О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 574 ,21.07.2020година, град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на двадесети и първи юли през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав :
Председател: ДИАНА ДЯКОВА
Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.д. №442/2020година, намира следното :
Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК, вр.с чл.248 от ГПК, по частната жалба вх.№1881/27.01.2020г. на П.И.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Х.Х. от ДАК, срещу Определение №183/15.01.2020г. по гр. д. №2931/2019г. на ДРС, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по същото дело определение №3630/17.12.2019г. в частта му за разноските.
Доводите, обосноваващи неправилността и незаконосъобразността на обжалвания акт се свеждат до липсата на основание за липса на основание за осъждането му за разноски.
Ответникът по частната жалба „Енерго – Про продажби“ АД гр.Варна, е подал писмен отговор вх.№10541/25.06.2020г. с доводи за неоснователност на жалбата .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по гр.д№2931/2019г. на ДРС е образувано по искова молбата вх.№16619/19.08.2019г. на П.И.Г. с ЕГН ********** ***, с която срещу „Енерго – Про продажби“ АД гр.Варна е предявен отрицателно установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за сумата от 4559.48лева.
Проведена е процедура по чл.129 от ГПК за изясняване на обстоятелствата и искането срещу „Енерго – Про продажби“ АД, по повод на която са депозирани молби от 03.09.201г., от 16.09.2019г. и от 17.09.2019г. с неясни обстоятелства и искане- за установяване по отношение на „Енерго – Про продажби“ АД недължимост на сума по фактурата, издадена от „Електроразпределение Север“АД гр.Варна, за установяване недължимост на същата сума на „Енерго – Про продажби“ АД. По повод повторни указания на съда във връзка с предмета на спора и правилното конституиране на ответника по предявения иск, с молба вх.№19446/01.10.2019г. ищецът е уточнил, че няма облигационни отношения с „Електроразпределение Север“АД и иска установяване недължимост на сумата по отношение на „Енерго – Про продажби“ АД гр.Варна. Предприети са действия по връчването на исковата молба на ответника„Енерго – Про продажби“ АД гр.Варна /разпореждане от 01.10.2019 год. по чл.131, ал.1 от ГПК/. Препис от исковата молба ведно с приложенията и разпореждането на съда са били изпратени на ответника на 02.10.2019г. и връчени му на 10.10.2019г. Отговорът на исковата молба е депозиран в деловодството на съда на 08.11.2019г., заведен във вх.регистър с №22735.
Преди това на 10.10.2019г. е входирана молба вх.№20249 от ищеца с искане по чл.228 от ГПК за замяна на ответника, по повод на която молба, с разпореждане от 24.10.2019г. съдът е указал на ищеца да уточни дали оттегля или се отказва от иска срещу „Енерго – Про продажби“ АД. С молба рег.№22710/08.11.2019г. ищецът е заявил, че се отказва от исковата си претенция срещу „Енерго – Про продажби“ АД и я насочва срещу „Електроразпределение –Север“АД. С определение №3630/17.12.2019г. съдът е прекратил на основание чл.233 от ГПК производството по отношение на „Енерго – Про продажби“ АД и осъдил ищеца да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 658.99лева. Определението е съобщено 18.12.2019г. и на двете страни.
С частна жалба вх.№26364/19.12.2019г.ищецът е заявил оплакване за неправилно по размер вменено задължение за заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, относимо към защита по чл. 248 от ГПК/недоволство от размера на възложените му разноски/ и искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, като е поддържал тезата, че определения размер не съответства на фактическата и правна сложност. Изрично е изразено становище за правилност на определението от 17.12.2019г. в прекратителната му част, т.е. в тази част същото не е обжалвано.
Тъй като по сега действащия ГПК не е регламентиран ред за самостоятелно атакуване на съдебни актове /решения и определения/ в частта за разноските, правилно районният съд е третирал горната частна жалба като молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на определението от 17.12.2019г. в частта за разноските.
След размяна на книжа, с обжалваното определение №183/15.01.2020г. молбата за изменение на определението е оставена без уважение по съображения да липсват основания за изменение на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение в минимален размер от 658.99лева съобразно цената на иска от 4559.18лева и правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Обжалваното определение е допустимо по изложените по-горе съображения - подадената от ищеца „частна жалба“ вх.№26364/19.12.2019г., съобразно обстоятелствата и искането, има характер на молба по чл.248 ал.1 от ГПК, депозирана е в законоустановения срок и от активно легитимирано лице, като в случая представянето на списък на разноските по чл.80 от ГПК от молителя не е условие за допустимост на молбата за изменение-в този смисъл т.8 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
По правило при прекратяване на исковото производство ответникът има право на сторените от него разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК. Дължимостта на разноски в полза на първоначалния ответник при прекратяване на производството спрямо него зависи от това дали преди извършеното от него процесуално действие в първата инстанция по подаване отговор на исковата молба същият е бил надлежно уведомен за отказа на ищеца от иска спрямо него и за насочването му срещу друг ответник. В случая "Енерго-Про Продажби" АД е било уведомено от съда за отказа на ищеца от иска срещу него и прекратяване на производството с връчването на определение №3630/17.12.2019г. на дата 18.12.2019г., т.е. след като по повод връчването на исковата молба 10.10.2019г. дружеството е предприело защита срещу иска, като на 08.11.2019 г. е подало отговор на исковата молба. Определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не надхвърля минималния такъв, изчислен на база цената на иска от 4559.18лева и правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.за минималния размер на адвокатските, в редакцията към датата на намалението.
Обжалваното определение следва да се потвърди.
Поначало отговорността за разноски е правото на страната,в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати сторените от първата разноски. Изходът от производството по чл.248 от ГПК, чийто предмет е именно спор за отговорността за разноски, не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор /определение №25/28.01.2013 г. по ч.гр.д.№255/2012 г.,II г.о.,ГК на ВКС;определение №300/20.04.2012 г. по ч.гр.д.№245/2012 г.,IV г.о.,ГК на ВКС/. В производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат, тъй като същото няма самостоятелен характер, в него само се изменя или допълва решението/определението в частта за разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски /определение №74/25.04.2018 г. по ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС и цитирана в последното съдебна практика/. В този смисъл, независимо от изхода от настоящото производство, за него разноски не се дължат.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №183/15.01.2020г. по гр. д. №2931/2019г. на Добрички районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК във връзка с чл.280 ал.3 т.1 предл.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.