Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен ,22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар Анета
Христова, като разгледа докладваното от
съдията Дилова, гр.д. № 120 по описа на съда за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „Т. -П. ” ЕАД
е подал искова молба против В.Й.К., в която се твърди че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е
образувано ч.гр.д.7339/18г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение
срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 778,69лв, от която 762
лв главница за периода 01.09.2017г-31.08.2018г. и сумата 15,92лв лихва за
забава за периода 03.11.2017 - 02.10.2018г, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока
на чл.133 от ГПК не е представил писмен отговор. В депозирано възражение срещу
издадената заповед за изпълнение заявява, че не дължи изпълнение.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: По делото е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,
с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца ”Т. -П. ” ЕАД. В производството в съответствие
с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да
установи вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата
лихва за забава.
Не се спори между страните, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника,
за процесните суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок,
че не дължи същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 7339/18по описа на ПлРС .
По делото са
представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.
-П. ”ЕАД на потребители в гр.П. , обнародвани на 09.08.2005г., приети с
протокол от 15.04.2005г на Съвета на директорите на „Т. -П. ”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. Видно от представената по делото молба заявление от В.Й.К. е, че
последната е поискала да бъде открита партида за заплащане на отопление и топла
вода, поради това че е станала собственик на имота. Представен е и нотариален
акт № *** ***/***., от който е видно че П.К. и В.К. са придобили собствеността
върху недвижим имот- апартамент № 15 , находящ се на *** във *** на ***в *** в
гр. П. .
По делото е
представено извлечение от сметка за потребител В. К., от което е видно, че
дължимата сума за периода 01.09.2017г.- 31.08.2018г. е в размер 762,77 лв
главница и 40,92 лв лихва за периода 03.11.2017г.- 02.10.2018г.
Предвид представените
доказателства съдът приема, че ответникът е абонат на ищцовото дружество за
претендирания период.С оглед представените доказателства съдът намира, че от
момента на изискуемостта на част от вземанията на „Т. - П. ” ЕАД гр. П. към
ответника до момента на
подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
ответникът не е предприел никакви действия във връзка с дължимите му се от
абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не са представени
доказателства, че посочените по-горе
суми претендирани в исковото
производство са заплатени от ответника. С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е
основателен и доказан, и следва да бъде
уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 778,69лв, от която 762,77 лв главница за периода
01.09.2017г-31.08.2018г. и сумата 15,92лв лихва за забава за периода 03.11.2017
- 02.10.2018г, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение
По разноските
Ищецът е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, съдът намира следното – с оглед на изхода
на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното
от 150,00 лева, а в размер, определен от съда съобразявайки фактическата
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от
2017 г. съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно сочената разпоредба в чл. 25
ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на
100 лв. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумите 75 лв представляваща държавна такса, сумата 100 лв за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в
размер на 25лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че В.Й.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на кредитора "Т.
-П. " ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано
от ***сумата 762,77 лева за главница за периода 01.09.2017 г.– 31.08.2018 г. и
лихва върху главницата в размер на 15,92 лева за периода 03.11.2017 г. до
02.10.2018 г. и законната лихва върху главницата от 11.10.2018 г. до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.Й.К., ЕГН **********,*** да заплати на "Т. -П.
" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***сумата
75 лв представляваща държавна такса,
сумата 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК В.Й.К., ЕГН **********,*** да заплати на Т. -П. " ЕАД, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***сумата 25лв за
деловодни разноски и сумата 50 лв
представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: