Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
3 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба от длъжника по ИЗП. Д.№*0687/2011година по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. №728, с район на действие района на ВТОС, против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 20.01.2012 година, с което ЧСИ е определил размера на разноските, направени за адвокатско възнаграждение, и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Изложени са доводи и съображения за направеното възражение. Моли обжалваното постановление да бъде отменено и определеното адвокатското възнаграждение да бъде намалено до размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде намален размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ при отчитане на законово определените размери. Постъпило е възражение в срока по чл.436, ал.3 от ГПК от взискателите по изпълнително дело, чрез процесуалния си представител по пълномощие. Заема се становище за неоснователност на подадената жалба. Изложени са доводи и съображения. ЧСИ излага в писмените си обяснения доводи и съображения за неоснователност на жалбата. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата и доводите на страните по изпълнението и на ЧСИ и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима и неоснователна. Относно процесуалната допустимост на жалбата. Подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и против действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване. Атакуваният акте от категорията действия, подлежащи на обжалване от длъжника по изпълнението. Аргумент чл.435, ал.2, предложение последно от ГПК. Граматическото, логическо, функционалното и систематично тълкуване на посочената разпоредба налага извод, че понятието „постановлението за разноските” по смисъла на посочената правна норма, включвавсички видове такси, дължими, като възнаграждение за извършените изпълнителни действия от съдебния изпълнител; всички разноски, направени от съдебния изпълнител във връзка с изпълнителното производство; кактои разноските, направени от взискателя за адвокатско възнаграждение. Аргумент за посоченото тълкуване е наименованието както на чл.78 от ГПК „Присъждане на разноски”, така и на чл.79 от ГПК „Разноски по изпълнението”. И в двете наименования се употребява само понятието „разноски”. И в двата „члена” са регламентирани, както „таксите”, така и „разноските”, свързани с исковото производство и с изпълнителното производство и възнаграждение за един адвокат”. В посочения смисъл п-р Ж. Сталев “Българско гражданско процесуално право”, шесто допълнително и преработено издание, стр.376. Относно основателността на жалбата. Жалбата е неоснователна. Атакуваният акт на ЧСИ е законосъобразен. Постановен е при точно прилагане на разпоредбите на чл.78, ал.5 от ГПК и на чл.29, ал.1, б.”б” във вр. с чл.26, ал.1, б.”е” от „Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ”. До този извод съдът стига като взе предвид следното: ЧСИ е определил размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, съобразявайки се с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която препраща към разпоредбата на чл.36 от Закон за адвокатурата и Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правилно е изчислен минималният размер на адвокатско възнаграждение, съобразно с изискванията за начина нÓ пресмятане, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне конкретния размер на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение ЧСИ се е съобразил, както с изчисления минимален размер, така и с конкретната фактическа и правна сложност на делото. Преценявайки конкретната фактическа и правна сложност на делото настоящият състав приема, че определеният от ЧСИ размер на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение отговаря на конкретната фактическа и правна сложност на делото. Размерът на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ също е изчислен правилно, съобразно с изискванията за начина на пресмятане на пропорционалните такса, визирани в чл.26 от „Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ”. ГР.Д.№232/2012 г. ВТОС По изложените съображения атакуваният акт на ЧСИ е законосъобразен, жалбата против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед разпоредбата на чл.437, ал.4, изречение второ от ГПК решението не подлежи на обжалване. Водим от горното и по реда на чл.437 от ГПК окръжният съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.” – град С., против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 21.01.2012 година на ЧСИ Дияна Колева, рег. №728, с район на действие района на ВТОС, постановенопо ИЗП.Д.№*********/00725 по описа на ЧИС, с което ЧСИ е определил размера на разноските, направени за адвокатско възнаграждение, и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1._________________ 2._________________ |