Решение по дело №3318/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№260422                                    09.03.2021 година                                           град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                        ІІІ-ти граждански състав

На девети март                                                        две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в състав

 

                                                                                     Председател: Ивелина Мавродиева

при секретаря Кина Киркова  

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 3318 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по иск на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. *****, *****, представлявано от *****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт *****, срещу Г.Й.Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 751/27.03.2020 г. по ч.гр.д. № 1740/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, сумата 154. 62 лева – главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода  до абонатен №  ***** и водоснабден имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 03.12.2016 г. до 15.10.2018 г., за която в периода от 24.01.2017 г. до 25.10.2018 г. са съставени 6 броя фактури, сумата 47. 65  лева, представляваща законна лихва за забава главницата, начислена за периода от 27.03.2017 г. до 06.03.2020 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 10.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

            Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че ответницата е потребители на ВиК услуги, титуляри по партида за обект, находящ се в *****, с абонатен номер *****, като се сочи, че задълженията за горепосочения отчетен период не са заплатени.       

            В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Б., с който се изразява становище за основателност на иска, с оглед на представените доказателства.

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            По заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 1740/2020 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е открит по постоянен и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правният интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

Изразходените количества вода се установяват от справката-извлечение за отчет с мобилното устройство, като са представени и фактури, остойностяващи същите. Видно от самата справка сумите за изразходените количества вода в процесния отчетен период от 03.12.2016 г. до 15.10.2018 г. са въз основа на служебни начисления – шест броя през период от около 3 месеца, като за първите три са начислени по 10 куб.м., следващите два по 15 куб.м. и последния отчет на 15.10.2018 г. – 5 куб.м. или общо за целия период 65 куб.м. съставяни са и съответните протоколи от инкасатора, въз основа на събраните данни, че в имота живее 1 човек.

От справката по партидата на ответницата в Агенцията по вписванията може да се обоснове извода, че същата е собственик на процесния имот, като всъщност това са декларираните и регистрирани от нея постоянен и настоящ адрес.

Като свидетел по делото е разпитана К.С. – служител на ищцовото дружество, изпълняващо длъжността отчетник измервателни уреди, обслужващ района на кв. *****, където попада и процесния водоснабден имот. Същата заявява, че в периода от 03.12.2016 г. до 15.10.2018 г. района се е обслужвал от друг колега, който вече е пенсионер. Заявява, че в имота няма водомер. Към настоящия момент имотът бил необитаем и не начислявали вода. Знае обаче, че в процесния период имотът е бил обитаем и е имало един човек, поради което и била начислява служебна консумация за един човек по реда на Наредба № 4. Сочи също така, че в квартала всички са имали водомери, но много от тях са унищожени и зазидани. Категорична е че имотът е водоснабден.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали ответникът е собственик на всеки от водоснабдените имоти.

В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в етажната собственост.

При това и събраните по делото данни, следва да се приеме, че потребител и съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация е собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, или в  случая за процесната сграда ответницата, при все че е именно ответницата е собственик на обекта, при все че по партидата на нейно име в Агенцията по вписванията има вписани възбрани за него.

По отношение на количеството изразходена вода, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/ предвижда отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер, което очевидно в случая е спазено, доколкото са правени тримесечни отчети. Доколкото обаче в имота няма водомер е извършвано служебно начисляване. Така и съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В тази връзка съдът намира обаче, че количествата вода са законосъобразно начислени, като всички представени книжа в тази връзка не са оспорени. При тези данни съдът намира, че по делото се установява, че в периода на претенцията е начислена вода, съобразно цитирана разпоредба от Наредбата, като търсената сума по фактурите съответства на изразходеното количество вода, при което съдът намира, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, при все че не са представени доказателства за плащането на търсената главница, при което съответно дължими са и мораторните лихви /аргумент чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК оператора/, както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението.

При този изход на делото и по разноските, съдът намира следното:

Дължими са направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат приседни в настоящото производство.

Основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото дело разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 325 лв., включваща заплатена държавна такса в размер на 75 лв., депозит за особен представител в размер на 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.

При това общата дължима сума за разноските е в размер на 400 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

            Приема за установено, че Г.Й.Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. *****, *****, представлявано от *****, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 751/27.03.2020 г. по ч.гр.д. № 1740/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, сумата 154. 62 лева – главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода  до абонатен №  ***** и водоснабден имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 03.12.2016 г. до 15.10.2018 г., за която в периода от 24.01.2017 г. до 25.10.2018 г. са съставени 6 броя фактури, сумата 47. 65 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.03.2017 г. до 06.03.2020 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 10.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

            Осъжда Г.Й.Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. *****, *****, представлявано от *****, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за направените по делото разноски, от които 75 лв. по ч.гр.д. № 1740/2020 г. и 325 лв. по гр.д. № 3318/2020 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.К.