РЕШЕНИЕ
№ 97 6
август 2020г. Град Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в откритото съдебно заседание на двадесет и девети юли
през две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ДАМЯНОВА
при секретаря Пламена
Михайлова като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно
дело № 76 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Със заповед № 263/01.04.2020г. кметът на
община Самуил е отказал да разреши изработването на комплексен проект за
инвестиционна инициатива по искане вх.№ 2069/17.09.2018г., подадено от
„Агротайм“ ЕООД.
Против заповедта
е постъпила жалба от „Агротайм“ ЕООД със седалище и адрес на управление в град
Исперих. В жалбата се твърди, че
атакуваната заповед е постановена при липса на компетентност на издалия
я орган, неспазване на установената форма, липса на мотиви, противоречие с
материалноправните разпоредби на закона, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
несъответствие с целта на закона. Поради
това жалбоподателят моли за отмяната на
оспорената заповед. Претендира присъждането на направените в
производството деловодни разноски.
Ответната страна – кметът на община
Самуил, счита жалбата за неоснователна и недоказана. Твърди, че постановеният
отказ не страда от твърдяните пороци.
Поради това моли съда да отхвърли оспорването. Претендира присъждането на
съдебните разноски.
Разградският административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по искане вх.№ 2069
от 17.09.2018г., подадено от жалбоподателя „Агротайм“ ЕООД за разрешаване
на изработването на комплексен проект за
инвестиционна инициатива, състоящ се от ПУП-ПЗ за ПИ № 019001, находящ се в
землището на село Хърсово, община Самуил, ЕКАТТЕ 77579, местност „Аралъците“ за
създаване на устройствена основа за
проектиране и инвестиционен проект за изграждане на торохранилище- покрита
лагуна с двуслойно изолирано, водоплътно дъно за течна торова маса. Към
искането са приложени мотивирано искане
за изработване на КПИИ по чл.150, ал.1 от ЗУТ; скица на имот № 019001;
нотариални актове за собственост върху
земеделски земи в землището на село Хърсово; положително становище на Областна дирекция „Земеделие“- Разград за
застрояване на част от посочения имот.
По посоченото
искане кметът на община Самуил е постановил отказ, обективиран като резолюция върху самото заявление. С
решение № 6/31.01.2019г, постановено по АД 200/2018г., влязло в сила на 14.02.2020г., Разградският административен съд
е отменил отказа и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на
указанията на съда.
С писмо изх.№
374/06.03.2020г. на основание чл.30,
ал.2 от АПК и влязлото в сила решение на съда, посочено по-горе, кметът на
община Самуил е поискал от жалбоподателя да представи задание по чл.125 от ЗУТ,
съставено от възложителя, придружено от информация за съществуващото положение и устройствени
планове, както и опорен план, съдържащ
основни кадастрални и специализирани данни за територията; съгласуване
при условията и по реда на ЗКН за наличие на защитени територии за опазване на
културното наследство съгласно чл.125, ал.6 от ЗУТ; актуална скица на имот №
019001. Даден е тридневен срок за представяне на посочените документи. С
придружаващо писмо вх.№ 1298/11.03.2020г. жалбоподателят е представил задание
по чл.125 от ЗУТ с информация за съществуващото положение и опорен план. В
заданието (л.28-29) е посочена необходимост от изработването на подробен
устройствен план- план за застрояване, обоснована с предвиденото изграждане на
покрито торохранилище в земеделски имот без промяна на предназначението на
земята. Посочен е териториалният обхват
на плана- поземлен имот № 77579.19.1, местонахождението му и приблизителните му отстояния от
най-близките населени места. Описани са предвижданията на ОУП за посочената
територия – имотът попада в територии с общо предназначение – „обработваеми
земи – ниви“, както и липсата на подземни и надземни комуникации на
експлоатационните дружества. Посочено е че изработването на ПУП следва да се
осъществи еднофазно. Приложен е и опорен
план (л.32).
Представено е
удостоверение изх.№ 9400-4625/08.01.2019г. от НИНКН- София, че заданието не
подлежи на съгласуване по чл.125 от ЗУТ и скица № 15-235483-09.03.2020 за
имота. Представени са и нотариални актове за собственост на земеделски земи в
землището на село Хърсово.
Към преписката е приложено писмо изх.№
И-70/10.01.2019г. на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Русе, в което се сочи, при заявените параметри на КПИИ не е
необходимо провеждане на процедура по екологична оценка по реда на глава VІ,
раздел ІІ на ЗООС, както и процедура по оценка на въздействието върху околната
среда (ОВОС) по реда на глава VІ, раздел ІІІ от ЗООС. В писмото е посочено, че имотът
не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и няма
вероятност от отрицателно въздействие върху най-близко разположените защитени
зони от екологичната мрежа Натура 2000 (л.109 и 110 от АД 200/18). Приложен е
договор № 39/23.01.2020г. за наем на имоти- полски пътища в землищата на селата
Богданци, Кара Михал и Хърсово в общ размер на 205,472 дка, сключен между Община Самуил и „Агротайм“. Приложено е
становище от „Водоснабдяване и канализация“ ООД- град Исперих с изх.№ 6-19/08.02.2019г.
за извършено предварително проучване,
съгласно което през имот № 019001 не
преминава водопровод, експлоатиран от
дружеството. Съобразно съгласувателно становище изх.№ 95-А-УО/07.02.2019г.,
издадено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в обхвата на имота няма
съществуваща електронна съобщителна мрежа. Проектът е съгласуван и с „Нетуоркс България“
ЕООД и съобразно направеното на скицата на имота отбелязване, проектът е
съгласуван без забележки.
Със заповед
№ 263/01.04.2020г. кметът на община
Самуил е отказал да издаде разрешение за
изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива за обект
„Торохранилище“ в поземлен имот с идентификатор № 77579.19.1 (имот № 019001) в
местността „Аралъците“, землище на село Хърсово. Като мотиви за постановения
отказ в заповедта са посочени следните обстоятелства: предвиденото застрояване
не отговаря на изискванията на чл.7 от
Наредба № 19 за строителство в
земеделските земи без промяна на предназначението им по показателя плътност на
застрояване; възложителят не е посочил по какъв начин ще бъде осъществен транспортния достъп до
имота и евентуалната промяна на предназначението на полския път; не е посочил
точно мястото, на което ще се ситуира торохранилището; в опорния план не е
посочена ограничителната строителна
линия на републикански път ІІІ-2005. Като мотив за постановения отказ са
посочени и възраженията на жителите на
четири населени места- Хърсово, Кара Михал, Голяма вода и Богданци.
По делото е
изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно която предвид площта на
притежаваните от „Агротайм“ земеделски земи в землището на село Хърсово към
11.03.2020г., която възлиза на 182,455 дка, размерът на площта за застрояване, определена по правилото
на чл.7 от Наредба № 19 може да бъде 18,2455 дка. Допустимата норма за плътност
на застрояването е 3,649 дка, а допустимата интензивност се равнява на 7,298
дка разгърната застроена площ. Вещото лице сочи, че предвидените със заданието 8 дка застроена
площ надвишават тези показатели. В с.з. вещото лице сочи, че терминът „площ за застрояване“, употребен в чл.7 от
Наредбата, не е идентичен с термина „застроена площ“.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена срещу акт по чл.214,т.1 от ЗУТ, който подлежи на
съдебен контрол съобразно правилото на чл.215 от ЗУТ. Депозирана е от
активнолегитимирано за това лице – адресата на акта. Съдът приема, че предвид нормата на чл.3 от
ЗМДВИП в редакцията му от ДВ, бр.28/24.03.2020г., законоустановеният 14-дневен
срок е спазен.
Разгледана по същество, жалбата е и
основателна.
Оспорената заповед е валиден административен
акт. Същата е издадена от кмета на община Самуил, който притежава материална и
териториална компетентност съобразно чл.150, ал.1 от ЗУТ. Заповедта е обективирана в писмена форма,
изложени са фактическите и правните основания, мотивирали издаването й.
Заповедта обаче е постановена в противоречие с
материалния закон. Разрешението за
изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ), поставя
само началото на производството, в което с оглед процесуална икономия, се
издават различни по своята същност и характер административни актове. КПИИ се
състои от проект за ПУП и инвестиционен проект, които се одобряват едновременно
с издаването на разрешение за строеж съгласно чл. 150, ал. 2 и 3 ЗУТ. В тази процедура
са обединени три отделни производства, като всяко от тях приключва с отделен
индивидуален административен акт, но те
подлежат на съвместно съобщаване, обжалване и влизане в сила.
Процедурата по
КПИИ започва с мотивирано искане на възложителя. Доколкото
съставна част на КПИИ е ПУП-ПЗ за имот № 019001, по отношение на искането
на възложителя да се допусне изработването на КПИИ, намират приложение
правилата на чл.125 от ЗУТ и чл.124а, ал.5 от ЗУТ. Дружеството-жалбоподател се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот в землището на село
Хърсово, поради което се явява заинтересувано лице по смисъла на чл.124а, ал.5 от ЗУТ. След
дадени от административния орган указания, жалбоподателят е представил задание по чл.125 от ЗУТ,
съставено от възложителя, което определя
териториалния обхват на плана, сроковете и етапите за изработване и е
придружено с информация за съществуващото положение и устройствени планове.
Заданието е придружено от опорен план, съдържащ
основни кадастрални и специализирани данни за територията. Представено е и удостоверение от НИНКН, че
посочения имот не притежава статут на
недвижима културна ценност, както и становище от РИОСВ-Русе, че не е
необходимо да се провежда процедура по екологична оценка и оценка на
въздействието върху околната среда.
Актът по чл. 150, ал. 1 ЗУТ представлява само първи етап от производството по одобряване на КПИИ
и компетентния орган следва да провери само наличието на условията да бъде
разрешено изработването на КПИИ, а именно налице ли са: мотивирано искане, задание, отговарящо на
изискванията на чл. 125 ЗУТ и представени ли са всички необходими документи,
които следва да го съпътстват съгласно чл. 125, ал. 2 – 7 ЗУТ.
В тази връзка
следва да се обсъдят изложените в
заповедта мотиви за отказ, че предвиденото застрояване не отговаря на
изискванията за плътност и интензивност, поставени от чл.7 от Наредба № 19;
липсата на предложено разрешение на транспортния достъп до имота; непосочването
на точното място, на което ще се ситуира торохранилището; както и непосочването
на ограничителната строителна линия на
републикански път ІІІ-2005 в опорния план. В цитираното по-горе съдебно решение, с което е отменен
предходният отказ да бъде разрешено изработването на КПИИ, съдът изрично е
отбелязал в мотивите си, че изискванията за допустимост и законност на актовете
(проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план,
когато такъв е необходим; инвестиционен проект и разрешение за строеж) следва да се преценяват
на по-късен етап, едва когато се допусне изработването на КПИИ и възложителят
предприеме действия в тази насока. Заданието не представлява проект за ПУП. Ето
защо, при липсата на изготвен такъв проект, административният орган не може да
извърши законосъобразна и обоснована преценка за съответствието на предвижданията му с правилата и нормите за
устройство на територията. С изложените в заповедта мотиви за отказ
административният орган всъщност е
извършил преценка по отношение на
проект, който още не е изготвен.
Съдът приема,
че жалбоподателят-заявител в
административното производство, представя писмени доказателства, доказващи
неговия правен интерес от издаване на акт по чл. 150, ал. 1 ЗУТ, а именно - документ за
собственост на имота; скица; мотивирано искане. Представени са и задание по чл.
125, ал. 1 ЗУТ, опорен план, становище на директора на РИОСВ – Русе и
удостоверение от НИНКН.
Щом са били
налице предвидените в закона
предпоставки, постановения от кмета
отказ да разреши изработването на КПИИ се явява постановен в несъответствие с
материалния закон. Поради това атакуваната заповед следва да бъде отменена, а
преписката върната на административния орган за
ново произнасяне при спазване на
дадените от съда указания.
С оглед изхода на спора основателна се явява и
претенцията на жалбоподателя за възстановяване на направените по производството
разноски, които възлизат на 1376 лева: 50 лева платена държавна такса, 960 лева
платено адвокатско възнаграждение и 366 лева възнаграждение за вещо лице.
Въз основа на
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 263/01.04.2020г. на кмета на община Самуил, с която
отказва да разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна
инициатива по искане вх.№ 2069/17.09.2018г., подадено от „Агротайм“ ЕООД.
ОСЪЖДА Община Самуил
да заплати на "Агротайм" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Исперих,
ул.“Васил Левски“ № 43, ЕИК ********* сумата
1376 лева (хиляда триста седемдесет и шест лева) за разноски по делото.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/