Определение по дело №91/2021 на Окръжен съд - Бургас

 

 

                         О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е    Н    И    Е   № І-260400 

                                    

 

 

                                   град Бургас ,18.02. 2021  година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на ........18.02...............………..през

две хиляди и  двадесет и първа      година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева   

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова          

                                                   мл.с.Детелина Димова                                                 

                                                                                             

при  секретаря ……………..      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева….в ч..гр.д. № 91    по описа  за

                    2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

                   Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

                   С определение № 260031 от 07.01.2021 г. по гр. д. № 8/2021 г. по описа на Несебърския районен съд, съдът е прекратил производството по гр. д. № 8/2021 г. по описа на Районен съд-Несебър  и е повдигнал спор за подсъдност пред Окръжен съд Бургас за определяне на местно компетентен съд, който следва да разгледа и да се произнесе по исковата молба на ЗД "Евроинс" АД, срещу Ф.Д.Б., депозирана пред Районен съд София, като по нея е образувано гр. д. № 41360/2019 г. по описа на същия съд.

                 Производството по процесната искова молба е започнало пред Районен съд – София. Исковата молба е подадена от ЗД "Евроинс" АД, ЕИК:*********,  срещу Ф.Д.Б. ,ЕГН**********, с адрес: ***, с която се претендира осъждане на ответника да заплати три главници  по отделно заведени  пред застрахователя претенции ,съответно  сумата от 1886,96 г. по щета от 19.07.2017 г. ,сумата от 1159,81 лв. по щета от 26.07.2017 г.и 2630 лв. по щета от 19.,07.2017 г., представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение , ведно със законната лихва върху сумите  от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане . Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ищецът обосновава регресното си право, възникнало срещу водача с обстоятелството, че същият , управлявайки  лек автомобил,нарушавайки виновно правилата за движение по пътищата ,причинява  ПТП и  уврежда още три автомобила  с нанесени имуществени щети ,обезщетени от ищеца. Предявеният иск е с правно основание чл. 500 ал. 1 т.1 от КЗ . Ангажирани са доказателства.

 С искане от 10.12.2019 г.  СРС е разпоредил да се извърши справка за регистриран постоянен и настоящ адрес на ответника Б. Видно от извършената справка, постоянният  и настоящ адрес *** ,на който именно  на ответника е връчен препис от исковата молба и от разпореждането на съда ,като му е даден срок за представяне на писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК..

С определение  № 161910/28.07.2020 г.  по гр. д. № 41360/2019 г. по описа на Районен съд – София е прекратено производството пред Районен съд София и е изпратено делото по компетентност на Районен съд – Несебър .

 Бургаският районен съд не е приел за разглеждане по местна подсъдност исковата молба на ЗД "Евроинс", като е посочил, че така извършените действия не намират опора в закона, поради което е повдигнал спор за подсъдност.

Бургаският окръжен съд като съобрази, че спорещите съдилища са по-ниски по степен съдилища и са от районите на различни по-горни съдилища, както и това, че съдът, който последен е отказал да разгледа делото е Бургаският районен съд, то спорът следва да се разреши от Окръжен съд Бургас, на основание чл. 122 от ГПК.

По съществото на спора, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Подсъдността е една от предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което, и с оглед нормата на чл. 7 от ГПК, съдът следва да направи проверка за допустимостта на висящото пред него производство. Ето защо законът с чл. 118, ал. 1 от ГПК указва, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

Но съдът не извършва служебно тази преценка по отношение на всички видове подсъдност, а единствено по отношение на тези видове подсъдност, които представляват абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск. С последните изменения на разпоредбите, уреждащи подсъдността, в чл. 119, ал. 3 от ГПК е посочено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В останалите хипотези, извън визираните, за местната подсъдност не се следи служебно, а възражение за неподсъдност може да бъде направено единствено от ответника и то само до изтичане на срока за отговор на исковата молба.

 Съгласно чл. 115, ал. 2 от ГПК, исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Разглежданият случай обаче не е такъв. Видно от материалите по делото, в процесния случай искът е предявен от застрахователното дружество, срещу виновния за ПТП-то водач, т. е. не се касае за иск за обезщетение по КЗ на увреденото лице, поради което в случая не намира приложение правилото на чл. 115, ал. 2 от ГПК.

 Доколкото въпросът за местната подсъдност може да се повдига служебно от съда, само в хипотезите на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, в никоя от които не попада процесната искова молба, то Софийският районен съд не е имал правомощие на повдига служебно въпроса за подсъдността на основание чл. 119, ал. 3, във вр. с чл. 115, ал. 2 от ГПК – аргумент от чл. 119, ал. 4, съгласно който във всички други случаи извън тези по ал. 1 - 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.

 Поради гореизложеното, извършените служебно действия от Софийски районен съд по прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Районен съд Бургас, на основание чл. 115, ал. 2 от ГПК са неправилни.

 Настоящият състав намира, че доколкото в случая не е депозирано възражение за местна подсъдност от ответника, то компетентен да разгледа предявения иск е Софийски районен съд.

 По тези съображения делото следва да бъде изпратено на Софийски районен съд за разглеждане на предявеният иск.

 С оглед на гореизложеното и на основание чл. 122 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

 

 

                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ОПРЕДЕЛЯ Софийски районен съд като компетентен да разгледа предявения иск  от ЗД "Евроинс" АД, ЕИК:*********,  срещу Ф.Д.Б. , ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: *** , с който се претендира осъждане на ответника да заплати три главници  по отделно заведени  пред застрахователя претенции ,съответно  сумата от 1886,96 г. по щета от 19.07.2017 г. ,сумата от 1159,81 лв. по щета от 26.07.2017 г.и 2630 лв. по щета от 19.,07.2017 г., представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение , ведно със законната лихва върху сумите  от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане

ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2 .