№ 589
гр. Варна , 15.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500283 по описа за 2021 година
и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на община Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 261293/19.11.2020 год., постановено по гр. дело №
9084/2020 год. по описа на РС-Варна, с което: 1) община Варна е осъдена да заплати на Н. П.
Ц. ЕГН ********** и И. П. Ц. ЕГН **********, двамата с адрес: град Враца, ул. „Вардар“
№ 15, ет. 5, ап. 22, сумата от общо 7 500 лева (седем хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на падане на
клон от дърво върху притежавания от ищците лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град Варна, по ул.
„Братя Миладинови“, в посока бул. „Мария Луиза“, изразяващи се в стойността на
разходите за ремонт на посоченото МПС, ведно с обезщетение за забава в размзер ан
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковете –
04.08.2020 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 300 лева (триста лева) -
́
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 7500 лева, и, начислено
за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г., на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД; 2) община Варна е осъдена да заплати на Г. П. О. ЕГН **********, с адрес: град Варна,
ул. „Петко Каравелов“ № 36, ет. 5, ап. 9, сумата от 3 500 лева (три хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на падане на
клон от дърво върху управлявания от ищеца лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град Варна, по ул.
1
„Братя Миладинови“, в посока бул. „Мария Луиза“, изразяващи се в преживени от
настъпилия инцидент уплаха и стрес за неговия живот, за живота и здравето на пътуващите
в автомобила съпруга и дете на ищеца, както и на намиращия се в друг увреден автомобил
пътник, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на предявяване на исковете – 04.08.2020 г. до окончателното и изплащане,
́
както и и сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 3500 лева, за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон.
Не е отчетен, безспорно установения по делото факт, че но не приема за установен факта, за
който също не се спори между страните, че на посочената в исковата молба дата е имало
буря, изразяваща се в силен дъжд и вятър. При справка от бюлетина на ОДМВР - гр. Варна
на адрес „www.mvr.bg“ за датата 03.08.2019 год. е видно, че случаят не е изолиран, а се касае
за множество случаи на оказана техническа помощ, поради „паднали дървета, клони,
предмети, стъкла в резултат от рязкото влошаване на метеорологични условия". При това
положение неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че фактът на счупване на
клон от дървото е достатъчен да обоснове извод за бездействие на общината относно
задълженията и по чл. 61 и сл. от ЗУТ и по Наредбата на Общински съвет Варна за
́
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на
Община Варна. Няма твърдения, няма и доказателства, че процесното дърво е застрашавало
сигурността на гражданите преди инцидента, нито пък твърдения и доказателства, че
дървото е било изсъхнало, болно или старо. Т. е., по делото не са установени предпоставки
за отсичането на процесното дърво или на клон от него. В конкретния случай, съвкупното и
необичайно проявление на природни сили, с присъщите им белези на непреодолимост и
непредвидимост, е довело до неблагоприятния резултат на увреждането на ищците, което не
би настъпило ако тези сили бъдат елиминирани. Интензитетът, обхватът на бурята и кога тя
ще настъпи, са все обстоятелства, които ответникът не може да предвиди, нито да
предотврати. Поради това и невъзможността за своевременна реакция от страна на община
Варна е обективна, а не субективна, а оттам и не е налице и бездействие или неполагане на
дължимата грижа. Твърди се също, че по делото не е установена и причинната връзка между
вредоносното деяние (твърдяното бездействие на община Варна) и причинените на ищците
имуществени и неимуществени вреди. Изслушаното в първата инстанция заключение на
съдебно-техническата експертиза установява, че такъв механизъм е реален и възможен, но
няма доказателства за действителното му осъществяване. По отношение на иска за
причинени неимуществени вреди неправилно е прието, че такива са настъпили. Този извод
на съда е обоснован единствено въз основа на показанията на свидетелите, като не е
отчетено, че показанията им сочат на заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, не се
подкрепят от никакви други доказателства поради което и неправилно са приети за
достоверни.
2
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с която
предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде намален знначително размера
на сумите, присъдени като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди съобразно
всички обстоятелства по делото и съдебната практика по сходни случаи.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите – ищци,
оспорват жалбата, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде
потвърдено. Претендират присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от община Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 261293/19.11.2020 год., постановено по гр.
дело № 9084/2020 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с. з. на 29.03.2021 год. от 14, 00 часа, за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1
ГПК) ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3