Решение по дело №1278/2017 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 02.07.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1278 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от Министъра на правосъдието против Б.И., А.И., Б.Н., Г.Н., Т.И., С.А. и А.И..

В исковата молба се сочи, че с присъда № 26 от 21.12.2010 г., постановена по н. о. х. д . № 257/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, влязла в законна сила на 29.12.2011 г., изменена с Решение № 257 от 05.08.2011 г. по в. н. о. х. д . № 345/2011 г. по описа на Апелативен съд - София, НО, и оставена в сила с Решение № 626 от 29.12.2011 г. по к. н. д. № 2751/2011 г. на Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, Б.И. в съучастие като съизвършител с А.И. и, Б.Н., Г.Н. и помагачите Т.И., С.А. и А.И., били признати за виновни в това, че на 25.06.2009 г. по особено жесток начин умъртвили П. И. М. - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 от Наказателния кодекс (НК).

С приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП) била регламентирана възможността за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления български граждани или граждани на държави - членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП при условията и по реда на този закон подпомагане можели да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления, а финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди. В ал. 2 от същия текст било посочено, че когато пострадалият е починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите деца, родители, съпруг или лицето, с което се е намирал във фактическо съжителство. Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3, ал. 3 от ЗПФКПП) можели да получат пострадали, претърпели вреди само от престъпленията: тероризъм; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство и изнасилване, от които са настъпили тежки увреждания на здравето; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда. На основание чл. 20, ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и координиране на дейностите по закона към министъра на правосъдието бил създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП). На 27.10.2014 г. в НСПКПП  постъпили молби от съпругата и децата на починалото лице с искане да й бъде предоставена финансова компенсация на основание чл. 3, ал. 2 във връзка с ал. 3 от ЗПФКПП.  С Решение № 8 от 2015 година НСПКПП, на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, т. 4 от ЗПФКПП било разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 2 000 (две хиляди) лева на Г. П. М. – син на починалия в следствие на престъплението; 2 000 (две хиляди) лева на Т. П. М. – дъщеря на починалия в следствие на престъплението, както и 4 000 (четири хиляди) лева на В. Г. М. – съпруга на починалия вследствие на престъплението.

На 24.04.2015 г. от страна на Министерство на правосъдието на молителите била изплатена сума в общ размер на 8 000 лева, предоставена им като финансова компенсация по ЗПФКПП.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП министърът на правосъдието, незабавно след изплащане на финансовата компенсация, следвало да предявяи регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. В случая бил изпълнен горепосочения фактическия състав, поради което била депозирана и настоящата искова молба.

Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на Министерство на правосъдието сумата от общо 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП в размер на 2 000 лева на Г. П. М. – син на починалия в следствие на престъплението; 2 000 лева на Т. П. М. – дъщеря на починалия в следствие на престъплението, както и 4 000 лева на В. Г. М. – съпруга на починалия вследствие на престъплението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетенията - 24.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски, заедно с юрисконсултско възнаграждение, в размер определен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А.И. е упражнил правото си на отговор чрез назначения му служебен защитник адв. К.Х. от КАК, като сочи, че исковата претенция е неосновтелна. Смята, че молбите за финансова компенсация на наследниците на починалото лице са депозирани извън срока по чл. 18 от закона, заради което Националният съвет е следвало да ги отхвърли. Поради това изплатени суми не са били дължими. Оспорва се и претенцията за присъждане на зоконна лихва с аргумент, че липсва покана за плащане, а приложима била нормана на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

В посочения срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответника А.И., чрез назначения му особен преставител адв. К.С. от КАК, в който се излагат доводи за неоснователност на исковата молба, по идентични съображения с изложените от ответника А.И.. Освен това смята, че този ответник, като помагач не е следвало да носи солидарна отговорност, наред с извършителите на престъплението.

Останалите ответници не са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а явилите се ответни страни я оспорват.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното Присъда № 26 от 21.12.2010 г., постановена по н. о. х. д . № 257/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, влязла в законна сила на 29.12.2011 г., изменена с Решение № 257 от 05.08.2011 г. по в. н. о. х. д . № 345/2011 г. по описа на Апелативен съд - София, НО, и оставена в сила с Решение № 626 от 29.12.2011 г. по к. н. д. № 2751/2011 г. на Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, се установява, че Б.И. в съучастие като съизвършител с А.И., Б.Н., Г.Н. и помагачите Т.И., С.А. и А.И., били признати за виновни в това, че на 25.06.2009 г. по особено жесток начин умъртвили П. И. М. - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 от Наказателния кодекс (НК).

По делото не е спорно и се установява от приетите писмени доказателства, че законните наследници на починалото лице П. И. М., а именно Г. П. М. – син на починалия в следствие на престъплението, Т. П. М. – дъщеря на починалия в следствие на престъплението, както и на В. Г. М. – съпруга на починалия, са депозирали молба за финансова компенсация пред Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления на 27.10.2014 г.

Видно от Решение № 8 от 2015 година НСПКПП, на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, т. 4 от ЗПФКПП било разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 2 000 (две хиляди) лева на Г. П. М. – син на починалия в следствие на престъплението; 2 000 (две хиляди) лева на Т. П. М. – дъщеря на починалия в следствие на престъплението, както и 4 000 (четири хиляди) лева на В. Г. М. – съпруга на починалия вследствие на престъплението.

От приетите като доказателства по делото бюджетни платежни нареждания с №№ Е02068, Е02069, Е02070 от 23.04.2015 г., се установява, че на 24.04.2015 г. на Г. П. М. – син на починалия в следствие на престъплението, Т. П. М. – дъщеря на починалия в следствие на престъплението, както и на В. Г. М. – съпруга на починалия били изплатени посочените по-горе суми по предоставената им финансова компенсация по ЗПФКПП.

Останалите доказателства не са свързани с предмета на делото и не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

  

 

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидителя Петър Райчов велков, който сочи, че работи на длъжност „главен специалист“ при ответната община, сектор „Бездомни и безстопанствени животни“ от 2008 г. и до  

 

 

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

В изпълнение на задълженията си на държава-членка на Европейския съюз в РБългария е приет Законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (Обн. – ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 32 от 27.04.2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) - ЗПФКПП, с който в българското право е транспонирана Директива на Съвета на ЕС 2004/80/ЕО относно обезщетението на жертвите на престъпления.

В разпоредбата на чл.3 ЗПФКПП е предвидено правото на пострадалите от определена група тежки умишлени престъпления, при съставомерни последици – смърт или тежка телесна повреда, да получат финансови компенсации по реда на този закон, като необходимо е да са претърпели имуществени вреди. В ал.2 на разпоредбата се предвижда в случай, че пострадалият е починал в резултат на престъплението, правото на компенсация да премине върху неговите законни наследници. Законодателното решение по чл. 16 ЗПФКПП пък, урежда възможността държавата да встъпи в правата на удовлетворения пострадал от престъпление с изплащането на обезщетението, като Министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация има възможност да предяви иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на изплатената парична сума. За да се породи правото на този регресен иск следва да е налице влязъл в сила съдебен или прокурорски акт (с последици идентични на последиците на влязла в сила присъда), с който ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление (хипотезите на чл. 12, т. 1 ЗПФПП, чл. 12, т. 2 ЗПФПП, чл. 12, т. 3 ЗПФКПП), молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган – Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 от закона), както и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление.

В случая са налице посочените предпоставки за уважаване на исковата претенция - налице е влязла в сила присъда, с която Б.И. в съучастие като съизвършител с А.И., Б.Н., Г.Н. и помагачите Т.И., С.А. и А.И. са били признати за виновни в това, че на 25.06.2009 г. по особено жесток начин са умъртвили П. И. М. - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 от Наказателния кодекс НК).

По молба на пострадалите лица – законни наследници на умъртвеното лице е постановено Решение № 8 от 2015 година от НСПКПП, с което на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, т. 4 от ЗПФКПП било разрешено предоставянето на финансова компенсация на лицата в общ размер от 8000 лв.

Липсва спор и се установява от доказателствата по делото, че тези суми са били изплатени на пострадалите лица - 2 000 (две хиляди) лева на Т. П. М. – дъщеря на починалия в следствие на престъплението, както и 4 000 (четири хиляди) лева на В. Г. М. – съпруга на починалия вследствие на престъплението.

Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления е било предмет на производство, развито по реда на специалния закон – ЗПФКПП, което не подлежи на съдебен контрол (чл. 24, ал. 5).

Досежно спорния по делото въпрос – дали са били изплатени надлежно посочените суми, доколкото в постъпилите отговори на исковата молба се сочи, това е станало извън срока по чл. по чл. 18 от закона, заради което Националният съвет е следвало да ги отхвърли, този съдебен състав споделя съдебната практика, в която се застъпва становище, че законосъобразността на проверката за наличието на предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата за предоставяне на финансова компенсация, осъществявана от Националния съвет, не подлежи на съдебен контрол. Така Решение № 164 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 937/2010 г. Именно заради това посоченото решение не може да бъде ревизирано в настоящото съдебно производство. Нещо повече, в случаите когато молбата е била депозирана от пострадалите лица извън този срок, законът им дава възможност да представят писмена декларация за причините и обстоятелствата за неспазването му. Дори тогава преценката е оставена изцяло на Националния съвет, който може да допусне или откаже разглеждане на молбата, за което се мотивира. В случая подробни мотиви именно в този аспект се съдържат в посоченото решение, като е прието, че доколкото правоимащите не са били уведомени за правата си по ЗПФКПП, то молбата им следва да бъде разгледана по реда на чл. 18, ал. 5 от закона. Ето защо поддържаните в горния смисъл възражения се въприемат за неоснователни, а претенцията – за основателна в нейната цялост.

С оглед основателността на главния иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, основателна се явява и акцесорната претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава. Последователно се приема в съдебната практика, че изплатената финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от деликвента на пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). И доколкото, след като изплати обезщетението за вреди от деликта Министерството на правосъдието встъпва в правата на пострадалите против делинквента, в това число и в правото да търси обезщетение за забава, то лихвата се дължи считано от деня на изплащането на компенсацията (така решение № 164-2011- III г. о.). В случая, изплащайки обезщетението за вреди от деликта, МП е встъпило в правата на пострадалите против деликвента, респ. неговите наследници, в т.ч. и в правото си да търси обезщетение за забава. Поради това, наред с обезщетението, изплатено от МП, на последния се дължи и обезщетение за забава върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода от изплащането на компенсацията – 24.04.2015 г. до окончателното й изплащане.

 

 

 

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1, във вр. ал.8 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените разноски в общ размер на 677 лв., от които 300 лв. – депозит за възнаграждение на особен представител и 377лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.2от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Извън горното, ответните страни следва да заплатят по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт дължимата по делото държавна такса в размер на 320 лева върху уважения размер на иска, доколкото ищецът в качеството си на държавно учреждение е освободен от заплащане на такава на основание на чл. 84 т. 1 от ГПК.

 

 

 

 

Воден от горното, съдът

                                                                  

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Б.Д.И., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, А.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, Б.А.Н. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, Г.Й.Н. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, Т.А.И. с ЕГН **********, с адрес ***, С.С.А. с ЕГН  **********, с адрес *** и А.Д.И. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Министерството на правосъдието на РБългария, представлявано от Министъра на правосъдието, с адрес – гр. София, ул. „Славянска“№1, сумата от общо 8 000,00 (осем хиляди) лева, представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП в размер на 2 000 лева на Г. П. М. – син на починалия П. И. М. в следствие на престъплението; 2 000 лева на Т. П. М. – дъщеря на починалия П. И. М. в следствие на престъплението, както и 4 000 лева на В. Г. М. – съпруга на починалия П. И. М. вследствие на престъплението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетенията - 24.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Б.Д.И., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, А.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, Б.А.Н. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, Г.Й.Н. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, Т.А.И. с ЕГН **********, с адрес ***, С.С.А. с ЕГН  **********, с адрес *** и А.Д.И. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Министерството на правосъдието на РБългария, представлявано от Министъра на правосъдието, с адрес – гр. София, ул. „Славянска“№1, сумата от 677,00 лв. (шестотин седемдесет и седем лева нула стотники) – разноски в производството.

ОСЪЖДА Б.Д.И., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, А.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, Б.А.Н. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, Г.Й.Н. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, Т.А.И. с ЕГН **********, с адрес ***, С.С.А. с ЕГН  **********, с адрес *** и А.Д.И. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Кюстендил сумата в размер на 320,00 лв. (триста и двадесет лева нула стотинки), представляваща дължимата за производството държавна такса.

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                   

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: