РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. К., 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело №
20225100100108 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. К. от
гр. К., чрез представител по пълномощие адв. Д. Ш., с която срещу ответника
- Община К., са предявени кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди в размер
на 3 444 лв., представляващи разноски за лечение, ведно със законната лихва,
считано от 28.04.2022 г. (датата на най-късно направения разход) до
окончателното изпълнение на задължението, и неимуществени вреди в размер
на 26 000 лв., като частично предявени от общия размер на претенцията от
40 000 лв., изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно
със законната лихва, считано датата на увреждането 28.03.2022 г. до
окончателно изпълнение на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.03.2022г. около 13.00-13.20ч.
на територията на Община К., в гр. К., вървял по тротоара на ул. „О.“, като
непосредствено след клон на банка ДСК попаднал на участък с надигнати,
неравни и неукрепени плочки, в резултат на което политнал и паднал,
удряйки главата си и изпадайки в безсъзнание. За събитието сигнализирали
две жени, които подали сигнал към телефон 112. Причина за падането била
неподдържаната и увредената настилка на тротоара, както и множество
недостатъци по цялата инженерна инфраструктура на улицата, състоящи се от
неравности по профила на плочника, пропадания, липса на достъпна и
архитектурна среда, издадени и липсващи плочки, разхерметизирани плочки
и фуги от профила на плочника, през които навлизат дъждовни и от
снеготопенето води, стърчащи бордюри, пътни ивици и градински бордюр,
счупени или напукани отделни бетонови плочки. Въпреки, че бил с
1
подходящо и удобно за сезона облекло и обувки, поради нестабилността на
повърхността и различното ниво на настилката ищецът политнал и паднал.
Мястото, на което плочките били задигнати и разбити, не било обозначено
или оградено, и ищецът не очаквал, че преминаването му от там крие риск.
След падането той си ударил главата и изпаднал в безсъзнание. Твърди, че
допълнително изпитвал силни и остри болки в областта на дясната ръка, като
движенията му били ограничени и болезнени. Непосредствено след
инцидента ищецът бил прегледан и откаран от екип на ЦСМП - гр. К.. След
проведени изследвания и консултации му била поставена диагноза - fractura
humeri dex in partis dist. Inveterate nonconsolidata /счупване на долния край на
хумеруса, закрито/. Поради тежестта на травмата се наложило извършването
на оперативна интервенция в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД - гр. С., при която
фрактурата била репарирана с гумен репер, опреснени били фрактурните
ръбове, остеотомия пред медиалния хумерален кондил и бил отстранен
капитуло-трохлеарния фрагмент. Ищецът прекарал общо 10 дни в болничен
престой, като след отпадането на необходимостта от лекарско наблюдение
бил изписан с указания за спазване на щадящ режим на ненатоварване,
приемане на лекарствени средства и рехабилитация. Твърди, че получените
вследствие на инцидента телесни повреди му причинили значителни болки и
страдания, които били със значителен интензитет и към датата на подаване на
исковата молба. Травмата на главата довела до загуба на съзнание,
съпроводено от гадене и световъртеж. Счупването на десния хумерус имало
характер на средностепенна травма и обусловило трайно затруднение на
двигателните функции на десен горен крайник. През първия месец след
изписването му от болницата той бил в пълна невъзможност да натоварва
ръката си. Това състояние, освен характеризиращо се с физически болки,
било причина и за редица битови неудобства и несгоди, свързани с
невъзможността му сам да посреща елементарни битови потребности като
хранене, личен тоалет и обличане. Това налагало той да бъде обслужван от
свои близки, от каквато грижа нямал нужда преди инцидента. Това го карало
да се чувства непълноценен и в тежест на близките си. Твърди, че
продължава да изпитва болки и ограничения в движенията в областта на
травмата, като възстановяването протичало бавно, продължително и
болезнено. Твърди, че лечението му било свързано с разходи за
скъпоструващи медицински изделия, които не се покривали по линия на
НЗОК - заплатил с лични средства медицински консумативи, описани във
Фактура № 8000004*** от 28.04.2022г., ведно с касов бон № 4*** от
28.04.2022г. на стойност 3 360 лева, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД
и Фактура № 7000042*** от 28.04.2022г., ведно с касов бон № 17*** от
28.04.2022г. на стойност 84 лева за медицински изделия, издадени от
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. Общо заплатената сума се равнявала на 3 444
лева, като с тази сума била увредена имуществената му сфера. Иска да бъде
постановено решение, с което ответникът Община К. да бъде осъден да му
заплати сумата от 26 000 лева, като частично предявени от общ размер на
претенцията в размер на 40 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във физически
2
болки и душевни страдания от претърпяното произшествие, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 28.03.2022г. до
окончателното изпълнение на задължението; както и 3 444 лева,
представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната лихва, считано от
28.04.2022г. (датата на най-късно направения разход), до окончателното
изпълнение на задължението. Претендира съдебно - деловодни разноски, в
това число и за адвокатска защита по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника по иска, който я намира за неоснователна. Сочи, че описаната от
ищеца фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност и
конкретно, че причината за неговото падане на 28.03.2022 г. на ул.“О.“,
където се намирало жилището му, е в резултат на надигнати, неравни плочки.
Не било ясно къде точно паднал ищеца, в кой участък на улицата или
тротоара. Сочи, че ищецът паднал на тротоарни плочки, изградени от банка
ДСК в прилежащата площ на банката, като тези плочки били с логото на
банката. Счита, че Община К. не била поставила тези плочки и нямало как да
отговаря за тяхното изпълнение и състояние. В обективната действителност
не съществували идеално равни нивелирани плочки, по които гражданите да
преминават и да не се спъват. Всеки можело да се спъне на тротоара или
улицата и по други причини. В настоящия случай счита, че това не е
единствената причина с оглед възрастта на ищеца /79 год./, а също и предвид
неговото моментно здравословно състояние. Счита, че ищецът проявил
небрежност при придвижването си, като не преценил обстановката на пътя,
което също би довело до падането. Будело също така недоумение
твърдението на ищеца, че преди падането си полетял. Оспорва твърдението,
че ищецът си е ударил главата и е изпаднал в безсъзнание и едновременно с
това е изпитал силни и остри болки. Сочи, че при липса на съзнание липсвало
усещането за болка. Не се доказвало претърпяното увреждане да е в пряка
причинна връзка с непозволеното увреждане. Оспорва размера на предявения
частичен иск за неимуществени вреди като прекомерно завишен. Оспорва
изцяло обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Счита
подадената искова молба за неоснователна и моли предявените осъдителни
искове за имуществени и неимуществени вреди да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани; алтернативно моли да бъде намалено
претендираното обезщетение за неимуществени вреди по справедливост,
съобразно изискването на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
С молба вх. № 2850/07.10.2022 г., подадена по ел. поща, ищецът прави
искане за допускане увеличение на иска за неимуществени вреди и с
протоколно определение от ОСЗ, проведено на 14.10.2022 г., е допуснато
изменение на иска за неимуществени вреди, като същият се счита за предявен
в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 28.03.2022 г. до окончателното изпълнение на
задължението.
3
Страните претендират деловодни разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на С.ите Г. Д. и С. К.
се установява, че малко след 13ч. в деня на инцидента – 28.03.2022г., св. Д.
видял ищецът паднал на тротоара до Банка „ДСК“, на кръстовището на ул.
„О.“ и ул. „К.“; пострадалият имал кръв на челото и ръката го боляла, което се
установявало от стенанията и охкането му. Дошла линейка и медицинските
лица се погрижили за него. Мястото, където паднал ищецът, било разбито,
със счупени плочки на тротоара. Св. К. – син на ищеца, установява с
показанията си, че за инцидента разбрал от майка си, която му се обадила 2
или 3 дни след това. Тъй като състоянието на баща му не било добро, С.ят го
завел в болница 2 или 3 седмици след това. Лекарите констатирали счупване
на лакътната става и тъй като преценили, че тази деформация не е за тяхната
експертиза, ги изпратили в гр. С. в по-голяма болница. В болница „П.“ проф.
Е. констатирал сериозно счупване и започнало накриво зарастване, което
наложило сменяне на лакътна става. Операцията била извършена след още
два дни, като ищецът престоял в болницата около 10 дни след операцията.
През този период С.ят го обслужвал и хранел всеки ден, тъй като ищецът не
можел сам. След изписването му, се прибрал в гр. К.. При изписването той
можел до определена степен да движи ръката си. Физически бил много
отпаднал, спрял да се храни. След операцията не можел да се обслужва сам и
съпругата му /майката на С.я/ го обслужвала месец - месец и половина. С.ят
посочва, че баща му основно помагал в домакинството, тъй като майка му
имала проблеми с колената и предвижването й било малко по-трудно.
Основно баща му пазарувал. Към настоящия момент тези физически дейности
били намалени наполовина и повече, защото след операцията лекарят
забранил на ищеца да носи повече от 2 кг тежести. Той пак извършвал
пазаруване и ходене до пазара, но с по-малък товар и с по-редки посещения.
Преди инцидента баща му бил нормален човек, пенсионер. Сега психически
не бил добре, имал доста сериозна травма; страх го било да излиза, да слиза
по стълбите; имал леки паник атаки от страх да не падне отново. Преди
инцидента баща му нямал сериозни оплаквания, обусловени от възрастта му,
нямал сърдечни заболявания. Посочва, че ищецът не се решил да отиде сам на
лекар, тъй като искал това да стане с някой, на който има доверие, и който
4
може да му съдейства. Сега се обслужвал самостоятелно. В момента
последните два пръста на дясната ръка на баща му - безименен и кутре, били
почти обездвижени, тъй като бил засегнат нерв, който бил скъсан и трябвало
да се оперира и зашие, след което следвало период на възстановяване от
около 1 година, може би.
Съдът кредитира показанията на С.я С. К. относно болките и
страданията, и лечението на ищеца, включително и след преценката им по
реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на С.я са непосредствени,
вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
От представените по делото фиш за спешна медицинска помощ от
28.03.2022 г. и допълнителен лист за преглед на пациент в спешно отделение
№ 6612, издадени от ЦСМП - гр. К., се установява, че след повикване на
същата дата в 13,40ч., ищецът е бил приет след падане на тротоара, с рана на
главата, и е получил fractura humeri dex in partis dist. Inveterate nonconsolidata
/счупване на долния край на хумеруса, закрито/. Отказал лечение в МБАЛ „Д-
р А. Д.“ – гр. К.. Поради тежестта на фрактурата, на 27.04.2022г. постъпил в
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД - гр. С. за извършване на оперативна
интервенция, при която фрактурата била репарирана с гумен репер,
опреснени били фрактурните ръбове, остеотомия пред медиалния хумерален
кондил и бил отстранен капитуло-трохлеарния фрагмент. Ищецът прекарал
общо 10 дни в болничен престой, като след отпадането на необходимостта от
лекарско наблюдение бил изписан с указания за спазване на щадящ режим на
ненатоварване, приемане на лекарствени средства и рехабилитация, видно от
епикриза ИЗ № 13661/05.05.2022г., издадена на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД.
Установява се от приетите фактура № 8000004*** от 28.04.2022г., ведно
с касов бон № 4*** от 28.04.2022г. на стойност 3 360 лева за медицински
изделия, и фактура № 7000042*** от 28.04.2022г., ведно с касов бон № 17***
от 28.04.2022г. на стойност 84 лева за медицински изделия, издадени от
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, че по време на лечението му в същото болнично
заведение, ищецът е заплатил във връзка с извършената оперативна
интервенция общо 3 444 лева. за медицински консумативи и лекарства, което
е безспорно констатирано и от заключението на вещото лице д-р М..
В тази връзка съдът приема за безспорно установеното от заключението
5
по назначената по делото съдебно - медицинска експертиза, с вещо лице д-р
Н. М., че на 28.03.2022 г. на ищеца Н. Г. К. е било причинено
многофрагментно счупване на дясната раменна кост в долния й край;
разкъсно-контузна рана на главата. Описаните увреждания се получили при
действието на твърд тъп предмет, като е възможно по време и начин да са
възникнали така, както се сочи в исковата молба - при падане от собствен
ръст. Счупването на дясната раменна кост в долния й край довело до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец.
Разкъсно-контузната рана на главата довела до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /временно и неопасно за живота/. На
28.04.2022 г. на Н. К. била извършена ортопедична операция -
ендопротезиране. Понастоящем ищецът извършва в пълен обем движения в
дясната лакътна става. Направените от ищеца разноски за лечение се намират
в причинно-следствена връзка с получената от него травма.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице установява още, че при
първоначалния преглед на ищеца е предложена оперативна интервенция, но
той я е отказал, и това е влошило до толкова неговото здраве, доколкото е
изпитвал болки и страдания през този месец, неявявайки се за операция.
Предвид вида на операцията, извършена впоследствие, тя е от същия вид,
който е щяло да се извърши и при първоначалния преглед; това, че
операцията /ендопротезиране/, е извършена един месец по-късно от
получаване на травмата, не е удължило оздравителния процес, а е удължен с
един месец само периода на възстановяване. Вещото лице посочва още, че в
медицинската документация няма данни да са възникнали усложнения, които
да са в резултат на бездействието на ищеца през този един месец, в който
непосредствено след получаване на увреждането не е бил на лечение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза с вещо
лице инж. Г. С.. От заключението и от обясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание на 15.09.2022 г., се установява, че поземленият имот, в
който попада тротоара на ул. „Х. О.“ № 1, съгласно кадастралната карта на гр.
К. е с идентификатор 40909.***.**, видно от скица № 15-996***-30.08.22г.
Поземленият имот (земята под сградата в едно с прилежащите площи -
тротоара) е собственост на Община К., съгласно Акт за частна общинска
собственост, вписан в служба по вписванията гр. К. под № ***, том 8, дело №
****/2009г. След направена справка в обш. К. - техническа служба, вещото
6
лице установило, че тротоарът попада в квартал 59, парцел 11 (парцелът се
припокрива с имота по кадастрална карта), т.е. действащият ПУП е отразен в
кадастралната карта на гр. К.. След извършеният оглед на място вещото лице
е констатирало, че настилката, от която е изграден тротоарът, е от монолитни
тротоарни плочки. В следствие на изминалото за експлоатация време, както и
на това, че по тротоара паркирали автомобили, тротоарните плочки в края им
- до бордюра, са счупени и някои липсват. Същите не са подменени и поради
липсата им се образували дупки, с което се наблюдава разлика по нивото на
тротоара.
Също така, от МВР - Дирекция „Национална система 112“, Районен
център 112-К., е постъпило писмо с вх.№ 2424/31.08.2022 г. /п.кл. от
30.08.2022г./, видно от което на 28.03.2022 г. в 13:36:12 ч. е прието повикване
от номер 089782****, с продължителност на аудиозаписа 01:03 минути.
Обаждащата се е представила с име И.Д.. В 13:37:39 ч. електронен картон за
инцидента е изпратен на ЦСМП-К., като в 13:37:55 ч. дежурен ЦСМП-К.
вписал информация в електронния картон, че инцидентът е приет. В 13:38:19
ч. по искане на дежурния в ЦСМП-К. координатор 112 осъществил
конферентна връзка с номера, от който е осъществено обаждането, като
продължителността на аудиозаписа е 01:40 минути. С писмото е изпратен
компакт диск, съдържащ 2 броя аудиозаписи и два броя снимки на
електронни картони по случая.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта: Ищецът е предявил искови претенции с правно
основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, които са допустими.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната
отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно поведение, с което са
причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия. В този
смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението, организацията или
юридическото лице отговарят не за своя вина – действие или бездействие, а
7
заради вината - действието или бездействието на свои работници или
служители, на които са възложили работа.
За възникване на отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат
установени следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия;
вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква
работа; да са причинени от противоправно действие при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на вредата
да има вина за причиняването й.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
които са: деяние /действие или бездействие/, вредата, противоправността на
деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна норма в единство.
Деянието трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до
доказване на противното, а основният елемент на непозволеното увреждане е
вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и
унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият
елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане, като вината не се предполага, а следва да се
докаже от увредения. С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи настъпването
на твърдяните от него факти.
Установи се безспорно, че процесното събитие е станало в границите на
населено място - гр. К., на тротоара до банка „ДСК“, на кръстовището на ул.
„О.“ и ул. „К.“.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и
поддържането на общински пътища се извършва от общината. В случая става
въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното
платно и от пътя. Той е публична общинска собственост, поради което
Община К. носи отговорност за поддържането му във вид, който да позволява
да се ползва безопасно.
Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост
на основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал.3 и ал.5 от ЗП, а
собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови елементи
по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП. По
8
силата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища е задължение на общината, като в чл. 30, ал. 4 от ЗП е
указано, че поддържането на тротоарите, като част от уличната пътна мрежа
на съответното място, се организира от съответната община. С разпоредбата
на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи
пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т.4 от ДР
на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за
препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Съгласно § 1, т. 2 от
ДР на ЗП „земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху
която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните
ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови;
зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите;
бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Задължение за
поддръжка на тротоарите, като част от обхвата на пътя, е вменено на
съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. „б. „ от Правилника за
прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на
дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните
съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за
движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания, е за общината. Цитираните нормативни текстове уреждат
задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната
инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Неизпълнението на тези дейности от общината,
чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар, е бездействие, което
обуславя ангажиране на отговорността на ответника по главния иск по реда на
чл. 49 ЗЗД, при доказано увреждане на ищеца и причинната връзка между
настъпилите вреди и бездействието на ответника.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на
Община К., съставлява противоправно бездействие на работници и
служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите,
изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание
за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.
49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Обезопасяването на уличната мрежа и привеждането
9
на улиците, тротоарите и площадите в състояние, годно за нормалното им
ползване от гражданите, в рамките на градовете и селата е задължение на
съответната община. Необезопасяването на улиците представлява
бездействие от страна на задължените лица относно вменените им със закон
задължения да поддържат уличната инфраструктура в изправно и безопасно
за ползване състояние. Налице е виновно поведение на длъжностните лица
при ответника, които не са взели мерки за обезопасяване и поддържане на
тротоара, на който е станало процесното произшествие.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да обори
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, това не бе сторено, поради което съдът
приема допускането на неравност на тротоар /наличие на дупки и счупени
плочки/, находящ се на територията на Общината, да съставлява
противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-
горе норми - неизпълнението на задължението за поддържане на пътищата в
състояние, осигуряващо безопасност за пешеходците, съставлява
противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са
възложени функциите по поддръжката им.
Ето защо, неизпълнението на вменените от закона задължения на
Общината, осъществими от нейни или наети от нея работници и служители, е
основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по
реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в
нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както
е в разглеждания случай.
Безспорно се установява, че бездействието на ответника се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради
което той следва да носи отговорност и Общината като задължено лице по
поддържане на уличната инфраструктура в рамките на населените места
следва да заплати на пострадалия обезщетение за причинената със своето
бездействие вреда.
По претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се
за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС
10
№ 4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. №
635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага, че
понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента на
увреждане на пострадалия“ /решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. д.
795/2008 г./.
С оглед изложеното, съгласно чл. 51 вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания,
психически стрес, страх и дискомфорт. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
11
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма, които в конкретния случай са установени по делото от заключението
на СМЕ.
Освен това, съдът, преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта
на ищеца към момента на настъпване на увреждането, както и че счупената
раменна кост е зараснала окончателно, а движенията в дясната ръка на ищеца
са възстановени както по обем, така и по сила, отчете и обществено –
икономическите условия през 2022г., и след извършената съвкупна преценка
намира, че сумата от 20 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди вследствие
произшествието. За разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40
000лв., искът за неимуществени следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска за обезщетение за имуществените вреди:
По предявеният иск за обезщетение на причинените на ищеца
имуществени вреди в размер на 3 444 лв., представляващи разходи за
лечението, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от
един и същи правопораждащ юридически факт – процесната злополука,
поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от
ЗЗД, е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът
намира за доказана в пълен размер. Приетите по делото писмени
доказателства безспорно установяват, че ищецът действително е направил
тези разходи за лечение, като, както бе казано по-горе, вещото лице поясни в
съдебно заседание, че тези разходи са във връзка с лечението на процесното
счупване и не се покриват от Здравната каса.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
1. Основателна е акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД
за вреди за забава в размер на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от датата на увреждането - 28.03.2022г. до
12
окончателното изпълнение на задължението.
2. Доколкото претендираните имуществени вреди съставляват разноски
във връзка с лечението на пострадалото лице, а оттам – представляват
действително претърпени загуби, то същите настъпват от момента на
извършване на разхода, тъй като това е моментът, от който намалява
имуществото на пострадалото лице. Поради това, и тази претенция следва да
бъде уважена така, както е направена – считано от датата, на която е най-
късно направения разход – 28.04.2022г., до окончателното изпълнение на
задължението по главницата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената, съответно - съобразно отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски за вещи лица и съдебно удостоверение
общо в размер на 490,17лв. Съобразно уважената част от предявените искове,
в негова полза се следват деловодни разноски в размер на 264,96лв., които
следва да се възложат в тежест на ответника.
С оглед изхода на спора на адв. Д. Ш. - САК, за осъщественото
безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 666,60 лв., съразмерно
уважената част от исковете, които следва да се възложат в тежест на
ответника.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по делото. Следва
поради това ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на ОС –
Кърджали държавна такса в общ размер на 937,76лв., от които 800лв. по иска
за обезщетение на неимуществени вреди, в уважената му част, и 137,76лв. по
иска за обезщетение на имуществени вреди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски в
размер на 165,90 лв., съразмерно отхвърлената част от иска /общо сторените
разноски са 360 лв., изчислени съобразно чл.37 от ЗПрП във вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съдът прецени, че не
следва да прилага ал.2 на същия текст, поради липса на правна и фактическа
сложност на делото/, които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Воден от гореизложеното, съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община К., с адрес: гр. К., бул. „Б.“ 41, БУЛСТАТ
*********, да заплати на Н. Г. К. от гр. К., ул. „О.“, блок *, вх. *, ап.
**, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. "А." № **, ет. * на
основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата в размер
на 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от телесно увреждане при
настъпила на 28.03.2022г. в гр. К. злополука – падане на тротоар с нарушена
повърхност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.03.2022г. до окончателното й заплащане, като отхвърля иска за разликата
над тази сума до предявения размер от 40 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Община К., с адрес: гр. К., бул. „Б.“ 41, БУЛСТАТ
*********, да заплати на Н. Г. К. от гр. К., ул. „О.“, блок *, вх. *, ап.
**, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. "А." № **, ет. * на
основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 3 444 /три
хиляди четиристотин четиредесет и четири/ лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди при настъпила на 28.03.2022г. в гр. К.
злополука – падане на тротоар с нарушена повърхност, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 28.04.2022г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА Община К., с адрес: гр. К., бул. „Б.“ 41, БУЛСТАТ
*********, да заплати на Н. Г. К. от гр. К., ул. „О.“, блок *, вх. *, ап.
**, ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. "А." № **, ет. * деловодни
разноски в размер на 264,96лв.
ОСЪЖДА Община К., с адрес: гр. К., бул. „Б.“ 41, БУЛСТАТ
*********, да заплати на адв. Д. К. Ш. от САК, с ЕГН **********, сумата в
размер на 666,60 лв.за осъщественото безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Община К., с адрес: гр. К., бул. „Б.“ 41, БУЛСТАТ
*********, да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавна
такса в размер на 937,76лв.
ОСЪЖДА Н. Г. К. от гр. К., ул. „О.“, блок *, вх. *, ап. **, ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.С., ул.“А.“ №**, ет.* да заплати на
14
Община К., с адрес: гр. К., бул. „Б.“ 41, БУЛСТАТ *********, деловодни
разноски в размер на 165,90 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
15