РЕШЕНИЕ
№ 1033
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Н. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20241110211655 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на подадена жалба от „Р**********“ ООД, представлявано от
управителя Н. Ц. С.чрез адв. П. К. срещу електронен фиш (ЕФ) №**********
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП)
на Агенция „Пътна инфраструктура” (А „ПИ“), с което на основание чл.187а,
ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две
хиляди и петстотин лева) лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен, тъй като
неоснователно и в нарушение на закона е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството. Твърди се, че
необосновано и неправилно е формулирано обвинението, доколкото
заплащането на таксата не се извършва предварително, а на края на месеца,
съгласно отчетеното от бордовото устройство на автомобила, тези устройство
са собственост на Интелигентни трафик системи (ИТС) и се предоставят от
тях поради което отсъстват доказателства за умишлени действия,
1
предвидената санкция във фиксиран размер е в противоречие с чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили.
Позовавайки се на последното се моли да се извърши преценка при
съставомерно извършено деянието дали не следва да се приложи чл.28 от
ЗАНН, в каквато насока се цитира съдебна практика. Претендират се
разноски.
За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата. Депозирано е писмено становище от процесуалния
представител на дружеството, касаещо делото по същество. Претендират се
разноски, за което се представя списък на разноските.
За органа издал наказателното постановление се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата. Не е изразено становище по същество.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Съгласно приложена справка собственик на товарен автомобил: марка
„Мерцедес Актрос“, с ДК №************, с техническа допустима
максимална маса 24 000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, с ремарке
с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 0, е
„Р*********“ООД.
Налице бил сключен договор с предплатен баланс от 24.02.2020 г. между
Интелигентни трафик системи АД и „Р*********“ ООД.
На 14.07.2021 г., в 02:55 часа е установено нарушение с пътно превозно
средство (ППС) – товарен автомобил: марка „Мерцедес Актрос“, с ДК №
********* с техническа допустима максимална маса 24 000, брой оси 3,
екологична категория ЕВРО 5, с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима
максимална маса на състава, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10, ал. 1, т.2 от ЗП, тъй като ППС-то няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването, което е установено с
устройство №10181, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-6, км.
50+427 в община Столична. Посочено е, че собственикът, на който е
регистрирано ППС/ползвателят е „Р********“ООД. За горното е съставен
електронен фиш №********** от А „ПИ“.
2
От наказващия орган е приложено доклад от електронната система,
съдържащо информация за ППС, с ДК № *********** и статични
изображения във вид на снимков материал за ППС, с ДК № ***********,
касаещ конкретното ППС с неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата.
Приложено е извлечение от електронна система с данни за СКТ 10181
доклад, от които се установява, че приблизително местоположението на км
50+027 от път А-6 „Европа“ на АУЗПТ №1018 – км 50+427 между II -18 и
пътен възел Илиенци.
Съгласно доклад на директора на ОПУ-С**** АУЗПТ №1018 се намира на
АМ „Е*******“ – А-6 - северна скоростна тангента „София-Кулата“ при км
1+050, а съгласно Решение №127/28.02.2020 г. на МС, Северна скоростна
тангента от км 0+000 до км 16+540, се припокрива с Автомагистрала
„Е********“ – А-6, граница С********- С********, от км 49+500 до км
65+900, поради което АЗУПТ №1018 – км 1+050, на Северна скоростна
тангента между разклона за Н****** и пътен възел „И*******, съответства на
приблизителен км 50+427 от път А-6 „Е********“.
Приложено е разрешение за специално ползване на пътищата чрез
временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя
№РСПП-407/26.11.2019 г., както и писмо, че за пътния участък при км 50+427
от републикански път А-6, съвпадащ със Северна скоростна тангента е бил
изграден и въведен в експлоатация с разрешение за ползване на пътищата
№СТ-05-2615/30.12.2015 г., издадено от ДНСК, касаещо Северна скоростна
тангента от км 0+00 до км 16+540, участък от км 0+000 до км 2+600, участък
от км 5+687 до км 16+540.
Приложен е протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от
15.08.2019 г., касаещ 1018.
Приложено е решение №101 от 20 февруари 2020 г. на МС, с което е приет
списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса.
Установява се, че процесният ЕФ е подписан на 17.02.2023 г.
3
Съгласно становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ при Национално тол управление от 08.08.2024 г. за датата и
часа на нарушението относно ППС рег. №СО 7356 ВМ, рамка 10181, сегмент
№********** няма получени маршрутни карти за ППС-то, няма получена и
платена тол декларация за предходен и следващ сегмент, като нарушението е
отчетено коректно от системата.
С решение от 21.11.2024 г. на СЕС, VI състав по направено
преюдициално запитване от АС-Х******** по дело №С-61/23 г. е, че чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г.
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г. относно изискването за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително, ако е предвидена възможност за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна
такса с фиксиран размер.
Съдът цени писмените доказателства като пълни и непротиворечиви,
поради което е безпредметно тяхното обсъждане поотделно.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от ЕФ, което е станало на
22.04.2024 г., а жалбата е подадена чрез наказващия орган на 02.05.2024 г./ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по
своята същност е основателна, не само по изложените в нея причини, поради
следното:
Съдът като взе предвид приложимите правни норми и доказателствата
по делото следва да отчете следното:
Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на
4
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения
доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират
съответните такси. Извън предмета на доказване е поради какви
обстоятелства такса не е заплатена. Ето защо се приема от настоящия съдебен
състав, че е осъществен съставът на вмененото нарушение. Като за пълнота
следва да се посочи, че доставчиците на услуги за електронно събиране на
такса за изминато разстояние са сертифицирани и притежават съответните
бордови устройства, ползваща технологии за спътниково позициониране, в
съответствие с вътрешното законодателство и Директива (ЕС) 2019/520.
Доколкото подведеното под административнонаказателна отговорност
лице е юридическо то се касае за обективна безвиновна отговорност на същото
(чл. 83 ЗАНН). Несъмнено е установено, че дружеството-жалбоподател е
собственик на процесното ППС.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът, респективно, ако в
свидетелството е вписан ползвател, както е в процесния случай, е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство. В нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидено, че
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от същия, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се
налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв,
а ако е юридическо лице собственикът или ползвателя, се налага имуществена
5
санкция в размер на 2500 лв. Според чл.10б, ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. В случая процесното ППС отговаря на тези
характеристики и за него е важало задължение за заплащането на ТОЛ такса.
Според чл.10, ал.1, т.2 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса
за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.
3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък. В нормата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е предвидено,
че ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата му се налага имуществена санкция по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, която е в размер на 2500 лв.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя
6
нарушение АПИ не е имала процесуална възможност да издава електронни
фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП,
респективно в ЗАНН, към датата на нарушението. Процедурата за
санкциониране на нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена в
чл.189е, ал.1 и сл. от същия закон и задължава да бъдат съставяни актовете за
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, което е
вменено в правомощие на съответните длъжностни лица от службите за
контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а от ЗДвП, съобразно тяхната
компетентност, като ал.12 на същия член предвижда и издаване на
наказателни постановления. Горната процедура е разписана в Закона за
административните нарушения и наказания, уреждащ ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата, за които това е
изрично предвидено в закон. В отклонение от тази възможност и само при
изрично очертана такава е административнонаказателна отговорност да се
търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на
електронен фиш. В случая съдът констатира, че законодателят не е предвидил
такъв ред и следователно, издавайки електронен фиш за нарушение по чл.179,
ал.3б от ЗДвП, а не акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и респективно наказателно постановление (НП). Предвид което
административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, обуславящо отмяна на атакувания ЕФ. Наказващият орган
навежда аргументи за издаването на ЕФ като се позовава на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП. Нормата предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на
пътни такси, да се санкционират чрез диференцирана процедура, а именно
чрез издаване на ЕФ, но разпоредбата предвижда, че при нарушение по чл.
179, ал. 3 от същия закон, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размерът на глобата, срока и
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
7
утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Това
е разпоредбата, която предвижда отклонение от общото правило за протичане
на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП,
уреден в ЗАНН, но законодателят е предвидил изключението за издаване на
ЕФ за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такова по чл.179, ал.3б от
ЗДвП. Като това становище, независимо от разнопосочната съдебна практика,
се приема от настоящия съдебен състав. В разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от
ЗДвП е предвидено, че по отношение на електронния фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, но тази норма не
предвижда изрично възможността да бъде издаден ЕФ за нарушение като
процесното, която е така нар. по-облекчена процедура от предвидената в
ЗАНН. Недопустимо е разширително тълкуване, тъй като единствената
норма, която урежда такава възможност е чл.189, ал.1 от ЗДвП и там такава
процедура не е предвидена. Не намира приложение и чл.189, ал.4 от ЗДвП,
който урежда издаване на ЕФ за всички нарушения на ЗДвП, заснети с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки. В случая чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е специален и
предвижда издаването на ЕФ, заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3 от ЗДвП и липсва предвидена от законодателя възможност нарушение по
чл.179, ал.3б от ЗДвП, какъвто е процесния да се санкционира с ЕФ.
Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за
съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП, към момента на
издаването му, изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид
административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ,
административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила.
В горния смисъл е и константната практика на АССГ, обективирана в
Решение № 5561 от 17.05.2024г., постановено по кнахд № 2845/2024 г.;
Решение № 5147 от 15.05.2024 г., постановено по кнахд № 2789/2024 г.;
Решение № 3055 от 09.05.2024 г., постановено по кнахд № 1763/2024 г. и др.
С постановеното си решение СЕС (шести състав) от 21 ноември 2024 година
по дело С-61/23 е преценил, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
8
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението на предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компесаторна
такса“ с фиксиран размер.
С оглед крайния съдебен акт при поискване се дължат разноски за
жалбоподателя. В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, който е
бил надлежно упълномощен. На същия е изплатено възнаграждение, съгласно
отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на 580 лв.
Размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с
процесуалната активност на адвоката по делото. Процесуален представител на
жалбоподателя е изготвял становища по делото, както и се е явявал в съдебни
заседание, предвид което и съобразно гореизложеното следва да бъде уважен
размера, съгласно претендирания от 580 лв. за адвокатско възнаграждение
пред първоинстанционния съд.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш №********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА А****„П**** И*****“, с адрес: гр. С******, пл.
„М*****“№*******, с БУЛСТАТ ******да заплати на „Р*********“ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Е******, ул. „И******“№*******, с ЕИК
*********, за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд
сумата в размер на 580 (петстотин и осемдесет лева) лв.
9
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10