Решение по дело №1322/2024 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 96
Дата: 24 март 2025 г. (в сила от 9 май 2025 г.)
Съдия: Лилия Йорданова Любенова Димитрова
Дело: 20241620101322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. гр. Лом, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.а
при участието на секретаря Моника Ц. В.
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело №
20241620101322 по описа за 2024 година
Делото е образувано пред Районен съд Лом по депозирана исковата молба
от „*******“ ООД - гр.******, със седалище и адрес на управление:
гр.******, ул. ********* № **, БУЛСТАТ *******, представлявано от ******
**** В. И., срещу И. Й. Д., ЕГН ********** от гр. ******, с която са
предявени при условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правна квалификация
чл.79, ал. 1 и чл.86 ЗЗД, производство по реда на чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е депозирано
възражение.
В исковата молба се твърди, че И. Й. Д. е неизправен длъжник потребител
на „*******“ ООД - гр.******. Срещу длъжника било образувано ч.гр.д. №
***/20**г. по описа на РС Лом. До 04.04.2024г. потребителят е натрупал
задължение към дружеството в размер на 567.96лв. за имот, находящ се в гр.
******, ул.”*****” № ** като в сумата са включени главница и законна лихва
и представляват неизплатената стойност за консумираната вода съгласно
извлечение от сметка *** „Клиенти“ на дружеството. Задължението,
представляващо главница в размер на 495,31лв., е за периода от 14.01.2021 г.
до 19.03.2024г., като претендираната законна лихва в размер на 72,65 лв. е за
периода от 15.02.2021 г. до 04.04.2024г.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за
установено, че И. Й. Д., ЕГН ********** от гр. ****** дължи на „*******”
ООД със седалище и адрес на управление: гр.******, ул. ********* № **,
БУЛСТАТ *******, представлявано от ****** **** В. И., следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД ***/20**г. по
описа на РС Лом, а именно сума в размер на 495,31 лв. /четиристотин
1
деветдесет и пет лева и тридесет и една ст./- главница за периода 14.01.2021
г. до 19.03.2024г., и 72,65 лв. /седемдесет и два лева и шестдесет и пет ст./ -
лихва за периода от 15.02.2021 г. до 04.04.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението, 08.04.2024 г., до
изплащане на вземането.
Претендират се и разноските, сторени в производството.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Съгласно мотивите на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС възражението по
чл.414, ал.1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса,
адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за
отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Възможността на длъжника да
обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК има
правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.
Независимо от депозиране на обосновано възражение по чл.414, ал.1 ГПК
ответникът по иска може да подаде и писмен отговор на исковата молба.
Следователно съдът следва да вземе предвид и направените от ответника
обосновани възражения в заповедното производство, които са своевременно
депозирани.
Ответникът във възраженията си е заявил, че повече от 15г. не е живял на
посочения от ищеца адрес. Живее от 02.10.2023г., както и че няма задължения
и няма имот на този адрес.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрк.
Н.В., като поддържа претенцията си. Претендират се разноски. Представена е
писмена защита, в която ищецът е развил съображенията си касателно
основателността на иска.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
По делото са допуснати и приети писмени документи като доказателства,
допусната, изготвена и защитена в ОСЗ е съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск,
който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със
сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника
съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от
наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига
стабилизирането на заповедта за изпълнение като титул за осъществяване на
принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК. Ищецът цели установяване съществуване на вземане, като
предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като
особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”,
производство, искът по чл. 422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с
2
общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство. Предвид това в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска,
с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за
изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
17.04.2024г., който в срока по чл. 414 ГПК (на 19.04.2024г.) е депозирал
възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане от 29.04.2024г. заповедният съд е
указал, че дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок срещу длъжника. Същото е връчено на заявителя на
16.05.2024г. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 14.06.2024г. видно от
пощенското клеймо) е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на
вземането на ищеца срещу длъжника, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо
исковата претенция е допустима. Налице е и правен интерес от търсената
защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното
настоящият състав приема, че са налице всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това съдът следва
да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи
следния фактически състав: между ответника и ищеца да е съществувало
валидно облигационно отношение в сочения период, по силата на което
ищецът е изпълнявал своите задължения да престира на ответника
съответната услуга, настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение от
страна на ответника на неговите задължения за заплащане на цената на
доставената услуга, т.е. липса на заплащане от страна на ответника.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал доказателствената тежест на страните. Указано е, че ищецът
следва да докаже в условията на пълно и главно доказване фактите, които
сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. ищцовото дружество следва да
установи, че между страните през исковия период е съществувало договорно
правоотношение, по силата на което е предоставило **** услуги за процесния
период на адреса на процесния имот, качеството на ответника като потребител
на **** услуги за имота, както и размера на претендираното вземане. В тежест
на ищеца е да установи изпадане на ответника в забава за плащане на главното
задължение. Указано е, че ищецът не сочи и не представя доказателства за
наличието на облигационна връзка и за качеството на ответника като
потребител на **** услуги за имота. Посочено е, че в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнявал задължението си за заплащане на доставяната услуга,
респ. погасяване чрез други способи, като ответникът носи тежестта да
докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи,
правопогасяващи), като не сочи и не представя доказателства за това. Съдът е
3
указал на страните, че могат да поискат с оглед разпределената им
доказателствена тежест да се снабдят със съдебни удостоверения след внасяне
на държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на РС Лом за снабдяване с
необходимите им доказателства.
Видно от показанията на разпитаната в качеството на свидетел Е. М. В.,
заемаща длъжността „******“ към **** ******, и обслужваща района, в
който попада процесния имот с административен адрес гр. ******, ул. *****
**, същата е посетила адреса последно есента - през м. октомври 2024г., тъй
като зимните месеци посещения не се извършват предвид т.нар. „зазимяване“
на водомерите. Същата е посочила, че абонатът И. (ответник по делото) живее
на ул. „*****“ № *, но проценият (ул.***** № **) също е негов адрес, там
обаче живеят негови деца. В повечето случаи св. В. е работила със съпругата
на ответника, като тя се е подписвала. Свидетелката е посочила, че не знае как
се казва, но знае, че е неговата съпруга. Видно от показанията й на ул. „*****“
** няма водомер и не се измерва, пишат се служебно 5 кубика всеки месец,
като с това била запозната и съпругата на ответника. Св. В. е заявила, че „няма
водомер в имота, там е празна шахта и няма поставен водомер. Установяваме,
че се ползва вода като следим като минаваме има ли пране, чашките за
кафетата..“. Изложила е твърдения, че това е „негов дом“ (на ответника),
понеже всеки може „да има няколко къщи“. Посочила е „знам, че това е негов
дом, защото партидата така ми е подадена от **** - на негово име, знам, че
човекът живее на друг адрес, но тук са децата му“. Според св. В. вода се
потребява, защото е виждала млади хора там - семейство с дечица. Самата тя в
дома не е влизала, не е виждала да тече вода, но според нея имат вода, защото
„те си живеят там, като досега никога не са казали, че нямат вода“. Посочила е,
че знае че не плащат редовно.Съдът кредитира показанията на св. В., предвид
това, че същите са непротиворечиви и последователни.
По делото е изготвена и защитена съдебно-счетоводна експертиза, видно
от която вещото лице, сравнявайки количеството питейна вода, отчетена и
записана в карнет книга № ***** за абонат № ********* от служител на ****
- ****** и количеството питейна вода, отразено в месечните фактури от сайта
на ****, е установило, че количеството вода, отразено в карнет книгата не е
равно от това, което е фактурирано и респективно отразено в сайта на **** -
****** / проверка на сметка. Изразходваната вода е отразена в карнет книгата
и е 195 куб.м. Фактурираното количество вода обаче е 193 куб. м. Сумата,
претендирана от дружеството и отразена в сметка *** - клиенти по партида
******* на И. Й. Д. - 495,31 лв., отговаря на фактурираното количество. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че са засечени 2 кубика повече в
карнет книгата, които не са фактурирани от ищеца, като реално се претендира
сумата за по-малкото количество вода. За процесния период върху главницата
412,79 лв. /без ДДС/ начислената мораторна лихва от ищеца е в размер на
72,65 лв., а експертизата е изчислила сумата в размер на 70,60 лв. или
разликата е в размер на 2,05 лв. по-малко. Съдът не намира основания да не
кредитира така изготвената експертиза, още повече, че същата е приета без
възражения от страните.
По делото действително ответникът е заявил, че повече от 15г. не е живял
4
на посочения от ищеца адрес и че живее от 02.10.2023г. Но същият е възразил
срещу претенцията, посочвайки, че няма задължения и няма имот на този
адрес, с което е оспорил реално облигационната връзка между страните.
Съобразявайки изложеното в мотивите на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
досежно възражението по чл.414, ал.1 ГПК, съдът приема, че тези възражения
са депозирани по време на висящността на процеса, адресирани са до съда и
са подадени преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба
по чл.131, ал.1 ГПК., т.е. имат правните последици на отговор на исковата
молба по чл.131, ал.1 ГПК.
Претенцията на ищеца се касае периода 14.01.2021г.-19.03.2024г. –
досежно главницата, и 15.02.2021г.-04.04.2024г. – касателно мораторната
лихва.
В този случай, както е указано с доклада по делото, ищецът следва да
докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между
страните за процесния период, вкл. че е изпълнявал своите задължения,
произтичащи от нея.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при
спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.1 от ЗРВКУ
този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на
водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от
експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни
услуги, наричани по-нататък „******* оператори“. В ал. 2 на цитираната
разпоредба се сочи, че водоснабдителните и канализационните /****/ услуги
са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водоснабдителните и анализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в пар. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция
на понятието „потребители на ****- услуги“ - това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят **** услуги.
В разпоредбата на чл. 3, ал.1 от приложимата за процесния период
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи е указано, че потребители на **** услуги са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
5
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение. В този смисъл е и чл.2,
ал.1 от Общите условия на ищеца, които са общодостъпни и са публикувани в
сайта на **** ******. Съгласно цитираната разпоредба потребители на
******* услуги са: 1. юридически или физически лица - собственици,
ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят ******* услуги; 2. юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3. предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на **** системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
Видно от цитираната нормативна уредба качеството „потребител“ на ****
услуги възниква единствено по отношение на определена категория лица -
носители на вещни права или концесионно право, като никакви други
облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание,
включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи
съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна
мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на
**** мрежата, а са относими единствено в отношенията между
собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което
фактически ползва имота. Т.е. по силата на законовата разпоредба
облигационните правоотношения между страните възникват с придобинето на
собствеността /вещното право на ползване/стоеж за процесния имот.
В настоящия случай въпреки указаната доказателствена тежест и
предоставената възможност за снабдяване с необходимите доказателства,
ищецът е бездействал, като не е представил доказателства, от които да се
установи с категоричност наличието на облигационно правоотношение с
ответника, качеството му на потребител на **** услуги, както и
доказателства, че процесният имот е бил водоснабден в процесния период.
Поради това искът е неоснователен само на тези основания.
Освен това в показанията си св.В. дори е заявила, че в процесния имот,
находящ се на ул. ***** № ** в гр. ******, няма водомер, а е направила
изводи, че се доставя вода от ищеца само и единствено въз основа на това, че е
виждала „пране“ и „чаши от кафе“, както и хора, които живеят там. Досежно
титуляря на партидата и качеството му на потребител на **** услуги същата е
посочила, че партидата така й е подадена от **** - на негово име, като знае, че
човекът живее на друг адрес.
Именно с оглед горното не се доказа и втората предпоставка за
възникване на претенцията на ищеца – последният да е изпълнявал своите
6
задължения да престира на ответника съответната услуга.
С оглед това, че предпоставките следва да са налице кумулативно, е
безпредметно да се обсъжда липсата или наличието на останалите
предпоставки от фактическия състав, който следва да е осъществен, за да е
основателна ищцовата претенция.
С оглед горното и предвид акцесония характер на задължението за лихва
за забава върху главницата, следва, че претендираната мораторна лихва за
посочения по-горе период и претендиратана законна лихва от деня на
депозиране на заявлението в съда-08.04.2024г., до окончателното изплащане
на вземането също се явяват неоснователни.
Гореизложеното обоснова неоснователността на предявените от ищеца
искове, предмет на издадената по ЧГД ***/20**г. по описа на РС Лом заповед
за изпълнение № *** от 09.04.2024г., поради което същите следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно цитираното ТР в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена
последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на
вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се
провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на
иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в
сила на заповедта за изпълнение съгласно чл.416 ГПК. Ако не е образувано
изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск
е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то
същото подлежи на прекратяване на основание чл.422, ал.3 ГПК. По тези
съображения при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта
за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца не се следват разноски. Ответникът не
претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ищеца искове за
признаване по отношение на И. Й. Д., ЕГН ********** от гр. ******, че
същият дължи на „*******” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.******, ул. ********* № **, БУЛСТАТ *******, представлявано от ******
**** В. И., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ЧГД ***/20**г. по описа на РС Лом, а именно сума в размер на
495,31 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет и една ст./-
главница за периода 14.01.2021 г. до 19.03.2024г., и 72,65 лв. /седемдесет и
два лева и шестдесет и пет ст./ - лихва за периода от 15.02.2021г. до
04.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението, 08.04.2024г., до изплащане на вземането.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд ****** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, да се отдели ЧГД № ***/20**г. по
описа на PС Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8