№ 54
гр. Велико Търново, 25.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря В. Г. изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 824 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Образувано е по жалба на „БСД КОРЕКТ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мизия, ЖК Б-9, ап.
1, представлявано от управителя Х.И.П., чрез адв. М. ***, против Ревизионен акт
№ Р-04000615000790-091-001/18.08.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико
Търново, потвърден с Решение № 452/30.10.2015 г. на директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, с който по ЗДДС за данъчни периоди м. 8, 10, 11 и
В жалбата се съдържат твърдения за
незаконосъобразност и необоснованост на ревизионния акт поради неправилно
приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването му, както и
несъответствие между направените изводи и събраните доказателства. В частта по ЗКПО се възразява срещу увеличения финансов
резултат с аргумент, че не е налице документна необоснованост на извършените доставки. В частта по ЗДДС се оспорва изводът за липса на
реални доставки, мотивиран с липсата на доказателства, като се навеждат доводи,
че в хода на ревизията не са изпълнени прецизно съответните процесуални
действия за събирането им. В тази връзка се твърдят нарушения на връчването по
чл. 32 от ДОПК и липса на електронно връчване. Жалбоподателят се позовава на
съдебната практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и твърди, че е бил
добросъвестен и е положил необходимата грижа за набиране и съхраняване на
изискуемите по закон документи за доказване на доставките. По тези съображения моли
за отмяна на РА и присъждане на направените разноски. В представена по делото
писмена защита се допълват съображенията за отмяна на РА, позовавайки се на
заключението на съдебно-икономическата експертиза и липсата на доказателства за
участие на получателя по доставките в относително симулативни сделки, при които
стоките са доставени, но не от посочените във фактурите доставчици.
Ответникът директорът на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез
процесуалния си представител юк К. заема становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата. Счита, че РА е законосъобразен,
като се позовава на мотивите, изложени в решението на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Велико Търново. Намира, че
действително издаването на данъчни документи, счетоводното им отразяване при
доставчика и получателя е необходимо условие за правото на приспадане на
данъчен кредит, но не е единственото, доколкото основният правопораждащ факт е
реалността на доставките, който в случая е недоказан. Не са ангажирани
доказателства за предаването и получаването на стоките, както и за тяхното
транспортиране. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 788,78 лева, за което представя списък.
Съдът, като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен
акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Предмет
на делото е законосъобразността на РА № Р-04000615000790-091-001/18.08.2015 г.
на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната
част с Решение № 452/30.10.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико
Търново.
Процесният
РА е издаден въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-04000615000790-020-001/10.02.2015 г. на В.Д. – началник сектор при ТД на НАП
Велико Търново, оправомощена за това със Заповед № 532/25.08.2014г. на
директора на ТД на НАП. Същата е връчена с електронно съобщение на 17.02.2015 г. и определя тримесечен срок за приключване на
производството считано от тази дата. С последваща Заповед за изменение на ЗВР №
Р-04000615000790-020-002/18.05.2015
е удължен
срокът за приключване на ревизията с два месеца – до 17.07.2015 г. Така
възложената на „БСД Корект” ЕООД ревизия
е за определяне на задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.01.2010 г. до
31.12.2014 г. и по ЗКПО за данъчните периоди от 01.01.2010
г. до 31.12.2013 г.
На ревизираното дружество е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000615000790-040-001/17.02.2015 г., с което са изискани конкретно изброени фактури и
всички съпътстващи документи, свързани с доставките по тях (разплащане, съхранение,
участници, търговска кореспонденция, товарене и транспорт, приемане, последващи
доставки) и извършените счетоводни записвания. С писмо с вх. № ИТ-00-268/27.02.20115 г. от
задълженото лице са представени изисканите документи в т.ч. изброените фактури
с касови бележки към всяка от тях, декларация за открити банкови сметки за
периода
С цел установяване реалността на фактурираните доставки
са извършени насрещни проверки на доставчиците „Фейвър транс” ЕООД, „Гео дим
транс” ЕООД, „Дамар Ел” ЕООД, „Тера агро инвест
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000615000790-092-001/17.07.2015 г., връчен с
електронно съобщение на 17.07.2015 г., съдържащ съответните предложения за
установяване на дължими данъчни задължения. Срещу РД е подадено писмено
възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, заведено с вх. №
ИТ-00-915/31.07.2015 г., което след анализ е прието за неоснователно.
При това положение, органите по чл. 119, ал. 2 от АПК –възложителят
и ръководителят на ревизията, са издали оспорвания в настоящото производство РА
№ Р-04000615000790-091-001/18.08.2015 г., с който след
анализ и съпоставка на събраните в хода на ревизията доказателства на „БСД
корект” ЕООД е отказано право на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 30 429,20 лв. за данъчни
периоди м. 08, 10, 11 и
В частта по ЗКПО е извършено увеличение на
финансовия резултат за
След извършено с РА прихващане на установен ДДС за
възстановяване за данъчни периоди м. 02, 03 и
Ревизионният акт е връчен по електронен път на 20.08.2015
г. Недоволен
от него, жалбоподателят го е оспорил изцяло по административен ред пред директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново
при ЦУ на НАП.
С Решение № 452/30.10.2015
г. решаващият орган е потвърдил РА като правилен и законосъобразен. Прието е, че
действително не е доказано нито реалното получаване на описаните стоки, вкл. липсват
доказателства, че доставчиците са ги притежавали, че са ги предали на „БСД
корект” ЕООД, както и че са ги транспортирали до гр. Мизия, нито плащането по
фактурите. Дружествата не са сред кръга на основните и обичайни доставчици на
„БСД корект” ЕООД и не оставят убеждение за действащи субекти. Недоказано е
останало и конкретното използване на стоките в дейността на дружеството. Отхвърлени
са възраженията, че в частта по ЗДДС РА е издаден при несъобразяване с
разпоредбите на Директива 2006/112 на ЕС и с практиката на СЕС с мотив, че в
случая е налице измамна практика, за която ревизираното дружество не само е
знаело, а е и участвало в нея, като целта на същата е отчитане на по-големи
разходи, с цел намаляване на финансовия резултат, и неправомерно приспадане на
данъчен кредит от негова страна, каквото не му се следва и не са налице
доказателства, установяващи добросъвестност. Позовавайки се на изложеното в
частта по ЗДДС, решаващият орган е приел, че правилно и законосъобразно е
извършено увеличение на финансовия резултат за
Ревизионният
акт е оспорен от „БСД корект” ЕООД в срока по чл. 156, ал.
5 от ДОПК по съдебен ред с жалба, подадена чрез решаващия орган до съда на 12.11.2015
г. видно от пощенското клеймо. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото
дело.
С определението за
насрочване на делото в открито съдебно заседание настоящата инстанция се е
произнесла относно разпределението на доказателствената тежест, като е указала
на жалбоподателя, че следва да докаже реалността на доставките по процесните
фактури, вкл. получаването на стоките по тях и плащането, както и
документалната обоснованост на счетоводните разходи във връзка с тях.
По делото са приети като писмени
доказателства, съдържащите се в ревизионна преписка документи, изпратени с
писмо изх. № 2685/19.11.2015 г. по описа на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново,
съдържаща 6 броя папки, общо 1 241 листа.
Приобщени към доказателствения
материал са представените от жалбоподателя извлечения
от сайта на търговския регистър за актуалното правно състояние на „Дамар Ел”
ЕООД, „Тера Агро Инвест
По дело е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), която, за да отговори на поставените от жалбоподателя
въпроси, е извършила проверка на доказателствата по делото и на място в
счетоводството на „БСД корект” ЕООД. Проверката
на заведените при доставчиците счетоводства е възпрепятствана, поради
неосъществен контакт с тях. Вещото лице е установило, че счетоводството на „БСД
корект” ЕООД е водено редовно. Дружеството притежава процесните 21
фактури в оригинал и същите отговарят на изискванията на ЗДДС и Закона за
счетоводството. Фактурите са отразени в справките-декларации по ЗДДС и в
дневниците за покупки за съответните данъчни периоди, за които се отнасят. Плащанията по
тях са извършени по касов път, за което са приложени фискални бонове. Не е
установено връщане на платените суми при „БСД корект” ЕООД. Към момента на
извършване на облагаемите доставки и издаването на процесните фактури доставчиците
са били регистрирани по реда на ЗДДС и са отразили фактурите в дневниците си за
продажби и справките декларации по ЗДДС в данъчните периоди, през който са
издадени. При „БСД корект” ЕООД са осчетоводени разходи за процесните доставки –
натрупани са по сметките от гр. 60, като същата е приключена със сметка 611 „Разходи
за основната дейност”. Останалите разходи са отчетени като ДМА, върху които се начисляват
амортизации, и като разходи за бъдещи периоди и са отразени в ГФО за
При така установената фактическа обстановка,
съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от
ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след
изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните мотиви:
Съдът приема, че ревизионния акт, издаден в
съответствие с предложението, посочено от ревизиращия екип в неговия доклад,
има необходимата форма по чл. 120, ал. 2 от ДОПК. РА е валиден, като издаден от
компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определящ данъчни задължения
от вида и за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. Ревизиращият екип е бил натоварен за
извършване на ревизията със съответната ЗВР, която от своя страна е издадена от
орган, имащ правомощията да възлага такива производства.
Съдът намира за неоснователни доводите на „БСД
корект” ЕООД, касаещи процесуалната законосъобразност на РА и в частност твърдяното
неспазване на разпоредбата на чл. 32 от ДОПК, нарушение на чл. 37, ал. 4 и чл.
45 от ДОПК, а оттам и изразява несъгласие със събраните доказателства
(съответно липсата на такива) и техния анализ.
Съгласно
чл. 32 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в
случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган
на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. В
случая, видно от съставените протоколи, адресите на доставчиците са посетени двукратно
през интервал от 7 дни, но не е открито лице, което да получи съобщенията.
Противно на възраженията в жалба, от ПИНП и приложените към тях обратни
разписки се установява, че съгласно чл. 32, ал. 5 от ДОПК приходният орган е
изпратил до доставчиците писма с обратни разписки, с изключение на „Фейвър
транс” ЕООД. Всички пратки са върнати с отбелязване „непознат на адреса”. По
отношение на „Дамар Ел” ЕООД и „Ли ра Катя Маринова” ЕООД не се откриват
обратни разписки, но в протоколите е вписано, че писма са изпратени и същите са
се върнали в цялост със същото отбелязване, а по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ДОПК редовно съставеният протокол е доказателство за извършените от органа по
приходите и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
Нещо повече, видно от ПИНП до всички доставчици са изпратени електронни
съобщения, но никое от дружествата не е върнало потвърждение за получаване. По
електронен път не е известено единствено „Фейвър транс” ЕООД, но и по
преписката няма данни и не се твърди дружеството да е посочило пред НАП електронен
адрес. По аргумент от чл. 28, ал. 2 от ДОПК приходната администрация не е
длъжна да извършва справки в други регистри за наличие на електронна поща, а за
целите на водените производства ползва нарочно декларираните пред нея от
задължените лица, които от своя страна може да не се възползват от това свое
право. Нещо повече, от приложените в преписката ПИНП се установява, че и
останалите изисквания за редовно връчване по чл. 32 от ДОПК (публикуване в
интернет и поставяне на табло) са изпълнени. Тези обстоятелства не са оборени
от жалбоподателя, а и се потвърждават от изслушаната ССЕ, за целите на която
вещото лице е търсило всички изброени дружества (вкл. „Фейвър транс” ЕООД) на
адресите им, посочени в търговския регистър, както и на посочените там
електронни адреси, но не е открил никого, а по отношение на електронните
съобщения е получил информация за нереален или несъществуващ адрес.
Възражението, касаещо приложението на чл.
37, ал. 4 от ДОПК не намира отношение по повод насрещните проверки на
доставчиците и представените или непредставени от тях документи, тъй като тази
презумпция е относима единствено към субекта на процеса по аргумент от чл. 37,
ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Отсъствието на доставчиците от
адресите им за кореспонденция и непредставянето по тази причина на поискани от тях
доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Пропускът на
субекта ФЛ или ЮЛ (а не доставчиците, които са участници без да са страна – чл.
9, ал. 3 от ДОПК) поражда процесуалната възможност на другия субект – административния
орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства не съществуват.
Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да
представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната
тежест по ал. 4, а е възможен източник на административнонаказателна
отговорност съгласно чл. 273 от ДОПК.
По отношение на чл. 45 от ДОПК възражението
е бланкетно и не се твърдят някакви конкретни нарушения, а видно от
доказателствата, съдържащи се в преписката, насрещните проверки са изпълнени
именно по изискванията на тази норма.
Оплакванията за процесуална
незаконосъобразност, поддържани от жалбоподателя, не са проява на съществено
нарушаване на правилата на ревизионното производство. Съществени са само онези
пропуски, които биха довели до недостоверно установена обстановка и то при
положение, че не са поправими понастоящем, както и тези, които компрометират
правото на защита на ревизираното лице. Видно от преписката жалбоподателят е
реализирал правата си в пълен обем. Извън това, предприетите от ревизорите
процесуални действия и подвеждането на установените факти под определена правна
квалификация, с която жалбоподателят не е съгласен, са отстраними при съдебен
контрол, при което проявлението им не може да се третира като съществено нарушаване
на правата на ревизираното лице при провеждането на ревизионното производство.
На последно място, относимостта и значението
на събраните доказателства за данъчните задължения е въпрос по съществото на
спора и дори и да се приеме, че са допуснати пропуски в ревизионното
производство при събирането и обсъждането на доказателствата, процесуалната
възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си в този смисъл пред
горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана на този етап.
По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след
преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и
правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължи ли се
определеният с РА данък и ако да, дали в посочения размер. Във връзка с
проверката за правилното приложение на материалноправните норми на ЗДДС и ЗКПО съдът
намира ревизионния акт за частично незаконосъобразен по следните мотиви:
В
частта по ЗДДС:
С оспореният РА за данъчни периоди м. 8, 10, 11 и
- за данъчен период м.
- за данъчен период м.
- за данъчен период м.
- за данъчни периоди м.
- за данъчни периоди м. 03, 06, 09 и
- за данъчни периоди м. 07 и
- за данъчен период м.
За да откажат правото на приспадане на данъчен кредит на
оспорващото дружество органите по приходите са се позовали на разпоредбите на
чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, като са преценили, че в хода на ревизията не е доказана реалността на
фактурираните от посочените във фактурите лица доставки на стоки и е налице
измамна практика.
Както вече се каза в хода на ревизията са извършени
насрещни проверки на доставчици, но последните не са намерени и съответно не са
представили никакви документи и обяснения по повод фактурираните към „БСД корект”
ЕООД резервни части. В тази връзка приходният орган е предприел справки в
информационните масиви на НАП и е установил, че доставчиците са отразили
процесните фактури в дневниците си за продажби за съответните периоди и в СД, повечето
от тях имат задължения в особено големи размери, „Тера агро инвест” ЕООД е
определено като рисково, „Реклама
От своя страна ревизираното лице е представило копия на
процесните фактури, издадени от посочените доставчици с прикрепени към тях
фискални бонове от ЕКАФП. Представени са и извлечения от счетоводни регистри за
отразяването на тези фактури при получателя. Дадени са писмени обяснения, че
доставките са извършвани с превозни средства на доставчиците и че дружеството
не притежава други документи, освен фактурите. Дружеството не разполага с данни
за регистрационни номера на транспортните средства, с които са осъществени
превозите на стоките, нито с други документи като товарителници, пътни листи и
т.н., и не може да посочи имена на шофьори. Според обясненията, плащанията по
фактурите са извършени в брой, а стоките са съхранявани в обект на „БСД корект”
ЕООД, намиращ се в гр. Мизия, ул. „Дафинка Чергарска” № 6. При осъществяването на
доставките със съответните доставчици, при установяване на контакти, даване на
заявки, товарене, разтоварване, приемане и предаване и съхранение на стоките,
лицата, които са взели участие от името на дружеството са Х.И.П. и Сергей Борисов
Пожарашки. Контактите с дружествата доставчици били осъществявани по телефон
или по електронен път, като в момента поддържа контакт само с „Реклама
Тези доказателства не са убедили компетентния, а в
последствие и решаващия орган, че доставките са реални, но съдът не споделя
тези съображения и счита, че същите са опровергани.
На първо място, обстоятелства като това дали работниците
и служителите при доставчиците са осигурявани или не, дали дружествата имат
задължения към НАП и в какви размери, дали техните доставчици са рискови (дори
не по процесните стокови вериги) и дали са си подали ГДД по ЗКПО нямат отношение
към спора по делото. ЗДДС не поставя правото на приспадане на данъчен кредит в
зависимост от тези обстоятелства и не държи сметка за тях. Освен това от
значение е дали към момента на извършване на облагаемите доставки страните по
тях са регистрирани по ЗДДС лица и върху правото на приспадане не оказва
влияние последващата във времето дерегистрация на доставчиците. В тази връзка
вещото лице по приетата ССЕ дава заключение, че всички доставчици към момента
на извършване на съответните облагаеми доставки са били регистрирани по ЗДДС лица
и са издали процесните фактури като такива, като са ги отразили в справките си
декларации по ЗДДС.
За възникване и упражняване на право на приспадане на
данъчен кредит е необходимо наличието на множество предпоставки, установяването
на които е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че в негова полза
е възникналото субективното право на приспадане и това е жалбоподателят, на
когото това е указано своевременно от съда. Реалното извършване на доставките е
обвързано преди всичко с установяване наличието на данъчно събитие на смисъла
на чл. 6 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предмет на процесните фактури са родово
определени стоки – различни видове резервни части, собствеността върху които се
прехвърля чрез предаването им като способ за индивидуализацията им по смисъла
на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Прехвърлянето на собствеността върху стоки по правило
представлява доставката на същите по смисъла на ЗДДС (а и на общностното
право), но понятието за доставка на стоките по ЗДДС е значително по-широко и не
се изчерпва само с прехвърлянето на собствеността. СЕС многократно е
подчертавал, че доставката не е само прехвърлянето на собственост в
предвидените от приложимото национално право форми, а всяка сделка, с която
едната страна прехвърля на другата материално имущество, като я овластява
фактически да се разпорежда с това имущество като собственик (вж. по-специално
решения Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C 320/88, т. 7 и Dixons
Retail, C 494/12, т. 20 и цитираната там съдебна практика). По тази причина,
дали доставчиците „Дамар ел” ЕООД, „Тонков
Между страните по делото не се спори, че осъществяваната
от жалбоподателя дейност през ревизираните периоди е извършването на товарен
автомобилен транспорт, за целите на което е необходимо извършването на ремонт и
поддръжка на превозните средства. В представените от ревизираното лице писмени
обяснения се съдържа косвено признание, че доставките на резервни части от
изброените дружества са инцидентни. Управителят сочи, че към момента на
ревизията поддържа контакт единствено с „Реклама
Получаването на стоките се потвърждава и от заключението
на приетата без оспорване ССЕ, която съдът кредитира като обективна и професионално
изготвена, отговаряща в пълнота на поставените въпроси. Изводът на вещото лице
за редовност на заведеното при жалбоподателя счетоводство дава основание
счетоводните записвания да се ценят като годни и относими доказателства в
процеса, отразяващи правилно съответните стопански операции.
При извършеният преглед на счетоводните записвания на
„БСД корект” ЕООД вещото лице е намерило, че част от доставките в съответствие
с приетата счетоводна политика са заведени по сметка 205 „Транспортни средства”
(42 058,00 лева), друга част от доставките са отчетени като материали на
склад по сметка 3025 „Материали – гуми” (30 912,00 лева), част от
доставените гуми са отчетени като разходи за бъдещи периоди по сметка 6529 „Разходи
за бъдещи периоди – гуми” (725 080,00 лева), а останалите доставки на обща
стойност 54 096,00 лева са отчетени като разходи за дейността по сметка
601 „Разходи за материали” (744 760,00 лева) и сметка 602 „Разходи за
външни услуги” (79 336,00 лева). Отчетените като материали на склад по сметка
3025 „Материали – гуми” на стойност 30 912,00 лева са изписани като са
отчетени като разходи по сметка 601 „Разходи за материали”, т.е. могат да се
проследят по счетоводни данни както и могат да се проследят по счетоводни данни
приключването на сметките от гр. 60 „Разходи по икономически елементи” със
сметка 611 „Разходи за основната дейност”.
Тези констатации, ценени съобразно извършваната от
жалбоподателя основна икономическа дейност, несъмнено сочат, че част от
придобитите стоки са вложени своевременно в дейността му, друга част – са
отчетени като разходи за бъдещ период, а останалите – са заскладени като активи
за целите на дейността му. Този извод от своя страна е показателен за това, че
резервните части са получени от „БСД корект” ЕООД и то е овластено фактически
да се разпорежда с тях като собственик. А доколкото предмет на доставките са
резервни части, вериги, гуми, антифриз, масла и прочие (конкретизираните по вид
и количество стоки) се налага извод, че същите са свързани с ремонта,
експлоатацията и поддръжката на автомобили, с които се осъществява основната
дейност на жалбоподателя – автомобилен транспорт. Тоест, от доказателствата по
делото (фактурите, счетоводните регистри, ССЕ) е видно, че доставките от „Дамар
ел” ЕООД, „Тонков
Констатацията на приходния орган за липса на плащане по
процесните фактури се опровергава от изслушаната експертиза. При извършеният
преглед на записванията по счетоводните сметки за отразяване на паричните
потоци от гр. 50 вещото лице е установило, че плащанията по всички фактури, издадени
от „Дамар Ел” ЕООД, „Тонков
Касовите бонове са издадени от регистрираните фискални
устройства и това обстоятелство не се оспорва от ответника. А мотивите, с които
не е прието за извършено плащането по фактурите е липсата на дистанционна
връзка от апаратите на доставчици към НАП, което не е аргумент, водещ до
единствен възможен извод, че плащане не е извършено. Този извод не се споделя
от съда, който счита, че констатация с такъв характер е възможно да бъде
предпоставка за санкции по отношение на съответните дружества, но не и за отказ
на правото на приспадане на данъчния кредит на трето лице.
Принципно, плащането не е елемент от фактическия състав
на правото на приспадане на данъчен кредит, но доказването на това обстоятелство
е индиция за получаването на стоките, доколкото по смисъла на икономическата и
търговската логика и съгласно писмените обяснения за механизма на доставките, същото
се явява насрещна престация по търговското правоотношение. Тоест, плащането е
извършено срещу получаването на фактурираните стоки, което от своя страна е от
решаващо значение за спора.
Анализът и проверката на вещото лице, вкл. допълненията
и разясненията, дадени в съдебно заседание, удостоверяват притежаването от „БСД
корект” ЕООД на данъчните документи по чл. 71, т. 1 от ЗДДС – оригиналите на
процесните 21 фактури, които отговарят на изискванията на ЗДДС и ЗСч, като
данъка е посочен на отделен ред и притежават изискуемите по чл. 114 от ЗДДС
реквизити, с изключение на фактурите издадени от „Тонков
Не е спорно по делото, а и експертизата потвърждава, че „БСД
корект” ЕООД е отразило спорните фактури в справките-декларации по ЗДДС и в
дневниците си за покупки за съответните данъчни периоди в съответствие с
изискванията на ЗДДС. Същите фигурират съответно и в СД и дневниците за
продажби на доставчиците, което е видно от протоколите за извършени насрещни
проверки и е посочено в РД и РА, но не е взето предвид.
Тоест, от коментираните доказателства се установява, че
процесните фактури са издадени от регистрирани по ЗДДС лица на жалбоподателя,
който също е регистрирано лице. Същите са редовно осчетоводени при последния и
фигурират както в неговите данъчни регистри, така и в регистрите на
доставчиците. Фактурите са налични в оригинал у жалбоподателя и съдържат
реквизитите по чл. 114 от ЗДДС. Фактурираните стоки – различни видове резервни
части са получени от „БСД корект” ЕООД, което в замяна е платило стойността им
и ги е вложило в основната си икономическа дейност – автомобилен транспорт. Всичко
това навежда извод, че с РА в тази част незаконосъобразно е отказано правото на
ползване на данъчен кредит на „БСД корект” ЕООД по тези фактури.
Едва в потвърдителното решение са изложени мотиви за
наличие на измамна практика, реализирана със знанието на жалбоподателя предвид
фиктивността на фактурите, издадени към него. В тази връзка е посочено, че не е
положена необходимата грижа за проучване на надеждността на контрагентите, които
не са от кръга на основните и обичайни доставчици на „БСД корект” ЕООД, което
от своя страна не е отговорило на въпросите на ревизиращите органи как се е
свързало с тях и с кои представляващи ги лица конкретно е осъществен контакта.
Заключено е, че не се очертава надеждна одитна следа, свързваща процесните
фактури с реално получени доставки и с използването им в дейността на
дружеството. На първо място тези констатации са оборени от доказателствата по
делото предвид изложените по-горе мотиви. Доказана е реалността на доставките и
ползването на стоките за целите на предприятието, като е налице и документална
следа, доколкото фактурите и касовите бонове са в пълна кореспонденция с
дадените писмени обяснения и заведената счетоводна отчетност. Ето защо и
фактурите не могат да се приемат за фиктивни, а отразяват реални стопански
операции.
На следващо място, законът и динамиката на търговския
оборот не изключват сключването на инцидентни доставки и закупуването на стоки
от лица извън кръга на основните и обичайни доставчици, особено при
предлагането на по-изгодни цени. Също така постигането на търговски правоотношения,
съставянето на редовни данъчни документи, вкл. коректно отразяващи
индивидуализиращите данни на страните по доставката, не са признак, че не е
направено необходимото проучване на контрагента, а напротив. Освен това, такова
проучване е възможно в публично поддържани регистри, като Търговския регистър.
Справка за актуалното правно състояние на даден субект не съдържа информация
по-различна от тази, с която жалбоподателят разполага. А същевременно, липсата
на отговори как ДЗЛ се е свързало с доставчиците и с кои представляващи ги лица
конкретно е осъществен контакта не може да аргументира отказ на данъчен кредит.
В обобщение следва да се подчертае, че добросъвестният получател в качеството
му на данъчнозадължено лице, което разполага с фактура, която отразява
извършена продажба на стока, по която е платил данъчната основа и дължимия ДДС
и е получило фактурираната стока, има право на данъчен кредит в размер на
платения по нея ДДС.
В тази връзка, неправомерно е извършеното от органите по
приходите ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит на
ревизираното лице заради хипотетични предположения за наличие на измамни
практики. Изтъкнатите в потвърдителното решение доводи за фиктивност на
доставките към „БСД корект” ЕООД съдът намира за несъстоятелни.
Обстоятелството, че от доставчиците не са представени доказателства не следва
да бъдат основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя по процесните
фактури, освен ако въз основа на обективни данни може да се заключи, че
ревизираното лице е знаело или не е могло да не знае, че процесните сделки са
част от данъчна измама. Този извод е в съгласие и със задължителното тълкуване
на разпоредби на Директивата за ДДС на СЕС в решенията по съединени дела
С-40/11 и С-182/11; С-285/11; С-18/13 и др. Данъчният орган не е ангажирал
никакви доказателства, въз основа, на които може да се направи извод за
наличието на данъчна измама, извършена от доставчиците, още по-малко, че са
налице такива обстоятелства, според които да може да се изключи възможността
жалбоподателят да не е знаел за тази данъчна измама, което всъщност да обоснове
законосъобразен отказ за признаване право на данъчен кредит.
От приходните органи не са ангажирани доказателства не само,
че не е извършена данъчна измама или друго нарушение на данъчното
законодателство, но и такива, които да индикират недобросъвестност от страна на
жалбоподателя, както с оглед изпълнение задълженията му по търговските
правоотношения с доставчиците, така и с оглед поведението му към ревизиращите
органи. Нещо повече, още в хода на ревизионното производство е представил
всички доказателства, които според естеството на доставките и характера им на
инцидентни такива следва да се намират при него и да удостоверят реалното им
извършване. Данъчнопроцесуалното законодателство не предвижда възможността,
ревизираното лице да търпи неблагоприятни за себе си последици от
противоправното поведение на трети лица, пък били те и негови преки доставчици.
Неблагоприятни за себе си последици от извода за липса на конкретни доказателства,
ревизираното лице може да понесе само в резултат на пасивно поведение от негова
страна, изразяващо се в непредставяне на данни и доказателства, за които то
самото е задължено. Както се посочи вече, в конкретния случай, жалбоподателят
представя намиращите се у него писмени доказателства и осигурява събирането на
всички възможни данни относно фактическия състав на процесните доставки. Затова
за получателя, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни
фактури, отразяващи действително извършени доставки, възниква право на
приспадане на данъчен кредит в размер, съответстващ на ДДС по фактурите,
издадени от „Дамар Ел” ЕООД, „Тонков
Действително борбата срещу данъчните измами, избягването на
данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 и намира своето
тълкуване в решения на СЕС, но ограничаването на правото на приспадане на
данъка на това основание е допустимо само ако въз основа на обективни данни се
установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба - този
смисъл Решение от 3 март
Предвид всичко изложено до тук, фактурираните към „БСД
корект” ЕООД доставки с оглед наличните по делото доказателства следва да се
преценяват като реални доставки по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Налице са
изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а при
направения извод за реалност на спорните доставки доставчиците са имали
задължение за начисляване на ДДС, което е сторено от тях правомерно и не е
налице основание да се откаже на получателя на доставката правото на приспадане
на данъчен кредит и по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Ревизионният акт в тази част
следва да бъде отменен.
В
частта по ЗКПО
С оспореният
РА на „БСД корект” ЕООД са начислени лихви за невнесени авансови вноски за
корпоративен данък за
За данъчните
периоди на
За
ревизираните периоди
При това
положение, дружеството е имало задължение да внася авансови вноски за
корпоративен данък в съответствие с разпоредбите на Глава ХІV от ЗКПО „Авансови
вноски”, каквито не е внасяло. Това обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя, който не навежда и някакви конкретни възражения срещу така
определените лихви за просрочие на дължими месечни авансови вноски. Жалбата в
тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оспорения
РА в частта по ЗКПО за
От
фактическа страна в хода на ревизията е установено, че за
- фактура №
79/20.08.2013 г. на стойност 11 700,00 лв. и фактура № 82/23.08.2013 г. на
стойност 5 610,00 лв., издадени от „Дамар ел” ЕООД;
- фактура №
2015/15.10.2013 г. на стойност 13 720,00 лв. и фактура № 2016/22.10.2013
г. на стойност 11 120,00 лв., издадени от „Тонков
- фактура №
**********/27.11.2013 г. на стойност 4 352,00 лв., фактура №
**********/28.11.2013 г. на стойност 4 680,00 лв. и фактура №
**********/29.11.2013 г. на стойност 9 280,00 лв., издадени от „Тера агро
инвест
- фактура №
302/04.12.2013 г. на стойност 9 336,00 лв., издадена от „Ли Ра 2004 – Катя
Маринова” ЕООД.
Всъщност
това са фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит от
ревизията. Органите по приходите са преобразували декларирания
от дружеството финансов резултат за
Съгласно нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, на която са се
позовали компетентният и решаващият орган, не се признават за данъчни цели разходи,
които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Легалното определение за понятието „документална обоснованост” се
съдържа в текста на чл.
10 от ЗКПО, съгласно което за документално обоснован се счита
счетоводен разход, обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на
Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Поради това, за да се признае за целите на данъчното облагане, разходът
следва да е отразен в редовен от външна страна счетоводен документ, който освен
това отразява действителни факти и обстоятелства, т. е. отразява вярно
стопанската операция, както е посочено в ЗКПО.
С оглед изложените по-горе в решението мотиви за доказаност на стопанските операции по процесните фактури и реално
получаване от „БСД корект” ЕООД на описаните в тях резервни части, според настоящия състав органите по приходите неправилно са
преобразували финансовия резултат на жалбоподателя в посока увеличение на
основание – чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Предвид
доказателствата по делото съдът намира, че счетоводното отчитане на разходите
при жалбоподателя по фактурите, издадени от изброените дружества, са
документално обосновани за данъчни цели, тъй като се доказа, че съответните
разходи действително са осъществени, а счетоводните документи съответстват на
изискванията на ЗКПО и на ЗСч и както вече се установи отразяват вярно
стопанските операции. Потвърждение на тези обстоятелства се съдържа и в приетата
по делото ССЕ.
Не е налице и хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, допълнена от решаващия орган, а именно когато една или повече сделки,
включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение
води до отклонение от данъчното облагане, каквото в случая не се установи. По тези
съображения, оспорването на РА за увеличението на финансовия резултат с
разходите, представляващи стойността на резервните части по процесните фактури
е основателно. В тази част, РА като незаконосъобразен следва да се отмени. С оглед приетото, че процесните фактури отразяват вярно реално извършени
стопански операции, отчетените въз основа на тях разходи не са в нарушение на принципа
на документална обоснованост и не е налице законово основание за преобразуване
на финансовия резултат за съответния отчетен период.
Предвид
гореизложеното изводите на органите по приходите при определянето на
задълженията по ЗДДС и ЗКПО с изключение на лихвите върху авансови вноски по
ЗКПО не са в съответствие с установените факти и събраните доказателства,
паради което подадената срещу РА жалба следва да бъде уважена, а РА отменен в съответната
част като незаконосъобразен.
Основателно
предвид изхода на делото, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя
се следват разноски съобразно уважената част на жалбата в размер на 648,80 лв.
от направените от него такива в общ размер на 650 лв. (50 лв. за държавна такса
и 600 лв. за вещо лице). На ответника по жалбата Дирекция „ОДОП” гр. Велико
Търново следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение
съразмерно отхвърлената част на жалбата в размер на 3,29 лв. от претендираните 1 788,78
лв.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, V-ти състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на „БСД
КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мизия, ЖК
Б-9, ап. 1, представлявано от управителя Х.И.П., Ревизионен акт № Р-04000615000790-091-001/18.08.2015
г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 452/30.10.2015
г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, в частта по ЗДДС за данъчни
периоди м. 8, 10, 11 и
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП” – В. Търново при ЦУ на НАП да
заплати на „БСД КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Мизия, ЖК Б-9, ап. 1, представлявано от управителя
Х.И.П., сума
в размер на 648,80 лв. (шестстотин
четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА „БСД
КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мизия, ЖК
Б-9, ап. 1, представлявано от управителя Х.И.П., да заплати на Дирекция „ОДОП” – В.
Търново при ЦУ на НАП, сума в размер на 3,29 лв. (три лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.