№ 5132
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110209984 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Д. П. А., ЕГН
********** чрез адв. Р. срещу електронен фиш серия К № 5765423, издаден
от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1300 (хиляда и триста) лева
за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че техническото
устройство, с което е установено нарушението следва да бъде стационарно, а
не мобилно, както е в процесния случай. Твърди се, че незаконосъобразно
вместо да съставят АУАН и впоследствие да бъде издадено наказателно
постановление, жалбоподателят е бил санкциониран с електронен фиш без да
са налице предпоставките за това. Поддържа се, че обжалваният акт не
съдържа всички изискуеми от закона реквизити, а именно име и длъжност на
издателя, дата на издаването му, липсва описание на нарушението. Според
жалбоподателя не е ясно, дали използваното техническо средство е одобрен
тип и дали е преминало проверка за техническа изправност. Твърди се, че
жалбоподателят не е получавал електронен фиш № К 4053888, поради което
нарушението не е повторно. Претендират се разноски.
1
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. Д. и адв. Л., преупълномощени от адв. Р.. Адв. Л.
пледира за отмяна на обжалвания електронен фиш като изтъква, че
жалбоподателят е наказан за превишение на максимално разрешената скорост
извън населено място, а същевременно е посочено, че нарушението е
извършено в гр. София. Моли съда да присъди разноски в полза на
жалбоподателя по представен списък.
Адв. Д. се солидаризира със становището на адв. Л.. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения
електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност по отношение претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
С електронен фиш серия К № 4053888 жалбоподателят Д. П. А. била
наказана на основание чл. 182, ал. 2 т.4 от ЗДвП с административно наказание
глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от
ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 01.07.2021 г.
Същият не бил обжалван и влязъл в сила на 16.07.2021 г.
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 06.07.2028 г. На
15.03.2022 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1192 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 08-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г.
На 06.04.2022 г. в 16:57 часа по Околовръстния път на гр. София с
посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към бул. „Европа“ било
управлявано моторно превозно средство марка „С.”, модел „*******” с ДК №
*******, собственост на жалбоподателя Д. П. А.. Непосредствено до „ТЕЦ
Люлин“ на Околовръстен път горепосоченото техническо средство - видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с
фабричен номер MD 1192 заснела цитираното моторно превозно средство,
като отчела скоростта на движение на същото, а именно 142 км/ч., при
ограничение на скоростта от 80 км/ч., извън населено място, въведено с пътен
знак В26. Системата за контрол на скоростта била позиционирана на пътното
платно на Околовръстния път на гр. София, за което бил съставен протокол,
като същата била в стационарен режим на измерване и заснемала
приближаващите се МПС.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
2
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик –
Д. П. А., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К 5765423, с който на собственика на лекия автомобил,
с който било извършено нарушението – жалбоподателя Д. П. А. било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1300 лева. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
80 км/ч., а установената скорост на автомобила - 137 км/ч., т.е. допуснато
било превишение на разрешената скорост с 57 км/ч. Електронният фиш бил
връчен на жалбоподателя на 07.07.2022 г.
Жалбоподателят Д. П. А. не депозирала декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП и не посочила лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а депозирала жалба срещу електронния фиш.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
извлечение от регистъра на БИМ за одобрените типове средства за измерване,
ведно с протокол за последваща проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта от 06.04.2022 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш,
справка „Картон на водача” за жалбоподателя, копие на електронен фиш
серия К № 4053888, разписка за получаването му, както и веществените
доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за
одобрен тип средство за измерване и протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
за проверка на средството за измерване се установи, че процесната видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2
представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното
техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD
1192/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост
над 100 км./час. Вещественото доказателство по делото – фотоснимка,
приложена на л. 9 от делото установява, че на процесната дата и място лек
автомобил марка „С.”, модел „*******” с ДК № ******* е бил управляван в
заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на
фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е
била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от
представения по делото протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта от 06.04.2022 г. Видно от
приетата справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с
който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на
жалбоподателят Д. П. А.. Представеното копие на електронен фиш серия К №
4053888 и разписката за връчване установяват датата на получаване на
електронния фиш от наказаното лице и нарушението, за което то е било
3
санкционирано.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице (наказаното физическо лице),
депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният
фиш е връчен на жалбоподателя 07.07.2022 г., а жалбата е подадена на
21.07.2022 г. по пощата) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в
който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвания
акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установява вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него. Съгласно посочената правна норма
електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Законодателят не изисква в електронния фиш да е
посочено името и длъжността на лице, което го е съставило, както и датата на
съставянето му, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока
са лишени от правно основание.
Съгласно цитираната разпоредба нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
4
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и
на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 е одобрен тип средство за измерване, като устройство с фабричен номер
MD 1192 е преминало последваща проверка, поради което същата е
технически изправна и годна да установи и заснеме процесното нарушение.
При посочената видео-радарна система измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък /за
5
което е съставен и протокол рег. № 4332р-19601, съобразно изискванията на
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, а именно
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение, поради което възражението
на жалбоподателя срещу годността и изправността на техническото средство,
а така също и срещу издаването на електронен фиш вместо НП не може да
бъде споделено.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя е била 142 км/ч., в който случай допустимата
грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е
отразена скорост от 137 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. Съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс
като инкриминираната скорост е намалена на 137 км./ч., т.е. отчетено е
превишение от 57 км./ч., а не от 62 км/час, което обстоятелство се явява в
полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран. Установи се и въведеното с пътен знак ограничение на
скоростта в района, в който се е движело заснетото МПС, а именно 80 км/час
/видно от протокола за използване на техническото средтство/.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с
фабричен номер MD 1192 е заснела движение на процесния лек автомобил
със скорост от 142 км./ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3 % от
засечената скорост) при ограничение от 80 км./ч., въведено с пътен знак В26,
с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Установеното превишение на максимално
разрешената скорост след приспадане на възможната грешка е с 57 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя Д. П. А.. След
получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация от последния в качеството му на собственик на
заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил /което е вписано и в
електронния фиш/, че собственикът разполага с възможност да подаде
декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало автомобила. В
такава хипотеза издаденият на собственика електронен фиш се анулира и се
издава такъв на посоченото от собственика лице. Жалбоподателят не е
депозирал такава декларация, а е оспорил фиша с жалба до съда. Член 188,
6
ал.1 от ЗДвП предвижда изрично отговорност за собственика /дори и в
хипотеза, в която не е управлявал лично МПС, с което е извършено
нарушение/, ако не посочи кой е управлявал автомобила. След като
жалбоподателят не е посочил лицето, на което е предоставил автомобила, то
съдът намира, че именно той като собственик на МПС, с което е извършено
нарушение в принципен план е лицето, което е отговорно за извършеното
нарушение.
Въпреки извода на съда, че е налице нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от
ЗДвП обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради
допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
Както вече беше посочено цитираната правна норма посочва данните, които
следва да се съдържат в електронния фиш и сред тях са и описание на
нарушението и нарушените разпоредби. Съдът намира, че обжалваният
електронен фиш не съдържа ясно и точно посочване на нарушените
разпоредби и следва да бъде отменен, тъй като това нарушение на
процесуалните правила съществено е ограничило правото на защита на
жалбоподателя да разбере защо е бил наказан именно с определения в
електронния фиш размер на глобата.
На жалбоподателя Д. А. е наложена глоба в размер на 1300 лева на
основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП. /Цитираният в електронния фиш чл. 189, ал. 4
ЗДВП урежда възможността за издаване на електронен фиш вместо
наказателно постановление./ Посочената разпоредба предвижда налагане на
по – тежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено
при условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал.4 ЗДвП „когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца”. В електронния фиш обаче не е посочено кое
точно нарушение, на кой законов текст е извършено повторно, за да може да
се определи глобата в двоен размер. Това нарушава правото на защита на
наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е наложена тази
глоба, а също така препятства съда да прецени дали на жалбоподателя е
наложен правилният размер на административното наказание тоест с колко е
превишена максимално допустимата скорост, какво наказание се предвижда
за това нарушение и едва ако то е извършено повторно по смисъла на
параграф 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП дали наложената
глоба от 1300 лева представлява двойният размер на предвидената за
съответното нарушение глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на
законосъобразността на електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в
електронния фиш не е отразено дали извършеното нарушение попада в
хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 ЗДвП, а оттук – и
дали законът изобщо допуска за повторното му извършване да се налага по –
тежко административно наказание. Значението на посочения процесуален
порок на електронния фиш изпъква още повече на фона на друго допуснато
процесуално нарушение – липса на ясно твърдение, дали превишаването на
максимално разрешената скорост е извършено в или извън населено място. В
електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено в гр. София, а
7
същевременно се твърди, че въведеното ограничение от 80 км./час /което е
било превишено/ е било валидно извън населено място. Посочената неяснота
е значима, именно защото разпоредбите на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП
предвиждат различен размер на глобата при превишение от 57 км./час в
населено и в извън населено място. Като не е еднозначно и категорично
посочено в електронния фиш от фактическа страна дали превишението на
скоростта е допуснато в или извън населено място и при липса на посочване
на правната норма, която предвижда конкретен размер на административното
наказание за това превишение правото на защита на жалбоподателя е
съществено накърнено, като той е изправен пред неяснота относно
фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение. Изложеното по-
горе води до извод, че обжалваният електронен фиш следва да се отмени.
При този изход от делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 7
от делото/ при подписване на договора жалбоподателят е заплатил на адв. Р.
сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, за което договорът служи като разписка.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в сила към датата на последното съдебно заседание/
минималното адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното
наказание е под форма на имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000
лева, е в размер на 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева или иначе
казано в процесния случай 321 лева. Съдът съобрази от една страна
фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената от
процесуалния представител работа, участието на преупълномощението от
него адвокати в съдебното заседание, а от друга и обстоятелството, че
уговореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение по делото е в
размер, който не надхвърля значително минималния такъв, посочен в Наредба
№ 1/2004 г. поради което намира, че то не е прекомерно и не следва да бъде
намалявано.
Искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото не може да бъде уважено, доколкото съдът
достигна до извод за необходимост от отмяна на обжалвания електронен
фиш.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2
от ЗАНН Софийски районен съд, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5765423, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Д. П. А., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1300 (хиляда и триста) лева
за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати
8
на Д. П. А., ЕГН ********** сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева,
представляваща сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9