Р Е Ш Е Н И Е № 260011
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 15.01.2021г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня С.
При
секретаря Силвия Методиева като разгледа докладваното от младши съдия С. в. гр.
дело № 406 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №
260010/19.08.2020 г., постановено по гр.д. № 10/2019 г. по описа на РС Шумен е
отхвърлен като погасен чрез плащане преди завеждане на исковата молба
предявеният като частичен иск за сумата 22 000 лв. от 42 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди във
връзка с претърпяно ПТП от Р.Х.И. против „Гаранционен фонд“. Решението е
постановено с участието на третите лица помагачи на страната на ответника ДЗИ
„Животозастраховане“ ЕАД и Н.Х.Г..
Недоволен от така
постановеното съдебно решение остава ищецът в първоинстанционното производство,
който депозира въззивна жалба, в която излага доводи за необоснованост и
неправилност на решението. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е
ценил представената по делото разписка без дата, издадена от третото лице
помагач Н.Г., доколкото автентичността на същата била успешно оспорена от ищеца
и изключена от материалите по делото. По отношение на останалите 4 броя
разписки счита, че същите обезщетяват и имуществени вреди, каквито в настоящия
случай не се претендират. Освен това сумите по тях са били предадени от трето
за процеса лице. Излага становище, че при постановяване на първоинстанционния
акт съдът не е съобразил критериите за справедливост с оглед определения размер
на обезщетение от 20000лв. Счита, че предвид множеството травматични
увреждания, оперативни интервенции и продължилия около 6 мес. лечебен период,
справедливо се явява обезщетение в размер на поне 40000 лева. Моли решението да
бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена претенцията
му. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Гаранционен фонд“ е депозирала писмен отговор
на жалбата, в който взема становище по неоснователността на жалбата. Моли
атакуваното решение да бъде потвърдено.
В срок е депозиран
отговор и от Н.Х.Г., конституиран като трето лице помагач на страната на
ответника, в който излага, че исковата претенция е недопустима, предвид
разпоредбата на чл. 494, т. 4 от КЗ. В условие на евентуалност счита, че наведените
във въззивната жалба доводи са неоснователни, а първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В законоустановения
срок не е депозиран писмен отговор от третото лице помагач на страната на
ответника „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният
съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната
практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от
представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен
на 15.04.2018 год. от мл. а-р С.К.се установява, че на тази дата около 14.45
часа по *път от Стария град към Паметник * на отсечка от състезателен етап е
настъпило ПТП с управляван от третото лице помагач на страната на ответника - Н.Х.Г.
лек автомобил без регистрационен номер, марка БМВ, модел Е-36, рама № , при
което са пострадали 5 лица, между които и ищецът Р.И., като е констатирано, че
същият е получил фрактура на лявата подбедрица.
Данните за
настъпилото ПТП са закрепени в приложения Протокол за оглед на ПТП от
15.04.2018 год., изготвен от компетентни длъжностни лица.
Не е спорно, че по
случая е образувано досъдебно производство № 452/ 2018 год. на РУ МВР – Шумен,
по което са извършвани действия по разследването, вкл. е назначена съдебна
автотехническа експертиза.
Не се спори между
страните, а и от представената медицинска документация е видно, че вследствие
настъпилото на 15.04.2018 год. ПТП ищецът е претърпял множество счупвания на
подбедрицата, извършена му е операция на 17.04.2018 год., както и физиотерапия
и рехабилитационни процедури в периода 29.05.2018 год. – 05.06.2018 год. и от
26.10.2018 год. до 02.11.2018 год. Не е спорно, че във връзка с настъпилото ПТП
ищецът е бил в отпуск, поради временна неработоспособност от 15.04.2018 год. до
02.11.2018 год.
По делото са налице
данни за сключена между ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД и Сдружение „Автомобилен
спортен клуб „Стари столици - 2002“ като организатор на автомобилно състезание
„*14/ 15.04.2018 год.“ обща гражданска застраховка и отговорност на
работодателя по застрахователна
полица № 212818271000006/12.04.2018
г. В застрахователната полица изрично е
уговорено, че се застрахова отговорността на застрахованите лица, а именно:
екипажите (пилоти и навигатори), участници в посоченото автомобилно състезание,
за вреди, причинени на трети лица в резултат на инцидент, настъпил по време на
автомобилното състезание. Уговорен е лимит за отговорност на застрахователя за
едно увредено лице 20000 лева, при самоучастие на застрахования 10% от размера
на всяко обезщетение, но не по-малко от 500 лева. Валидността на застраховката
е от 00:00 часа на 14.04.2018 год. до 24:00 часа на 15.04.2018 год.
Видно от приложената към Писмо изх. № 24-01-890/28.11.2018 г. Справка от базата
данни на информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни
от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към датата на инцидента автомобилът, причинил ПТП на
15.04.2018 г., няма задължителна застраховка гражданска отговорност. Същата
информация се извлича и от Писмо изх. № 2-392/22.02.2019 г. на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД гр. С.до Гаранционен фонд.
В изготвеното от „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД до Гаранционен фонд писмо изх. № 0-92-3648/ 11.03.2019 год. се съдържа
информация за заплатено на ищеца от застрахователя обезщетение в размер на
18000 лева по застрахователна полица № 212818271000006/
12.04.2018 г.
С Молба
вх. № 24-01-92/05.02.2019 г. до Гаранционен фонд ищецът моли да бъде разгледана
претенцията му и бъде образувана преписка по щета в размер на 60 000 лева,
представляващи претърпени от него неимуществени вреди, вследствие ПТП от
15.04.2018 год. От материалите по делото
се установява, че по случая е образувана щета рег. № 19210072/ 05.02.2019 год.
Видно от
писмо изх. № 24-01-92/ 28.03.2019 год. на Гаранционен фонд молбата на ищеца за
изплащане на обезщетение в размер на 60000 лева за причинените неимуществени
вреди е отхвърлена с аргумент, че съгласно разпоредбата на чл. 494, т. 4 от КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, респ.
Гаранционен фонд не заплаща обезщетение за вредите, причинени при използване на
МПС за участие в състезания, при условие, че спазването на правилата за
движение по пътищата не е задължително за участниците в състезанието. Освен
това, на пострадалия е заплатено застрахователно обезщетение във връзка с
процесното ПТП по
застрахователна
полица № 212818271000006/12.04.2018 г.
Третото лице помагач на
страната на ответника - Н.Г. е представил пет разписки за получени от ищеца суми в общ размер на 5 314
лв., предадени му от Г.Х.Г. от името на Н.Г., с посочено основание „за обезпечение на претърпени имуществени и
неимуществени щети в следствие на претърпяно ПТП на 15.04.2018 г. по време на
планинско рали „*“ в гр. Ш.”.
От заключението на
допуснатата по делото СМЕ се установява, че на 15.04.2018 г. ищецът е получил
следните травматични увреждания: множествено закрито счупване на костите на
лява подбедрица в дисталната и трета. Вещото лице е посочило, че за срок от
около 4 месеца пострадалият е има сериозно затруднение
в движението на левия долен крайник, като е уточнил, че срокът за пълно
възстановяване на крайника е около една година. Временната нетрудоспособност
при ищеца е продължила от 15.04.2018 г. до 03.11.2019 г. Експертът е заключил,
че доколкото счупването на кост, каквото е налице в конкретния случай, се
придружава от кръвоизлив и оток в тъканите, пострадалият е изпитал едно от
най-силните болеви усещания при удара и в часовете след него.Оперативната
травма също предполага
изпитването на силни, спонтанни болки, нарастващи при опитите за раздвижване в след
оперативния период. По време на късния следоперативен период и периода на
рехабилитация болките са умерени и слаби. Вещото лице е посочило, че към
момента на изготвяне на експертизата пострадалият е бил в добро здравословно
състояние, със стабилна походка, без да куца, с непостоянна болезненост и
тежест в областта на левия долен крайник при по продължително ходене, физическо
натоварване и промяна на времето. Оперативните белези са физиологични, няма
скъсяване на крайника както и двигателен дефицит. Допълнено е, че на ищеца
предстои реоперация за изваждане на остеосиитезния материал и прикрепващите го
винтове като възстановяването от тази операция продължава средно 1-2 месеца. В
съдебно заседание експертът отбелязва, че напрежението в тъканите след операция
остава и се разнася ммного плавно в течение на година и половина – две.
От заключението на
допуснатата по делото САТЕ се изяснява механизмът на произшествието, настъпило на
15.04.2018 г., около 14,30 часа по време на провеждане на автомобилно състезание
*. Вещото лице е заключило, че настъпилото с участието на процесния лек
автомобил със стикер № , управляван от Н.Х.Г. ПТП се е случило при слънчево
време и добра видимост, а пътната настилка е била асфалтова, суха, грапава, без
неравности, прав пътен участък, с наклон на изкачване 5%. Установено е, че за
предотвратяване пресичането от пешеходци по време на ралито, на около 1 метър
встрани от платното за движение е имало поставени ограничителни сигнални ленти.
В близост до заведение „*“ при излизане от десен завой със скорост около 83
км/час, задната част на състезателния автомобил се е занесла странично, при
което водачът реагирал със завъртане на волана в обратна посока на занасянето,
но е загубил контрол и автомобиът се ударил с лявото задно колело в левия
бордюр на платното. В момента на удара от дясно на платното е имало зрители на
ралито, които са били зад ограничителните ленти, както и паркиран л. а. „Дачия
Сандеро“ в тревната площ извън пътя със задна част към пътното платно. След
удара в левия бордюр водачът на състезателният автомобил е изгубил контрол над
управлението и автомобилът се е завъртял по посока на часовата стрелка около
вертикалната си ос, като се е насочил към дясната част на платното за движение.
Автомобилът излязъл в дясно извън платното, като се е завъртял вече на 180
градуса и е ударил с лявата си страна зрители на ралито, както и паркираният в
тревната площ л. а. „Дачия Сандеро“ в задната му броня. След удара
състезателният автомобил спира в непосредствена близост до паркирания автомобил
с предна част насочена обратно на посоката от която идва, като по-късно е
преместен от водача. В резултат на удара със зрителите и с паркирания
автомобил, състезателният автомобил е със счупен преден ляв калник, а
паркираният л. а. „Дачия“ с охлузена лява част на задната броня. В резултат на
удара при ПТП е пострадал Р.Х.И. – охрана /седнал на стол/ и други зрители. Вещото
лице е уточнило, че скоростта на автомобила при удара в левия бордюр била 83
км/час, като е посочило, че в конкретния случай опасната зона за спиране на автомобила
е 66 метра. Занасянето на автомобила е станало веднага след излизането от завоя
и при навлизането му в началото на правия участък. Доколкото при огледа на
местопроизшествието преди мястото на удара в левия бордюр не са открити
спирачни следи от протриване на автомобилни гуми върху настилката, се приема,
че водачът независимо от първоначалното занасяне, не е употребил спирачка, а е
продължил със същата скорост. Експертът е заключил, че технически съобразената
скорост, при която водачът би имал възможност да избегне удара в бордюра и
настъпването на ПТП чрез аварийно използване на спирачки е 74,5 км/час. Съгласно
заключението на вещото лице от автотехническа гледна точка не са налице
обективни причини за настъпването на ПТП, тъй като състезателният лек автомобил
„БМВ“ е бил технически изправен. Освен това платното за движение по трасето на
ралито е било сухо, без неравности, като по време на провеждане на ралито не е
допускано движение на пешеходци по платното. Според вещото лице причина за настъпилото
ПТП са действията на водача, който е допуснал загуба на управление и в
последствие не е предприел аварийно спиране в опасната зона или намаляване на
скоростта до 74,5 км./ч. след излизане от завоя, за да предотврати излизането
на автомобила извън платното за движение и да избегне удара с пострадалите лица
от публиката. В тази връзка инцидентът е бил предотвратим. По време на
произшествието пострадалият е бил седнал на около 2-3 метра от оградителната
лента в дясно от платното на тревната площ, където по траектория се е насочил
автомобила. Експертът е изчислил, че времето, за което автомобилът е преминал
от удара в левия бордюр до мястото на съприкосновение с пострадалият е било
1,42 секунди, за което време седналият на стол е нямал възможност да стане и да
се отдалечи от мястото, т.е. по отношение на пострадалия произшествието е било
непредотвратимо. Вещото лице в съдебно заседание е уточнило, че ищецът е спазил
изискванията като е стоял на предвиденото за публика място зад ограничителните
ленти. Допълнило е, че по време на състезания от този тип няма изискване за
максимална и минимална скорост на състезателните автомобили.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на водените
от страните свидетели. Свид. А.И., майка на ищеца излага, че след инцидента
ищецът останал в болницата около 2 седмици, а след това бил вкъщи като грижи за
него полагала свидетелката. Сочи, че ищецът изпитвал силни болки, изпитвал е
затруднения да се обслужва, имал е постоянна нужда от обгрижване. Твърди, че в продължение на 5-6 месеца след
операцията изпитвал болки в крака и ходил с патерици, като през този период
постоянно употребявал обезболяващи медикаменти. Свидетелката разказва, че към
момента ищецът не изпитва болки, ходи нормално, но когато се умори започва да
накуцва. Когато изпитва болки, свидетелката масажира крака му и му слага лед,
за да облекчи болковия синдром. Излага, че ищецът има дете на 14 години, за
което не е спрял да полага грижи и да плаща издръжка и след настъпване на инцидента.
Свид. С.П., приятел на третото лице помагач на страната на ответника - Н.Х.,
излага, че знае за процесния инцидент от Н.. Сочи, че разбрал, че на
пострадалия му предстои операция, която нямал възможност да заплати и която
била заплатена със средства на Х.. Сумата от 1700-1800 лева му била предадена
от брата на Н.Х. – Г.Х.Г. и свидетелят лично я занесъл на регистратурата на
болницата. Сочи, че в продължение на 5 месеца лично е носил по около 500 лева
на ищеца от името на Н.Х. като е посещавал както болницата, така и дома му.
Разказва, че ищецът живее с майка си в апартамент. Сочи, че ищецът е полагал
пред него подписите на приложените по делото разписки.
По делото са
приложени фактури на обща стойност 2872 лева, удостоверяващи заплатено от ищеца
лечение на травмите от процесното ПТП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция с пр. осн. чл. 558, ал. 5, вр.
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ е за осъждане на Гаранционен фонд да заплати
на ищеца сумата от 22 000 лева (частичен иск от 42000 лева), представляваща
обезщетение за претърпени вследствие процесното ПТП, настъпило на 15.04.2018
год., неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, тъй като увреденият
автомобил не разполага със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Преди да се обсъждат останалите доказателства, следва да се
извърши преценка възможно ли е да се ангажира отговорността на Гаранционен
фонд.
Съгласно
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица
от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди
на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите
е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Не
се спори, а и от материалите по делото се установява, че водачът на процесния
автомобил към датата на инцидента 15.04.2018 год. не е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в случая,
обаче, такава не се е и изисква, доколкото от материалите по делото се
установява, че процесният състезателен автомобил е със свалени регистрационни
номера, а предвиденото в чл. 483,
ал. 1 от КЗ задължение за сключване на застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се отнася за лицата, които притежават
регистрирано на територията на Република България и не спряно от движение МПС,
като застрахователен договор може да се сключи от всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство.
От
друга страна, в чл. 483, ал. 7 от КЗ е предвидено, че собственик на моторно
превозно средство, което участва в състезание, при което спазването на
правилата за движение по пътищата не е задължително за участниците в
състезанието (какъвто е настоящият случай и това обстоятелство не се спори от
страните), е задължен да си осигури покритие по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за отговорността си във връзка с участие в
състезанието. Т.е. касае се не за стандартна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, а за застраховка
„Гражданска отговорност“, в която при индивидуална оценка на риска е договорен покрит риск – вреди в резултат на
автомобилно състезание като логично и застрахователната премия би била
по-голяма, поради по-големия риск от увреждане. Необходимо е в
застрахователната полица да е вписана изрична, ясна и недвусмислена уговорка, че застрахователят се
съгласява да покрие вредите, причинени от застрахованото МПС при участието му в
автомобилно състезание. Само такава уговорка би могла да дерогира
правилото на чл. 268, т. 4 от КЗ (отм.), идентично с чл. 494, т. 4 от КЗ. В
такъв смисъл са и разясненията, дадени по постановените по подобни казуси, но
по реда на отменения КЗ Определение
№ 261 от 8.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3162/2013 г., II т. о., ТК и
Определение № 335 от 25.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 4374/2013 г., I т. о., ТК.
Видно е, че тези разяснения са закрепени нормативно и в разпоредбата на чл.
483, ал. 7 от действащия КЗ.
Видно
от представената по делото застрахователна полица № 212818271000006/12.04.2018 г.
организаторът на автомобилното състезание е осигурил покритие по застраховка
"Обща гражданска отговорност“ и „Отговорност на работодателя“ за
отговорността за вредите, причинени на трети лица в резултат на инцидент, причинен
от състезател в автомобилно състезание „*14/15.04.2018 год.“ Т.е. застраховката
покрива отговорността на всички участници в състезанието, включително на
третото лице помагач по делото Н.Х.Г.. Със застрахователната полица
организаторът е застраховал събитието със следните лимити на отговорността на
застрахователя: за едно увредено лице: 20000 лева; за едно събитие: 200000
лева; агрегатен лимит: 300000 лева. Уговорено е и самоучастие на застрахования
10% от размера на всяко обезщетение, но не по-малко от 500 лева. Не се спори, а
и от доказателствата по делото се установява, че по посочената по-горе
застрахователна полица е изплатено обезщетение от застрахователя на ищеца в
размер на 18000 лева (след приспаднато самоучастие).
Освен
това, следва да се отбележи, че нормата на чл. 29, ал. 1, т. 4 от Правилника за
устройството и дейността на Гаранционния фонд, приет от Комисията по финансов
надзор изрично изключва отговорността на
Гаранционния фонд за обезщетяване на вредите, причинени при използването
на моторно превозно средство за участие в състезания, при условие че
спазването на правилата за движение по пътищата не е било задължително за участниците в състезанието. Доколкото
Гаранционният фонд има обезпечителна и обезщетителна функции, той изплаща
обезщетения само в посочените от закона случаи, когато не е сключена
задължителна „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и когато се е
осъществил риск, който би бил покрит, ако беше сключена такава застраховка. При
внимателен прочит и тълкуване на цитираните разпоредби се достига до извод, че
при вреди, причинени в резултат на регламентирани автомобилни състезания,
липсва механизъм, по който да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния
фонд, в случай, че водачът на увреждащия автомобил не си е осигурил покритие по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
отговорността си във връзка с участие в състезанието. Ето защо, предявеният
срещу Гаранционен фонд иск, се явява неоснователен.
Само
за пълнота следва да се посочи, че настоящият съдебен състав намира, че изплатеното
от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД по застрахователна полица № 212818271000006/12.04.2018 г. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 18000 лева е справедлив
паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и страдания, предвид
характера на нанесената телесна повреда, продължителността на лечението,
извършените медицински манипулации, периода на възстановяването, възможността на ищеца да продължи трудовата
си кариера и с оглед икономическия растеж, стандарта на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането.
Предвид изложеното, макар и основавайки решението си
на различни мотиви, изводът до който достигна настоящият съдебен състав
съответства на извода на първоинстанционния съд, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК, въззиваемата страна Гаранционен фонд има право на разноски, но те
не следва да бъдат присъждани, тъй като нито в отговора на въззивната жалба,
нито до края на устните състезания пред Шуменски окръжен съд е релевирано
съответно искане в тази насока.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260010/19.08.2020 г., постановено по гр.д. № 10/2019 г. по описа на
РС Шумен.
Разноски
не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.