Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ
СТАНИСЛАВОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 4016 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 123046 от 23.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 79699/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 159 състав,П.НА Р.Б.е
осъдена да заплати наО.А.А., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от
2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 вр. с чл.18 НК в
хода на ДП № 5714/2006 г., пр. пр. № 19957/2017 г. по описа на СРП, за което е
постановена оправдателна присъда от 25.05.2017 г., ведно със законната лихва от
10.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв., както и е отхвърлен
иска за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на 2 500 лв. за
периода 25.05.2017 г. – 08.06.2018 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца,
на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 10 лв. – заплатена държавна такса,
както и да заплати на адв. Д. Т.Б., сумата от 98, 50 лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОД, е депозирана въззивна жалба от ищеца О.А.А..
Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Счита, че размерът на присъденото обезщетение
за претърпени неимуществени вреди не съответства на ангажираните по делото
доказателства, че такива реално са претърпени – стрес, дискомфорт, ограничаване
на правото му на свободно придвижване, както и допълнителни ограничения на
личните му права и свободи, с оглед статута му на обвиняем и подсъдим.
Наказателното производство е продължило повече от 10 години. Поради наложената
му мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е можел да напуска пределите на
страната, бизнесът му бил провален, в каквато насока са ангажираните по делото
свидетелски показания. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че причина
за продължителното наказателно производство е, че той се отклонявали е обявен
за издирване, за което липсват доказателства по делото. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като уважи предявеният иск относно претендираната
главница, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника П.НА
Р.Б..
Постъпила е
въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с
която е уважен предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Счита,
че по делото не са ангажирани доказателства претърпените от ищеца неимуществени
вреди да са във връзка с повдигнатото обвинение на ищеца и дейността на
ответника. С оглед на това предявеният иск се явява недоказан. В условията на
евентуалност поддържа, чеприсъденото на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е завишено по размер и не е съобразно с изискването на
чл.52 ЗЗД. Твърди, че ответникът не е разпространявал информация относно
воденото срещу ищеца наказателно производство, поради което същият не е
злепоставен в обществото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част,
като отхвърли изцяло предявения иск.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с
който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно
и законосъобразно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 25.01.2006
г., в гр. София, кв. „Горна баня“, на ул. „Буря“, срещу военното поделение е
настъпило ПТП, с участието на управлявания от него лек автомобил марка „Опел“,
модел „Калибра“, рег. № С ********и лек автомобил марка „Фиат“, модел „Типо“,
рег. № ********. Във връзка с настъпилото ПТП е съставен констативен протокол №
837503. Виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
ЗПАД „А.Б.“ АД, поради което заявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение. Служител на застрахователя му обяснил, че няма да признае щета на
фаровете, тъй като не са описани в протокола за ПТП. По същата причина не
описал и пробития от ПТП радиатор на автомобила.Твърди, че 6 години след
инцидента застрахователят му върнал само предната броня, която била негодна за
ползване, както и двата допълнителни халогенни фарове. Сезирал СРП за обсебване
на вещите му. Отказано било да се образува досъдебно производство поради
маловажност на случая. Застрахователното
дружество депозирало жалба срещу ищеца за застрахователна измама, за което било
образувано ЗП № ЗМ 5714/2006 по описа на СДВР, пр. пр. НСН-278/2011 г. по описа
на СРП. Узнал за това на 24.09.2010 г. при посещението му в 03 РУ на
СДВР за получаване на международен паспорт във връзка с упражняваната от него
търговска дейност. Служители му обяснили, че е обявен за издирване и трябва за
го задържат. На 27.09.2010 г. се явил на разпит, и му било предявено обвинение
в извършване на престъпление по чл.209 НК, както и му била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ С влязла в сила на 05.06.2017 г. присъда,
постановена по НОХД № 6042/2014 г-. по описа на СРС, е бил оправдан по
повдигнатото обвинение. До образуване на
посоченото дело два пъти били внасяни обвинителни актове и образувани
наказателни дела, които били прекратявани и връщани наП.поради допуснати
съществени нарушения. Наказателното
производство срещу него продължило 10 г., 7 м. и 8 дни. За повдигнатото му обвинение е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до 6 години. С взетата му мярка за неотклонение
са били ограничени правата му на свободно придвижване и избор на местоживеене.
Това трайно затруднило професионалната му дейност, свързана с търговия на
горива, което налагало непрекъснати пътувания извън страната. Прекъсването на
международните му търговски контакти довело до негативни последици върху
бизнеса му. Воденото спрямо него наказателно производство станало достояние на
родителите му, на съседите и близките му. В тях се създало убеждението, че е
човек, който извършва тежки престъпления.
Отношенията с близките му се влошили, а с приятелите му – охладнели. Воденото
спрямо него наказателно производство се отразило върху доброто му име в
обществото. Твърди, че изпаднал в трайна депресия, самочувствието му се
понижило, влошили се личните му отношения изцяло се променил нормалния ритъм на
живот и взаимоотношения, които не се възстановили след приключване на
наказателното производство. Продължителността на наказателното производство
счита, че е извън разумния срок за това и съставлява нарушение на правата му по
чл.6 ЕКЗПЧ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 25 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сумата от 2 500 лв. – мораторна лихва за
периода 25.05.2017 г., когато оправдателната присъда е влязла в законна сила,
до завеждане на делото – 08.06.2019 г. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор ответникът –П.НА Р.Б., оспорва изцяло предявените искове по основание и
размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
му. Ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени неимуществени вреди от
воденото спрямо него наказателно производство. Претендираното обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразено с изискванията на чл.52 ЗЗД. Твърди, че
определената на ищеца мярка за неотклонение е „парична гаранция“ в размер на
200 лв., като по делото не е установено тя да е внесена от ищеца. Тази мярка
поражда задължение за ищеца за уведомяване при промяна на местоживеенето му,
което не се е отразило на начина му на живот. С постановление на наблюдаващия
прокурор от 17.03.2014 г. мярката за неотклонение е отменена. Твърди, че
досъдебната фаза на наказателното производство е продължила 1 година, 2 месеца
и 17 дни, а съдебната фаза е продължила 6 години, 4 месеца и 26 дни. Делото не е отлагано по причина на държавното
обвинение. Представителят на държавното
обвинение не е поддържал обвинението и не е протестирал постановената
оправдателна присъда, която е влязла в сила на 09.06.2017 г. С оглед на това
счита, че не следва да се ангажира отговорността на ответника за цялата
продължителност на съдебната фаза на наказателния процес. Счита, че с
поведението в наказателното производство ищецът е станал причина за забавянето
му – укривал се от разследващите органи, поради което на два пъти е бил
обявяван за общодържавно издирване и са предприемани съответните оперативно –
издирвателни мероприятия за установяване на местонахождението му. Позовава се
на приложимост на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, а в условията на евентуалност – на чл.5,
ал.2 ЗОДОВ. Твърди, че съдебните заседания са били отложени поради неявяване на
подсъдимия. Счита, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди от значение
е обстоятелството, че ищецът е осъждан два пъти, което води до по – нисък
интензитет на търпените неимуществени вреди. Поддържа, че не дължи заплащане на
законна лихва от датата на постановяване на оправдателната присъда – на
25.05.2017 г., а от момента на влизане в сила на същата – 09.06.2017 г. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
На 27.10.2006 г. с постановление на СРП
е образувано ДП № 5714/06 г., водено срещу О.А.А. за това, че на 27.02006 г., в
гр. София, във връзка с настъпило на 25.01.2006 г. ПТП завел щета №
100006217500070 в управление „Автомобилно застраховане“ гр. София, АД „А.Б.“
АД, с цел да набави за себе си имотна облага, направил опит да възбуди у
длъжностно лице на ЗПАД „А.Б.“ АД В.З.(представил два броя корпуси за фарове на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Калибра“, рег. № ********, като твърдял, че
са счупени вследствие на настъпилото на 25.01.2006 г. ПТП) и с това да причини
на ЗПАД „А.Б.“ АД имотна вреда в размер
на 251 лв., като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини -
престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.18 НК.
На 11.08.2006 г. О.А.А. е дал обяснения
по случая.
С постановление от 15.10.2009 г. на
разследващ полицай е постановено принудителното довеждане на ищеца, в
качеството му на свидетел. Същият е обявен за издирване с бюлетин №
302/30.10.2009 г. на СДВР и телеграма № 54624/29.10.2009 г. на ГД „КП“.
С постановление на 30.08.2010 г. същият е
привлечен като обвиняем за посоченото деяние, като обвинението е предявено на
27.09.2010 г. Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 200
лв.
С определение от 02.12.2010 г.,
постановено по НЧД № И-4253/2010 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, е
потвърдена взетата мярка за неотклонение.
С постановление от 13.07.2011 г. О.А.А.
е привлечен като обвиняем за същото деяние. На 27.07.2011 г. е разпитан в това
качество.
С постановление от 15.03.2012 г.
обвиняемият О.А.А. е постановено да бъде принудително доведен в сградата на
СДВР. С бюлетин № 75/16.03.2012 г. на СДВР и телеграма № 8945/15.03.2012 г. на
ГД „Криминална полиция“ е обявен за издирване.
На 29.02.2012 г. О.А.А. отново е
привлечен като обвиняем за същото деяние. На 02.08.2012 г. обвиняемият е
разпитан.
С постановление от 02.12.2014 г. по горепосоченото
ДП № 5714/2006 г.О.А.А. е привлечен в качеството на обвиняем за същото деяние –
престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.18 НК. Проведен е разпит на обвиняем на
26.02.2014 г. Материалите по делото са предявени на обвиняемия на 10.03.2014 г.
С постановление от 27.09.2010 г. на О.А.А.
е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 200 лв.“ е отменена
с постановление от 14.03.2014 г. На 19.03.2014 г. на обвиняемия е предявено
разследването.
Спрямо О.А.А. три пъти е внасян в съда
обвинителен акт, като образуваните дела са прекратявани от СРС и връщани на СРП
за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Въз основа на обвинителен акт, внесен в
СРС на 26.03.2014 г. е образувано НОХД № 6042/2014 г. по описа на СРС, НО, 20
състав. С разпореждане от 20.06.2014 г. делото е насрочено за предварително
изслушване на 15.07.2014 г. в съдебното производство са проведени десет съдебни
заседания.
С присъда от 25.05.2017 г., постановена
по НОХД № 6042/2014 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, О.А.А. е признат за
невиновен в повдигнатото обвинение. Присъдата не е протестирана от СРП, поради което е влязла в сила на 09.07.2017 г.
Видно от представената справка за
съдимост ищецът е осъждан с влязла в сила на 12.10.1982 г. присъда на лишаване
от свобода от 10 месеца, като наказанието е отложено за срок от 2 години; с
влязла в сила на 22.04.1988 г. е осъден за престъпление по чл.308, ал.1 и чл.54 НК на лишаване от свобода от 10 месеца, като наказанието е отложено за срок от
три години; както и с влязла в сила на 05.06.2007 г. за престъпление по чл.206, ал.1 вр. с 54 и
чл.57 НК на лишаване от свобода за срок от 3 месеца, като наложеното наказание
е отложено за срок от 3 години.
От показанията
на разпитания пред СРС свидетел И.К.К. се установява, че познавал ищеца от 1996
г. – 1997 г. насам. Били приятели от общи компании. През 2010 г. – 2011 г. ищецът бил задържан в
паспортния отдел на 03 РПУ. Тогава свидетелят придружавал ищеца и го чакал.
Международният паспорт му трябвал във връзка с чести пътувания до Югославия по
повод търговска дейност с гориво. Тъй като му предстояло пътуване, спешно
трябвало да си извади международен паспорт. Задържали го, тъй като от 6-7
месеца би обявен за издирване. Ищецът му обяснил, че го съдели за
застрахователна измама. Процесът се проточил. Ищецът му казал, че не можел да
напуска страната. Ищецът станал по – затворен, не искал да излиза, седял си в
къщи, бил депресиран. Споделял със свидетеля, че е много травмиран. Делото се проточило 6-7 години. Отношението
на свидетеля към ищеца не се променило след образуване на наказателното производство.
Пред СРС е
разпитан и свидетеля Г.В.А.. От показанията му се установява, че познавал ищеца
от около 2010 -2011 г. Тогава работел в Адвокатско дружество „Г.И П.“. Ищецът
дошъл в кантората и споделил, че има правен проблем. След 2-3 години случайно видял ищеца в съда.
Споделил му, че всичко минало успешно. Когато ищецът дошъл при свидетеля, той
бил видимо изнервен, неспокоен. Споделил, че близките му се отдръпнали от него,
притеснявал се за изхода на делото. Ищецът не му споделял да е бил задържан.
Ищецът търсила правна защита във връзка с проблем със застраховател. Свидетелят
не е представлявал ищеца в наказателното производство.
Ищецът е
предявил иск срещу същия ответника за заплащане на сумата от 16 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с продължителността на
наказателното производство.
С определение №
20054873 от 28.02.2022 г., постановено по гр. д. № 64696/2018 г. по описа на
СРС, ІІІ ГО, 82 състав, производството по делото е прекратено.
С определение №
60426 от 02.12.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 4207/2021 г. по описа на
ВКС, ГК, ІІІ ГО, посоченото определение не е допуснато до касация. Съдът е
приел, че се определя едно глобално обезщетение, тъй като в противен случай от
един и същи увреждащи факт – продължителността на наказателното преследване,
тези вреди биха се обезщетили двукратно.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивата жалба
е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
Наказателното
производство срещу ищеца е образувано от СРП. Предвид обстоятелството, че
съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137П.е единна и централизирана, като същата е
юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да се
установи, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от действията на органите наП.от незаконно
повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което
същият е оправдан с влязла в сила присъда.
СРП е
повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по
чл.209, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 НК – опит за измама, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години. С оглед на това престъплението е
тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК.
С влязла в сила
присъда ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения. Ангажирани са и
доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
воденото срещу него наказателно производство.
По изложените
съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав,
в каквато насока са и изводите на решаващия съд. С оглед на това доводите на
ответника в тази насока са неоснователни.
Спори се между
страните в производството и относно обема на отговорността на ответника.
Съгласно
последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките
на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото
доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. №
1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и
др.).
От значение за
определяне обема на отговорността на ответника е продължителността на
наказателното производство. В случая досъдебното производство е образувано
срещу ищеца на 27.09.2006 г. с постановление на СРП. Ето защо именно това е
правно релевантния момент, от който следва да се определи продължителността на
наказателното производство, водено срещу ищеца. Следва да се съобрази обаче и
твърдението на ищеца, че е узнал за воденото спрямо него наказателно
производство на 24.09.2011 г., при посещението в паспортна служба на 03 РУ-СДВР,
от който момент търпи неимуществени вреди.
Наказателното производство
е продължило над 10 години и 7 месеца, а считано от момента на узнаването му от
ищеца - над 6 години и 9 месеца. Продължителността на наказателното
производство, преценена съобразно търсения баланс между интересите на
обвиненото лице възможно най - бързо да бъде прекратена несигурността, в която
се намира, с оглед повдигнатото му обвинение и необходимостта от провеждане на
наказателното производство с внимателно проучване на фактите и доказателствата,
е прекомерен и не покрива стандартите на изискването на чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС за
разумен срок. Воденото срещу ищеца наказателно производство не може да се
определи като сложно от фактическа и правна страна, поради което не е налице
обективна причина за такава продължителност на наказателния процес. Касае се за
едно деяние, останало недовършено, осъществено на определена дата и място,
обективният състав на което включва установяване на възбуждане заблуждение в
длъжностно лице и причиняване на имотна вреда, а от субективна страна - цел да
набави за себе си имотна облага.
Следва да се
съобрази също така и обстоятелството, че спрямо ищеца е приложена мярка за
неотклонение „парична гаранция в размер на 200 лв.“. Не е наложена забрана да напуска пределите на
страната, поради което мярката за неотклонение обективно не се е отразила върху
възможността му да пътува, включително и във връзка с работата му. В съдебното
производство са проведени 10 открити съдебни заседания, на които ищецът е
присъствал лично. Изпитвал притеснения от евентуално осъждане. От показанията на
разпитаните пред СРС свидетели се
установи, че наказателното производство, водено срещу ищеца, му се отразило
негативно – станал по–затворен, стоял в къщи, не излизал. Не са налице обаче трайни
и необратими последици за ищеца, в резултат от воденото спрямо него наказателно
производство, като претърпените от него неимуществени вреди са в рамките на
обичайното. При преценка на техния обем от значение е и обстоятелството, че
спрямо ищеца са постановени предходни осъждания на лишаване от свобода, като изпълнението
на наказанието е било отложено. С оглед на това воденото спрямо него
наказателно производство сочи на по – нисък интензитет на неимущесвените вреди.
Неоснователен е
релевирания от жалбоподателя - ищец довод, че по делото липсват доказателства
за обявяването му за издирване. В хода на досъдебното производство – с
постановление от 15.10.2010 г. и от 15.03.2012 г. ищецът е обявен за издирване,
съответно с бюлетин от 30.102009 г. и от 16.03.2012 г. е обявен за издирване, което
от своя страна се е отразило върху продължителността на наказателното
производство. Ответникът своевременно с писмения отговор на исковата молба е
релевирал възражение за приложимост на
чл.5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като ищецът виновно е допринесъл за увреждането, като се
е позовал на оперативноиздирвателните мероприятия по издирване на местонахождението
му. Ето защо правилно и законосъобразно решаващият съд е съобразил посочените
обстоятелства.
От значение за
обема на отговорността на ответника е и обстоятелството, че част от
претендираните от ищеца неимуществени вреди са останали недоказани. По делото
не се установиха твърденията му, че тъй като воденото спрямо него наказателно
производство станало достояние на родителите му, на съседите и близките му, в
тях се създало убеждението, че е човек, който извършва тежки престъпления. Не са ангажирани и доказателства за влошаване
на отношенията му с близки и приятели, както и за отражението на наказателното
производство върху доброто му име в обществото. Липсват и доказателства за изпадането
на ищеца в трайна депресия.
По изложените
съображения и с оглед продължителността на наказателното производство, неговото
неблагоприятно отразяване върху емоционалната сфера на ищеца, преживеният от
него стрес и безпокойство, затварянето му в себе си, по – трудното комуникиране
с него, както и обстоятелството, че не се установи производството да се е
отразило на отношението на близките и приятелите на ищеца към него, на
общественото доверие и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968
г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
възлиза на 5 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна
степен претърпените от ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото
производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на характера
и степента на търпените от ищеца болки и страдания и удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страна обществено - икономически
условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства
по делото и липсата на твърдения за трайни негативни последици за психичното и
физическото състояние на ищеца (решение № 29 от 05.03.2012 г. по гр. д. №
170/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 296
от 19.10.2015 г. по гр. д. № 6559/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).
Отделно от това
осъждането на ответника само по себе си има ефекта на овъзмездяване (решение №
359/25.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;
решение № 60251 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 281/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).
Страните не
спорят относно момента, от който се дължи законна лихва върху дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради което и на основание
чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да
се обсъжда по същество.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, решението следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над
2 000 лв. до 5 000 лв., като искът следва да се уважи в тази му част,
ведно със законната лихва от 10.06.2017 г. до окончателното изплащане, като в
останалата обжалвана част следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 5 лв. – сторени разноски във
въззивното производство.
Предвид обстоятелството, че адв. Д.Б. е оказал на жалбоподателя
безплатна правна помощ по силата на договор за правна помощ и съдействие от
11.09.2019 г., в полза на адв. Д.Б. следва да се присъди сумата от 440 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
сумата от още 440 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
123046 от 23.05.2019 г., постановено по гр. д. № 79699/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 159 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от О.А.А., ЕГН ********** срещуП.НА Р.Б.иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата над 2 000 (две
хиляди) лв. до 5 000 (пет
хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1 вр. с чл.18 НК в
хода на ДП № 5714/2006 г., пр. пр. № 19957/2017 г. по описа на СРП, за което е
постановена оправдателна присъда от 25.05.2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр. София, бул. „*********, да
заплати на О.А.А., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Д. Т.Б., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, да
заплати сумата от над 2 000 (две хиляди) лв. до 5 000 (пет хиляди) лв. – още
3 000 лв. над присъдените, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.209,
ал.1 вр. с чл.18 НК в хода на ДП № 5714/2006 г., пр. пр. № 19957/2017 г. по
описа на СРП, за което е постановена оправдателна присъда от 25.05.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.06.2017 г. до окончателното изплащане,
както и да заплати сумата от 5 (пет)
лв., на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, представляваща сторени разноски във
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
123046 от 23.05.2019 г., постановено по гр. д. № 79699/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 159 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр. София, бул. „*********, да
заплати на адв. Д. Т.Б., САК, л. н. ********с адрес гр. София, ул. „********на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 440 (четиристотин и четиридесет) лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство, както и да заплати сумата от още 440 (четиристотин и четиридесет)
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство производството пред СРС.
Решението в частта, с която е
отхвърлен частично предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД, е влязло в
сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.