Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич, 10.05.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание
на дванадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН НЕСТОРОВ
при
участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от съдия ГАЛИН НЕСТОРОВ
административно дело № 626 по описа на съда за 2012 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
сл. от АПК във връзка с чл.215, във вр. с чл. 209 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 32 от Закона за държавната собственост.
Образувано е по жалба на Н.Д.К.,
ЕГН **********,*** и М.Д.К., ЕГН **********,*** срещу заповед №
РД-11-10-174/30.07.2012 г. в частта по отношение определения размер на
обезщетението на оспорващите като собственици на поземлен имот с проектен №
030038, образуван от имот № 030035, находящ се в землището на ***, местност
“Зисова нива”, ЕКАТТЕ 6303, общ. Добричка, целия с площ от 27.279 дка, с начин
на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: трета, за
задоволяване на неотложна държавна нужда, която не може да бъде задоволена по
друг начин, а именно: за изграждане на площадка на обект “Станция за очистване
на газопровод – пускова камера и автомобилен път” от обект “Преносен газопровод
високо налягане и АГРС-Силистра”.
С жалбата се твърди, че
оспореното решение е неправилно като се сочи, че: обезщетението е определено по
неправилна методика и не е в съответствие с действителните продажни цени на
имоти по реални сделки в съседство. Иска се изменение на оспореното решение и
съдът да определи обезщетение, съответно на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. По делото не
се претендира присъждане на направените по делото разноски – нито в жалбата,
нито в хода на делото по същество.
Ответната страна – областен управител на Област –
Добрич чрез процесуалния си представител юриск. Р. Борисова изразява становище
за неоснователност на жалбата. Прави се искане съдът да остави в сила
оспорената заповед и да се присъдят сторените по делото разноски.
Заинтересуваната страна -
“БУЛГАРТРАНСГАЗ ”ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
К.Р.Т. изразява изразява чрез проц. си представител юриск. *** становище по
оспорването като счита жалбата за неоснователна, подава и мотивирано писмено
становище. Оспорва добавеното обезщетение за частта, оставаща от първоначалния
имот. Не претендира разноски по делото.
Жалбата е редовна и допустима
като отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Подадена е от
заинтересувани лица, адресат на административния акт, и не е просрочена.
Съгласно чл. 214, т. 1 от ЗУТ заповедите на областния управител по чл. 209, ал.
2 от ЗУТ са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за
оспорване акт.
Съобразявайки се с посочените от
жалбоподателите основания, изразените становища на страните и събраните по
делото доказателства както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство по
издаване на оспорения акт е започнато, на основание писмо от
заместник-министъра на МРРБ /л. 19/ до областен управител на Област – Добрич, с което се иска провеждане на
процедура по отчуждаване на частен имот по реда на Закона за държавната
собственост и определяне размера на обезщетението на собствениците на имот,
върху който се изгражда обект, част от обект “Преносен газопровод високо
налягане и АГРС-Силистра”. Към писмото е приложена и преписка, вх. №
90-05-1169/15.06.2012 г . в оригинал и заповед № РД-02-14-1740/09.07.2012 г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството за и министъра на финансите както и заповед за
одобряване на ПУП-ПП за “Преносен газопровод високо налягане и АГРС-Силистра”,
която е влязла в сила.
Съгласно експертното заключение,
изготвено на 01.05.2012г. от *** – независим оценител на земеделски земи,
притежаващ сертификат от Камарата на независимите оценители в България /л. 42/,
пазарната стойност на обезщетението на отчуждения поземлен имот с площ 1,631
дка е 2153 лева.
По делото не се спори, че
оспорващите е собственици на поземлен имот №030035, находящ се в землището на ***,
местност “Зисова нива”, ЕКАТТЕ 6303, общ. Добричка, целия с площ от 27.279 дка,
с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия:
трета.
Оспорената заповед е издадена от
органа, посочен в чл. 209, ал. 2 от ЗУТ в рамките на неговата териториална и
материална компетентност, а именно: областния управител на Област – Добрич ***
като няма доказателства същата да е подписвана от друго лице.
Съдът намира, че процедурата по
209 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 32 от ЗДС не
страда от никакви пороци. Налице са законово основание за започването, законна
цел, липса на съгласие от собствениците за продажба на имота на
заинтересуваната страна, влязъл в сила ПОП-ПП за изграждане на обект от
национално значение както и изготвена оценка от лицензиран оценител.
Съдът намира, че е налице
спазване на установената форма на акта както и че от посочените от органа
фактически и правни основания стават ясни юридически факти, от които органът
черпи упражненото от него публично субективно право. Посочените от органа
фактически основания за издаване на оспореното решение за определяне на
паричното обезщетение на собствениците на подлежащия на отчуждаване имот, за
изграждане на обект, част от обект “Преносен газопровод високо налягане и
АГРС-Силистра” са изготвеното от лицензиран оценител оценка за обезщетение,
дължимо на собствениците на имоти, подлежащи на отчуждаване, за които е одобрен
ПУП –ПП със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Визираните в заповедта правни основания за издаването му са чл. 209, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 32 от ЗДС.
По отношение на съблюдаването на
материалноправните разпоредби при издаване на оспорения акт:
Възникването на необходимостта от във връзка с прокарването на процесния по делото газопровод, според чл. 32, ал. 1 от ЗДС, се предпоставя от влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и параметрите на правата, и кумулативно с изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, който се отчуждава. Определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 209 от ЗУТ. В чл. 32, ал. 2 от ЗДС са определени и критериите за определяне на размера на обезщетението, а именно: Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС “В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи.” Тази е и процесната хипотеза – земеделска земя по предназначение преди влизане на плана. На вещото лице, изготвило експертизата както и на вещите лица, назначени в последствие по делото не са били известни вписани сделки с подобни имоти в съответната служба по вписванията, поради което е използван методиката, залегнала в Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи, приета с ПМС/98 г.
Според възприетото от вещото лице в изготвената експертна оценка от лицензирания оценител стойността на обезщетението за отчуждената земя следва да се формира по сравнителен методи – пазарните аналози и приходен метод. Експертът приема, че пазарната стойност на имота, изчислена по метода на пазарните аналози е 1670 лева на дка – Сзем2, или на целия е 2153 лв - СПСотч.
Във връзка с определянето на размера на обезщетението за отчуждения имот по делото са приети като доказателства заключения по две съдебно оценъчни експертизи.
Според първото заключение, изготвено от А.П.К., вписан като независим оценител в публичния регистър по чл.15 от ЗНО, справедливата пазарна стойност на обезщетението за конкретния имот с площ от 1.631 дка в размер на 2381.26 лв. Вещото лице изчислява справедливата пазарна стойност на земята по два метода – пазарен и приходен, като определя окончателна такава съобразно теглови коефициенти. Паралелно обаче вещото лице сочи допълнително обезщетение в размер на 1872.30 лева, което се формира съгласно коефициент на обезщетение от 5 % от пазарната стойност на имота с площ от 25.648 дка. Това се налагало във връзка с неминуемо обезценяване на този имот, в следствие осъществяването на строителните намерения в отчуждения имот. Съдът намира, че е неправилно коригирането на обезщетението с въвеждането на критерия – намаляване на стойността на земята на целия имот с 5 %, понеже такъв критерий не е сред посочените в чл. 32 от ЗДС и в наредбата по ЗСПЗЗ. По този начин вещото лице е излязло извън предмета на зададената задача и е извършил оценка на обезценяване на други имот, което не е заложено в начина на формиране на обезщетение за отчуждаван имот в никакъв нормативен акт. От друга страна, процесното заключение е оспорено от жалбоподателя с възражения за използване от вещото лице на неправилна методика и липса на проверка в службата по вписванията за сделки със сходни по характеристики имоти. Ответникът по делото и заинтересуваната страна изразяват несъгласие с коригирането на обезщетението със стойността, с която се намалява цената на целия имот. Независимо, че съдът намира, че методиката на изчисляване на обезщетението по принцип е правилна, доколкото обаче е въведен и критерии във връзка с намаляване стойността на целия имот, не следва процесното заключение да се кредитира втази му част.
Съдът не възприема в цялост и заключението по тройната съдебно-оценъчна експертиза. Вещите лица /и трите лицензирани оценители, вписани в регистъра на Камарата/ са определили цената на обезщетението като са използвали същата методика и са посочили същата оценка, респ. 2381.26 лева като пазарна стойност и с добавен коефицент за целия имот в размер на 4254 лева. Съдът намира, че отново следа да бъде кредитирана експертизата единствено в частта, определяща справедлива пазарна стойност в размер на 2381.26 лева, по изложените по-горе съображения.
Предвид изложеното, съдът намира за правилно, обосновано и компетентно заключението по тройната съдебно оценъчна експертиза в частта му, определяща справедлива пазарна стойност в размер на 2381.26 лева на отчуждената земя.
Позовавайки се на това последно заключение, съдът приема, че областния управител неправилно е определил размер от 2153 лв на обезщетението за отчуждения имот като същия следва да се измени на 2381.26 лв. Първият не е в съответствие с материалноправните норми – чл. 32 от ЗДС И наредбата по ЗСПЗЗ, регламентиращи критериите и факторите, които следва да се съобразят при определяне на обезщетенията. Съответствието на акта с материалноправните норми представлява гаранция за съответствие на акта с целта на закона – отчуждаване в полза на трето лице на правото на собственост, след надлежно обезщетяване на собствениците. Определяйки размер на обезщетението за оспорващите, основавайки се изцяло на изготвената от лицензирания оценител оценка, адм. орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се измени в частта на определеното обезщетение за оспорващия и да се определи размера на конкретното обезщетение на 2381.26 лв.
Заповедта за одобряване на ПУП-ПП за обекта е влязла в сила, поради което възражението на оспорващия, че параметрите на терена, засегнати от сервитута са неправилни, се явява неоснователно и недоказано.
Що се отнася до т.н. сервитутна зона, която се твърди, че следва да се вземе предвид при изготвяне на оценката, съдът намира, че това възражение е неоснователно, понеже не кореспондира с критериите, заложени в ЗДС наредбата по ЗСПЗЗ.
От жалбоподателите както бе
посочено по-горе, не е направено своевременно искане за присъждане на разноски
по делото и въпреки изхода на спора такива не следва да им се присъждат.
Настоящото решение, постановено
по жалба срещу административен акт, който е извън изключенията, посочени в
чл.215, ал.7 от ЗУТ, поради което не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл. трето от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ по
жалба на Н.Д.К., ЕГН **********,***
и М.Д.К., ЕГН **********,***, заповед № РД-11-10-174/30.07.2012 г. в частта по
отношение определения размер на обезщетението на оспорващите като собственици
на поземлен имот с проектен № 030038, образуван от имот № 030035, находящ се в
землището на ***, местност “Зисова нива”, ЕКАТТЕ 6303, общ. Добричка, целия с
площ от 27.279 дка, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: трета, за задоволяване на неотложна държавна нужда, която не
може да бъде задоволена по друг начин, а именно: за изграждане на площадка на
обект “Станция за очистване на газопровод – пускова камера и автомобилен път”
от обект “Преносен газопровод високо налягане и АГРС-Силистра”
КАТО УВЕЛИЧАВА размера на
обезщетението от 2153 лв на 2381.26 /две хиляди триста осемдесет и един лева и
двадесет и шест стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: