочи, че е изпил около 200гр. водка и 5 бири, а чичо му бил изпил само 5 бири. Чичо му му
разрешил да кара автомобила, а К. сочи, че вероятно е заспал на волана. След като
автомобилът паднал в реката, К. се измъкнал през прозореца, но забравил, че и чичо му
пътува с него, а след това с такси се прибрал. Едва на другия ден осъзнал, че чичо му е
останал в автомобила. Съгласно СМЕ пострадалият е бил в средна степен на алкохолно
опиянение, което повлиява координационните функции, концентрация, внимание,
критичност. Следователно със собствените си действия същият се е поставил в
невъзможност да прецени адекватно ситуацията, а именно, че предоставя за управление
автомобила на лице /негов племенник/, за което не се установява да е правоспособен водач, с
което освен това заедно са употребили значително количество алкохол. Съгласно т.7 от ТР
№1/23.12.2015г. на ВКС по т.д. №1/2014г. ОСТК налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Ето защо и като взима
предвид задължителната практика на ВКС, съдът намира, че е налице степен на
съпричиняване от 30% на вредоносния резултат, доколкото поведението на пострадалия е в
равна степен в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и собствената му
смърт.
От така събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди от смъртта на баща си, които са в пряка и непосредствена връзка, както с
противоправното поведение на застрахования при ответника водач, така и с поведението на
самия пострадал.
Относно неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД/. В задължителната практика на ВКС /т. ІІ от
ППВС № 4/68 и множество решения по чл. 290 ГПК/ са определени критериите за това
понятието. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на
извършване, обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания; при
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, като изброяване е примерно, а не изчерпателно.
В случая съдът намира, че при определяне на обезщетението следва да отчете близката
връзка между ищеца и загиналия, добрите им отношения / синът е разчитал на баща си за
помощ и съвети, живеели са и са работили заедно/, възрастта на починалия /49 г. /, възрастта
на ищеца – същият е бил пълнолетен /на 20 г. към момента на инцидента/, и внезапния
неочакван начин, по който това е станало, промяната в личността му / станал мълчалив,
затворил се в себе си /, но и липсата на особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост
7
на преживелия родственик и общото ниво на икономическо състояние в страната към датата
на събитието. При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с
тежестта на вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на
обезщетение от 120 000лв. При отчитане на приетата степен на съпричиняване следва да се
присъди обезщетение в размер на 84 000 лева.
Относно възраженията на подпомагащата страна следва да се посочи, че същите не се
установяват от събраните доказателства.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава: Застрахователна претенция към
ответника е получена от него на 17.2.2021г. Съгласно чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно
чл.409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал.
3 /когато не е представен банкова сметка, а в случая такава е представена с молбата до
застрахователя/. Съгласно чл.405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал.3 КЗ в
случаите по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1, а съгласно
ал.4 отговорът на застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 се счита за отказване на плащане по
смисъла на ал. 1, т. 2.
В случая не се установява застрахователят да се е произнесъл по претенцията в 3-
месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, поради което е изпаднал в забава от 18.5.2021г. Предвид
диспозитивното начало законни лихва следва да се присъди, считано от посочената от ищеца
дата - 18.5.2022г.
Относно разноските:
Предявеният иск е с обща цена 150 000 лв. Основателен е за сумата 84 000лв.
Ищцовата страна е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
на адв. Я. Д. Д. с ЕГН ********** от САК с № , гр. София, ул. ******* по реда на чл.38, ал.2
ЗА. На основание чл. 38, ал.2 ЗА, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/22 г., както и фактическа и правна сложност на делото, обемът събрани доказателства и
извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на производството в 4
съдебни заседания, съдът намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в
размер на 4800лв. и да присъди сумата 2688лв., съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски в общ размер 1505лв., съобразно представен списък
по чл.80 ГПК и доказателства за направата им. На ответника следва да се присъдят разноски
в размер 662,20лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
8
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати разноски в
полза на Софийски градски съд в размер на 3384лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, гр. София, бул. ******* да плати на М. Л. С. с
ЕГН **********, с. Баница, ул. *******, сумата 84 000лв. - обезщетение за неимуществени
вреди - понесени болки и страдания от смъртта на баща му К. К. П. с ЕГН **********,
вследствие на ПТП, настъпило на 11.02.2021г., причинено от И. Д. К. с ЕГН ********** при
управление на застрахован при ответника л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №
*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 84 000лв. до предявения размер
от 150 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, гр. София, бул. *******, да плати на адв. Я. Д. Д.
с ЕГН ********** от САК с № , гр. София, ул. ******* по реда на чл.38, ал.2 ЗА сумата 2688
лв. - адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, гр. София, бул. ******* да плати по сметка
на Софийски градски съд разноски в размер на 3384лв.
ОСЪЖДА М. Л. С. с ЕГН **********, с. Баница, ул. ******* да плати на ЗК „Л.И.“ АД с
ЕИК *******, гр. София, бул. *******, сумата 662,20лв.- разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ответника И. Д. К.
с ЕГН ********** и адрес с. Вировско, общ. Враца, ул. *******
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9