Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 08.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 207 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000521 от 18.07.2019
година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Р.Т.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (т. 1) и за нарушение на чл. 137е от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (т. 2) .
Жалбоподателят Р.Т.Д. моли за отмяна на обжалвания акт,
тъй като бил неправилен и незаконосъобразен, както и постановен в нарушение на
материалния и процесуалния закони – нарушени били разпоредбите на чл. 42 и на
чл. 57 от ЗАНН. Алтернативно от Съда се иска да намали размерите на наложените
Глоби до минималните , предвидени в ЗДвП.
В съдебната
фаза, редовно призована, жалбоподателят Р.Т.Д., се явява. Пледира
за цялостна отмяна на обжалвания акт.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) -
Началникът на
Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 19.06.2019 година около 09.35 часа А.Г.К.
и Б.Ц.Б., при
изпълнение на служебните си задължения се движат със служебен автомобил по улица „Крайречна” в
град Свиленград, област Хасково, когато спират за проверка движещият се в
посока кръстовището с улица „Христо Топракчиев”,
електрически мотопед марка „Ranger ХL 500 DQT – 6 E scooter”, управляван от жалбоподателя Д., която е без защитна каска. При проверка
в системата на МВР установяват, че Д. не
притежава Свидетелство за управление (СУ) на моторно превозно средство (МПС). Констатират
също така, че мотопедът е без регистрационна табела.
На посочената дата и предвид
констатираните нарушения, жалбоподателят Д. е отведена в сградата на РУ –
Свиленград, където в кръга на службата си, свидетелят Д.А.Д. – Младши полицейски
инспектор в
Териториална полиция в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши експерт (длъжностно
лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя
против жалбоподателя Д. и в нейно присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със
серия Д и с бланков № 802747. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с
управлението на МПС без водачът да е правоспособен, неползването на
защитна каска и управлението на нерегистрирано
МПС (мотопед), както и на обстоятелствата по
извършването и откриването им. А досежно
квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП, чл. 137е от ЗДвП и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, които вписва за нарушени. АУАН
е редовно предявен чрез прочитането му на жалбоподателя - нарушителя Р.Д. при условията
на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, която отказва да го подпише като сочи в графата,
касаеща възражения, че има такива и ще ги посочи в срок. Отказът на Д. да
подпише Акта е удостоверен с подписа и посочване на трите имена и адрес по
местоработата на свидетеля В.. АУАН е връчен на жалбоподателя срещу
подпис.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва
Възражение, в което е посочено, че предвид малката мощност на процесното МПС, то
не подлежи на регистрация и не се изисква Свидетелство за управлението му. В
тази насока били и обясненията на лицето, от което било закупено процесното МПС.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково, издава
процесното НП №
19-0351-000521 от 18.07.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадена от контролния
орган - чл. 150 от ЗДвП и
чл. 137е от ЗДвП и налага
на
жалбоподателя Д. административно наказание „Глоба” съответно в размер на 200 лв. и на 50 лв. АНО
не санкционира жалбоподателя за констатираното с АУАН нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. НП
е редовно връчено - лично на жалбоподателя,
на 17.03.2020
година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Началника на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП,
се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид
факта, че Д.А.Д. заема длъжността „Младши полицейски
инспектор в Териториална полиция в Група „Охранителна
полиция” към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”, която длъжност е
идентична с Младши експерт и от Писмо
УРИ.351 351000-1817 от 27.03.2020 година, видно от което Б.Ц.Б. е назначен
на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния
ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, в която е отбелязано че Д. има наложени санкции за нарушения на
ЗДвП и на Кодекса за застраховането (КЗ) с влезли в сила НП - 2 броя, няма
налагани санкции с Фишове, както и не са й налагани принудителни
административни мерки.
Под страх от наказателна отговорност жалбоподателят Д. декларира пред настоящия Съдебен състав, че
семейството й се състои от нея, съпруга й и двете им ненавършили
пълнолетие деца, че е регистрирана в Бюрото по труда – Свиленград и получава
месечно обезщетение в размер на около 400 лв., а съпругът й не работи, както и
че притежават недвижим имот в град Свиленград, област Хасково и МПС.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани
в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на
01.06.2020 година свидетели –
Д.А.Д., А.Г.К.,
Б.Ц.Б. и А.В.В.. Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни
се възприеха и свидетелските показания на Д., К., Б. и В., които
са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи
се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява първите трима от посочените
свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира
да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат
в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и
при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито
пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на четирима свидетели са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според
Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителните деяния на процесните
нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на осъществяването им, като
потвърждават фактическото им извършване от жалбоподателя, с оглед установените
факти на управление на МПС без СУ и неползване на защитна каска. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност,
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не
се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е основателна.
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО),
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично нарушителят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяните нарушения)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно
преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните
факти и обстоятелства и е преценил, че следва да издаде НП, т.е. поради липса на констатирани
недостатъци в АУАН е издадено обжалваното НП. Следва
също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма
задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения;
т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да
съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по
КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Теодора Точкова.
Спазени са предвидената форма, както констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание,
съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за
НП. Самите
нарушения са
описани точно
и ясно, както словесно, така и с посочване на правната им квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесните
деяния е
идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта
дата и място, жалбоподателят Д. е управлявала МПС без СУ и не е ползвала защитна каска. Следователно нарушенията са описани
по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същите
и
да организира адекватно правото си на защита.
Действително, в
случая в АУАН са констатирани три нарушения, но са наложени санкции за две от
тях, но настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение, доколкото в Постановлението
изрично и ясно е означено, че наложените наказания касаят само две от
нарушенията - по чл. 150 от и по чл. 137е о , а именно – че лицето е управлявало без да е
правоспособен водач и не е използвало защитна каска. Т.е. налице е яснота за
какви точно нарушения и с какви точно наказания е наказан по административен
ред нарушителя и в този смисъл – не е нарушено правото му на защита.
Действително, за третото констатирано нарушение не е наложено наказание с процесното НП, но този пропуск на АНО не представлява
съществено нарушение, доколкото видно от данните по делото не е довел до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Освен това, с направеното в
НП текстово описание са достатъчно конкретизирани нарушенията, за които е ангажирана
отговорността на лицето, не е налице противоречие или неяснота между
фактическото изписване на твърдените нарушения и посочените за нарушени норми,
а и не е налице и неточна правна квалификация на нарушенията. От друга страна фактът, че с процесния АУАН е
констатирано нарушение и по чл. 140, ал. 1 от и
в последствие е издаден нов АУАН серия Д и с № 802748 от дата 19.06.2019 година
и е издадено НП с № 19-0351-000604 от 23.07.2019 година за това нарушение (видно от Справката за нарушител), не представлява процесуално нарушение, тъй като в случая с процесното НП не е наложено наказание за нарушението
по чл. 140, ал. 1 от , а наказание за това
нарушение е наложено с НП с № 19-0351-000604, т.е. не сме изправени в
хипотезата, в която за същото нарушение е
наложено още едно наказание.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване
в полза на полицейски органи от посочената категория.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 19.06.2019 година актосъставителят Д.А.Д. е заемал длъжността
„Младши полицейски инспектор в Териториална полиция към Група „Охранителна
полиция” към РУ – Свиленград към ОД на МВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
Група „Охранителна полиция” е структурно звено и
част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля Д.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 01.06.2020 година. Не е
спорно по делото, че свидетелят Д. е преминал успешно изпит за проверка на
знания по ЗДвП, видно от Заповед № 1253з-121 от 15.05.2019 година. Предвид
изложеното актосъставителят Д.Д. безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в
РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Правилни са и дадените от АНО материалноправни
квалификации на
извършените нарушения.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят
Д. е имала качеството на „водач” на МПС по
смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните
разпоредби (ДР)
на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва
да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.
Понятието „управление” на МПС включва всяко действие
по упражняване на контрол върху същото, а не само
привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски
служители, са категорични, че именно Д. е била водач на процесното
МПС, тъй като именно тя го е управлявала и на
нея са състави АУАН, при което тя не е възразила, не е подала възражение, не е
посочила подобно възражение и в Жалбата си. В случая жалбоподателят
не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
По отношение на нарушението по чл. 150 от ЗДвП (т. 1):
Вменено на жалбоподателя е
нарушение по чл. 150 от ЗДвП,
консумиращо административно наказателен състав с
квалификация по чл. 177, ал. 1, т. 2,
предложение първо
от ЗДвП, а именно хипотезата –
управление на МПС без да притежава СУ на МПС, като АНО е приел, че
лицето –
водач е неправоспособен. Така направения извод, според
решаващия Съдебен състав е правилен и законосъобразен. Разрешаването на
настоящия правен спор, се свежда до преценката правоспособен ли е бил
водачът Р.Д. или не, към релевантната дата на проверката, или се касае само до
фактическо, обективното отсъствие на СУ на МПС у нея, в
този момент.
С
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се установява императивно изискване,
предвиждащо участващите в движението пътни превозни средства да се управляват
единствено от правоспособни водачи. Съгласно трайното разбиране в съдебната практика правоспособността се разбира като
призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и
практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява
дадено занятие, професия или дейност (така в Тълкувателно решение № 31 от
16.10.1969 година по н.д.№ 29/1969 година, ОСНК на ВС).
В съответствие с изложеното и
предвид доказаният – безспорно по делото, факт, че жалбоподателят Д.
не притежава СУ, Съдът приема че същата е била неправоспособен водач. Обратни
доказателства, опровергаващи този извод, не се ангажирани от жалбоподателя.
Събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, обсъдени в цялост и взаимна връзка – в съотнасяне помежду си,
установяват по несъмнен начин отрицателния факт на нейната
неправоспособност като водач и изначалната липса на СУ на МПС към календарната
дата, посочена в АУАН и НП (19.06.2019 година), на която доказа се и жалбоподателят
Р.Д. е управлявала електрически мотопед. Съгласно събраните по делото
доказателства процесният мотопед е електрически от категория АМ /L1e/ - леко двуколесно
МПС, подкатегория „двуколесен
мотопед, задвижен от електрически двигател”. Съгласно чл. 150 от ,
всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата отворени за
обществено ползване трябва да се управлява от правоспособен водач. Според § 6, т. 11 и т. 14 от ДР на ЗДвП, „МПС” е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства.”, а „Мотопед” е дву- или
триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50
куб. см и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 50 км/ч.”. От
изложеното може да се направи извод, че електрическият мотопед е МПС и може да
се управлява само от лице, което притежава СУ, валидно за категорията на
управляваното превозно средство. Вече се
посочи, преки сведения за последното се извеждат от показанията на свидетелите А.К.,
Б.Б. и Д.Д., които потвърждават обективната липса на СУ на МПС. Предвид така установените фактически обстоятелства,
безспорно, с действията си по управление на МПС, без да е притежавала
СУ на МПС, същата е проявила противоправно поведение, което се явява в
пряк разрез с императивното изискване на чл. 150 от ЗДвП. С това
свое деяние жалбоподателят Д. е консумирала състава на
административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в първата
хипотеза от предвидените: „без да е правоспособен водач,”, т.е. предложение първо на цифрово цитираната
административнонаказателна и санкционна норма. На това правно основание,
следователно и правилно е била наказана. Тази именно правна квалификация е възприел и АНО и последната
е вярна, съответства на фактите, визирани в обстоятелствената част на НП,
същите и са доказани категорично в хода на настоящото производство. Поради
това, решаващият Съдебен състав формира категоричен правен извод, че
управлявайки МПС без да притежава СУ в нарушение на изискванията на чл. 150 от ЗДвП
жалбоподателят Д. е осъществила признаците от обективната страна на състава на
нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Налице
е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството на забраната, както
и обективния факт на отсъствието на СУ за МПС. Т.е. жалбоподателят Д. е
разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на
общественоопасните последици – управление на МПС без СУ. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните й действия. Същата
е следвало да знае, както и е знаела действащия режим, касаещ придобиване на СУ
предвид факта, че това е ноторно известно. Поради това изводите на АНО в тази насока,
както и изведената правна квалификация, са правилни и Съдът ги
споделя изцяло.
Досежно приложението на чл.
28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е
изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкции на
извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна,
не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН
– процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения,
нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И
това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради
наличието не само на смекчаващо (младата възраст на дееца, не е правила опити да осуети
или възпрепятства проверката), но и на отегчаващо (наличие на две констатирани нарушения) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране
на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона.
Който управлява МПС без
да е правоспособен водач се санкционира от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, която предвижда Глоба от 100 лв.
до 300 лв.
Както вече бе посочено АНО правилно
е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП, като
се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание в
конкретния случай е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и
по размера си,
индивидуализиран в средния такъв от
предвидения в закона. Действително обществената опасност на деянието е
завишена, тъй като се създава опасност за движението и
участниците в него. Но за разлика от нея обществена опасност
на дееца не е завишена. Като смекчаващи обстоятелства се отчетоха младата възраст на дееца и фактът, че не правила опити да
осуети или възпрепятства проверката. Предвид изложеното и
обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение
разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата
или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му
квалификация, а има значение едва при определяне на административното
наказание, следва в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до
минималния законоустановен такъв. В
този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът достигна до този извод и
предвид факта, че по делото липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил
наказание именно в размер на 200 лв. Така редуцираният
размер на наказанието, Съдът намира за правилен и необходим за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание
– да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и
юридическите лица.
По
отношение на нарушението с правна квалификация чл. 137е от ЗДвП (т. 2):
Съгласно
чл. 137е от ЗДвП, водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди
използват защитни каски. Налице са твърдения и в АУАН и в НП относно
всички признаци от обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят Д. е привлечена към
отговорност, възведени като такива със съответната административнонаказателна
норма по чл.
137е от ЗДвП. И
това нарушение се явява установено по несъмнен начин от АУАН, чиято
презумптивна доказателствена сила остана неопровергана в тази част. Установява
се от показанията на свидетелите,
че
жалбоподателятДишлиева е управлявала мотопеда без да е поставила защитна каска,
като това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.
Съгласно чл.
183, ал. 4, т. 7, предложение
първо от ЗДвП, наказва се с Глоба в
размер на
50 лв. водач, който не изпълнява задължението за носене на каска.
Административното наказание
за нарушението по т. 2 от НП е правилно и законосъобразно определене както
по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксираният размер
на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва
основание за определянето му
под този минимум. Така наложеното с обжалваното
НП административно наказание за второто нарушение, Съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. по отношение на второто нарушение и НП в тази част
следва да бъде потвърдено.
Налице
е
субективният елемент от състава на посоченото нарушение (т.
2) –
извършено
е виновно, при пряк
умисъл. Т.е. жалбоподателят Д. е разбирала свойството и
значението на извършваното и е могла да ръководи постъпките
си. Съзнавала е общественоопасния характер на извършваното от
нея
деяние,
предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Интелектуалният
и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните й действия. Била е напълно наясно относно факта,
че не следва да управлява МПС без защитна каска, предвид факта, че
това е ноторно известно. Т.е. поведението на
жалбоподателяДишлиева е виновно, тъй като е съзнавала естеството на
указаното задължение, произтичащо от нормата на чл.
137е от ЗДвП,
чийто безспорен субект е. С тези правни аргументи, решаващият Съдебен
състав прие, че с деянието, посочено в т. 2 от обжалваното НП, Р.Т.Д. е
осъществила от обективна и субективна страна, състава на посоченото
административно нарушение,
визирано в обжалваното
НП, при възведената правна квалификация.
Изложеното по отношение на първото нарушение досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН е относимо и по отношение на второто такова.
Съдът
е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които жалбоподателят Д. не се е противопоставила и не е посочила доказателства
за тяхното оборване.
Независимо от изложеното в
конкретния случай настоящият Съдебен състав намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна, за което Съдът
привежда следващите правни съображения:
Налице е допуснат
съществен процесуален порок на процедурата по издаване на обжалваното НП. Той
се изразява в несъблюдаване на забраната за участие в разглеждането на АНП на
лице, спрямо което са налице пречките по чл. 51 от ЗАНН.
Нормативният
регламент, въведен от законодателя с цитираната разпоредба, урежда няколко
хипотези, при чието наличие АНО е длъжен да се отведе от разглеждането на
преписката, а не да я финализира с акт по същество.
Процесуална
последица от бездействието на наказващия орган да се отведе, въпреки наличието
на основанията по чл. 51 от ЗАНН, е цялостната
отмяна на санкционния акт. Тази позиция е възприета
както в правната доктрина, така и в съдебната практика. Логическата
конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, почива на това, че
решаващата функция на досъдебната фаза на административнонаказателното
производство трябва да се осъществява от безпристрастно и непредубедено
длъжностно лице, което изискване е една от гаранциите за справедлив процес.
Въз основа на извършената служебна проверка Съдът счита, че
при издаването на атакуваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение -
в конкретния случай, както
стана ясно от данните по делото, от една страна както сам признава свидетелят Б.Ц.Б. и това се подкрепя изцяло от показанията на свидетелите Д.
и К. и от съдържанието на АУАН, същият е бил свидетел при установяване на нарушенията
- очевидец на случая и се е подписал именно в това си качество в АУАН. По-късно
видно от отразеното в НП и наличния негов подпис, свидетелят Б., в качеството
си на АНО, действащ в качеството си на Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково,
е санкционирал жалбоподателя за същите установени от него нарушения.
В контекста на изтъкнатото в предходните абзаци се налага изводът,
че в конкретния казус санкционният орган е следвало да се отведе от
разглеждането на преписката съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като съвместяването на посочените
две процесуални фигури в един субект е недопустимо. Разпоредба на чл.
51, ал. 1, б. „б”, предложение второ от ЗАНН има императивен характер и установява забрана за свидетел по Акта
да участва в разглеждането на АНП и в издаването на НП. Недопустимо е едно
длъжностно лице да бъде едновременно свидетел по АУАН и издател на НП, т.е. да
съвместява две различни процесуални качества в едно и също
административнонаказателно производство, както е в настоящия случай.
Неспазването на тази забрана е съществено процесуално нарушение и е абсолютно
основание за отмяна на НП. Липсата на такъв отвод, въпреки наличието на
коментираните основания за това по чл. 51, ал. 1, б. „б”,
предложение второ от ЗАНН представлява процесуално
нарушение от категорията на особено съществените и не подлежи в настоящото
производство на саниране с последващи съдопроизводствени действия, включително
и при хипотезата на доказана вина и участие в деятелността, поради което Съдебният
състав намира, че НП е издадено при грубо и недопустимо нарушение на
императивната забрана, уредена в чл.
51, ал. 1, б. „б”, предложение второ от ЗАНН, което налага да бъде
постановена цялостната отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт.
По
разноските:
Не се претендират такива.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0351-000521 от 18.07.2019
година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Р.Т.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (т. 1) и за нарушение на чл. 137е
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 50 лв. (т. 2).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)