№
583/07.07.2022 г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х –
административен състав, в открито съдебно заседание на осми юни, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯНА ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. МАРИЯ КОЛЕВА |
|
При секретар |
ТОДОРКА СТОЙНЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
ЖИВКО ПЕНЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ |
|
|
по к.адм. дело № 151 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на адв. Р.К. –
процесуален представител на П.Д.Т. против Решение № 936/16.12.2021 г.,
постановено по адм. дело № 392/2021 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
С подадената от адв. Р.К. – процесуален представител на П.Д.Т.
жалба се обжалва решението, като се навеждат аргументи за неправилно оценяване
на доказателствата по делото от първоинстанционния съд, доказаност на исковите
претенции на Т., иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искови
молби.
В съдебно заседание, касаторът П.Т. се явява, представлява
се от адв.К., който излага аргументи за отмяна на оспореното решение и претендира да се уважат в пълен размер
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към Министерство на правосъдието се представлява от юрисконсулт
Р. Р.. Същият излага аргументи за отмяна на решението и претендира да се остави
без уважение предявените искове от П.Т.. Прилага и писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че оспореното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред АС Пазарджик е образувано и се е развило по въз основа на депозирана искова молба
подадена от П.Д.Т. ЕГН **********
понастоящем в Затвора в гр. Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/. В хода на производството по настоящото дело, съдът е
предоставил на ищеца безплатна правна помощ, като за негов особен представител
е назначен адв. К. от ПАК. Ищецът чрез своят процесуален представител е уточнил
и конкретизирал своите претенции, като предмет на настоящия правен спор е
претенцията на ищеца да му бъде присъдена сумата в размер на 3900,00 лв.
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди , поради недопускането му
до работа за периоди от 01.04.2015 г. до 07.04.2021 г. , да бъде присъдена
сумата в размер на 500,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди , поради
лишаването му от право да слуша радиопредавания и да гледа кабелна телевизия
през м. август 2020 г., от 15 ноември 2020 г. и м.декември 2020 г. и от 30.03.2021 г. до 07.04.2021 г. , да му
бъде присъдена сумата в размер на 50,00 лв. обезщетение за неимуществени
вреди поради лишаването му от право да ползва служебен телефон като социално слаб на 19.08.2020 г. , както и
да му бъде заплатена сумата в размер на 800,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се
във физически и психически душевни страдания от провеждани от ищеца гладни стачки
поради неполучаване на положителен
отговор на негови искания за периодите м. август 2020 г. , м.ноември , декември
2020 г. и м. януари 2021 г. и от
30.04.2021 г. до 07.04.2021 г. , ведно със законната лихва , върху тези
главници считано от датата на постановяване на съдебното решение / така както е
заявена претенцията в молба депозирана с вх. № 5528/14.06.2021 г. от
процесуалния представител на ищеца / до окончателното изплащане /. Претендира
се заплащана в полза на ищеца и на сторени от него съдебно- деловодни разноски.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд отхвърлил
предявените искове като неоснователни.
За да постанови
този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното :
По делото няма спор между страните, че л.с. Т. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
затвора в гр. Пазарджик от 06.03.2015
г., като е поставен при „строг „ режим
и до настоящия момент / справка
вх. № 7919/23.09.2021 г. /.
Видно от изисканите и
представените по делото като писмени доказателства данни и съгласно писмо вх. № 3754/19.04.2021 г. и
приложена към него медицинска справка,
писмо вх. № 6013/28.06.2021 г. , писмо вх. № 12044/22.11.2021 г. , през
исковите периоди л.с. Т. е устройван на
работа в Затвора гр. Пазарджик както следва:
в затворническата столова от
05.08.2016 г. до 26.01.2017 г. и от 11.01.2018 г. до 23.04.2020 г. в цех АББ,
като към момента е неработещ. Представена е по делото таблица , видно от която
в периода м. август 2016 г. до м. м.януари 2017 г. лишеният от свобода Т. е
получавал суми заработки , най-ниският
месечен размер от които е 134,42 лв., а най- високият съответно 168,00 лв. В
периода м. януари 2018 г. до м. април 2020 г. размера на сумите от заработки
варират , като най- високия размер е 156,38 лв., а най- ниския е 2,16 лв. Ищецът е получавал ежедневно и парични преводи от
различни лица , както и три хранителни пратки. Установява се , че по изп. Д. №
20175330402242/22.03.2018 г. на ДСИ гр.Пловдив
се удържат суми от заработката му за положен труд на основание чл. 78 ал.3 ЗИНЗС и чл.446 ал.1 т.3 ГПК.Установява се , че по
време на престоя си в Затвора гр. Пазарджик
л.с. Т. е имал здравословни
оплаквания и са му направени три
урологични консултации, като при последната е назначена медикаментозна терапия
, след която оплакванията отзвучават. Независимо от това Т. се е преглеждал ежеседмично, а не рядко и по
два пъти на седмица. След консултация с уролог
на 06.12.2019 г. Т. е бил настанен за провеждане на оперативна
урологична интервенция в МБАЛ „Пълмед „ , като след осъществяването й и след проведено
медикаментозно лечение , на 30.01.2020 г. катетърът е бил отстранен
окончателно. Поради оплаквания за болки в епигаструма и дясно подребрие нямащи общо с храненето , на 02.04.2021
г. е била осъществена консултация с
гастроентеролог, поставена е диагноза – остър гастрит и препоръчаната терапия е
била осъществена в пълен размер. В момента л.с. Т. е без съществени
оплаквания и без смущения в уринирането.
От данните съдържащи се в сбраните по делото писмени доказателства
посочени по-горе, както и изисканите и
приложени – копие от дневник за индивидуална работа, първоначален и последващи
планове за присъдата, се установява , че първоначалния план на присъдата е
касаел преди всичко работа по осъзнаване отговорността за извършените
престъпления, формиране на самокритично отношение, включване в програма за
превенция на зависимости, изграждане на набор от алтернативи при взимането на
решения.Методите, които са използвани за реализирането на тези цели и задачи,
са чрез включването на ищеца в групова
работа и индивидуални беседи.Констатирани са личности проблеми , тъй като л.с.
е с нереалистично завишена и сериозно дисбалансирана самооценка, също
перманентна неудовлетвореност с негативна зареденост по отношение на
пенитенциарната институция и отделни служебни авторитети. В хода на
индивидуалната работа е констатирано , че егоцентричността и честолюбието на л.с. Т. са в степен, провокираща излишна обидчивост и
претенциозност, с усещане и разбиране за
свръхценност, за жертва на несправедливо отношение и третиране.
Установява се , че негативното проявление по време на изтърпяване на
присъдата му започва след спирането му от работа към затворническа столова. В
тази връзка е констатирано , че л.с. не умее да извлича поуки от минал
негативен опит, както и да проявява необходимата самокритичност към свои
грешки. Въпреки, че не отговаря на необходимите критерии и условия за ползване
правата по режима, конкретно за настаняване в ЗООТ, лишеният от свобода три
пъти е проявявал такова искане и съответно му е отказвано със заповеди № ОРЖ-8
от 21.05.2018, № ОРЖ-11 от 16.08.2018 и № ОРЖ-1 от 20.02.2019 година.
Последната заповед е обжалвана пред Административен съд гр.Пазарджик. Същият
подава и поредна молба за условно предсрочно освобождаване, въпреки, че в проведени
разговори с компетентен служител му е разяснено, че освен формалните
предпоставки за правото за ползване на условно предсрочно освобождаване, следва
да бъде изпълнено и условието осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне.
Склонен е към евентуална употреба на вербални закани и
заплахи, както и демонстративни самонаранявания и различни опозиционни
действия. Многократно е наказван , както следва: - със заповед №
Л-711/14.05.2021 на началника на затвора му е наложено дисциплинарно наказание
„Писмено предупреждение" , за това, че е нарушил установения ред, като е
написал молба за превод в затвора гр. Ст. Загора от името на лишения от свобода
И. В.П., по поръка на осъденият на доживотен затвор Б. Т. Е., -зап.№506/29.04.2020
год. с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от
7 дни", за това, че е държал при себе си вещи, без необходимия документ, а
така също и неразрешени вещи; - зап.№364/13.03.2020 год. с „писмено
предупреждение", за нарушаване на установения ред, като по време на
адвокатско свиждане направил опит да изнесе списък с имената на лишените от
свобода, настанени в спалното помещение. Заповедта за наказание е обжалвана, а
жалбата отхвърлена със зап.№1729/09.04.2020 год.;- зап.№80/20.02.2019 год. с
"изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия", за това, че
по време на свиждане опитал да внесе в затвора наркотично вещество. Заповедта
обжалвана, жалбата одобрена с решение №114/01.03.2019 год. на Административен
съд;- зап.№ 234/05.06.2018 год. с „писмено предупреждение", за това, че се
държал грубо и демонстративно в медицински център на затвора; -
зап.№396/12.09.2017 год. с „лишаване от хранителна пратка за срок от 3
месеца", за това, че осъществил нерегламентиран контакт с друг лишен от
свобода;- зап.№58/07.02.2017 год. с „извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената за срок от 7 дни", за това, че не е изпълнил
възложена му от администрацията работа.
От другите представени по делото писмени доказателства – извлечение от
регистър за молби и жалба , безспорно се установява , че за периода 28.11.2019
г. до 21.09.2021 г., л.с. Т. е подал и съответно са били заведени във входящия
регистър общо 67 броя молби и жалби.
Не е спорно и се установява, от представеното по делото копие от
постановление от 30.03.2021 г. на прокурор към ОП гр. Пазарджик , че по
подадена от л.с. Т. жалба е образувана
преписка № 337/2020 г. на ОП-Пазарджик , която е приключила с постановен отказ
да се образува ДП. Предмет на прокурорската проверка са били изложени от
жалбоподателя твърдения, част от който се включват и в предмета на настоящия
правен спор. Оплакванията му са били в
посока на това, че през 2016 -2017 г. работел в столовата на затвора, но
несправедливо го наказали заради други двама негови колеги. През 2018- 2020 г.
работел в цех АБВ към Затвора , но като нямали работа си седели в затвора. Той
счупил една пила, нямало какво да работи и след няколко дни бил спрян от
работа. Подавал молби до администрацията, като цитирал номера на молбите си ,
но нямало резултат. Заради л.с. Вълчев в нарушение на чл.105 ал.2 ЗИНЗС,
администрацията на затвора наказала още 4 човека. Л.с. Т. твърди , че подал
жалби , но те били върнати , тъй като не му осигурили плик с марка по пощата. Искал
телефонен разговор с адвокат, но му било отказано. Искал да бъде преместен в
общежитие от открит тип , но умишлено го наказали. Не му давали помощи като
социално слаб.
За изясняване на спора от
фактическа страна в настоящото производство са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Г. А. Г. твърди , че Т. на два пъти бил назначаван на работа и двата
пъти бил спиран. Твърди , че и той бил спрян от работа , но поддържа, че
администрацията на затвора, ги лишавала безпричинно от работа. Твърди още, че
когато установявали , че някой незаконно
варял алкохол „джибра „ , наказвали всички в килията, като спирали кабелната
телевизия на всички в това помощение. Освен това през лятото два часа сутринта
и след 22,00 ч. също спирали кабелната, тъй като заради вентилаторите се
налагало удължено токоподаване. В затвора позволявали да се внасят телевизори и
антени за ефирна телевизия. Т. имал проблем, тъй като искал да говори с
адвокат, но не му позволили. Недоволен от ръководството на затвора , Т. правил
и гладни стачки, но нямало никакъв резултат.
Свидетелят не бил чувал, л.с. Т.
да е хвърлял тавите в столовата, но твърди, че в цеха за кутии много хора
отказвали да работят, тъй като нормите били много високи. Телефони били
осигурени и в карето и в коридора , но
на Т. не му осигурили безплатна фонокарта, тъй като бил социално слаб.
Свидетелите Г. и св. М. поддържат , че Т. винаги искал да работи, за да може да
издържа децата си. Св. М. поддържа, че Т. бил спрян от работа , защото счупил
пила , но пилите не били здрави и при
работа лесно се чупели. Свидетелят също установява, че в коридора имало
поставен телефонен апарат, но фонокартата струвала 12,50 лв. и който е социално слаб не можел да се обади
по телефона. Тхчиев правел гладни
стачки, защото никой не искал да му обърне внимание. Свидетелят твърди, че той
също бил на работа , но бил спрян , защото неоснователно бил наказан. Не
оспорва, че не е спрян от работа, защото се чупели пилите, макар, че поддържа,
че това ставало много често, а защото бил дисциплинарно наказан.
От правна
страна, първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и
нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съдът е изложил аргументи защо счита, че няма нарушение
на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.10, т.1 от МПГПП (МЕЖДУНАРОДЕН ПАКТ ЗА ГРАЖДАНСКИ И
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА), ратифициран с Указ №1199 на Президиума на Народното
събрание от 23.07.1970г., обн. ДВ бр.60/ 1970 г., в сила за Р. Б от 23.03.1976
г. Подробно са анализирани доказателствата по делото и се сочи защо не е
нарушение фактът, че лицето не работи към момента на предявяване на исковата
претенция, както и защо не е нарушение отказът за предоставяне на безплатен
телефонен разговор. Изложени са аргументи и по отношение на другите две искови
претенции – относно претърпени вреди от липсата на кабелна телевизия и относно бездействието
на администрацията – както се претендира в исковата молба – да спазва закона ,
респективно правата на лишените от свобода
и да се произнася положително по подадени от ищеца жалби и молби.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в
касационната жалба на касатора Т. аргументи са неоснователни.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, тъй като не са установени незаконосъобразни бездействия или действия на
затворническата администрация.
По отношение на наведените в касационната жалба съждения за
това, че затворническата администрация има задължение да осигурява работа на
лишените от свобода, настоящата съдебна инстанция счита, че тези аргументи няма
как да бъдат споделени. На първо място законодателството не предвижда такова
задължение на органите следящи за изтърпяване наказание лишаване от свобода. От
друга страна правото на труд е гарантирано от Конституцията на Република
България, но то не е абсолютно такова и на него не отговаря реципрочно
задължение за осигуряване на работа. В случаите, когато български гражданин не
реализира това право, държавата не е длъжна да му осигури упражняването на това
право, а само при отговаряне на определени условия да го обезщетява за определен
период от време за липсата на работа. След като това се отнася за всички
български граждани, няма как да се приеме, че специално за лишените от свобода
е налично задължение на държавата, респективно органите изпълняващи наказанието
лишаване от свобода да се осигурява работа. На следващо място следва да се
посочи, че законодателството предвижда определени облекчения и позитиви за
лишени от свобода, които полагат труд през периода от време, в който изтърпяват
наказание лишаване от свобода. Това обаче съвсем не означава, че неполагането
на труд е свързано с налагането на допълнителни ограничения или влошаване
положението на лишени от свобода, които не работят. В конкретния случай са
напълно недоказани твърденията на ищеца за неоснователно недопускане до работа.
Напротив установява се, че същият е работил в два периода от време, като е бил
спрян от работа поради причини изцяло свързани с негови действия, както
правилно е установил и приел първоинстанционния съд. Освен това са доказани по
делото и множество срещи от различен характер, в това число разглеждане на
правно положение, възможности за трудово устройване, индивидуална корекционна
дейност свързана с отношение към правонарушението , умения за мислене и
дисциплинарен статус. Ето защо няма как да се направи извод, че затворническата
администрация на Затвора гр.Пазарджик умишлено създава предпоставки да не
полага труд касаторът Т.. С оглед на това и исковите претенции свързани с
нарушено право на труд са правилно отхвърлени като неоснователни.
Що се касае до искът предявен във връзка с отказ да се
ползва безплатно телефонно обаждане, настоящият състав споделя изцяло
аргументите на контролирания съд. За пълнота следва да се посочи, че липсват
каквито и да било доказателства, че неправомерно е постановен този отказ.
Действително съгласно чл. 79 ал.3 ППЗИНЗС , по изключение с разрешение на
началника на затвора , на лишения от свобода
се предоставя безвъзмездно служебен телефон , във връзка с тежки семейни
проблеми или спешни правни основания. Тази
възможност обаче не е безусловна и според посочената правна норма е само по изключение при наличието на
посочените две предпоставки, след преценка предоставена в правомощията на
Началника на затвора. По делото не са налице доказателства за наличието на
обстоятелства като тежки семейни проблеми на ищеца или спешни правни основания.
Твърденията на ищеца са , че е имал нужда да се свърже с адвокат, но дори и да
се приеме това твърдение за установено /макар да не почива на каквито и да било
доказателства по делото/, то не е достатъчно да аргументира нарушение на
сочената разпоредба. Това е така, тъй като разпоредбата изисква спешност на
правното основание, а тази спешност следва да бъде доказана. С оглед на това
правилно е отхвърлен като неоснователен и този иск.
Що се касае до липсата на кабелна телевизия и прекъсването
на същата при определени обстоятелства, то съдът счита че няма как да се
обоснове нарушение и по тази искова претенция. Аргументите на контролираната
инстанция се споделят напълно, а в касационната жалба не се навеждат такива, на
които да не е даден отговор от първоинстанционния съд. Ето защо по отношение на
този иск, настоящата инстанция препраща напълно към мотивите в контролирания
съдебен акт и счита, че правилно е отхвърлена и тази искова претенция.
По отношение на исковата претенция за претърпени вреди от
няколко проведени гладни стачки, пряко свързани с бездействието на
администрацията и неспазване на закона,
респективно правата на лишените от свобода
и произнасяне положително по подадени от ищеца жалби и молби, правилно
същата е отхвърлена като неоснователна. От доказателствата по делото се
установява, че всички жалби и молби на ищеца са препращани на компетентните
органи, тези които са от компетентността
на затворническата администрация са разглеждани своевременно и има произнасяния
по тях. По делото са приложени доказателства за множество такива подавани жалби
и молби от Т., като не се установяват такива, които не са разгледани.
Твърденията в тази посока в исковата молба са недоказани. Същевременно няма как
да се приеме, че съществува задължение за уважаване на всяка жалба или молба от
разглеждащите я институции. По отношение на отменените актове на
администрацията по жалби на Т. не може да се приеме за безспорно доказано да са
претърпени конкретни неимуществени вреди. Претърпяването на такива следва да
бъде доказано, а в производството пред първоинстанционния съд, ищецът не е
могъл да докаже по безспорен начин такива. Що се касае до гладните стачки, от
доказателствата по делото се установява, че те са провеждани във връзка с
обстоятелства, за които жалбите и сигналите на ищеца са преценени като
неоснователни. Ето защо и този иск правилно е преценен като неоснователен.
Обобщено казано, касационната инстанция заключава, че при
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му и
е извел правни изводи, които са споделими и верни спрямо събрания
доказателствен материал по делото. Решението на Административен съд - Пазарджик
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без
уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, X
– състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 936/16.12.2021
г., постановено по адм. дело № 392/2021 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/