№ 11467
гр. С., 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110150072 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 2 652,55
лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за
периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с
адрес: ******************************, аб.№ ******, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.04.2023 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
292,21 лв., за периода от 15.09.2021 г. до 12.04.2023 г., сумата
от 61,83 лв., представляваща цена на извършена услуга за
1
дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.04.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
11,78 лв., за периода от 16.07.2020 г. до 12.04.2023 г., и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 18.05.2023 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 21509/2023 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва исковата претенция като
2
твърди, че няма качеството на купувач по договор за
продажба на топлинна енергия. Посочва, че между
страните не е сключен договор, евентуално, че същият е
нищожен поради липса на форма. Оспорва дължимостта на
цената на дяловото разпределение, тъй като твърди, че този
договор не го обвързва. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Н., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът С. Т. Г., редовно
призован, се явява лично, като моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д. № 21509/2023г. по описа на СРС,
45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в
3
срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането.
По делото ответникът релевира възражения
единствено за липса на облигационно правоотношение
между страните по продажба на топлинна енергия. В тази
връзка не се оспорват обстоятелствата по твърдяното за
доставено от ищеца количество топлинна енергия в имота
и размера на нейната цена.
От приетия по делото съдебно разделителен протокол
по гр.д. № 8839/1984г. на СРС, ГК, 40-ти състав се
4
установява, че в изключителен дял но ответника е
поставен недвижим имот, представляващ апартамент № 5,
ет.2, находящ се в *****************************, като от
издаденото от СО, район „Оборище“ писмо, прието на л.16
по делото, се установява, че имот с административен адрес
на ******************** е с настоящ адрес в
***************. С молба – декларация от 24.09.2002г. С. Г.
е поискал да му бъде открита партида за абонатен номер
202078, като е декларирал, че семейството му се състои от 1
член.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
01.09.2002г., се установява, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, находяща се на
************, са взели решение за сключване на договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за
целта са упълномощени конкретни лица да подпишат
договор с /ФИРМА/. В списъка приложен към протокола за
ап.5 се е подписал ответникът, обстоятелство, което не се
оспори в хода на настоящото производство. Като
необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва
собствениците на самостоятелните обекти в СЕС,
включително и техните правоприемници. От името на ЕС е
сключен договор № 3783/18.09.2002г. с /ФИРМА/. Договора
е сключен за срок от две години /чл. 2.4 от него/, с опция за
удължаване на срока автоматично с една година, в случай,
че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока
5
на договора. По делото не са представени доказателства за
отправено такова предизвестие. Приет е по делото и
договор № Д-0-67/03.06.2020г., сключен между /ФИРМА/ и
/ФИРМА/ за извършване на услугата „дялово
разпределение“, като по делото няма спор, че услугата
„топлинно счетоводство“ се извършва от /ФИРМА/.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
6
Предвид тези разпоредби облигационната връзка по
договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege
от момента на възникване на вещното или облигационно
право на ползване. В съответствие със Закона за
енергетиката страна по облигационното правоотношение за
продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна
енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-
собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от
/ФИРМА/ на потребители в град С. според която „купувач
може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че
собственикът на топлофицирания недвижим имот е
длъжник към топлопреносното предприятие за доставената
в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на
всичките три елемента от правото на собственост- право да
владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В
конкретиката на случая, съдът приема, че ответникът има
качеството „потребител“ на топлинна енергия, доколкото е
собственик на имота, като по делото не са представени
доказателства, че трето за спора лице със знанието на
7
ответника и по съглашение с ищцовото дружество ползва
имота на валидно основание в рамките на релевантния
период. Ответникът е подал молба – декларация за
откриване на партида, с което е афиширал намерението си
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.
По изложеното са напълно неоснователни възраженията на
ответника, че договора по доставка на топлинна енергия е
нищожен поради липса на форма.
С възражението срещу заповедта ответникът е
релевирал правопогасяващо възражение за давност,
въпреки, че не го поддържа с отговора на исковата молба.
С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите
Общи условия, потребителите на топлинна енергия
заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
8
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г.
е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от
петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за
процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено в съда на дата 25.04.2023г., когато
давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече.
Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми
вземания преди дата 25.04.2023г. са погасени по давност.
Началото на процесния период е от 01.05.2020г., като
задължението за м.05.2020г., става изискуемо след
15.07.2020г., като преди изтичане на тригодишния
давностен срок давността е прекъсната на 25.04.2023г. с
подаване на заявлението, което обосновава извод за
неоснователност и на възражението за давност.
9
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение, което обосновава извод, че сумата за
главница за такси за дялово разпределение е дължима.
Горното формира извод, че главните искови претенции
за доставена в имота топлинна енергия и за дялово
разпределение са доказани по основание и размер, не са в
погасителна давност, поради което следва да бъдат
уважени.
Иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата от
11,78 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
16.07.2020г. до 12.04.2023г., следва да бъде отхвърлен. В ОУ
на ищеца лисва уредба за предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на сумите за главница, поради което
и на основание чл. 84, ал.2 от ЗЗД потребителят – ответник
изпада в забава след покана, като по делото не са
представени доказателства за отправена и получена от
ответника покана.
10
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота следва да бъде уважен изцяло. С оглед периода за
който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са
действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-
01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане
на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал
в забава, поради срочността на задължението, което
обосновава извод, че не е нужна покана, поради което
следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва върху главничното вземане. Сумата е
станала изискуема с изтичане на 45 дневен срок от
издаване на обща фактура № **********/31.07.2021г., тоест
от 15.09.2021г., от който период се претендира и лихвата.
Иска не се оспорва по размер, поради което следва да бъде
уважен изцяло.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни съобразно уважената и отхвърлена част от исковите
претенции. Ищецът е заявил искане за присъждане на
разноски. На ищеца в заповедното производство с оглед
уважената част от исковете следва да му се присъдят
разноски в размер на 109,94 лева. В исковото производство
ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на
60,36 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
11
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
съобразно посоченото в списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Или общо разноски в размер на 160,36 лева, като на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да му бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на
159,73 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК
************** срещу С. Т. Г., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл.
422 от ГПК, че С. Т. Г. дължи на /ФИРМА/ сумата в размер
на 2 652,55 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот с адрес:
******************************, аб.№ ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.04.2023 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
292,21 лв., за периода от 15.09.2021 г. до 12.04.2023 г., сумата
от 61,83 лв., представляваща цена на извършена услуга за
12
дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.04.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата в размер на 11,78 лв., за периода от
16.07.2020 г. до 12.04.2023 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 18.05.2023 г. в производството по ч.гр.д. №
21509/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА С. Т. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 109,94
лева, деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Т. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 159,73
лева, деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14