№ 782
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500196 по описа за 2021 година
Производството е по чл.294 и сл. ГПК.
С решение от 14.01.2021г. по т.д. № 2939/2019г. на ВКС ІІ гр.отд. е отменено решение
от 14.01.2021г. по гр.д. № 3904/2018г. на САС в частта, в която е отхвърлен предявения от Е.
И. С. против ЗК „Лев Инс“ АД иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 160 000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и делото върнато на друг състав с
указания за събиране на допълнителни доказателства.
С решение от 28.03.2018 г., постановено по гр.д. № 10 559/2015 г. на Софийски
градски съд, І –16 състав, са отхвърлени предявените от С. И. В. и Е. И. С. срещу ЗК Лев
Инс“ АД искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от по 160 000 лева за
всеки, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на И. П. С., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано
на 9.10.2014 г. на първокласен път І – 6, Кюстендил-София, в участъка между гр.Кюстендил
и с.Ябълково, по вина на Д. Т. П., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ ***, към
посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на
деликта 9.10.2014 г. до окончателно изплащане на обезщетението. Решението е постановено
при участието на Д. Т. П.- трето лице помагач на страната на ответника.
Въззивното производство е било образувано по жалба на ищеца Е. И. С. против
решението на първата инстанция в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск
1
против ЗК „Лев Инс“АД по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ В жалбата се правят подробни оплаквания
за допуснати процесуални нарушения на съда, изразяващи се в непълен доклад и отказ да се
допуснат относими и необходими доказателства, както и за необоснованост на съдебния акт
поради липсата на мотиви защо част от доказателствата са кредитирани, а други въобще не
са били предмет на обсъждане.
Поради необжалването на решението от ищцата С. И. В., спрямо нея съдебният акт е
влязъл в сила.
Ответникът по жалбата – ЗК “Лев Инс“ АД в срока за отговор я оспорва като
неоснователна и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Третото лице помагач Д. Т. П. изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и за правилност на постановеното първоинстанционно решение.
САС в настоящия си състав, като взе предвид оплакванията в жалбите и събраните по
делото доказателства, приема следното :
По фактите не е било спорно и от представените пред първата инстанция писмени
доказателства е установено настъпването на пътно произшествие на 9.10.2014 г. на
първокласен път І-6 между гр. Кюстендил и с.Ябълково, при отклонението за с.Жабокрът,
между управлявания от Д. Т. П. лек автомобил, марка „Фолксваген Поло“ с рег. № *** и
велосипед с водач И. П. С., в резултат на което е причинена смъртта на велосипедиста. В
подкрепа на този извод е и приетото и неоспорено заключение на назначената в хода на
първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, от което се
установява, че причината за смъртта на велосипедиста са тежката съчетана черепно, шийно-
гръдно-коремна и на опорно двигателния апарат травми, довели до развитието на остра
кръвозагуба, травматичен и хеморагичен шок и мастна емболия на белия дроб, обусловили
непреодолима многоорганна недостатъчност. Категорично е заключението, че е налице
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между смъртта на И. П. С. и процесното
ПТП, в което той е участвал като велосипедист.
По делото е прието като доказателство заверено копие на досъдебно производство №
911/2014г. на РУ Кюстендил, от което е видно, че същото е приключило с одобрено с
протоколно определение от 17.10.2016 г., постановено по НОХД № 1681/2016 г. на
Кюстендилски районен съд, споразумение, с което Д.Т. П. се признава за виновен в това,
че на 9.10.2014 г. по първокласен път /І-6/ между гр.Кюстендил и с. Ябълково, е управлявал
лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 промила, а именно 1.4 промила, престъпление по чл.343 б ал.1 във вр. с чл.2 ал.2 от НК,
като му е наложено наказание пробация за срок от 6 месеца и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 24 месеца.
В приетото пред първата инстанция заключение на съдебнопсихиатричната
експертиза също е констатирано, че резултатът от кръвната проба на водача Д. Т. П. сочи
на наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 1.4 промила, съответстващо на лека
степен на алкохолно опиване, което обичайно води до отслабване на вниманието,
2
концентрацията и повишаване риска от неправилна преценка на ситуациите.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-автотехническа
експертиза за изследване на механизма на пътно-транспортното произшествие. От приетото
заключение се установява, че на 9.10.2014 г., около 15.45 часа, на първокласен път ПП І-6 –
Кюстендил-София, в участъка между гр.Кюстендил и с.Ябълково, към Т-образно
кръстовище с пътя вдясно за с.Жабокрът, в лявата пътна лента, Д. Т. П. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Поло“ рег.№ *** със скорост от около 90 км/ч, с алкохол в кръвта
1.40 промила. При предприето от водача изпреварване на движещия се пред него лек
автомобил „Фиат Пунто“, на Т- образното кръстовище е навлязъл велосипедистът И. С., със
скорост от около 11.5 км в час, при наличие на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, като въпреки опита за аварийно спиране от страна на първия,
автомобилът е блъснал велосипедиста. Според експерта, опасната зона за спиране на
автомобила при установената му скорост на движение, е 75 метра, а към момента , в който
велосипедистът е навлязъл в платното за движение на главния път І -6, автомобилът е бил на
44.6 м преди мястото на удара, поради което и при своевременна реакция и по-ниска
скорост неговият водач не е могъл да спре преди мястото на удара.
Вещото лице е обосновал краен извод, че предвид навлизането на велосипедиста,
пресичайки-стоп линията си, ударът за водача на автомобила е бил непредотвратим чрез
аварийно спиране, поради което и причината за настъпване на произшествието е
навлизането на велосипедиста в кръстовището и главния път при опасна близост на
автомобила.
Пред първата инстанция в качеството на свидетели са разпитани лицата Ш.У. и В.Д. –
преки очевидци на инцидента, пътували зад процесния автомобил в дясна пътна лента в
посока Кюстендил – с.Жабокрът. Според възприятията и на двамата свидетели автомобилът,
който ударил велосипедиста бил зад техния в лява пътна лента, после ги задминал с по-
висока скорост. Те се движели с около 70-80 км/ч, а въпросният автомобил се движел много
по-бързо. Ударът настъпил в лявата лента. Видимостта към велосипедиста била много
добра, той се движел бавничко, пресичал главния път, бил в лявата лента и ударът настъпил
там. Нямат впечатление водача на автомобила да е предприел спиране и предполагат, че
ударът е могъл да се избегне, ако водачът се е бил престроил в дясна пътна лента.
Първоинстанционният съд с обжалваното решение е приел, че не са установени
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя-виновно противоправно
поведение на деликвента Д. Т. П., което да е довело до настъпване смъртта на пострадалия,
поради липса на доказателства за наличие на причинна връзка с допуснато от него
нарушение на ЗДвП и вредоносния резултат.
Във връзка със задължителните указания на ВКС и за изясняване на всички въпроси
относно механизма на ПТП пред въззивната инстанция е изслушана повторна
автотехническа експертиза в разширен състав на вещите лица проф. Ст. К., доц. инж.В.П. и
инж. А., от която на първо място се установяват пътните знаци и маркировка в процесния
участък – в посока на движението на велосипедиста знак Б1 „Пропусни движещите се по
3
път с предимство“, както указателни табели Д12 – „Край на населено място“ и напречна
маркировка М6 „Стоп –линия“, а в посоката на движение на л.а. Фолксваген Поло –
хоризонтална пътна маркировка – ограничителни линии от двете страни на платното, което е
от две ленти за движение, разделени с маркировка М3 – „единична прекъсната линия“.
Изяснено от експертизата на следващо място е, че водачът на лекия автомообил при
приближаване на населено място и навлизане в кръстовище се е движел с превишена
скорост от 98 км/ч, като вертикалната проекция на контакта между двамата участници е в
лява пътна лента на първокласен път ПП 1-6 Кюстендил–София. От техническа гледна точка
видимостта в района на произшествието е била в граници, превишаващи опасната зона на
лекия автомобил и позволяваща и на двамата участници да се възприемат от достатъчно
голямо разстояние. Разстоянието на което за първи път водачът е възприел велосипедиста
като опасност е 49,85м, когато е предприел намаляване на скоростта и изминал посоченото
разстояние за време от 1, 85сек. Водачът е възприел опасността, когато велосипедистът е бил
на разстояние от 4,6м от мястото на удара, изчислено на база скорост на движение на
велосипедиста 2,5м/сек. за лице от мъжки пол над 80 години, управляващ велосипед „без
скорости“. Изминатият път от велосипедиста до мястото на удара е определено около 5,10м
и следователно водачът е възприел опасността, когато велосипедистът е бил на около 0,5м
след стоп-линията или непосредствено след навлизане на платното за движение – около
2сек. след преминаване на стоп-линията. Въз основа на посочените в стойности изчисления
вещите лица са достигнали до извод, че водачът е възприел своевременно опасността.
Точното разстояние, на което се е намирал автомобила, когато велосипедистът е бил върху
десния край на пътното платно е 55,35м, което се явява значително по-малко от опасната
зона за спиране 92,57м. Тези фактически констатации са в основата и на следващите изводи
на експертизата, че в момента, когато велосипедистът е преминал десния край на платното
за движение и предприел пресичане отдясно –наляво спрямо посоката на движение на
автомобила, водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез
задействане на спирачната уредба с максимална ефективност. Горните изводи за
непредотвратимост на удара са идентични и при условие, че водачът се е движел с
разрешената за пътния участък скорост от 90 км/ч. Възможност да предотврати удара чрез
задействане на спирачната уредба би имал при движение със скорост от 64,8 км/ч или по-
ниска.
В съдебно заседание от поставените на вещите лица въпроси се изяснява, че
стандартното време за реакция на неповлиян от алкохол водач е 0,8секунди, а когато е
повлиян с алкохолно съдържание от 1,4 промила в анализираната пътна ситуация, тогава
времето за реакция се повишава с 0,2сек. или сумарното време е общо 1сек. и този факт,
както и възрастта на водача на велосипеда, са били съобразени при изчисленията. Въз
основа на тях извеждат и извод, че в конкретния случай водачът е реагирал своевременно и
алкохолното повлияване не е бил решаващ фактор за преминаване границата над
средностатистическите показатели.
Събраните пред двете инстанции доказателства потвърждават от правна страна извода,
4
че не е налице пряка причинна връзка между противоправното поведение на водача на
автомобила и настъпилия резултат, независимо от констатацията, че е управлявал
превозното средство след употреба на алкохол. При съобразяване на изяснения в
експертизите механизъм на произшествието и показанията на разпитаните свидетели, следва
да се приеме, че причина за настъпването му е навлизането на велосипедиста в
кръстовището и главния път, при несъобразяване с наличието на знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ , при което за водача на лекия автомобил ударът е бил
непредотвратим. Неочакваното навлизане на велосипедиста в кръстовището представлява
по своя характер възникване на непредвидима опасност, при която водачът на автомобила
не е имал възможност ефективно да реагира, за да предотврати удара. От съществено
значение в случая е обстоятелството от кой момент навлезлият в кръстовището и главния
път велосипедист е дал повод на другите участници да го възприемат като опасност за
движението. Последователна в тази насока е съдебната практика, че деянието на водача не
може да се третира като случайно, когато опасността не е възникнала внезапно в опасната
му зона за спиране и ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент,
когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но не е сторил това.
Изводите на автотехническите експертизи са идентични по въпроса, че към момента, в който
водачът е видял и възприел опасния обект разстоянието на велосипедиста до мястото на
удара е било 55,35м - по-малко от опасната зона за спиране от 92,57м. От тези констатации
следва извод, че от момента, в който велосипедистът е преминал десния край на платното за
движение и предприел пресичане отдясно-наляво спрямо посоката на движение, водачът на
автомобила не е имал техническа възможност да предотврати удара. Такава техническа
възможност водачът не е имал и при движение с разрешената пътна скорост от 90км/ч, в
която хипотеза отново опасната скорост за движение на автомобила е 80,5м и
велосипедистът отново попада в нея, като разликата в скоростите от порядъка на 7-8 км/ч е
незначителна и забавянето би имало за последица единствено промяна в местоположението
на велосипедиста. И в този случай обаче ударът е щял да бъде реализиран вместо с дясната с
лявата част на автомобила. Единственият вариант, при който ударът е бил предотвратим за
водача е движение със скорост от 64,8км/ч, но по делото няма обективни данни във връзка с
конкретната пътна обстановка, които да налагат управление с тази значително по–ниска
скорост. От заключението на вещите лица пред въззивната инстанция е изяснено, че в
района на ПТП липсват вертикални сигнализации за ограничаване на скоростта, както и че
ПТП е настъпило извън границите на населеното место – следователно нормативно
разрешената скорост е 90км/ч, при която инцидентът в тази си конфигурация е бил
неизбежен. От детайлните констатации на разширената АТЕ, която е обсъдила подробно
всички доказателства, включително и показанията на свидетели –очевидци, става ясно, че
инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, на прав, сух участък с асфалтова
настилка и без интензивност на движението, поради това и не би могло да се изисква от
водача да управлява със скорост от порядъка на 60км/ч, за да му се вмени нарушение на
чл.20 ал.2 ЗДвП в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Действително от
изводите на експертизата се установява, че и двамата водачи са имали възможност да се
5
възприемат от значително разстояние на около 100м, и че не е имало данни за препятствие,
което да ограничава видимостта. Но в конкретната пътна обстановка според установения
механизъм велосипедистът е станал опасност за движението, когато е навлязъл в платното за
движение - в момента, когато е навлязъл в нарушение на изискването на знак „Б1“ на
пътното платно и продължил движението си перпендикулярно на него. Преди този момент
не е имало индикация в поведението на велосипедиста, която да завиши вниманието на
водача, че последният няма да се съобрази с поставения знак „Б1“, както и че ще
предприеме неразрешено перпендикулярно на платното за движение преминаване през Т-
образно кръстовище.
Необосновано в тази пътна обстановка е да се приеме, че опасността за водача е
възникнала в един по-ранен момент –когато велосипедистът е подминал пътен знак Б1,
защото с него не се изисква спиране от водачите, а им се вменява задължение да пропуснат
движещите се с предимство МПС. Както се посочва в показанията на свидетелите
велосипедистът не е спирал, движел се е бавно и в съответствие с тези данни експертизата е
приела и извършила изчисление при равномерно движение. По делото няма други данни,
които да обосновават различен вариант за движение на велосипедиста, поради това и
настоящият състав кредитира изцяло изводите на експертизите относно началния момент на
възникване на опасността спрямо който е анализиран механизма на ПТП.
Следователно превишението в скоростта на движение с около 7-8км/ч е нарушение на
правилата за движение, за което е водачът е понесъл административнонаказателна
отговорност, но не се явява в причинна връзка с настъпилия резултат, защото в разгледаните
хипотези ударът е бил непредотвратим.
Безспорно на следващо място е бил установен и обсъден факта, че водачът е
управлявал с наличие на алкохол над определената в закона концентрация в нарушение на
чл.5, ал.3 т.1 ЗДвП, но не се установява причинна връзка между това противоправно
поведение и настъпилия резултат. Вещите лица в отговор на поставените задачи са
категорични, че водачът е възприел опасността своевременно веднага след навлизане на
велосипедиста на платното за движение и предприел спиране, когато последният е бил с
0,5м в десния край на платното. При извършване на изчисленията относно опасната зона
експертите са взели предвид този факт, като са удължили с 0,2секунди времето за реакция
именно заради наличието на алкохол в кръвта. Пояснили са на следващо място, че и при
допълнително завишаване на времето за реакция, не би се стигнвало до различен резултат,
защото тогава ще се увеличи опасната зона за спиране на автомобила и отново ударът ще е
непредотвратим за водача.
Неоснователни са въведените с жалбата доводи на ищците за нарушение на правилата
за движение поради извършване на изпреварване и управление в лява пътна лента. Този
въпрос е поставен на вещите лица и те са изяснили при разпита си в съдебно заседание, че
водачът не е извършвал маневра изпреварване, а се е движел само в лява пътна лента преди
и след задминаване на автомобила в съседната дясна лента, и че посоченото не съставлява
нарушение предвид на пътната маркировка преди Т-образното кръстовище, указваща
6
посоката на движение на автомобилите в лява пътна лента.
В обобщение, категорично се потвърждават изводите на първата инстанция, че е ПТП е
било непредотвратимо за водача на лекия автомобил „Фолксваген Поло” и предотвратимо за
водача на велосипеда, като единствената причина за инцидента е в субективните действия на
пострадалия, който не се е съобразил с поставения знак „Б1“ и предприел неразрешено
перпендикулярно на платното за движение преминаване през Т-образно кръстовище.
Водачът не е могъл да предвиди, че друго превозно средство ще навлезе в траекторията му
на движение забранителен знак „Б1“, а към момента, в който е възприел опасността, ударът
за него е бил непредотвратим. Безспорно в резултат на произшествието ищецът е търпял
душевни болки и страдания от загубата на своя баща, но за да е налице основание за
ангажиране отговорността на застрахователя е нужно установяване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, включително противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил. След като не се доказа, че поведението на водача е в
нарушение на правилата за движение, и че се намира в причинна връзка с пътния инцидент,
предявения пряк иск против застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ е неоснователен.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще подлежи на
потвърждаване. При този изход на спора няма основание за изменение на присъдените пред
първата инстанция разноски.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само въззиваемия –ответник,
който е сторил и претендирал разноски за ю.к. възнаграждение, което ще се определи общо в
размер на 400лв /100лв за представителство пред САС по чл.25а от Наредбата за правната
помощ и 300лв за ю.к. възнаграждение при първоначалното въззивно обжалване/.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.03.2018 г., постановено по гр.д. № 10 559/2015 г. на
Софийски градски съд, І –16 състав в обжалваната му част, в която е отхвърлен
предявеният от Е. И. С. против ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК ********* иск по чл.226 ал.1 КЗ за
сумата от 160 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие смъртта на неговия баща И. П. С., настъпила в резултат на пътно-транспортно
произшествие на 09.10.2014г.
Осъжда Е. И. С. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.***, ул.***, № 8, ет.4, офис
407 да заплати на ЗК „Лев Инс“АД ЕИК ********* сумата от 400лв, представляваща
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчване препис на
7
страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8