Решение по дело №12395/2011 на Софийски градски съд

                                            РЕШЕНИЕ

 

                                                       гр.С., 26.08.2014 г.

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на осемнаде-сети юни през двехиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ......................... като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 12 395 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

              В исковата молба на С.С.Р.,*** с уточненията към нея се твърди, че на 08.08.2007 г. двамата със съпругата му са сключили с ответниците договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 189, том VІІ, рег.№ 9 183, дело № 1 301/2007 г. на нотариус И.Н., рег.№ 040 на Нот.камара за собствения им недвижим имот при условията на СИО – апартамент № 2, находящ се в гр.С., ул.”Д.К.” № *, вх.”*”, ет.*, заедно с избено помещение № 2 /подробно индивидуализирани в молбата/, по който двата ответници – като купувачи не са изпълнили поетото спрямо него задължение да му заплатят договорената продажна цена за неговата част от имота. Излагат се доводи и че претенцията на ищеца по отноше-ние на ½ ид.ч. от описания имот се основава и на „развалянето на СИО”, тъй като с про-дажбата на имота – съпружеската имуществена общност /СИО/ се разпада и на основа-ние чл.28 СК частите на съпрузите са равни и всяка една част следва да се изплати на съответния бивш собственик, което не е направено от страна на купувачите – ответници, както и че поради изключителния психически тормоз във връзка с ползването на жили-щето е отпаднал интересът на ищеца да търси и получи по съдебен ред сумата, която му се дължи.

              Моли съда да постанови решение, с което да развали визирания договор за  про-дажба на недвижим имот от 08.08.2007 г. за собствената му 1/2 ид.ч. от процесния недви-жим имот, поради неизпълнение на поетото от купувачите спрямо него задължение да му заплатят договорената продажна цена за неговата част от имота, като му се присъдят и направените по делото разноски.

              В хода на процеса с определение на съда, постановено в о.с.з. 25.02.2014 г., на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на обстоятелствената част на иско-вата молба чрез въвеждане на нови правопораждащи юридически факти, наред с първо-началните, съгласно молба на ищеца, депозирана в съда от 30.10.2013 г., а именно: че ответниците без негово знание и съгласие превеждат единствено на съпругата му цялата сума от продажбата на апартамента-СИО, независимо, че е следвало да бъде преведена по равни части на двамата или в нейна сметка с негово изрично писмено съгласие при спазване на изискванията на чл.22 СК /отм./; че с влизане в сила на новия СК от 01.10. 2009 г. и отпадането на чл.19 СК /отм./ влоговете на съпрузите не се считат за СИО, не-говата разполагаема част в размер на ½ идеална част се е трансформирала в нейна лична такава, както и че правото на владение върху имота, залегнало в нотариалния акт, про-дължава действието си, тъй като не са изпълнени условията спрямо ищеца и сделката е неперфектна.

             Ответниците – В.П.Д. и Р.С.Д.,*** в депозирания писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК поддържат, че заявените сре-щу тях искове са изцяло неоснователни, тъй като са изпълнили точно и коректно задъл-жението си за заплащане на продажната цена в полза на продавачите, като веднага след захранването на банковата сметка на ответника В.Д. със сумата по отпу-снатия им целеви кредит от банката, на 20.08.2007 г. продажната цена по нотариалния акт в размер на 20 150,00 евро е преведена по банков път от сметката на ответника Д. по банковата сметка на продавача М.Г.Р. в „Б.П.Б.” АД. Излагат доводи и че поради обстоятелството, че продавачите М.Р. и С.Р., както към подписването на сделката на 08.08.2007 г., така и към момента на плащане на цената по нея – на 20.08.2007 г. и към настоящия момент са съпруг и съпруга, плащайки цялата продажна цена по сметката на единия съпруг и продавач по нотариалния акт, ответниците са извършили плащане в полза и на двамата съпрузи-продавачи, тъй като на основание чл.19, ал.1 СК /отм., но действащ към м.08.2007 г./ постъпилата по банковата сметка на единия съпруг сума е станала съпру-жеска имуществена общност, т.е. обща собственост на двамата съпрузи. От друга страна се излагат и доводи, че в случая не е налице и нито една от предпоставките на нормата на чл.87, ал.2 ЗЗД, която ищецът е посочил в исковата си претенция. Претендират присъждането на разноски по делото.

              В определения им срок и двамата ответници не са взели становище по допусна-тото изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК.

              Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

             От представеното по делото заверено ксерокопие от нотариален акт № 189, том VІІ, рег.№ 9183, дело № 1301/2007 г. на нотариус И.Н., рег.№ 040 на Нот.ка-мара /неоспорен от страните/, е видно, че на 08.08.2007 г. С.С.Р. с ЕГН ********** и М.Г.Р., ЕГН ********** са продали на Весе-лин П.Д., ЕГН ********** и Р.С.Д., ЕГН ********** следния техен съсобствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр.С., район „Красно село”, ул.”А.Р.” – по документ за собственост, а съгласно удостоверение за административен адрес на СО, район „Красно село” № ОУТ-9400-463/ 01.06.2007 г. – ул.”Д.К.” № 1, вх.”А”, ет.1, със застроена площ от 65,66 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2 – без посочена площ по документ за собственост, и 4,178 % идеални части от общи-те части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на апартамента: стълбище, апартамент 1 /държавен/, двор, СедЕ.Б.Д. и на избеното по-мещение: коридор, общо помещение, ул.”Ат.Р.”  за сумата 20 150 евро, която сума ще бъде платена от купувачите на продавачите изцяло чрез кредит, отпуснат на купува-чите от „Б.п.б.” АД, съгласно договор за кредит № НL 24 978/03.08. 2007 г., като сумата ще се получи в двудневен срок след представяне в банката на препис от нотариалния акт за покупко-продажба, в който е записана сумата на цената, която ще се изплати с банков кредит и вписана в нейна полза ипотека и удостоверение за тежести, от което да е видно, че вписаната в полза на банката ипотека е единствената тежест върху имота.

             В клаузата на т.4 от същия акт е договорено и че владението върху описания и продаден недвижим имот ще бъде предадено от продавачите на купувачите в деня на по-лучаване на продажната цена, като всички разноски по ползването на имота до предава-не на владението са за сметка на продавачите.

              Съгласно данните от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ,  продавачите С.С.Р. и М. Г.а Р. са придобили собствеността върху процесния имот на 10.11.1985 г. от ГДИС при СНС, като не се спори в процеса, което е видно и от приетото по него удостоверение за граждански брак № 066001/22.02.1981 г. на Кирковски Народен Съвет, гр.С., че този имот, вкл. и към момента на изповядване на атакуваната сделката по нот.акт № 189, том VІІ, н.д.№ 3101/2007 г., е съпружеска имуществена общност на двамата продавачи.

              Безспорно е в производството, който факт е отразен и в доклада на съда по чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че както към момента на подписването на договора за продажба от 08.08.2007 г., така и към настоящия момент ищецът С.С.Р. е в граждански брак с М.Г.Р..

              С оглед взетите становища по предмета на спора по делото не е спорно и обстоя-телството, че продажната цена от 20 150,00 евро по сделката, материализирана в нот.акт № 189, том VІІ, н.д.№ 3101/2007 г., е била преведена по банков път на 20.08.2007 г. от банковата сметка на ответника В.Д. по банковата сметка на продавачката М.Г.Р. в „Б.п.б.” АД.

              Последните визирани обстоятелства се потвърждават и от ангажираните в произ-водството от страна на ответниците искане за усвояване на суми по кредита вх.№ 1425/ 20.08.2007 г.; преводно нареждане от 20.08.2007 г. за заплащане по сметката на  М.Г.Р. в „БПБ” АД за покупка на недвижим имот сумата 47110 евро и банково бордеро от 20.08.2007 г. на „Б.п.б.” АД за заверяване и задължаване на сметките на В.П.Д. и М.Г.Р. в тази банка с посочената сума.

               С отговора на исковата молба е представено и заверено ксерокопие от договора за кредит за покупка на недвижим имот № НL 24 978/03.08.2007 г., подписан между от-ветниците и „Б.п.б.” АД, неоспорен в производството, от чл.2, ал.1 на който се констатира, че разрешеният кредит ще се усвоява по сметка на кредитополу-чателя В.П.Д. в „БПБ” АД, индивидуализирана в същата клауза с IBAN ***, съвпадаща със сметката по визираните по-горе документи. В ал.2 на чл.2 от същия акт е отразено и че кредитополучателят се задължава да извърши добросъвестно разплащането за имота – предмет на финансиране с този договор за кредит, чрез нареж-дане за превод по сметка на продавача/ите М.Г.Р. в „БПБ” АД и/или по друг приет от банката начин.

             За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца са приети и за-верени копия от молба на ответника В.Д. до Управление „Жилищно кре-дитиране” на „Ю.и Е.Д.Б.” АД – вх.№ 302/07.04.2010 г., касаеща даване на съгласие да бъде сменена собствеността на обезпечението по № НL 24 978 от В.П.Д. и Р.С.Д. на М. Г. Р. и С.С.Р. и обяснение на В.Д. до Управление „Жилищно кредитиране” на „Ю.и Е. Д.Б.” АД – вх.№ 335/23.04.2010 г., в което това лице е посочило причините, довели до молбата му от 07.04.2010 г., мотивирани с обтегнатите от доста време отношения между родителите на съпругата му; твърденията на тъста му какво е разбрал във връзка с ипотеката на имота; че при евен-туален развод тъстът му няма да има права над апартамента , дори и морални и че той си е наел адвокат, който да му върне собствеността над жилището; че при изплащане на па-рите за покупко-продажбата от страна на банката те са преведени по сметка на съпругата му, а според неговият адвокат парите трябва да се изплатят по равно на двамата съпрузи. Във връзка с молбата с вх.№ 335/23.04.2010 г. е приложено от страна на ищеца и съгла-сие на банката – изх.№ 95/19.05.2010 г. за прехвърляне на собствеността на недвижимия имот-обезпечение по жилищен кредит НL 24 978 на лицата М. Г. Р. и С.С.Р..  

              Други относими към предмета на спора доказателства не са представени в произ-водството.

              При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения при условията на субективно съединяване иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

              Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3 ЗЗД във връзка с ал.1 от същата норма раз-валянето на договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти се допуска само, когато длъжникът по тази двустранна сделка не изпълни задълженията си по причина, за която той отговаря. С оглед тези законови изисквания развалянето на даден договор за покупко-продажба на недвижим имот по съдебен ред, какъвто е и процесният, е обусловено от виновното неизпълнение на някое от задълженията на съконтрагентите по него, които съответно за продавача са: да прехвърли собствеността /чл.183, ал.1 ЗЗД/ и предаде продадената вещ на купувача /чл.187 ЗЗД/, а за последния – да плати цената и да получи вещта /чл.200, ал.1 ЗЗД/.

             В исковата молба ищецът основава претенциите си за разваляне на продажбата от 08.08.2007 г., на обстоятелствата, че съпружеската имуществена общност между него и съпругата му е прекратена на твърдяното от ищеца основание и от 08.08.2007 г. ½ ид.ч. от процесния имот е негова лична собственост; че ищецът е носител на правото да вла-дее процесния имот след неговата продажба /да упражнява фактическа власт върху него/, както и че е налице виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на съконтрагентите му във връзка със заплащането на продажната цена за неговата ½ идеална част от имота. В съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в гражданското съдопроизводството е длъжна да установи фактичес-ките твърдения, на които основава исканията си и възраженията си. До приключване на устните състезания по делото С.Р. не ангажира доказателства, с които при условията на пълно и главно доказване да установи и то по безспорен начин фактите, на които обосновава исковата си претенция.

              Материята относно прекратяването на имуществената общност между съпрузи-те, както в отменения СК от 1985 г. /чл.26/, така и в действащия от 01.10.2010 г. СК /чл. 27/, е регламентирана от законодателя по императивен начин, като в нито един от тези актове не е предвидено като основание за „разпадане” на съпружеската имуществена общност /СИО/ продажбата на имот под режим на СИО от двамата съпрузи по нотариа-лен ред. С оглед горното и предвид факта, че до провеждането на последното о.с.з. по делото не са представени доказателства за настъпването на някоя от хипотезите по чл.27 СК, съществуващата СИО между М.Р. и С.Р. не е прекратена към момента, което обстоятелство от своя страна, изключва приложението на разпоред-бата на чл.28 СК. СИО е бездялова, съобразно което ½ ид.ч. от процесния имот не е ста-нала лично имущество на ищеца, с което същият да може самостоятелно да се разпо-режда. 

              От друга страна: в подписания договор за продажба от 08.08.2007 г. липсва клау-за, в която да е уговорено запазване на правото на ползване върху апартамента в полза на продавачите - пожизнено или за определен срок след сключването на сделката, предвид което за ответниците не е възникнало задължение в тази насока, чието евентуално неиз-пълнение по принцип да може да обуслови евентуалното възникване на потестативно право по чл.87, ал.3 ЗЗД.     

              На последно място: с извършеното на 20.08.2007 г. плащане по банков път по сметката на единия от продавачите-съпрузи, ответниците са изпълнили задължението си за заплащане на дължимата се продажна цена по разглеждания договор, тъй като към този момент е в сила разпоредбата на чл.19, ал.1 СК от 1985 г. /отм./, предвиждаща, че паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвмес-тен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Към момента на плащането през м.08.2007 г. постъпилата по сметката на М. Р. продажна цена е под режима на СИО между нея и ищецът и е тяхна обща собственост. Настъпилите през 2009 г. – две години след процесната сделка, зако-нодателни промени в регламентацията на имуществените отношения между съпрузите имат значение само за отношенията между тези лица и техните права и задължения един спрямо друг, но тази уредба не пораждат никакви правни последици в патримониума на ответниците – в качеството им на трети за имуществените отношения между ищеца и неговата съпруга лица.    

              За пълнота на изложението следва да се отбележи и че в договора за продажба ищецът лично се е съгласил продажната цена да бъде платена от купувачите чрез кре-дит, съгласно договор за кредит № НL 24 978/03.08.2007 г., в който акт изрично е отра-зено, че разплащането за имота – предмет на финансиране от банката, ще се извърши чрез нареждане за превод по сметка на продавача М.Г.Р. в „БПБ” АД. Друг конкретен начин за погасяване на цената на имота, приет от банката – не е посочен в договора за кредит, нито е установен в хода на процеса.

              С оглед изложеното първоинстанционният съд намира, че поради липсата на ку-мулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на чл.87, ал.3 ЗЗД предявеният при условията на субективно съединяване иск на това основание се явява неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло. 

              Предвид приетия изход от разглеждането на делото на ищеца не се дължи при-съждането на разноски по производството по чл.78, ал.1 ГПК, а на основание чл.78, ал.3 ГПК последният следва да заплати на ответниците направените от тях разходи в хода на процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева.

              Водим от горното, Съдът

 

                                                   Р    Е    Ш    И:

 

              ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Р. ***, ЕГН ********** срещу В.П. Д., ЕГН ********** и Р.С.Д., ЕГН ********** и двамата с адрес:*** иск с правно основание чл.87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот от 08.08.2007 г., обективи-ран в нотариален акт № **, том VІІ, рег.№ 9 183, дело № 1 301/2007 г. на нотариус И.Н., рег.№ 040 на Нот.камара за 1/2 ид.ч. от имота, като НЕОСНОВАТЕ-ЛЕН.

 

              ОСЪЖДА С.С.Р. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на В.П.Д., ЕГН ********** и Р.С.Д., ЕГН ********** и двамата с адрес:*** сумата 600,00 /шестстотин/ лева – разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

              Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните – с въззивна жалба.

 

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: