Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 18                                                10.02.2020г.                         гр.Търговище

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД Търговище,                                                                IV състав

На 16 януари                                                       две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                            Председател: Тодор Д.

 

секретар Гинка Савова,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 1053/19г. по описа на РСТ, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.М.А. ***9-1292-000056 от 04.02.2019г. издадено от ВПД Началник сектор към ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция. Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено. В с.з. поддържа жалбата.

Ответника по жалбата пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

На 14.01.2019г. в 11.15ч. на ПП-1-4 км.224 общ.Търговище  полицейски патрул в състав свидетелите И. и Д. спрял за проверка управляваният от жалбоподателят лек автомобил „Фиат Улисе“  с рег.№ Т6227МТ, собственост на С.Й.П.. Проверката установила, че управлението на автомобила се извършва без да е сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ за 2019г. За установеното на жалбоподателят бил съставен АУАН № Д975413/14.01.2019г. със ЗПАМ № 19-1292-000033/14.01.2019г. ВПД началник сектор към ОДМВР Търговище сектор Пътна полиция наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б“е“ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до предоставяне на сключена валидна застраховка. Въз основа на АУАН на 04.02.2019г. ВПД Началник сектор към ОДМВР Търговище, сектор Пътна полиция издал процесното НП с което за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и на основание същият текст от закона наложил на жалбоподателя  наказание „глоба” в размер на 400лв. Видно от справката за нарушител, жалбоподателят има множество регистрирани предходни нарушения на правилата за движение по пътищата.

Горната фактическа обстановка се доказа от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът констатира че както АУАН, така и обжалваното Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи нужната за това компетенция съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и съгласно приложените Заповед рег.№ 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на МВР, Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР и Заповед 363з-195/25.02.2016г. на Директор ОДМВР. Няма допуснати съществени процесуални нарушения при реализирането на административнонаказателната отговорност. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. Обжалваното НП също е издадено в срок.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че е бил зад волана на теглен автомобил, като тегленето се извършвало посредством гъвкава връзка. Твърди, че тегленото било на малко разстояние – от с.Стража до автосервиз. Не оспорва, че автомобила е бил без застраховка гражданска отговорност, но отрича да има вина за това. Оспорва, че в НП не е посочена законно нарушената разпоредба. Пледира за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Видно от приложената справка от ответника, процесният автомобил е бил собственост на С.Й.П. с ЕГН **********, така както е посочено и в наказателното постановление, а не на жалбоподателя.

От приложените писмени доказателства и от показанията на свидетелите не се установи твърдението в жалбата, че жалбоподателят се намирал в теглен с гъвкава връзка автомобил. Дори това да е било, то се налагат следните правни изводи : Съгласно чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането : „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“ Въпросът който следва да бъде изяснен и който има значение за съставомерността на деянието вменено на жалбоподателя е дали към инкриминираният момент е имал качеството на „водач” на МПС. В §6, т.25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина водач, а именно – „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Легална дефиниция на понятието управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС. Дори да се приеме, че автомобилът не е бил с работещ двигател и е бил придвижен посредством теглене, то извършените от жалбоподателя действия изразяващи се в направление движението на автомобила посредством волана, имат характера на упражняване на контрол върху превозното средство и физическо действие по управление на същия и при извършването им е налице опасност от настъпване на съставомерни последици, поради което жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС. Тези действия са извършени по път отворен за обществено ползване. Поради изложеното съдът намира, че с оглед установеното по несъмнен начин, че жалбоподателя е имал качеството на водач на МПС, в случая на л.а „Фиат Улисе”, надлежно регистриран, с рег. № Т6227МТ, то спрямо него е било налично задължението да управлява МПС за което да има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към 14.01.2019г.

Видно от приложеното извлечение от гаранционният фонд, към процесната дата  и час – 14.01.2019г. , 11.15ч., за процесният автомобил няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. Такава застраховка е била активна от 13.45ч. на 14.01.2019г. – след съставяне на АУАН.

Преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателя е бил длъжен да се увери, че разполага със всички необходими документи за това, включително и валидна застраховка гражданска отговорност. Това, че автомобила не е бил негова собственост не изключва вината му. Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ инкорпорира в себе си както състава на нарушението, така и санкцията за това нарушение. Неоснователно е и възражението за неприлагане на чл.28 от ЗАНН от страна на наказващият орган. Наказващият орган не е изложил мотиви за неприлагането на чл.28 от ЗАНН. В случая това не е съществено процесуално нарушение. Характера на нарушението е такова, че засяга в достатъчно висока степен правата на останалите участници в движението, поради което е изключен извода за маловажност на деянието. Управлението на МПС е високорискова дейност, поради което във всеки един момент е необходимо стабилно да се гарантират имуществените и лични права на останалите участници в движението – чрез наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Без значение е дали се касае за инцидентно управление на автомобила, за теглене на МПС, за движение на кратко разстояние.

Като е управлявал МПС по път отворен за обществено ползване, собственост на друго лице, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност, жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.638, ал. от КЗ и правилно е наказан на основание същият текст от закона – с предвидената санкция.

По изложените съображения, съдът счита обжалваното НП за законосъобразно, издадено при спазване на процесуалният и материален закони, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски за свидетел в размер на 12 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1292-000056 от 04.02.2019г. на ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР –Търговище, сектор Пътна полиция, с което на М.М.А. с ЕГН ********** *** на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв., КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА М.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Търговище сумата от 12 лева представляваща направени по делото разноски за свидетел, на основание чл.189, ал.3 НПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :