Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
992 Година 31.07.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
С.А.
Прокурор
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1107 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от Н.П.М. с ЕГН ********** *** против решение № 6
от 18.02.2020г., постановено по н.а.х.д. № 291 по описа за 2019г. на Районен
съд Поморие. Съдебното решение се обжалва,
като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Не споделя мотивите на съда довели до потвърждаване на издадения електронен
фиш. Оспорва авторството на деянието. Възразява относно разположението на
автоматизираното техническо средство заснело скоростта на МПС. Счита, че при
издаване на електронният фиш са допуснати съществени процесуални нарушения
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Иска се отмяна на
съдебното решение и на потвърдения електронен фиш.
Ответникът – ОД на МВР гр.Бургас,
редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Поморие е потвърдил
електронен фиш - Серия К № 2993246 на ОД на МВР Бургас, с който на Н.П.М., за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. За да постанови
решението си съдът е приел, че ЕФ е издаден от
компетентен орган и в него се съдържа пълно описание на нарушението, дата и час, място на извършване,
регистрационен номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена
и установена скорост. По същество съдът е намерил, че нарушението е
безспорно установено, чрез допустимо от закона, изправно техническо средство, с
оглед на което е потвърдил издадения електронен фиш.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни. Съдебното решение е правилно.
Нарушението
за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на
разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и
текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. От
събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като л.а Фолксваген Пасат 2.0 ТДИ с рег.№
СВ1131КТ, собственост на Н.М. е заснет при движение със скорост от 96 км/ч., с автоматизирано
техническо средство в общ.Поморие, обл.Бургас, път І-9Е 87км. 211+600, като е
отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3% при измерване на скоростта, при
въведено ограничение от 60 км/ч..
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на МПС,
независимо от това кой е действителния извършител на нарушението. Разпоредбите
на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение
са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, който предвиждат презумпция за
отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай,
че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден
14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС,
с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната
териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В
конкретния случай, по делото липсват твърдения и не са ангажирани доказателства
касаторът да се е възползвал от тази възможност, поради което и правилно е бил санкциониран
с издадения електронен фиш.
Неоснователни са
доводите на касатора за порочност на електронния фиш, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д.№ 1/2013г., легалната дефиниция на
понятието „електронен фиш“ се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в
§6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни
за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Действително ЗДвП, с разпоредбата на чл.189, ал.11, предвижда, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето
защо, то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният
час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика,
на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен
фиш и доколкото разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална спрямо
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, същият не е незаконосъобразен, поради
непосочване на дата на издаване и подпис на издателя. Следователно не е
необходимо при проверка законосъобразността на ЕФ да се изследва въпроса кой и
кога го е издал, доколкото ЕФ не е НП, а е своеобразен властнически акт,
създаден от административно-информационна система, както е посочено и в
тълкувателното решение на ВАС. В този смисъл, не е и необходимо ЕФ да бъде
подпечатан или подписан.
Неоснователни са
възраженията на касатора касаещи годността на автоматизираното техническо
средство използвано за заснемане на скоростта на процесния автомобил. В случая
са спазени изискванията на чл.7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява,
че че процесното техническото средство е одобрен
тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на
нарушението е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено
от стационарна система, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък, за
което в административната преписка се съдържа протокол
рег.№320р-8202/03.09.2019г. С оглед на изложеното процесната система за контрол
на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да
не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
В приложения към
преписката протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредбата, са отразени
номерата на първото статично изображение - 1118 и на последно - 1157, като
представените снимки към електронния фиш са с номер на
клипа 1133 и с дата и час, които съответстват на тези посочени в протокола. Действително,
по делото не се съдържа снимка на разположение на АТСС, в съответствие с
изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата, но това не е съществено процесуално
нарушение, доколкото в протокола се съдържа цялата необходима информация,
включително и за точното местоположение на уреда, пътния знак за ограничение –
60 км./ч., разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС - 200,
режим на измерване - стационарен, посока на задействане – приближаващ, номер на
служебния автомобил в който е разположен уреда, номерата на протоколите
установяващи годност на уреда, началото и край на работа, номер на първото и
последно статично изображение, ката тази информация съответства на информацията
съдържаща се приложените към електронния фиш статични изображения на лекия
автомобил собственост на касатора. Също така, съдържанието на протокола, който
е официален документ, не е оспорено от санкционираното лице, поради което не е
било необходимо и допълнително събиране на доказателства както относно
местоположението на пътния знак, така и относно другите отразени в него
обстоятелства.
Неоснователни са и възраженията на касатора за незаконосъобразност на
електронния фиш, във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения при връчването
му, доколкото
действията по връчването не са част от административнонаказателното
производство. От момента на връчване на електронния фиш започва да тече срока
за неговото обжалване и при евентуално допуснати процесуални нарушения при
връчване, този срок не започва да тече и докато не бъде редовно връчен, електронният
фиш не влиза в законна сила, съответно подадената срещу него жалба не е
просрочена. В случая, на електронния
фиш има отбелязване, че е връчен на 17.09.2019г., макар и да липсва по делото
нарочна разписка за това, а сезиращата първоинстанционният съд жалба е
изпратена на 20.09.2019г., поради което не е просрочена и правото на защита на
лицето не е било нарушено.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 6 от 18.02.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 291/2019г. по описа на Районен съд Поморие.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.