Решение №19
гр. Сливен,
11.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Сливен в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и с участието
на прокурора ХРИСТО КУКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА КАНД № 207
по описа за 2020 год. за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от НАП чрез
юрисконсулт Ж. против Решение № 260109/06.11.2020 год. постановено по АНД № 803/2020
год. по описа на Районен съд - Сливен, с което е отменено Наказателно
постановление № 499502-F515922 от 13.03.2020 год. на Началник отдел
"Оперативни дейности" Бургас при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „М.-Д. Д.“ на
основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението поради нарушение на материалния закон. АНО не бил длъжен да
изследва причините, поради които данните не се предават в НАП. Достатъчно било
единствено неизпълнението на задължението за предаване на данни. Правно ирелевантно било в случая дали монтираната в обекта ЕСФП
работи коректно. Прави искане съдът да отмени решението на районния съд и да
потвърди НП.
НАП е подала и частна жалба срещу определение
от 18.11.2020 год. постановено по АНД № 803/2020 год. по описа на Районен съд,
с което НАП е осъдена да заплати на ЕТ „М.-Д. Д.“ разноски по делото в размер
на 200 лева.
В частната жалба се твърди, че размерът на претендираните разноски е несъразмерен на извършената
правна защита и съдействие предвид това, че делото пред районен съд не се
отличава с фактическа и правна сложност. Прави се искане да се отмени
обжалваното определение.
Ответникът по касационната жалба чрез п. п.в писмен
отговор оспорва основателността на същата и моли да бъде оставено в сила
решението на районния съд. Не изразява становище по частната жалба. Претендира
направените по делото разноски за тази инстанция, за което представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК,
е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба срещу НП №
499502-F515922 от 13.03.2020 год. на Началник отдел "Оперативни
дейности" Бургас при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „М.-Д. Д.“ на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. АНО е констатирал, че на 10.10.2019 год. е извършена проверка на б. ***находяща се в гр.С., ул.“П. Х.“ № ..стопанисван ЕТ "М.-Д.
Д.", при която е установено, че на датите 03.09.2019 год., 07.09.2019
год., 15.09.2019 год., 16.09.2019 год., 24.09.2019 год. и 28.09.2019 год. има
извършени зареждания на гориво както следва:1635 кг газ-пропан
бутан, 6344 л автомобилен бензин, 5852 л автомобилен бензин, 1988 л гориво за
дизелови двигатели, 2005 кг газ-пропан бутан и 2650
кг газ-пропан бутан, но няма подадени данни за
доставките по нивомерна система по изградената
дистанционна връзка с НАП. Резултатите от проверката са обективирани
в констативен протокол № 0339352/10.10.2019 год. За
установените нарушения е съставен АУАН № F515922/14.10.2019 год. връчен на
нарушителя на същата дата. Срещу акта има подадено възражение вх.№
13345/16.10.2019 год. Въпреки подаденото възражение АНО издал НП, с което
наложил на ЕТ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500
лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС.
За да отмени оспореното пред него НП районният
съд е приел, че макар формално в производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените
актове, извършването на нарушението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС не може да се вмени във вина на жалбоподателя. За да
достигне до този извод районният съд е анализирал събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е приел, че
задълженото лице е изпълнило задължението си да подаде необходимата информация,
като факта на неполучаването й от НАП се дължи на техническа причина, която не
може да се вмени в негова вина и следователно не следва да носи отговорност за
това.
Решението на Районен съд Сливен е правилно.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд, като намира въззивното
съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и
при липса на съществени процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към неговите мотиви. От представените по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е
направил всичко за да изпрати данните до НАП като същият не е имал възможност
да установи в момента на изпращането дали данните се получават от НАП. В тази
връзка следва да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил задълженията си
вменени му с чл.118, ал.6 от ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 год. и неправилно е
ангажирана административноназателната му отговорност.
По какви причини н. и. с. за о. на т. г.не е подавала коректни данни на
посочените дати към НАП е обстоятелство, което не е установено. Важното и
същественото е, че по делото липсват данни/твърденията, че неподаването на
данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради
манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. Ангажирането
на безвиновна отговорност на ЕТ не означава, че
неизпълнението на вмененото по закон задължение не се осъществява чрез действия
или бездействия на негови представляващи, служители и работници. В актовете на
приходната администрация по настоящия случай, не се сочи извършването на
каквото и да било действие или бездействие от страна на лице от състава на ЕТ,
което да е в пряка причинна връзка с неподаването до НАП на коректни данни за
количество гориво по конкретните доставки на гориво. Документите за доставка на
гориво са коректно изпратени в НАП.
Съобразявайки всичко изложено дотук и след
направената служебна проверка на обжалваното решение Административен съд Сливен
не установи наличието на пороци, съставляващи касационни основания за неговата
отмяна, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да
бъде оставено в сила.
По отношение на частната жалба съдът намира
за установено следното: С молба от процесуалния представител на ЕТ „М.-Д. Д.“ след
постановяване на първоинстанционното решение същият е
поискал от съда да му присъди направените пред него разноски съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. С обжалваното определение
от 18.11.2020 год. съдът е осъдил НАП да запрати на ЕТ „М.-Д. Д.“ разноски по
делото в размер на 200 лева.
Настоящият съд като разгледа подадената частна жалба намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от същата наредба /ДВ бр.68 от 2020 год./ при интерес до 1000 лева възнаграждението е 300 лева. Районният съд е присъдил разноски в размер на 200 лева следователно същите са правилно определени.
Ответникът по касация е поискал присъждането на разноски за тази инстанция като е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди НАП да заплати на ЕТ „М.-Д. Д.“ разноски за касационната инстанция в размер на 150 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260109/06.11.2020 год.
постановено по АНД № 803/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 18.11.2020 год.
постановено по АНД № 803/2020 год. по описа на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА НАП ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „М.-Д. Д.“ ЕИК ******
разноски по делото за касационната инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: