Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 19.04.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 32/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Тексим Банк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от пълномощника юрк. П.С. – Б., против В.Д.Т. ***, ЕГН **********, в качеството ѝ на наследник, приел наследството останало след смъртта на Р.С.М., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на … г. Твърди се, че на 30.05.2013 г. между наследодателя на ответника (кредитополучател) и банката - ищец (кредитор) е сключен договор за потребителски кредит – овърдрафт № ЕCL 00000000394/30.05.2013 г., по силата на който на М. е предоставен кредит – овърдрафт в размер на 500 лева, с краен срок на погасяване 30.05.2014 г. и с възможност за автоматично продължаване за нов дванадесетмесечен период, при условията предвидени в чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от договора. Сумата от кредита е усвоена еднократно на каса „Изипей” АД на датата на сключване на договора за кредит. След тази дата кредитополучателят ежемесечно е заплащала задълженията си за лихви и такси. Последната вноска е направена на 20.03.2015 г., т.е. след смъртта ѝ, вероятно от наследника. На базата на три незаплатени в срок месечни задължения по договора, кредитният лимит е блокиран и на 05.06.2015 г. възможността за ползването му е преустановена. На 30.05.2016 г. е настъпил крайният падеж на кредита, като общият размер на просрочените задължения към 20.01.2020 г. е в размер общо на 654,93 лева, от които : 307,52 лева – просрочена главница, 13,91 лева – договорна лихва за периода от 01.04.2015 г. до 30.05.2016 г., 308,50 лева – лихва за забава за периода от 05.06.2015 г. до 19.01.2020 г. и 25 лева – комисионна за ангажимент за периода от 01.04.2015 г. до 05.06.2015 г. По молба от „Тексим Банк” АД е проведено охранителното производство по чл. 51 от Закона за наследството, като Т. е приела наследството на покойната си майка. По настоящото дело се иска от съда да я осъди да заплати на банката единствено сумата от 307,52 лева – просрочена главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. В.Т. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Ищецът, чрез пълномощник, с исковата молба и с писмени бележки от 02.02.2021 г. е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.

По делото са приети писмени доказателства представени от ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

            Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – с разпореждането от 24.02.2020 г., с определението на съда по чл. 140 ГПК от 21.01.2021 г. и с призовката от същата дата.

           Искът е допустим, а с оглед на представените и приети по делото писмени доказателства - вероятно основателен. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на 200 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева - определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ и 50 лева – заплатена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Осъжда, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, В.Д.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на „Тексим Банк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор Александров” № 117, представлявано от законните представители М.П.В. и И.Л.Д., сумата от 307,52 лева – просрочена главница по договор за потребителски кредит – овърдрафт № ЕCL 00000000394/30.05.2013 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,  В.Д.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на „Тексим Банк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Тодор Александров” № 117, представлявано от законните представители М.П.В. и И.Л.Д., направените по делото разноски в общ размер на 200 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 ГПК, пред Софийския окръжен съд.

                                                 

 

 

 

          

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :