№ 4973
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110207690 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 6507361, издаден от
СДВР, с който на В. В. П., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена от В. В. П., се твърди, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен. Релевирани са доводи, че в електронния фиш не са
посочени възможностите за неговото обжалване. Наведени са аргументи, че
не било ясно дали използваното автоматизирано техническо средство
отговаря на нормативните изисквания и е преминало проверка. Твърди се, че
не е ясно посочена правната квалификация на нарушението. Сочи се, че в
електронния фиш не се съдържат всички изискуеми от закона реквизити.
Поддържа се, че не е ясно посочен номера на електронния фиш, с който е
санкционирано твърдяното предходно нарушение и липсват данни дали и
кога той е влязъл в сила. Иска се отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Моли електронният фиш да бъде отменен, като препраща към доводите,
съдържащи се в иницииралата производството жалба. Посочва, че на
приложената по делото снимка се вижда само номерът на автомобила, но не и
неговите цвят, модел, марка. Акцентира на обстоятелството, че автомобилът
1
не е негова собственост, както и посочва, че и неговият баща е управлявал
автомобила.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. Депозира писмени бележки, чрез пълномощника си юрк.
Димитрова, в които се излагат аргумент за правилност и законосъобразност
на обжалвания електронен фиш. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е случай, че такова е налице и надхвърля
законоустановения минимум.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 10.11.2021 г. в 20:19 ч. е управляван лек автомобил „Ауди А4“, с рег.
№ ХХХХ, в гр. София, по бул. „История славянобългарска“ до номер 7, с
посока на движение от бул. „Рожен“ към ул. Каменоделска. На посочения
участък от пътя било въведено ограничение на максимално допустимата
скорост на движение – 50 км/ч, (скорост за движение в населено място). При
ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със
65 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и
същата се зачита като 62 км/ч. Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство, мобилна система за видеоконтрол (ATCC), с номер
11743ее.
С Електронен фиш К/3104608, влязъл в сила на 22.03.2021 г.,
жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
От представената по делото справка за собственост на МПС се
установява, че собственик на процесния автомобил е В.Р.М.. По делото не е
приложена декларация, в която В.Р.М. да е посочил, че друго лице е
управлявало автомобила.
За така установеното превишаване на скоростта е издаден обжалваният
електронен фиш на жалбоподателя, с който на В. В. П., с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
2
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол от проверка на техническо
устройство и одобрен тип, справка за собствеността на автомобила, копие от
заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за контрол
на скоростта, справка от АИС АНД, ежедневна форма на отчет, електронен
фиш , списък с намерени фишове с отбелязан техен статус, както и от
останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята
съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при
наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение
да анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario
от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът
служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за
регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на
когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението;
нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
3
посочения участък от пътя е било въведено ограничение на максимално
допустимата скорост на движение – 50 км/ч. (скорост за движение в населено
място). При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да
се движи със 65 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на
водача и същата се зачита като 62 км/ч. От наличните по делото
доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за
измерване, както и че същото е било в изправност. Изложените възражения в
жалбата за липсата на тези документи се явяват неоснователни. От
приложения протокол се установява, точното място, на което е било
поставено стационарното средство за видеонаблюдение. Съдебният състав
намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от
АНО – конкретизирано е до кой номер на посочения булевард и в каква
посока на движението е установено нарушението, което е напълно достатъчно
за установяване на мястото на извършване на нарушението.
По делото е приложен посоченият в обжалвания електронния фиш
електронен фиш К/3104608, както и справка, от която е видно, че е влязъл в
сила на 22.03.2021 г., тоест в по-малък от едногодишен срок спрямо
обжалвания, и с него жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Въпреки това по делото остава недоказано, че именно жалбоподателят е
собственик на автомобила, описан в електронния фиш. От приложената по
делото справка за собственост се установява, че като собственик на
процесния лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ХХХХ е вписан В.Р.М..
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП „Собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.“
В случая по делото остава недоказано жалбоподателят В. В. П. да е
собственик на автомобила или лице, посочено в установения от закона срок
от собственика на автомобила като лице, на което е предоставено превозното
средство.
По дела от административнонаказателен характер доказателствената
тежест е на въззиваемата страна.
4
Поради недоказаност на авторството на нарушението, електронният фиш
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Така мотивиран и на основание на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 6507361, издаден от СДВР,
с който на В. В. П., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5