РЕШЕНИЕ
|
Номер |
|
от
|
09.06.2021г |
Град |
Мездра |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренския районен |
съд |
|
граждански
|
състав |
В |
открито |
Заседание на 14.05.2021година
в следния състав: |
|
Председател |
ПЕНКА П.ПЕТРОВА
|
Секретар |
Мария
Ганева |
|
||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ПЕТРОВА |
|
||||||||
|
гражданско |
дело номер |
200 |
по описа за |
2021 |
година. |
||||
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
В.К.Й., чрез адв. В.Ч. ***, е предявила против Й.П.С. от.с.Руска Бяла,
следните искове: да ѝ се предоставят за упражняване родителските права
върху ненавършилото пълнолетие дете ***с ЕГН **********, да бъде определен
режим на виждане на бащата с детето, както и да
бъде осъден ответника да заплаща на детето месечна издръжка от
250,00лева. Поискано е още ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата в
качеството ѝ на майка и законен представител на детето сумата от
1830,00лева, представляваща издръжка за периода от.м. януари 2020г до м. януари
2021г.
Ответникът с
депозирания отговор не оспорва иска за предоставяне на упражняването на
родителските права на майката. Не възразява относно посочения от майката режим
на виждане, но предлага същия да бъде допълнен. Оспорва частично иска за присъждане
на текуща издръжка над сумата от 200лева, както и иска за присъждане на издръжка за минало
време.
Предявените искове са с правно основание чл.127
ал.2, чл.143 и чл.14 СК
По делото са събрани писмени и гласни доказателства
и е приет социален доклад, изготвен от Д” Социално подпомагане” Мездра.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота, приема за
установено от фактическа страна следното От представеното удостоверение за
раждане е видно, че ***е родена на ***г и нейни родители са В.К.Й. и Й.П.С..
В исковата молба се твърди,
че приблизително от две
години и половина родителите са разделени, като след раздялата детето живее при
ищцата и тя единствена полага грижи за него. Посочено е още, че първоначално
след раздялата ответникът се е интересувал от детето, като го е вземал при себе
си, но през последната година все
по-рядко проява загриженост за детето и не желае да дава средства за
задоволяване на ежедневните му нужди.
От 2019г детето е започнало училище в гр.Враца
и значително са се увеличили неговите
нужди, тъй като ежедневно е трябвало да
пътува. Посочени са и редица извънкласни форми, които то посещава и
които майката заплаща. Във връзка с онлайн обучението ищцата твърди, че е закупила на детето лаптоп и тъй като през
това време не имало кой да се грижи за детето се е наложило да напусне работа.
Изложени са и други данни за извършени разходи във връзка с поставянето на шини
на детето.
В срока за отговор от
ответника е постъпил отговор,с който не оспорва иска за предоставяне на
упражняването на родителските права на майката. не възразява по отношение на
посочения от майката режим на виждане, но предлага същия да бъде допълнен с цел
уреждане на виждането му с детето по
време на коледните, новогодишните и
великденските празници. Оспорва частично иска за присъждане на издръжка в
размер над 200лева. Изложени са твърдения, че ответникът никога не е
отказвал финансови средства, които са
били необходими за издръжката на детето. Посочва се също, че след като детето е
започнало училище във Враца, ответникът ежедневно е осигурявал неговото
пътуване. Във връзка с горното оспорва по размер предявения иск за заплащане на издръжка за минало време.
В подкрепа на
твърденията си ищцата е представила удостоверение с изх. № 104/04.02.2021г,
издадена от СУ „Христо Ботев“ гр. Враца, от което е видно, че ***е записана за
учебната година 2020-2021г във втори А клас. Представен е
и амбулаторен картон, от което е видно, че на детето е поставена разширителна пластина на горна
челюст и е предстоящо поставяне на долна
разширителна пластина. Заплатената сума за поставената пластина е 1050 лева.
Ответникът в съдебно
заседание е представил издадената от НАП справка - Данни за осигуряването му в периода от 01.01.2020г до 30.04.2021г, както и допълнително
споразумение №ДС-11-327/21.12.2020г към
трудов договор № ТД-306/21.10.2020г.
По делото са
разпитани четирима свидетели – **Й., **И.,
***и ***. Всички свидетели установяват, че страните са разделени от две години
и половина, през което време детето е живяло с майка си, която основно е
полагала грижи за него, както и че детето е пребивавало по няколко дни в месеца
при баща си. Всички свидетели потвърждават изложеното в отговора обстоятелство,
че откакто детето учи в гр. Враца, бащата всяка сутрин го взима от дома на
ищцата и го кара на училище, а понякога го и взема от училище. Според
свидетелката Наташа Й. – майка на ищцата – майката е платила за поставянето на
шината на детето, както и за закупуване на лаптоп за онлайн обучението.
Свидетелката твърди, че бащата не е плащал издръжка, но на няколко пъти е давал
на детето по 100 лв. Детето ходи на извънкласни занимания по английски и
математика, на хип-хоп и лека атлетика, разходите за
които се заплащат от майката. Според нея
детето само е заявило, че по празниците когато прецени тогава ще ходи при баща
си. Св. Иван И. – живеещ на семейни начала с ищцата, твърди, че майката поема
изцяло разходите по детето, а бащата не е изплащал издръжка за детето на
майката. Според свидетеля майката поема разходите за лечението и за
допълнителните занимания, които посещава като хип-хоп
и други. Твърди, че майката никога не е спирала детето да ходи при баща си, но
детето лично в негово присъствие е заявило, че предпочита да е с майка си на
празниците. Твърди още, че В. му споделила, че е молила бащата да вземе детето
през локдауна, но той е отказал. Св. Виолетка Стефанова - съпруга на ответника,
твърди, че откакто родителите са разделени бащата взема детето, когато то
пожелае. Твърди още, че лично е виждала, че всеки месец от една година насам бащата
дава по 120 лв. на ръка на майката, както и, че когато е при тях му се купуват
различни неща, от които то има нужда за по 80 до 150 лв. –тротинетка, колело,
телефон нови дрехи, занимателни игри. За облекчение на семейството той плаща
сметката за телефони на майката и на детето, телевизията, интернета, някъде
около 83 лв. месечно. Според свидетелката когато детето поиска винаги е идвало
при тях и майката не го е спирала. Св. Цветелина Кръстева - тъща на ответника. Според
нея когато детето е при баща си изглежда много щастливо и спокойно. Той му
купува дрехи, занимателни игри и всичко от каквото има нужда. Много пъти си е
тръгвала разплакана, защото не иска да си тръгва от него, на което тя лично е
била свидетел. Споделя, че има информация, че бащата плаща 100-120 лв. издръжка
за детето, която се дава на ръка. Твърди, че лично е заплащала 83 лв. за
разходите на семейството на В. за телефони, телевизия и интернет.
Според изготвения от Д”СП” гр. Мездра социален доклад
жилището, в което живеят майката и детето се намира в гр. Мездра. Същото е
собственост на майката и бабата и представлява първи етаж от къща, който се
състои от кухня, детска стая, спалня за майката и спалня за бабата, баня,
тоалетна и помещение, което се ползва за сушилна. Хигиенно битовите условия са
добри и за детето е осигурена отделна стая, обзаведена удобно и функционално,
съобразно възрастта на детето. Майката е подпомагана от бабата при отглеждане
на детето. В жилището на бащата, което се намира в с. Руска Бела също са
осигурени добри хигиенно-битови условия. Детето е контактно и общително.
Осигурено му е правото на образование, като същото е ученичка във втори клас на
СУ „Христо Ботев“ гр. Враца. Детето е добре вградено в детската общност и
контактува свободно с деца и възрастни. И двамата родители проявяват
привързаност и загриженост към детето, което също е силно привързано и към
двамата си родители.
***е дете с изцяло задоволени потребности.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По
делото не се спори, че ищцата и ответникът са живели на семейни начала (без
сключен граждански брак), и от съвместното им съжителство двамата имат едно
дете ***–родена на ***г, видно от представеното на л. 4 от делото копие от
удостоверение раждане. Не е спорно също, че от около две години и половина родителите
са разделени. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.
Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди
споразумението им. Ако
родителите не постигнат споразумение по чл.127
ал. 1 СК, какъвто е и настоящия случай, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и неговата издръжка. В случая по отношение на
местоживеенето на детето и упражняването на родителските права, няма
разногласия между родителите. При това положение следва да се уважи желанието
на родителите, като се определи местоживеене на детето ***при майката, на
която следва да бъде възложено и текущо осъществяване на родителските функции,
включващи материални грижи, възпитание и надзор над детето.
Няма
противоречия между страните и досежно предложения от майката
стандартен режим на виждане на бащата с
детето, включващ правото на бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
09.00часа на съботния ден до 18ч в неделния ден с преспиване, както и един
месец през лятото, във време не съвпадащо с
платения годишен отпуск на майката. По отношение на режима на виждане
спорът между страните е единствено във
връзка с поисканото от ответника допълване на същия, с което да се уреди
пребиваването на детето по време на официалните празници. Ищцата оспорва това
искане, като навежда доводи, че детето не желае да бъде на празниците при баща
си. За нежеланието на детето да пребивава при баща си по време на празниците
свидетелстват само доведените от ищцата свидетели, които като лица в близки
отношения сищцат са заинтересовани от изхода на спора.
Производството по чл.127, ал.2 ГПК представлява спорна съдебна администрация и
основната цел е грижата за всестранната защита на интересите на детето, поради
което съдът намира, че следва да бъде определен режим на виждане на бащата с
детето по време на официалните празници с цел избягване на бъдещи противоречия
между родителите. Видно от показанията на свидетелите и от изготвения доклад
детето е силно привързано и към двамата си родители.
Определянето на предложения от бащата режим на виждане по време на официалните
празници е една възможност за бащата, който пък от своя страна съгласно
свидетелските показания се съобразява с желанията на детето си. Определянето на
този режим ще
подпомогне поддържането на нормални отношения между детето с всеки един от
родители си, което ще е в интерес на всяка от страните и най-вече на детето.
При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че да бъде
постановен режим за контакти на бащата с детето, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
09.00часа на съботния ден до 18ч в неделния ден с преспиване, както и един
месец през лятото, във време не съвпадащо с
платения годишен отпуск на майката.
-
всяка четна година за периода от 23 декември до 26 декември
- всяка
нечетна година на Великденските празници
-
всяка нечетна година за периода от 30 декември до първи януари /Нова година/
Основните
спорове между страните са относно размера на текущата издръжка и относно дължимостта на издръжка за минало
време.
Съдът
намира иска за издръжката за бъдеще време, начиная от подаването на исковата
молба за доказан по своето основание, предвид безспорния факт, че родителите са
разделени и детето се отглежда от майката, а задължение за това има и бащата. На
основание чл. 143 СК следва да бъде
определена издръжка, с която всеки родител съобразно своите възможности и
материално състояние да осигури подходящи условия на живот, необходим за
развитието на детето. Размерът на издръжката се определя от съда в зависимост
от нуждите на детето и възможностите на родителите, като минималната издръжка
към настоящия момент, предвид разпоредбата на чл.142 ал.1 СК и утвърдената за
2021г минимална работна заплата е в размер на 162,50лв. Нуждите на детето
следва да се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се
вземат предвид възрастта му, разходите свързани с отглеждането му и социалните
му потребности. Съдът съобразявайки се с гореизложените законови разпоредби и
като взе предвид възрастта на детето, което в момента на 9 години и нуждите му от храна, облекло, отопление, медицински грижи и
медикаменти, дневни пари, учебници, учебни помагала и пособия,
спортни и културни занимания и социален живот, транспорт, предвид факта, че
то учи в учебно заведение, което е извън населеното място в което живее,
приема, че за детето е нужна обща месечна издръжка в размер на 450 лв.
Предвид
факта, че майката не е представила доказателства за получаваните от нея доходи
и при съобразяване със събраните доказателства за доходите на бащата, както и факта,
че и за двамата не се установяват задължения за издръжка към други не навършили
пълнолетие лица, съдът приема, че необходимата месечна издръжка следва да се
подели по равно между задължените лица - по 225лева. За определянето на този
размер на дължимата от ответника издръжка, съдът взе предвид заявеното от него желание
и занапред да извършва ежедневното транспортиране на детето до училището му в
гр. Враца, с което на практика поема и друга част от необходимите разходи. Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва ответникът, като не упражняващ
родителските права родител да бъде осъден да заплаща на детето ***чрез неговата
майка и законен представител по 225,00 (двеста двадесет и пет) лева ежемесечна
издръжка, считано от 08.02.2021г.( датата на депозиране на молбата в съда) до
настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане. Искът в останалата част следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По отношение на
претенцията за присъждане на издръжка за минало време, безспорно е по
делото, че от две години и половина родителите на детето живеят разделени, като
от началото на раздялата им и до настоящия момент детето е живяло с майка си. Издръжка за минало време се дължи, ако такава не е
давана или ако е давана в недостатъчен размер. Съгласно чл.
149 СК, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година
преди предявяването на иска. Искът е предявен на 08.02.2021 г., следователно
периодът на търсената издръжка е 08.02.2020 г. до 08.02.2021 г. Настоящият съдебен
състав намира, че събраните по делото гласни доказателства са непротиворечиви и
безспорно установяват, че през този период бащата е участвал в издръжката на
детето осигурявайки му част от ежедневния транспорт до училището в гр. Враца.
Според показанията на свидетелите доведени от ответника, бащата е давал
ежемесечно около 120 лева за издръжка на детето, както и е заплащал разходите
на ищцата и детето за телефон и интернет.
Съдът намира, че тези свидетели, предвид близки им връзки с ответника са
пристрастни, тъй като в отговора на исковата молба не са наведени доводи в тази
насока. В отговора е посочено само, че бащата е участвал активно в отглеждането
на детето, като е предоставял финансови средства за издържането му. Твърденията на свидетелите, че бащата
е купувал необходими вещи на детето и е давал
средства за издръжката му, подлежат на доказване с писмени доказателства, каквито
той не е ангажирал.
Несъмнено е, че същият носи доказателствената
тежест по оборване на отрицателните твърдения на ищцата, че не е получавала издръжка от него в посочения период, а след като не е проявил нужната
процесуална активност, следва да понесе неблагоприятните последици от
бездействието си. Недоказаните твърдения не са факти, не пораждат никакви
последици и не следва да бъдат ценени и обсъждани от съда при произнасянето му
по спора. От анализа на доказателствата по делото, като единствено възможен се
явява извода, че бащата в посочения период 08.02.2020 г. до 08.02.2021 г., не е имал необходимото участие в издръжката на
малолетната
Йохана, както и в грижите
за нея. Отделно от това, съдът не счита, че с инцидентното купуване на вещи и даването по 100лева на
няколко пъти/неуточнени на брой/, бащата е изпълнил в
цялост задължението си за издръжка в посочения период.
При
изложените по-горе съображения относно нуждите на детето и като взе предвид възможностите
на задълженото лице, което в процесния период е имало
моменти в които е било без доходи, съгласно представените справки от НАП ,
съдът намира, че следва издръжката за минало време да бъде определена в минималния
размер за 2020г, а именно по 152,50лева месечно или общо в размер на претендираната сума от 1830лева за периода от 08.02.2020 г. до 08.02.2021 г. От тази сума следва да се приспадне сумата от 600лева, която съставлява
разходи за ежедневното превозване на детето до учебното заведение в гр.Враца,
обстоятелство което се потвърждава от всички свидетели и не се оспорва от
ищцата и получените от детето суми в брой. При това положение дължимата от
ответника сума за периода от 08.02.2020 г. до 08.02.2021 г е в размер на 1230
лева, до която следва иска да бъде уважен, а в останалата част до пълния размер
от 1830,00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Върху дължимата сума от 1230,00лв се дължи и законната лихва за
забава от датата на исковата молба.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението
в частта за определената текуща издръжка.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 370,00лв, съставляваща направените деловодни разноски в
настоящото производство съразмерно с уважената част от исковете по чл.127 ал.2,
чл.143 и чл.14 СК.
При
този изход от делото и на основание чл.
69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които събират
съдилищата по ГПК, ответникът
следва да заплати в полза на МРС държавна такса за присъдената издръжка в размер на 324,00лв.,
както и 50,00 лева за определената издръжка за минало време.
Водим
от горното и съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по
отношение на детето Йохана Йоакимова
Пламенова, с ЕГН **********, на майката В.К.Й. с ЕГН **********,***.
ПОСТАНОВЯВА детето ***с ЕГН ********** да живее при
майката В.К.Й. с ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения, включващ правото
на бащата Й.П.С. да вижда детето ***с ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от
09.00часа на съботния ден до 18ч в неделния ден с преспиване, както и един
месец през лятото, във време не съвпадащо с
платения годишен отпуск на майката.
-
всяка четна година за периода от 23 декември до 26 декември
-
всяка нечетна година на Великденските празници
-
всяка нечетна година за периода от 30 декември до първи януари /Нова година/
ОСЪЖДА Й.П.С., ЕГН ********** да заплаща на ***с
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.К.Й. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 225,00 /двеста двадесет и пет/ лв, платима до 20 число на месеца по банкова сметка ***:***, начиная от 08.02.2021г /датата на депозиране
на исковата молба/, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
датата на възникване на задълженията до окончателното им изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния размер от 250 лева, като неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по
отношение на определената текуща издръжка.
ОСЪЖДА Й.П.С., ЕГН **********
да заплати на ***с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.К.Й.
с ЕГН **********,***,, сумата от 1230,00лв
/хиляда двеста и тридесет лева и 00 ст/,
представляваща дължима издръжка за периода 08.02.2020г до 08.02.2021г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2021г. до окончателното
ѝ изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния размер от 1830,00 лева, за периода от м. януари
2020г до м. януари 2021г, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й.П.С., ЕГН ********** да заплати на В.К.Й.
с ЕГН **********, сумата от 370,00лв / триста
и седемдесет лева и 00ст/, представляваща направени деловодни разноски пред
настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Й.П.С., ЕГН **********, да заплати в полза на МРС държавна такса в
размер на 374,00лв /триста седемдесет и четири лева и 00ст./
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: